Evtim Djerekarov

Ясно, питах, защото се ползват бая закъснителни линии за постигане на такова закъснение. Друго интересно нещо в схемата, което струва ми се забелязах е, че всяка линия се клоква от отделна клок интегрална схема. Не би ли било по-практично(и по-евтино) и четирите линии да имат общ clock. Иначе схемата изглежда внушително със всичките тези интегрални схеми. Изпълнението, както обикновенно, е прекрасно. Поздравления!

Няма ли възможност вместо да се ползва само един от чиповете, с намаляване на закъснението, да се увеличава честотата на clock-a, съответно и честотата на low-pass филтъра след закъснителните линии така, че при къси времена на закъснение, честотната лента да е по-добра, или такава идея не е подходяща за китарни приложения?

Изглежда екстра. С цветовете, които подбираш се получава визия, която много ми прилича на класическите метълски USA ефекти от едно време. Не знам дали е целенасочено, но кефи.

Видеото е хубаво, но се опитва да даде "идеалната формула", която варира между инструментите.

Педалчето има маниякален замисъл, много е гот!!!

Няма и съвсем точни цифри - зависи какво искаш да постигнеш, а и зависи инструмента колко може. Има например китари, които нямат кой-знае колко прав гриф и при тях, без левелинг или рефрет, понякога има проблеми и се търсят компромиси.

Изглежда обещаващо. Ще се радвам, ако идваш насам, да вземеш един за проба.

Недей да пренебрегваш и съветите относно четенето.Може да ти се струват досадни, предвид това, че задаваш прости въпроси,но решиш да реализираш примерно малко по-сложна схема като тази: http://www.hobby-hour.com/electronics/s/boss-mt2-metal-zone.php , със сигурност ще е добре да знаеш как работи. Четенето със сигурност няма да ти навреди.

Oт твоята детско-юношеска гледна точка, това може да звучи добре. Наистина, налепянето на прототипи на платка, за да може човек да чуе как звучи схемата, може да струва горе-долу толкова, особено за по-прости ефектчета. Но обърни внимание на факта, че повечето популярни и ползвани марки педали имат цени от около 120-200лв. (за дисторшън), а повечето хора си ги купуват, без да правят цената им на значителен въпрос. Защо ли е така? Извод - човек може да си човърка и да си прави нескопосани(набързо направени, в последствие доизкусурявани, недобре изглеждащи..) за относително малко пари. Ако това го устройва - ОК. Ако обаче се гони производство на промишлен продукт, нещата стават малко по-други. Ако не вярваш - опитай да правиш ефекти и да ги продаваш за 39лв. Аз не вярвам, че ще се навъдят огромни множества хора да ги купуват, със сигурност няма да са много издържано направени, пък и малката печалба едва ли ще те мотивира да ги правиш в големи количества. Те и Behringer са евтини, ама китаристите, понеже са много големи балъци, продължават да си купуват по-скъпи ефекти, нали?

Капачките на потенциометрите(земите) свързани ли са заедно с прилично дебел проводник? Това с ключа не е много ясно на схемата.. какво прави той в средна позиция, пуска и двата адаптера?

По всяка вероятност проблемът произтича от късо(желано) с небезкрайно малко съпротивление. Възможно е например, потернциометрите в крайни позиции да нямат съпротивление 0 между средно и крайно краче, а няколко ома, или десетки ома. Възможно е и да има проводници към земя с относително високо съпротивление. При токовете, които текат при пасивна електроника, не вярвам да е в резултат на прослушване в съседни проводници. Може и да се оправи със смяна на потенциометри, но няма гаранция. Имаш ли точната диаграма на свързване?

Снимката ти не се отваря, но ако говориш за пластмасата, на която стъпват струните на долният мост(бриджа), преди време имаше в муз. магазина в малкия ЦУМ.

Виждам, че дискусията продължава и така, на слабо време, искам да напомня на интересуващите се, че при евтините китари, добрата китара е по-скоро късмет с конкретния екземпляр, отколкото въпрос на марка и модел.

