Steppenwolf

Имам малко експерименти с генеративна и алгоритмична (в частност фрактална) музика, планувах дизайн на собствена система с правила (Брайън Ено използва такива, между другото), но впоследствие идеята загуби привлекателност. Наскоро направих един фрактален електронен трак. Приемлив е, звучи по-странно и експериментално, като вероятно би могъл да намери своето място в някой филм, но най-малкото не се пропивам с достатъчно удоволствие и интерес от такъв подход, защото музиката се самокомпозира въз основа на зададено множество правила или параметри. P.S.: Авторът, за който говориш, предполагам е Лари Соломон.

philphil, мислиш ли, че всички подобни текстове наистина нямат смисъл и са само заради думите? Аз например се увличам по писането с метафори, на по-абстрактно ниво, защото обичам мистериите, а по този начин именно забулвам в дим, завеси и джунгли. Имам един кратък разказ от навързани метафори. На буквално ниво е малко странен и другосветски, но отново има логически връзки. Макар че всичко е друго и предвид имам нещо по-колосално.

Влад е адресирал адекватни въпроси, да. Качествата на една теория / композиционна система и нейната консистентност си проличават при взаимодействието от досега й с практиката, от проектираното с нея. Изредените алтернативни системи са с етикет "експеримент" и не успяват уверено да се вредят в конвенционалната практика. Дори изглеждащо добре подредената теория-система на Хиндемит (предполагам, авторът е запознат с нея?) остава в ъглите, макар да се препоръчва като добро обяснение за естествеността на тоналността и за функционирането на музиката от акустична гледна точка. Отбелязвам, че и се провежда от чуждестранен автор теория / изследване на музиката и акордовите прогресии като синтактични структури с цел открояване на общото между музиката и езика.

Едно от предположенията ми сочеше към вероятността теорията да е изградена именно около множествата - логично е и пасва чудесно. Благодаря за информацията и не на последно място - че бе представена на ниво и достатъчно подробно.

Погледни и тук: http://www.chordspace.com Мисля, че един събеседник от KVRaudio форумите го разработва и от там ми е известно.

Да, това вече бе казано по по-достъпен начин, от който се нуждаеше питащият. И да сме точни - произволна ПЕРИОДИЧНА форма. Всъщност, да не тъпчем отдавна отъпкани теми.

Е, двата монитора са вече по желание (преди това по възможности). Макар и с някои перипети и каскади (заради процесора най-вече), аз примерно все пак се оправям с P3 866 MHz и 512 MB RAM. Размерът на харда идва в крайна сметка от цялостното предназначение на системата и употребата й. Ако е широко и освен това се ползват семплирани пиана и пр., ще трябва да е по-дълбок.

Преди пишех поезия, разкази, есета, но вече не особено. И все пак ще имам предвид. Постът на VOSTOK е уместен. Каква е предпочитаната посока - музика>текст или текст>музика ?

Точно така, това е правилният отговор.

Не е задължително, има и балансирани хора, макар да не преобладават. Е, ако прецениш (ти или заедно с автора), би било чудесно да прочетем нещо повече за теоретичния му труд или поне съдържание на книгата. Радвам, че се е родило именно в България.

Не се и съмнявам. Както всеки подобен труд (вземи примерно Рамо, Хиндемит или др.), и за неговия вероятно може да се очаква да е методично и подробно разработен, дочертавайки с нещо ново, допълнително. Придържам се към общия характер на темата. Можем да обсъждаме и да задълбаваме от абстрактно към конкретно, да правим разходки до различни гледни точки, но това вероятно би ни отклонило, а и форумът не е най-добрата почва. И говорейки за това, мисля, че би било коректно и полезно едно поясняване чрез представяне съдържанието на книгата или малко резюме. По този начин би могъл да ориентираш четящите в изграждането на поне бегла представа, дали това се вписва в интересите им и дали е в синхрон с техния подход и разбиране, а оттам и да привлечеш интерес.

