Evtim Djerekarov

Ами, 9 е нещо като стандарт. Аз съм успявал да извлека хубаво еспресо и на 5, но по моя вкус, на около 7 излиза най-плътно, при около 35-40 секундна екстракция, заедно с 5-те секунди на преинфузията. Иначе, мисля, че има машини, следящи дебита, които правят точно каквото описваш.

ПС: Само като прочетох (както обикновено), че 15bar е изписано като реклама (а то е недостатък) и мисля, че останалото е ясно. Преведено на китарен език, това е все едно в рекламата на китарен усилвател, да е изрично посочено в главните рекламни пунктове, че ползва крайно стъпало с биполярни транзистори и дълбока ООВ. С времето бизнесът започва внимателно (и съгласувано!) да подбира внимателно речникът който ползва, така че да може и най-големият недостатък да се изкара предимство. Това много напомня на рекламните кампании за енергоспестяващите крушки преди 20-ина години, когато много внимателно (пак съгласувано!) се избягваше думата "луменесцентни". Сега при кафемашините е друго: 15 бара - чудесно! 18 бара - още по-добре! Нищо, че хубавото еспресо се прави по-скоро на 7-9 бара (има баристи, които си настояват дори на 6). А цял клапан за регулиране на налягането да слагат в тези тъй чудесни роботи - скъпа работа!

По принцип последното нещо, което автоматите правят, е еспресо. Да, правят някакво си там кафе, но то е в общи линии такова, че обезсмисля въобще купуването на скъпо, хубаво кафе, защото е почти все тая. Тези, които аз съм пробвал, се справят на ниво вендинг машина, което е, как да ти кажа - доста по-зле от капсулите, които макар да не са баш, както трябва, понякога, с хубава машинка, правят доста прилично кафе, особено капсулите тип coffee pod (хартиените възглавнички). Пил съм и кафе от скъпите автомати на Delonghi - горе долу същата работа. Като се замисля, и тумбестите автомати на Saeco, които се появиха около 2015 година са същия дол дренки. Пък и не съм чул досега, автомат да ползва мелачка с конични ножове, или хубави стоманени 55 - 80мм дискове. Все са някакви керамични ножленца, които мелят малко по-добре от ръчна кафемелачка с перка. В общи линии - защо да правим хубава машинария, на която я имаме 100-200 долара печалба, я не, като може да боднем един зрелищен микроконтролер на някакво пластмасово нещо и да го продадем за 1000-2000 лева. Не на последно място - за тези пари човек може да си купи на старо запазена Gaggia Classic и свястна домашна мелачка като Eureka Mignon или друга, заедно с нужните аксесоари, което си е доста приличен домашен Espresso Rig. Пък и е ремонтопригоден в дългосрочен план. Ако пък искаш някакъв не-чак толкова ръчен вариант, аз по-скоро бих препоръчал машина с ESE капсули (хартиени възглавнички) от този тип: https://espressoandco.bg/product_open/279/AROMA PLUS https://kafemania.bg/piccola-kafemashina-za-ese-padove-mono-dozi Може би колегите могат да се насочат към конкретна машина, тий като аз не съм купувал такива, но по магазините и сладкарничките, съм останал с най-добро впечатление от този тип капсули (ESE).

Току-що пробвах и "магазинско" кафе MOGI в скай сити мола в кв. Гето Милев. 100% арабика. Ами, хубаво е, може да се припише към италианските кафета.

От магазинските, Diemme също е там някъде. Columbus city blend например, също, но там много надуха цените. Затова засега залягам често на Domani, като пия виваче, сити бленд, домани бленд, както и леееко по-киселичките Colombia 17/18 и Moca Java.

Във всеки случай е добре, зърната да са клас АА+, АА или поне да не са AB и т.н. Иначе, конкретният бленд, майсторството при изпичането и вкусовите предпочитания винаги са най-важни за човекът, който пие кафето. Аз мога да кажа, че пазарувам от Domani и Columbus (рядко от Davob) не защото съм сноб, а защото съм пробвал какви ли не ултра-спешълти кафета, които са ми се стрували или кисели, или със странен вкус (на пръст, на евтино или на някаква гадост), а са били дори доста по-скъпи. Като човек пробвал и магазински кафета, мога да се съглася, че кафета като Lavazza-та, за която горе става дума, не са от лошите, а аз имам и известни симпатии към кафетата на OMV, както и Diemme. Не съм любител на най-италианското горчиво-робустено еспресо, както CyberGene, въпреки, че мога да го пия, но със сигурност по-скоро имам вкус по-близък до неговия, отколкото до супер-експертните небцета на юберспециалистите, които обичат да пият скъпи оцетоподобни кафета, в които се усеща ароматът на дори несъществуващи цитруси, редом с червени плодове, пембени плодове, слива, круша, ябълка и мушкато. В този смисъл, макар да обичам хубавата арабика, която все пак често има някакво далечено накиселяване, я обичам по-тъмнопечена и така блендирана, че да прави хубаво плътно кадифено еспресо със своята приятна горчивина, а не да пия кафява вода с лимонтозу.

