Steppenwolf

Предлагам ти да разгледаш по-обстойно този раздел - ще намериш както преки отговори, така и връзки в Интернет. При наличие на време заедно с желание, едно запознанство с елементарната теория на музиката и хармонията ще ти е полезно, за да си отговориш на тези въпроси, а това е едва партерът.

Впечатлението си от Tracktion съм споменал тук.

Във форума на интернет-доставчика си изпреварих тази инфекция с профилктична точка в съставените преди 2 години от мен правила, а именно: "Отговори със съдържание единствено от имотикони, както и такива, които целят трупане на мнения и са необмислени, ще бъдат изтривани." Препоръчвам добавянето й - "ЗА".

Бисерите са по дъното и не ме учудва, че никой не е писал в темата. Поздравявам те; уел дан. Чудесна е композицията, а още повече й натежава хубостта предвид и влечението ми към подобно по-спокойно звучене. Смуут и ненатрапчиво, не прекалено напудрено. Аз бих предпочел съвсем малко повечко блясък, но доколкото знам, ти харесваш по-матово звучене, а то и омекотява допълнително атмосферата. Чудесно е като инструментал, оставете и такъв вариант.

Майк е чудесен творец, но това, което виждаш през 3 - 4 октави, са по-скоро широки хармонии и октавови повторения, докато скелетът на хармониите му е обикновено от тризвучия. C-G-C-E-G-C например е тризвучие. Теорията в общия случай извлича принципите и зависимостите в музиката. Както например инженерът по електроника е необходимо да познава качествата на градивните елементи и законите във веригата, за да конструира схеми, така и композиторът е нужно да познава природата на музиката и нейните елементи, за да строи това, което желае, и да се минимизира лутането по "опит - грешка".

Да, и аз бих искал да отбележа, че са налични някои грешки/отклонения и вероятно би било добре едно коригиране. Съвсем повърхностно съм прегледал някои от демонстрираните страници (на ниво текст), но вбъдеще при повече време ще ги разгледам по-подробно смислово, ще ги сглобя и вероятно ще коментирам впечатления - отворен съм за всичко и нито безрезервно приемам, нито скептично отхвърлям нещо, преди да го проуча. Засега знам, както показа обратната връзка, че съм разбрал концепцията на автора.

Да, и Филип Глас - как го пропуснах... Мородер има "вина" и за хита Take My Breath Away от Top Gun. Ето нещо, композирано от Джеймс Нютън Хауърд, вероятно доста познато на всички ви: http://youtube.com/watch?v=9TGeCWzzp5Y

Мисля, че няма толкова локум за разтягане по този въпрос, а и не виждам да е имало съд, кой е прав и кой - крив. Аз бих казал, че стилът налага контури, граници, подобно на идеята за... компютърна мишка, например. Има най-различни дизайни, привлекателни и оригинални такива, с нови функционалности, които в даден момент са се появили за пръв път във физическия свят, но всички са компютърни мишки и ги разпознаваш като такива. Другото, с което ще приключа офтопика, са съществуващите идеи. Т.е. всичко съществува "някъде" (напомням и за двата свята на Платон - физическия и абстрактния), като при създаването на нещо бива избран един от възможните много, много варианти. Да не забравяме, че това е тема основно за текстове, и да не прекаляваме с отклоненията.

Твърде черно-бяло е да твърдим това, зависи от човека в студиото. За студия и звукозапис обаче има друг раздел.

Нещо повече - в България етикетът "JAZZ" се разлепя масово и невежо. Муха за размисъл: Какво е добър музикант?

В този ред на мисли, сещам се за един от моите любими композитори (Вангелис), който предпочита да се вози свободно на въображомобила си, по свой уникален път да изпитва и да се учи, а не от други, не да копира и послушно да върви само по утъпканите от всички пътеки. Същото предпочитам и аз. P.S.: Наложило се е и "незнам", макар да е неправилно и да се пише разделно. Или използването на "й" за множествено число - "пермутаций", примерно. В старата трактовка на българския правопис и пунктуация се пишеше "пред вид" (разделено), после се приема за лексикална цялост, но е неправилно струпването "в пред вид", "на пред вид" или върхът "зад пред вид" (е, добре, последното е шега). Самият аз дори съм допускал неволно тази грешка. За журналистите да не говорим, че много ще се наплюнчи темата, а слюнопръскането е тяхна работа.

