Evtim Djerekarov

Е, всеки си има своя рецепта и виждания. Аз например, вкъщи свиря със софтуер, на прилични мониторни колони. И ми се струва достатъчно добре, като за вкъщи. Някои предпочитат атенюатор. Трети предпочитат домашен практиз амп. Според мен, всички тези рецепти работят достатъчно добре, стига човек да знае какво прави, и все пак да може да свири поне малко.

Към горното бих добавил само и нещо странично, но важно, според мен. Когато имаме относително нисък Damping Factor, както е при лаповите усилватели, тогава усилвателят "държи" по-хлабаво говорителя, така да се каже, което в по-голяма степен му позволява да "бумти" на резонансната си честота (която в общия случай е някъде между 70 и 100 херца при много китарни говорители) и отделно освен басовия бумтеж, има леко повишаване на мощността във високите честоти (но това не е ясно колко добре ще се чува, защото тези говорители не ги възпроизвеждат силно така или иначе). За някои, това "хлабаво" управляване на говорителя звучи много натурално, и като цяло, мисля че по-скоро е част от китарния звук, с който сме свикнали. Разликата може да бъде от малка до много отличителна при големи разлики в Damping Factor-а, особено при необичайно нисък такъв. Някои транзисторни усилватели от миналото имитират този ефект чрез въвеждане на (най-често успоредно с тази по напрежение и по-слабо изразена от нея) обратна връзка по ток, понякога честотно ограничена, за да не създава прекомерна нестабилност. Аз си бях направил експеримент, в който с потенциометър мога да регулирам тази токова обратна връзка и така да променям между "кораво" и "хлабаво" управление на говорителя. Второто повече ми харесваше, чисто субективно. Коравото транзисторно крайно стъпало, поне за мен, създава малко груби тонове на дебелите струни, които може би могат да се определят като "бързи" със своята рязка и може би не много музикално звучаща атака, която понякога създава усещането за голям стрес на механичната система на говорителя.

Нямам идея, но ще опитам.

Един социопат починал. Написали на некролога му: "Много ще ни липсва твоето отсъствие. От близките."

Уесли Снайпс отишъл на някакъв официален прием, обаче охраната не го допускала, защото не можала да го разпознае, а си забравил поканата. Казал им той: - Аз съм Уесли Снайпс, актьорът. - Не ви познаваме, господине - отвърнали те, и не го пускали. Въртял се той, въртял се, отишъл до другия вход на събитието и когато и другите охранители не го познали, казал: - Аз съм Леонардо Дикаприо. - Кой, кой? - А бе, Леонардо Дикаприо, дето играе в "Титаник"! - А-а-а, добре! - казали охранителите, въпреки известното съмнение на лицето на единия, и го пуснали. Заговорили се те след това, и единият казал: - А бе, аз да ти кажа, "Титаник" съм го гледал, ама не помня, Дикаприо удави ли се или изгоре...

Аз като че ли затова си харесвам Виваче-то, както и някои кафета на Колумбус - защто имат някак по-културни и ароматни (хубави арабики без миризма на робуста), но все пак - понагарчащи еспресо вкусове, които по-скоро са традиционни за италианското еспресо, без да бият към изисканата мелачкоунищожителна светлопечена киселоч, по която напоследък мнозина се превъзнасят. Иначе - твърде жалко е, че у нас домушнярските места позачезват (а и са недолюбвани от народонаселението, защото не му носят така нужния бедняшки селфи-лукс, който да отива на Golf-а, BMW-то и миглите), и масово биват изместени от стандартизираните "макдоналдси" на ресторантьорството и сладкарството, където с кеф да се хапва и пийва заготовъчна храна с мононатриев глутамат на фона на хубава мебелировка и бедра с чорапогащи в телесен цвят.

"Интелигентната" кафемашина с ардуиното продължава да изпълнява своя войнски дълг. Радва ме, как когато кафето е хубаво и прясно, има забележителна повтаряемост на екстракциите, дори при по-небрежна подготовка. В случая на снимката се вижда Espresso Vivace от Домани, откъдето дълго не бях купувал кафе, но след пиене на един куп кафета от coffeemag, Ведра, Жасмин, Dabov и други, може да се каже, че преоткрих Espresso Vivace - може би най-балансираното кафе за традиционно еспресо.