Ясно, сигурно на места изолацията между слоевете е нарушена.

Така е, но и за това си има причина - посто ефектите са евтини и никой не иска да ги продаде за 20 .

Интересно е, че при този кабел рязах парчета, и дори без да запоявам нищо, нито веднъж не успях да измеря прилично високи съпротивления...

Всъщност, говориш глупости. По което предполагам, че си малък. Ти искаш ли да работиш за примерно 250 лв. заплата? Или примерно 2000 повече ти харесва? 2000 / 30(това е без почивен ден) = 66 на ден, или 8.33 на час. Ако заплатата е 1000, то това е около 4,15 на час. Ако си почиваме събота и неделя, това прави 12.5 / 6.25 лева на час. Ако това ти се струва алчност и надуване на цените - помисли пак ти за колко би искал да работиш, и повтаряй алгоритъма, докато ти се избистри картинката в главата. След това помисли, някой, който работи подозрително евтино(не може да се издържа с това), дали има опит, дали си разбира от работата, дали ще ти свърши работа навреме и дали е човекът, който би избрал да ти върши работа? А реално можеше и да кажеш "разполагам с гигантичния бюджет от цифром и словом 10лв.(десет лева) за развойна дейност, ако някой ми помогне да си подкарам ефектчето, когато има време". Така все можеше да станеш симпатичен на някой, който да те привика вкъщи някоя събота и неделя, хем и вечерта приятелите да почерпи с биричка .

На някои може да е интересно, а и бих искал да разпитам евентуално по-запознати със случая хора. Преди време купих един син силиконов инструментален кабел(няма да споменавам магазини и марки) и си направих кабел с него. С този кабел, все нещо не звучеше нормално, но накрая(след около година ползване), след като презапоих всичко - пак не звучеше добре. Измерих с мултицета малко съпротивление(не помня колко, но от порядъка на 10-50К) между оплетката и централния проводник. В началото помислих, че има късо в жаковете или кабела е прорязан някъде, но след няколко замервания и отрязване на няколко къси парчета от кабела се убедих, че материалът приличащ на силикон, всъщност е леко електропроводим, което се потвърди и като измерих съпротивлението на самия катериал. Натъквали ли сте се на подобен странен феномен? Според мен именно наличието на не особено качествени кабели, както и на такива не много придогдни за титлата "инструментален кабел" са главната причина за маркетинг-митологията със супер-специалните и неповторими кабели.

Малко обща информация, с която, надявам се, повечето хора ще се съгласят(макар да няма твърде много общо с темата): Имай предвид и друго - атенюатора е идеално средство с което можеш да намалиш силата на звука, като същевременно чуваш всички изкривявания, които крайното стъпало прави, когато усилвателят е много набримчен. Това не значи, обаче, че с атенюатор динамиката на свирене се усеща от свирещия по същия начин, както със нацепен амп - просто на силно и на тихо усещането е различно. И аз се присъединявам към идеята за атенюатор от Parni_valjak - според мен едно доста професионално проектирано и добре реализирано устройство.

Няма такова нещо като универсален екшън, но моя опит с китарите показва, че най-често 1.5мм на 12-то прагче е добър компромис между нисък екшън и прилично малко звънене при по-динамично свирене. Има и много фактори, които зависят от конкретния инструмент, като една голяма част от китарите ще имат едва забележими гърбици или усуквания по грифа, или пък локални неравности по самите прагчета, които при много нисък екшън ще водят до липсващи тонове или зони по грифа с повече звънене. Други, разбира се ще са видимо усукани или криви и изобщо няма да свирят с ниски струни. Друг момент е, че в зависимост от различни фактори(конструкция, материали, сетъп), едни китари са с по-меки струни от други, когато ползват едни и същи струни и са настроени в един и същи строй. По-'твърдите' китари по принцип позволяват малко по-нисък екшън от по-'меките', но за сметка на по-твърдото усещане при бендване. Всичко е въпрос на компромис(и на поддръжка на инструмента).

