Steppenwolf

Желая ти много качествени моменти в САЩ! Всъщност, ти ми бе споделил на ЛС, че ще заминаваш. С какво ще се занимаваш там? (Извинявай, ако си ми го казал вече, просто съм изключително отвеян и съм забравил.)

Да, заради лежащия бас, анализ като оргелпункт (pedal point) е удобен, който прави и A7 в 3-то обр, както бе казано. Забавното в теорията е именно поглеждането от различни точки. Всъщност, песента я нямам и май е време да я намеря и преслушам по-внимателно. Но нека уточним как ще пишем - maj и min или dur и moll. Защото, ако ще е второто, знаеш, че там и системата за означаване на тоновете е малко по-различна (B и H), а и под паралелна тоналност се разбира обратното на това, което американците и англичаните разбират - до мажор и до минор са паралелни, докато у нас, в Русия, Германия и др. се водят едноименни. В момента системата е леко мелез. П.П.: А, имал съм я бе.

Виждам, че днес е вадил за спорта, браво за обогатяването. Fmaj7b5/A е F-A-B-E в първо обръщение - А в бас. Аранжиментови подробности не знам, не съм чул песента. Като цяло, хармонията не е скучновата.

Мисля, че е най-добре не само да се слуша, но и да се анализира: като се има предвид тоналността и функцията на акорда, най-стандартно е да е А7 - обикновен доминантов септакорд. Така Amaj7 би бил алтерован и човек ще има едно наум - рядкост, още повече в подобен род музика. Диатоничен би бил при модална хармония от лидийски лад.

Обикновено в поп и рок музиката след наклонената черта е акордовият тон, който е в бас, и така се индицира обръщение. Но по същия начин (предимно джазово) могат да се означат хибриди и полиакорди. А авторът нека занапред избира по-внимателно раздела.

Има също и много гениални композитори от 20. век, но малко ги споменаха... Напр., Стравински, Лигети са изключително ярки фигури, освен ако разбира се човек не е наострил ухо само към далечното минало...

Уау, какво парти станало тука! Както винаги, пристигам със закъснение.. И не ме е срам - вече предварително наквасен при това. Пешо е страхотен музикант и човек, на който се кефя; винаги са ми били приятни раздумките с него. wide-open-minded за всякаква музика и експерименти. Желая ти да уцелиш целите, които си си набелязал; имаш и качествата, и страхотната мотивация в една чудесна музикална среда! Now... where r da bitchez?

Добре представил се! Радвам се, че си в този форум. Полезен си, оставил си ми много добри впечатления (и от разговори на ЛС), имаме сходни разбирания за музиката и според мен притежаваш много силен музикален слух и нюх. И напълно споделям мнението ти за Стиви.

Very nice! Инструментални затруднения не се чуват ясно... Да не би да имаш предвид момент като този около 1:22 - 23, там звучи леко неуверено като че ли. Чудесно си е, бе ми много приятно да го изслушам!

Да, благодаря за доуточнението. Изпробваната от мен версия преди време бе Sequoia 7, явно не е бил наличен тогава.

Нещо такова. Sequoia/Samplitude има ли между другото нотация (staff), подобно на Cubase и Sonar? Когато пробвах, не открих такава възможност.

Прав си, може би е от най-добрите. Имам 4-ката.

Класиката според мен е по-скоро умаломощена. Срещаме я под формата на филмова музика. В момента композиторите използват повече авангардни техники (серийни, атонални) и едва ли не се възприема несериозно друга музика. Ухото знае кое е естествено и подобни творби рядко притежават достатъчно музикалност, за да впечатлят болшинството слушатели. Те като че ли са основно от ума за ума и ги оценяват запознатите с тези композиционни похвати. Винаги е най-добре да има учител, който да ти осветява пътя напред, да те води и поощрява. И иначе е възможно (още повече в информационната ера с много великолепни учебници), както е показало времето с автодидактични композитори като Шьонберг, Телеман, Елгар, филмовият Preisner и др., но е по-бавно, изисква повече упоритост и задълбоченост. Назад във вековете пък академичната форма не е била тъй популярна. Във всеки случай, ученето далеч не свършва с последното излизане от портите на едно учебно заведение или изчитане на Х броя учебници. Мисля си, че анализирането на класическа музика е много полезно за осмисляне на музиката изобщо. А за композирането - никой не може да ни научи на това. Вярно, теорията може да се разбере от книгите, а за композиционните тънкости е нужен златен учител, но дори и тогава, както казва именно такъв: "Не можем да научим хората да композират, можем само да им покажем похвати за това". Т.е., ако има творческа искра у нас, ако имаме какво да кажем, чудесно - ще намерим начин за това. Ако обаче я няма, никой и нищо не може да я сложи там. Не се среща у всеки, затова много си остават изпълнители - просто нямат какво да кажат. Аз лично приветствам всякакво експериментиране, включително и с фолклор. Не виждам лошо даже и в получаването на мелез, ако такава е целта и има какво да се изрази с него...