Ами, не знам какво точно е искал да направи лютиерът, но изглежда като шаблонна работа, несъобразена с конкретния инструмент, и не завършена като полиране и т.н.

Rette, пробвал ли си да чуеш как звучи ел. китара с пасивни адаптори, включена в линеен вход, дори когато нивото уж е добре?

Почти със сигурност ще трябват други филтри, не само заради изгаряне, а и заради потенциални проблеми със звука. Трябва да видиш документацията (не купувай такива без документация) на новите говорители какво казва - каква е минималната честота, която новите говорители могат да свирят безопасно и при каква стръмност на филтъра. Ако тази честота е, да кажем 2kHz, но пък не се споменава нищо повече, можеш да направиш филтър от втори ред (12 db/oct), настроен на по-висока честота (да кажем 2.8 - 3.2 kHz) за всеки случай. Без документация на говорителите (подробна - АЧХ, T/S параматери, импеданска характеристика и т.н.) и без измерване (електрическо и акустично), тия неща са малко проба-грешка, проба-грешка, проба-грешка..... Важното е, да работи и да ти харесва как звучи. Ако горе-долу умериш слушаем вариант, може би с малко EQ ще успееш да го вкараш в относително приемливи рамки.

Без сигнал, и за седмица няма да му стане нищо, защото нищо не би протекло през вторичната намотка, дори към нея да беше вързан говорител.

Ех, как съм изпуснАл!

В степния - чудесно. Ако се съберем пак зимата там, ще дойда с удоволствие. Как мина, имате ли снимков матрял?

Аз неделя,за съжаление, няма да мога да присъствам. Ако няма много голяма ангажираност на хора вече, и не е проблем за никого, може да го направим в събота. Ако не - другия път ще дойда.

Е, всеки си има своя рецепта и виждания. Аз например, вкъщи свиря със софтуер, на прилични мониторни колони. И ми се струва достатъчно добре, като за вкъщи. Някои предпочитат атенюатор. Трети предпочитат домашен практиз амп. Според мен, всички тези рецепти работят достатъчно добре, стига човек да знае какво прави, и все пак да може да свири поне малко.

Към горното бих добавил само и нещо странично, но важно, според мен. Когато имаме относително нисък Damping Factor, както е при лаповите усилватели, тогава усилвателят "държи" по-хлабаво говорителя, така да се каже, което в по-голяма степен му позволява да "бумти" на резонансната си честота (която в общия случай е някъде между 70 и 100 херца при много китарни говорители) и отделно освен басовия бумтеж, има леко повишаване на мощността във високите честоти (но това не е ясно колко добре ще се чува, защото тези говорители не ги възпроизвеждат силно така или иначе). За някои, това "хлабаво" управляване на говорителя звучи много натурално, и като цяло, мисля че по-скоро е част от китарния звук, с който сме свикнали. Разликата може да бъде от малка до много отличителна при големи разлики в Damping Factor-а, особено при необичайно нисък такъв. Някои транзисторни усилватели от миналото имитират този ефект чрез въвеждане на (най-често успоредно с тази по напрежение и по-слабо изразена от нея) обратна връзка по ток, понякога честотно ограничена, за да не създава прекомерна нестабилност. Аз си бях направил експеримент, в който с потенциометър мога да регулирам тази токова обратна връзка и така да променям между "кораво" и "хлабаво" управление на говорителя. Второто повече ми харесваше, чисто субективно. Коравото транзисторно крайно стъпало, поне за мен, създава малко груби тонове на дебелите струни, които може би могат да се определят като "бързи" със своята рязка и може би не много музикално звучаща атака, която понякога създава усещането за голям стрес на механичната система на говорителя.

Нямам идея, но ще опитам.

Един социопат починал. Написали на некролога му: "Много ще ни липсва твоето отсъствие. От близките."

Уесли Снайпс отишъл на някакъв официален прием, обаче охраната не го допускала, защото не можала да го разпознае, а си забравил поканата. Казал им той: - Аз съм Уесли Снайпс, актьорът. - Не ви познаваме, господине - отвърнали те, и не го пускали. Въртял се той, въртял се, отишъл до другия вход на събитието и когато и другите охранители не го познали, казал: - Аз съм Леонардо Дикаприо. - Кой, кой? - А бе, Леонардо Дикаприо, дето играе в "Титаник"! - А-а-а, добре! - казали охранителите, въпреки известното съмнение на лицето на единия, и го пуснали. Заговорили се те след това, и единият казал: - А бе, аз да ти кажа, "Титаник" съм го гледал, ама не помня, Дикаприо удави ли се или изгоре...