Разбира се. Това не е ново. Ако се огледа човек достатъчно, ще види, че нещата от Вселената са закономерни, свързани са и имат отношения, а с това представляват интерес на математиката, която изследва това. Музиката не прави изключение, ала бидейки изкуство, при нея те се възприемат по-интуитивно - това имах предвид. Предполагам, чувал си за т. нар. златно отношение, например? И още - музиката има също близост с акустиката и психологията. Древните мъдреци пък са казали, че математиката произхожда от музиката. И има защо. Естествено, поздравявам автора за труда му! Отбелязването му е чудесно и съжалявам, че не е намерило отклик, но подобни сцени се разиграват стандартно на наша земя.

Днешната ера на авангардните теории е именно с повече математически дух и се вихрят всякакви такива. И все пак... това е изкуство.

Хиджасът е макам, а макамът има един хиатус (C Db E F G Ab Bb C). За съжаление, някои не различават това и го "разтягат" до бихармоничен мажор.

Ако погледнете примерно за името Ra, има поне 4 известни музиканти под това име - американска рок група, транс (от Норвегия), някакъв друг от Франция, IDM композитор от Германия. Смятам, че ако името, което сте пожелали, не е особено популярно на международно ниво, можете да го използвате без проблем и никой не може да ви забрани. И все пак хубаво неписано правило би било да се търсят нови, оригинални имена.

Предположих, че учиш в Германия. Един мой приятел пианист (Ив. Златев) следваше там и сега, мисля, работи там, възможно е да се познавате. Всъщност, интересно съвпадение се получи. Търсех книгата на Хиндемит по класическа хармония преди време, която е стара и вън от печат (на английски), а наскоро получих мейл, че отново е излязла. В същия този момент тук се е развила темата към Хиндемит. А за метода, който описваш - общо взето, два гласа, като единият глас арпежира акорда, а другият се движи постъпково? Не знаех, че се казва така, но май неволно съм го засягал в някои от ambient-ориентираните експерименти, които съм си правил.

Горе-долу до това се отнася Шенкеровата теория, но аз не съм се задълбочавал в нея. Не предполагах, че в един момент ще стане дума и за Шенкер тук. Това в България ли трябва да го обясняваш? http://www.schenkerguide.com/ - за повече информация около Шенкеровата теория. Имам теоретичните трудове на Хиндемит, както и известен афинитет към тях. Позволи да доразясня - линията (по-дебела и по-тънка) се отнася в анализа до хармоничното напрежение и флуктуация (а от там и до кулминацията), а другите важни фактори, които се следят и анализират, са двугласовата рамка, постъпковата прогресия в мелодията (важните слухови стратегически точки - нещо, за което и Шенкер говори, а и което обикновено в стандартни учебници по контрапункт се разглежда), степенната прогресия, от която след това се извлича тоналният център. Правилото за определяне на основата на акорда е: Търси се основата на най-добрия интервал, т.е. хармонически най-силния и най-чистия, и тя е основа на акорда, съгласно Серии 2. Теорията му за анализ и композиране тръгва от акустиката. Започва се с обертонов ред и комбинационни тонове, от които се извличат съответно Серии 1 (които Николай е посочил) и Серии 2, строеве, както и се излага един според Хиндемит начин за построяване на строй. Серии 1 се отнасят до връзката на тоновете с един основен, родителски тон, от което зависи тяхната тонална позиция и тежнение. Серии 2 се отнасят до характера на интервала между два тона, от което се определят мелодическите и хармонически сили на интервалите. Това лежи в основата на цялата теория. Е, има и още да се каже - ръководещи тонове при акордите с тритонус и т.н. Разделянето на акордите по групи според сложността и чистотата им е базирано на Серии 1 и 2. Поради силното влияние на тритонуса и специфичния му неопределен характер, той играе основна роля, затова най-напред разделяме на Група А - акорди без тритонус, и група Б - тези с тритонус. Секундите и септимите се получават вторично, поради което следващата категоризация е чрез тях - А и Б делим на подгрупи от акорди със секунди и септими и на такива без. Авторитетът на интервала, а от там и на акорда се определя, както бе казано, от това, дали основата е в бас и по този начин й е даден приоритет, или не. Така че цепим още - основа в бас или в по-горен глас. Групи V и VI са за неопределимите акорди, т.е. тези, при които има "война" на интервалите и няма ясно изразен доминиращ. Сред тях намират място умалените и увеличените акорди, квартовото тризвучие. Предлагам таблицата в по-пълен вид от книгата, заедно с подгрупите във всяка група: http://web.orbitel.bg/ks/HindemithGroups.jpg Това е общо взето за Хиндемит и теорията му. Цялата теоретична част е 220 страници... Същественото обаче е, че Хиндемит (с някои недостатъци) обяснява до голяма степен техническата страна на музиката като еволюция след Рамо, а не просто създава композиционна система. Също тъй и показва, че тоналността е нещо натурално - като гравитацията, и че за абсолютна атоналност едва ли можем да говорим. Между другото, тоналностите в Ludus Tonalis се изреждат точно съгласно Серии 1. Приятно съм изненадан - не мислех, че тук ще срещна някой, с който да се говори за тези неща. Поздрави.