А! И аз помислих, че е твое авторство. След второ-трето слушане, съгласен съм с някои от точките, които е посочил Chrysalid, с цел повече "оживяване", но то е малко и въпрос на вкус. Във всеки случай, в този вид си е чудесно.

Да, самата таблица подсказва кои са транспониращи и какво ще рече това. Едната причина е нотационна - твърде високите или ниски инструменти да се поберат в петолинието. Другата е акустична - поради спецификата на така направения инструмент. ...

Пу за мене - аз съм първия коментатор! Определено ми се услади парчето. Съвсем завършено и обработено, струва ми се. Готина електроакустична комбинация. Според мен, никакви кусури. С изключение на това, че в линка излизат йероглифи, защото си го именувал на кирилица.

Ето нещо, което би ти свършило работа: http://spider.georgetowncollege.edu/music/.../InstRanges.htm Ако потърсиш в Google по "instrument ranges transposition" или "range of instruments", вероятно ще откриеш още информация. За Сибелиуса - не знам, не помня, затова свери. И не се тревожи за помненето - това са просто стойности и затова за удобство ги има тези таблици. Забравянето им е нормално да се случи, ако не се използват.

Примерно неутралната пентатоника - 1 2 4 5 b7. Други наименования не помня, а и ако помня, то те са на английски, понеже 90% от теорията съм я учил от чуждестранни учебници. Разбира се, всеки лад може да се започне от друга степен.

Може да не иска толкоз синя пудра. Като е казал пентатоника върху ми, предположих, че е имал предвид ми мажорна върху ми, което става, но ще имаш C# и по-мажорно усещане. П.П.: Имаше един господин, който упорито твърдеше, че нямало мажорни и минорни пентатоники.

Да. По принцип, на теория b9 се "забранява" хармонично, с изключение на доминантови септакорди. А мелодично- зависи как е поднесено. Вероятно държиш да ползваш хармоничен минор върху цялата прогресия, което според мен е "по-добре" от изцяло мелодичен, ако не те дразни хиатуса - няма конфликт с терцата на Dm, малката нона е при E и понеже той е с доминантова функция, едно известно нарастване на напрежението преди тониката би било по-логично. b9 би звучало по-меко, ако е на слаб метричен момент и скрит в постъпково движение. А може и да решиш да превключваш скалите...

Разни хора - разни идеали и философии. И разни форуми, които не толерират офтопик, затова се налага да ви помоля относно аватарите да се разберете на ЛС. П.П.: Качествата на музиката, слава богу, са разностранни и тя не се оценява единствено по запомняща се мелодия - само такъв критерий би изхвърлил някои иначе чудесни произведения, които носят своето послание и чувство. Разбира се, за поп музиката бихме могли да кажем, че е задължително.

И мен. Много е гот - щом е от теб! ЧНГ!

Наистина е идейно. Привлече ме с думата "неравноделен". Е, аз нямам някакви претенции към разнообразието в нацепването, но както бе казано - въпрос на вкус.

Позната "стандартна" хармония, ако това имате предвид. И мотивите в мелодията ми напомнят за нещо тук-там. Но това не пречи творбата да е добра, а и звукът ми се струва ОК, доколкото мога да чуя при мен.

Великолепно! Благодаря за този чудесен коледно-новогодишен подарък, изпълни ме.