Едва ли някой би се наел да ти отговори по картинка. Сам разбираш, че данните Входно напрежение, изходно напрежение и изходен ток не казват абсолютно нищо относно стабилността на изходното напрежение, честотата на работа на конвертора(ако е инпулсен) и други важни за аудиотехниката параметри.

Има хора, които си правят солидбоди тела от смърч и бор(не поради липса на пари, предполагам) и изключително много им се кефят - гледал съм доста видеота с любители на такава дървесина. Мисля, че и Фендер имаха нещо общо със смърча/бора в самото начало на производството си(не помня точно, дали бяха най-първите Fender Esquire, или само прототипът, можете да прочетете, ако ви е интересно). Преполагам, че различни фирми имат и модели от подобни дървесини, макар и очевидно да не е нещо популярно. Ето малко семпли: http://www.youtube.c...h?v=2hB17cd-KWs Преди време бях поставял прагчета на една самоделка от смърч, и не звучеше идеално зле, даже беше приятна, но не бих я определил като шедьовър в звуково отношение - не знам дали може да се постигне нещо при солидбоди китарите, което си заслужава, чрез подбор на такава дървесина. ПС: Мисля, китарите Parker Fly са направени от иглолистна дървесина, облечена в "черупка" някакъв здрав композит, така че да притежават лекота и здравина - доста интересни китари са, а и до колкото имах допир с един FLY - много са различни от средностатистическата представа за електическа китара(и на пипане, и на звук). ПС2: Всъщност, май само някои от моделите им са от смърч, има и такива от махагон и други дървесини: http://www.parkerguitars.com/Fly-Select-Guitar-Models/

Освен правилно замасяване по добър начин(тип звезда, примерно) и използване на добре екранирани кабели, не мога да те посъветвам друго. По принцип явлението е лесно обяснимо - когато волюм потенциометъра е около средната си точка, китарата има най-високо изходно съпротивление(при 500К потенциометър и само един адаптер - приблизително 250К||250K, което е около 125+К. При най-намален потенциометър, изходното съпротивление е много малко и е равно на съпротивлението на свързващите проводници. При максималко усилен пот, изходното съпротивление е приблизително равно на това на адаптера, което обикновенно е поне един порядък под 125К. Този феномен в различна степен съществува при всички китари, особено тези с пасивна електроника и съответно големи стойности на потенциометрите. Но една дори идеално тиха апаратура, ако има голямо изходно съпротивление, ще позволи усилвателя, в който е включена, да прихване брум от кабела - там, където токовете са малки, по-лесно се индуцират смущения. В този ред на мисли, много е вероятно проблемъе да е в кабела или усилвателя. Но ако със същия кабел и усилвател, друга подобна китара няма този проблем, може би има нещо в китарата.

Защо не пробваш това? http://runoffgroove....bescreamer.html Не е твърде сложно а е буустер/драйв с възможност за управление както на усилването, така и на изходното ниво. За да не подменяш резистора Rx до полудяване, можеш на негово място да сложиш последователно 100К резизтор и 220К потенциометър(чиято средна точка/плъзгач е свързана с едното му крайно краче). По този начин "Rx" ще се променя в границите 100-330К и ще може с едно завъртане да си нагласиш драйва за съответната китара, която включваш. По принцип идеята е, че през Rx и кондензатора 100nF част от чистия сигнал от китарата се смесва с изкривения. При двойни адаптери/хъмбъкери, има доста повече бас и може да се получи по-бумтящо звучене, затова са дали, че Rx може да се мени в зависимост от китарата. Чрез потенциометър може да направиш този резистор променлив. Изслушай семплите - според мен звученето е приемливо за твоите цели.

Каквото можахме, те посъветвахме. Оттук нататък ти вече трябва да пробваш схеми. Възможно е да потърсиш и "guitar booster schematic" из нета - ще намериш доста схеми, на някои сайтове като runoffgroove.com даже има и записчета как звучат.