Аз като че ли затова си харесвам Виваче-то, както и някои кафета на Колумбус - защто имат някак по-културни и ароматни (хубави арабики без миризма на робуста), но все пак - понагарчащи еспресо вкусове, които по-скоро са традиционни за италианското еспресо, без да бият към изисканата мелачкоунищожителна светлопечена киселоч, по която напоследък мнозина се превъзнасят. Иначе - твърде жалко е, че у нас домушнярските места позачезват (а и са недолюбвани от народонаселението, защото не му носят така нужния бедняшки селфи-лукс, който да отива на Golf-а, BMW-то и миглите), и масово биват изместени от стандартизираните "макдоналдси" на ресторантьорството и сладкарството, където с кеф да се хапва и пийва заготовъчна храна с мононатриев глутамат на фона на хубава мебелировка и бедра с чорапогащи в телесен цвят.

"Интелигентната" кафемашина с ардуиното продължава да изпълнява своя войнски дълг. Радва ме, как когато кафето е хубаво и прясно, има забележителна повтаряемост на екстракциите, дори при по-небрежна подготовка. В случая на снимката се вижда Espresso Vivace от Домани, откъдето дълго не бях купувал кафе, но след пиене на един куп кафета от coffeemag, Ведра, Жасмин, Dabov и други, може да се каже, че преоткрих Espresso Vivace - може би най-балансираното кафе за традиционно еспресо.

Пусни и една темичка в говорилнята по тоя случай.

Едно следработно от мен: https://streamable.com/zu2ar9

Как да бъде другояче в днешно време? Ако станеш политкоректен бунтар, спазващ стандартите на общността, изразявайки недоволството си само следвайки разрешената линия, какъв рокаджия ще си? Пък ако пееш нещата така, както ги разбираш, кой ще те издава - ще си пееш в местната кръчма! Друг вариант е да се бунтуваш срещу всичко и срещу нищо, пишейки силни, но почти безсмислени текстове, както мнозина правят. Но да бъдеш Боб Дилан или Висоцки в днешно време - не знам дали ще добиеш много голяма популярност.

Ако имаш предвид, че музиката не звучи "вдъхновена" - така е. Но това е обяснимо. Нито възрастта на участниците е сравнима с възрастта на метъл "пионерите", когато за започвали, нито времето е онова, сега няма онзи дух, нито тази музика сега е нещо ново и различно. Но пък е добре записана и професионално изпълнена, което все пак не е малко. Представи си, че най-големите професионалисти свирят How High The Moon или правят музика стил Elvis през 1990 година. Някак си - едва ли ще стане любима музика на младежите. Една немалка част от нашите дори относително известни групи, не са се докоснали дори много далечно, нито до качеството на изпълнението, нито до качеството на продукцията на IMP. И това е нещо! Е, не е музикална революция. Но и идеята на проекта едва ли е такава. И все пак, според мен, доста по-добре, отколкото някои наши групи, които си купуват youtube преглеждания, за да си чешат егото с - нека сме честни - доста по-скромните си възможности. Аз пък не разбирам, защо една добра сборна група, която дори има "Проект" в името си трябва да събира омразата на всички знайни и незнайни критици. Не била такава - не била онакава - ами да не би да Врабевски е лобирал за закон, който да забранява на родния музикален гений да се развива и да твори? На който му се слуша по-свежа и по-младежка музика, може да слуша Cool Den, Керана и други наши свежи групички. Не виждам с какво д-р Врабевски пречи на тая работа. Във всеки случай, може би някой от участниците, особено българските такива, се радват, че могат да свирят у нас рок, че и да припечелват от това. Щото тая работа в гаража или ъндърграунд клуба у нас - не работи за джоба. То затова повечето от нас са кой-инженер, кой - програмист, кой - нещо друго. Който си е избрал да е само музикант, защо пък да няма меценати, които му плащат?

Е, IMP съвсем не са най-нискокачествената музика у нас. Даже бих казал, че са сред най-добрите примери. За композициите няма да говоря, защото на мен ми звучат някак познато и вече свирено, но трябва да се има предвид, че генезисът на тази музика е бил преди 40+ години и не може да се очаква да звучиш супер свежо, свирейки нея. Същото мога да кажа, например, и за по-новите албуми на Металика и други групи. Във всеки случай и качеството не е без значение и не може да се каже, че IMP са на читалищното ниво, на което са сигурно 90% от нашите ъндърграунд групи.