Да, по принцип алтерацията сочи посоката на разрешение на алтерования тон (или посоката на линията, както е писал Петър, защото може и да не се разрешава, т.е. да се придвижва постъпково, а да скочи). Ако например в до мажор имаш записано Db, то посоката е надолу към C (и обратно), т.е. по този начин даваме ориентация. Обикновено се и избягва излишен кич. Бих добавил за протокола, че в записа на лада трябва да присъстват всички тонове. Очевидно Ddur ще се запише D,E,F#,G,A,B,C#,D (a не Gb вместо F# и Db вместо C#), откъдето и се изяснява видът на арматурата.

Да, бива си я книгата. Замяна е substitution, а superimpose означава полагане върху, слагане, наслагване. Съответно, среща се там, където става дума именно за това; из учебниците в случаите, където се говори за строене на структури - напр., чрез суперимпозиция на терци строим стандартен акорд по терцовата хармония, при суперимпозиция на два акорда получаваме полиакорд и т.н.

Прекалено много неща са се изписали тук... Давам два линка, английският, надявам се, не е проблем. http://www.musictheory.halifax.ns.ca/20key_trans.html http://cnx.org/content/m10668/latest/

Транспонирането представлява преместване на всички тонове с еднакъв брой стъпки, което запазва интерваловите отношения. Например, ако имаш мотива C - D - F - E и го транспонираш два полутона нагоре = цял тон нагоре, получава се D - E - G - F#.

Полезна тема. Аз обаче ползвам Orion на Synapse Audio.

По-добре композирай свои, макар да е доста вероятно да съвпаднат със съществуващи, отколкото наготово да вземаш такива, т.е. подходи творчески, придържайки се към характера на реге музиката, за който може да прочетеш повече тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Reggae

mpc разпознавам като абревиатура от Musepack. Между другото, вече правим Stream Version 8.

Що се отнася до представяне и улесняване схващането им - да, популярната аналогия с цветовете, защото цвят, звук - все вълни, но с различна дължина, затова не е случайно, че и за цветовете се ползва аналогия с тоновете. Както при даден цвят светлина едни съставни цветове са по-изразени, а други са по-потиснати, тъй и даден тон съдържа обертонове. През призмата можем да разложим светлината на съставните й цветове, а при звука нашата призма е Фурие трансформацията или материал с дадени акустични качества, който потиска и отразява. При по-малка и по-голяма изразеност на някои от тези дъгови цветове, съставящи бялата светлина, имаме различен цвят и оттенъци, респ. тон и тембър. Бялата светлина е съставена от всички цветове поравно, а в акустиката имаме т. нар. бял шум - наличие на всички честоти от спектъра поравно. В природата няма тон без обертонове и със същия успех бихме могли да кажем, че надали може да се наблюдава абсолютна презенция само на чисто зелено, чисто червено и т.н. Такъв стерилен и импотентен звук - чиста синусоида, може да се генерира чрез сигналгенератор.