Пусни и една темичка в говорилнята по тоя случай.

Едно следработно от мен: https://streamable.com/zu2ar9

Как да бъде другояче в днешно време? Ако станеш политкоректен бунтар, спазващ стандартите на общността, изразявайки недоволството си само следвайки разрешената линия, какъв рокаджия ще си? Пък ако пееш нещата така, както ги разбираш, кой ще те издава - ще си пееш в местната кръчма! Друг вариант е да се бунтуваш срещу всичко и срещу нищо, пишейки силни, но почти безсмислени текстове, както мнозина правят. Но да бъдеш Боб Дилан или Висоцки в днешно време - не знам дали ще добиеш много голяма популярност.

Ако имаш предвид, че музиката не звучи "вдъхновена" - така е. Но това е обяснимо. Нито възрастта на участниците е сравнима с възрастта на метъл "пионерите", когато за започвали, нито времето е онова, сега няма онзи дух, нито тази музика сега е нещо ново и различно. Но пък е добре записана и професионално изпълнена, което все пак не е малко. Представи си, че най-големите професионалисти свирят How High The Moon или правят музика стил Elvis през 1990 година. Някак си - едва ли ще стане любима музика на младежите. Една немалка част от нашите дори относително известни групи, не са се докоснали дори много далечно, нито до качеството на изпълнението, нито до качеството на продукцията на IMP. И това е нещо! Е, не е музикална революция. Но и идеята на проекта едва ли е такава. И все пак, според мен, доста по-добре, отколкото някои наши групи, които си купуват youtube преглеждания, за да си чешат егото с - нека сме честни - доста по-скромните си възможности. Аз пък не разбирам, защо една добра сборна група, която дори има "Проект" в името си трябва да събира омразата на всички знайни и незнайни критици. Не била такава - не била онакава - ами да не би да Врабевски е лобирал за закон, който да забранява на родния музикален гений да се развива и да твори? На който му се слуша по-свежа и по-младежка музика, може да слуша Cool Den, Керана и други наши свежи групички. Не виждам с какво д-р Врабевски пречи на тая работа. Във всеки случай, може би някой от участниците, особено българските такива, се радват, че могат да свирят у нас рок, че и да припечелват от това. Щото тая работа в гаража или ъндърграунд клуба у нас - не работи за джоба. То затова повечето от нас са кой-инженер, кой - програмист, кой - нещо друго. Който си е избрал да е само музикант, защо пък да няма меценати, които му плащат?

Е, IMP съвсем не са най-нискокачествената музика у нас. Даже бих казал, че са сред най-добрите примери. За композициите няма да говоря, защото на мен ми звучат някак познато и вече свирено, но трябва да се има предвид, че генезисът на тази музика е бил преди 40+ години и не може да се очаква да звучиш супер свежо, свирейки нея. Същото мога да кажа, например, и за по-новите албуми на Металика и други групи. Във всеки случай и качеството не е без значение и не може да се каже, че IMP са на читалищното ниво, на което са сигурно 90% от нашите ъндърграунд групи.

Синтезът звучи не чак впечатляващо, в смисъл че сме чували много синтетични звуци, но във всеки случай интересно. Каква е целта - да продаваш семпли, или да пишеш синтезаторни модули? Какво гониш като естетически ефект - да синтезираш реалистични звуци или да постигаш интересни странно звучащи синтетични звуци? И един чисто инженерен въпрос - запознат ли си поне с основите на DSP - Sampling Theorem, ресемплиране, aliasing, както и с цифрови филтри? Питам, защото това са важни неща, които ако случайно не знаеш, ще е много полезно за твоята дейност да научиш и да ползваш. Един прост пример: - Изгенерирай един файл със чисти синусоиди, на някакви честоти, които не са кратни, с относително голяма амплитуда, но без никъде да се наслагват до клипинг. Хубаво е най-високите честоти да са близки до Fs/2, т.е. половината от честотата на семплиране. - Пусни файла през някакъв хубав анализатор, който позволява да измериш изкривяванията (THD) на която и да от синусоидите (или може да генерираш файл само с една синусоида и да анализираш поотделно). - Пусни и анализ за IMD (Intermodulation distortion) когато във файла има сигнали с две близки честоти. - Напиши програма, която може да ресемплира както нагоре (да кажем на 88200 hz), така и надолу (да кажем на 22050 Hz). Особено внимание обърни на случаите, в които във файла имаш честоти над 12-15 килохерца, и след това ресемплираш на 22050. - Пусни съответните анализи на резултатните ресемплирани файлове. Може да пробваш и с аудио (музика). В процеса на усъвършенстване на ресемплиращия си алгоритъм (и научаване на това какво е FFT, конволюция, sinc функция и т.н.) ще научиш много полезни неща за твоите занимания, ако не ги знаеш вече, разбира се. Така като те слушам, можеш без голям проблем да изгенерираш един THX Deep Note.