Това, което аз имах предвид, е, че засега тук няма крещящи демонстрации на схванатост във фантазирането и експериментирането с най-различни начини. Важното е и текстът да има смисъл, логика, дори да изглежда на пръв поглед абстрактен и те да са метафорично воалирани. Бих казал, когато се прави нещо, да се прави с цел, с намерение, а не просто за римата и формата. Римата дори не е задължителна. За комерсиалната, "бълваната" музика си прав, тя така изпълнява целта си да бъде лека, в противен случай не би била каквато е. И това не е сигурен индикатор, че текстописците й са некреативни. Другото, което бих казал, е да не се задълбава прекалено в техники и похвати, тъй като може да се привикне към държането за тези парапети, та в един момент текстописецът почти да не ходи другаде и да забрави как се "скача". P.S.: Има само "предвид", а "впредвид", "напредвид", "в напредвид" не съществуват и са дори безсмислени. Доста често срещани грешки.

Всеки, който пише, играе с думите... в своя игра.

Мисля, че би било добре нивото на синтезатора да се смъкне малко надолу. Тази необходимост се чува особено към края, където са заедно със соло китарата - би трябвало да си личи по-ясно водещата мелодия.

Желаещите нещо компактно, интинтуитивно, лесно, гъвкаво и леко, но с достатъчна функционалност, може също да опитат Orion Platinum. Чудесен е, макар да има още трески за дялкане. Преди време във форума бе препоръчан Tracktion, но след краткия сблъсък с него аз и мои познати установихме, че е една от най-неинтуитивните програми с ужасен, разхвърлен интерфейс. С всички останали сработването става по-бързо, отколкото с тази. В момента пробвам продуктите на Magix.

Най-важен е резултатът, който се постига, и тъй като вижданията и стилът на работа на всеки са различни, то всеки е свободен да използва удовлетворяващия го софтуер. Любови и интуиции - различни, разнообразие от субективизъм от всеки различен субект в темата, което и тя предполага. За мен конкретно Sonar не е сред най-интуитивните. Макар да има характеристики, които наистина са ме привличали повече и са ми давали удобство, след много мерения сумарно везните се наклониха на другата страна (но там не е сложен Cubase). Разбира се, в правото съм си и на казаното преди не безпочвено кратко мнение, с което не ангажирам никого. Но в никакъв случай не мисля, че Cubase превъзхожда технически Sonar или обратното. На мен вторият ми е по-удобен и интуитивен от двата. Както и не считам, че тук има мнения, които обиждат някого лично (в противен случай щяха да бъдат подобаващо отстранени), но все пак и да се появи някой кон с толкова изкривени капаци, че да ги деформира в лична обида, то това би бил негов избор за проблематизиране, почиващ на психологията му. Нека всеки използва това, което му е удобно и осигурява изискваните от стила му условия. Ето защо считам подобни теми за излишни и неадекватни - нима в тях ще се съдим за личния си обоснован избор предвид, че не се познаваме?

Аз съм от малката шайка, която би определила разработчиците на Sonar като едни от.. може би не много адекватните. А за желаещите да пишат нотни партитури има Sibelius.

Вече има качили се на Виста? За нея от моя страна по-скоро отколкото .