Малко встрани от темата - личен проект: Взех едни говорители Swan HiVi W6 и Swan Hivi Q3. W6 е интересен с това, че има резонансна честота 40 Hz и Qts = 0.52 (среден). Ще им замеря импеданса free air / delta mass, както и ще им splice-на nearfield нискочестотните измервания с farfield средно/високочестотните (щото стаята не е голяма и висока). Върти ми се в главата и малко измерване на IEC Baffle или тестов обем "на поляна", но не знам дали ще имам време и нерви за това. Във всеки случай, като направя тестови кутии, ще трябва да ги меря поне в някакво хале или заличка. Не съм проектирал никакви озвучителни тела от 2013 година, което си е бая време. Защо се занимавам - искам да опитам да направя прилично линейни (примерно +-1.5dB - +-2dB от 50Hz до 16-20kHz) активни озвучителни тела с около габаритите на Kali-тата, които обаче могат да слизат по-ниско (да кажем, f(-3) = 38Hz, f(-6) = 33Hz), на цената на по-малък масимален SPL (от сорта на 94-96dB / 1m), това защото говорим за 6-инчов говорител с Xmax = 4.3 милиметра, така че имаме известни ограничения, мембраната си има максимален линеен ход. Предполагам, че ще направя басрефлексна кутия с порт отпред. Обмислям варианти за кутия, която няма съвсем паралелни стени, както и за по-заоблен по краищата baffle. Ако имате опит, практически съвети винаги са добре дошли.

На мен ми суровее малко повечко, но пък го слушам на слушалки - ще пусна на колоните, да видя, как ще ми се стори и ще пиша.

Тях не съм ги замервал, Erin's Audio Corner има доста измервания, и там стига до заключението, че са най-линейни със запушени портове.

Ако говориш за Kali Audio, те са сравнително нова фирма. Е, не са точно като Genelec 1031A, но са и не много далече, за 5-6 пъти по-малко пари.

Е защо - тия монитори, за които говоря по-горе, са си бая флат от 70 / 50 херца нагоре. Даже измервания (не на производителя) има.

Това може само да говори, че усилвателите едва ли са толкова линейни, колкото би трябвало на хартия. Иначе, ако ги разглеждаме като близък до идеален източник на напрежение с нулево вътрешно съпротивление, не би трябвало да има разлика. Е, да кажем, че между BJT, MOSFET усилватели, диф. двойки, както и лампови усилватели, има разлика в звука заради различния характер на изкривяванията, а при ламповите - и заради високото изходно съпротивление, което прави механичните резонанси в нискочестотните говорители по-чуваеми. Но предполагам, не говориш за това. Пък и "референтните" усилватели, уж имат THD от рода на 0.01% на 10kHz. Tа не знам, Совите май не са това, което са.

Всъщност, ако едно озвучително тяло звучи много различно с два различни усилвателя, това означава, че или поне единият усилвател е много зле, или озвучителното тяло представлява някакъв твърде кофти реактивен товар, който толкова много товари клетия усилвател, че да му промени чуваемо АЧХ.

Има и "майстори" които ги "напомпват" с еквилайзери и loudness maximizer-и и правят мастеринг на системата си Canyon 2.1 с X-Bass, преди да ги публикуват. Може да им слагат и 3D Sound Pro. 🔊🤔👌

Смесвам много рядко, понеже си имам друга работа, но има едни проекти(сурови тракове на групи на мои приятели), на които мисля скоро да се поупражнявам с новите монитори. Иначе, слушам за кеф, както и свиря на китара с разни симулации през мониторите. Слушането е най-разнообразно и е за удоволствие, като включва аудиофилски неща като Focal JMLab, минава през метъл и рок, популярна музика и разбира се - класика. Прав си за проклятието - с хубави озвучителни тела, човек често доста се мръщи на звука от тубата.