Филмите, които избирам, обикновено се отличават с оригиналност и дълбочина отвъд лентата. Понякога слушам саундтраци. Най-любими са ми Анджело Бадаламенти, Марк Айшъм, Ханс Цимер, Джон Уилямс. Уважавам също покойният Майкъл Кеймън, Джеймс Нютън Хауърд, Мориконе, Елфман... Филмовата музика, имайки за цел да подкрепя филмовата сцена, да я обогатява на сетивен фон и да я преразказва звуково, може да е всякаква и в свободна форма - тези рамки се задават от сцената и целения резултат. Ето защо еталонът за добър и универсален филмов композитор изисква запознатост с колкото се може повече стилове и жанрове. Необходими са още отлични познания и умения по оркестрация, бих добавил и по боравене с електронни звуци. Някои филмови композитори работят с оркестратори. А брилятният Дани Елфман например, който е сред самоуките, работи с оркестратор - той оркестрира музиката, докато Елфман я композира и отбелязва множеството важни точки - кое, как, къде, - понякога използвайки и собствени означения.

А друг процес да ангажира процесора?

Мелодията може да изразява най-различни неща, които не са правилни или грешни. За целта на израза, в изкуството всичко е позволено. Останалото го наслагват теченията и го оформят стиловите рамки. Има теоретични принципи, разбира се, за добра мелодия, ориентири как да е построена, но от друга страна, ако само по този начин се конструира мелодията, то това не дава никаква гаранция за нейната изящност и живина като послание, което всъщност е есенцията - не толкова пликът, а писмото. Принципно, тя трябва да има климакс (една най-висока и една най-ниска точка), във важните метрични моменти да се движи постъпково и пр. Но пък по обратния ред - щом звучи добре в композитора, значи е добре.

Благодаря за вниманието и посветеното време на този отговор, който дори допълнително избистри за мен (а и за останалите) виждането и отправната точка на автора.

Започнаха да валят все по-неадекватни изказвания. А-L-A-D-I-N, следвай неписаното правило: чети, преди да постнеш, пиши, преди да постнеш, мисли, преди да постнеш! coh-da, това, което си дал, не е било мистериозна тайна за никого - по-скоро е несъвършена сумаризация на отдавна известни неща, които можеш да научиш и от Интернет, ако имаш интерес и се зачетеш. На ниско, акустично ниво, изследванията в областта на музиката започват от миналите векове с трактата по хармония на Жан-Филип Рамо (който имам дори). Ето аз какво съм разбрал до момента за теорията от двете резюмета на г-н Питев: Доколкото виждам, тя не отрича това (според мен, желателно е четящият да е запознат с него), а предлага нови полета, използвайки теорията на множествата (която е заложена дори в биологията). И предвид това, че е базирана на познавателен процес, при който чрез наблюдение са абстрахирани принципи и зависимости, тя не се ограничава до модернизъм, атонална музика и пр., а най-малкото включва в себе си тоналната музика, а даже и повече - вероятно я предпочита, защото тоналността, както и Хиндемит споменава, е естествена черта в природата на музиката, с която всъщност твърди, че се занимава теорията. Същевременно, вероятно не оковава творческата мисъл в строг конструктивизъм, както примерно Шьонберговата додекафония, а й предлага инструменти за организиране, позволявайки й свободно разгръщане.

Темата е добра, макар че подобни ръководства са нефлуидни и може би по-скоро спасителен пояс в океана от идеи за тези, които поне най-малко към момента, когато им трябват, изпитват затруднение в генерирането/улавянето им. В противен случай е по-скоро ограничител. Става ли дума за сътворяване, лично аз просто си яхвам въображението. Така например бихте могли да използвате още анаграми, преводи със запазване (+ евентуално украсяване) на значението, визуалния вид или звука на името, нещо типично, свързано с членовете, комбинации от казаното, всякакви връзки на по-абстрактно и мистериозно ниво и пр., както и чисто фентъзи имена.

Апелирам към чист и конструктивен диалог по темата, без излишен сарказъм и спускания до лично ниво, съгласно изисквания от форума етикет. Тези, които нямат интерес или не са успели / пожелали да разберат изложеното от автора, имат два варианта в този форум: *) включват се в дискусията с адекватни въпроси и отговори; *) писмено отсъстват от темата. Ако някой има проблем с разбирането на това, ще му бъде оказана помощ. По-късно ще отделя време да се включа отново.