Ами, момчета (и момичета), Kali Audio LP-6 v2, наистина звучат доста, доста добре, още повече, ако им се приложат EQ настройките от спинорама (които имат минимален, но все пак осезаем ефкт). Не мога да кажа "как" звучат добре с някакви много описателни изречения, мога само да кажа, че звучат доста неутрално, без да натъртват нищо, но без нещо да липсва, което е точно това, което мониторите трябва а правят. Интересно е това, че тези монитори имат някакъв по-особен фазоинвертор с "неправилна" форма, който явно има нещо общо със скоростта на въздушния поток - направен е така, че да не "диша" порта. Друго интересно мое наблюдение е, че woofer говорителя е доста "корав", което се дължи или на избраното акустично решение (на въздухът в кутията, така да се каже), или на магнитната система (самия говорител). Каквото и да е, вероятно този говорител е доста "корав" със слабо изразени механични резонанси в честотите, които възпроизвежда, което загатва за по-добър "контрол" в областта на ниските честоти, или поне така звучи при слушане. Въпреки фазоинвертора, нямаме нито гърлено, бумтящо звучене, което се чува при толкова много от мониторите в и дори над този ценови клас. Хубаво е, че порта е отпред, така че мониторите могат да се ползват и до стена. Отзад има дип-превключвател с 10-ина ключета, които се конфигурират различно, в зависимост от това къде и как сте разположили мониторите (на стойка, до стена, на смесителен пулт и т.н.). Интересно наблюдение е, че и гореспоменатите Edifier MR4, поне след прилагане на еквилайзера от spinorama, звучат, хайде не еднакво, но като изключим не чак-толкова плътния бас, доста подобно на тези Kali, с уговорката, че Edifier-ите са малки колонки, които съвсем не могат да свирят толкова силно, колкото тези, и звучат мъничко по-малко детайлно. Въпреки това, тези Edifier-и, като слушателски experience, поне на мен ми звучат по-добре, по-прозрачно и по-фокусирано от нампример Alesis Active Monitor 1 MK3, Swissonic ASM-7, дори някои ползвани монитори като Yamaha HS-7 (тях пък Swissonic до голяма степен ги имитират), да не говорим за Presonus Eris E3.5 и други подобни. Което може да бъде само хубаво, защото това са евтини колонки и техните разработчици са се справили повече от добре. Само може да се съжалява, че в Европа не могат да се купят Neumi BS5P, които са също толкова евтини, а след запушване на портовете и леки нагласистики стават прекрасно линейни в диапазона 100Hz - 16kHz, с нелинейност видимо от под +- 1dB. Друго какво да кажа за Kali-тата - сетих се - вертикално са по-насочени, трябва ухото ви да е на около нивото на високочестотния говорител, но хоризонтално излъчват широко, можете да се местите настрани без осезаема загуба на високи. Така че "sweet spot-а" им е широк настрани.

Ето тук можете да сравнявате и преглеждате ИЗМЕРЕНИТЕ параметри на много озвучителни тела. Изключително полезен сайт: https://www.spinorama.org/

Никога не съм слушал LP-6, но пък има прекрасни ревюта (и измервания!) на LP-6v2, които ще имам възможност да чуя след седмица някъде, и ще напиша как ми се струват. Хубаво е, че и за тях има EQ настройки в spinorama, с които, ако човек иска да е максималист, може да ги вкара в около +-1dB за по-голямата част от честотния спектър. Пише хубави неща за тях и по отношение на ъгъл на слушане, като се натъртва, че имат ниски изкривявания на нива, подходящи за Nearfield слушане, каквато им е и целта. По-големият модел LP-8v2, който е почти на същата цена, е ма-а-а-лко по-нелинеен, но пък има достатъчна мощност и размер, за да има сила, която позволява и farfield слушане с ниски изкривявания. Ако мога да вярвам на данните, v2 са видимо по-линейни в средните честоти и нямат някои "къдравини" там, което мисля е много добра новина за всички, който искат да смесват вокали.