Steppenwolf

Gold или Silver ползваш? Мисля, че си има бас... поне в Kontakt Player Gold!

Напълно подкрепям мнението на Евтим, макар да не съм във вокалната сфера и както писах вече на Ивелин, да не разбирам особено от пеене, смятам, че е на високо ниво и е великолепно. С удоволствие бих чул още. dTb, мисля, че бе обещал нещо на администрацията и модколегията, ала очевидно сам не се познаваш и трудно подлежиш на самоконтрол, което само говори зле за теб. Имай предвид, че знаем кой си и от дълго те следим изкъсо. Ако се наложи, лично ще ти поднеса "бамкащ" подарък за НГ! И не - не отговаряй. П.П.: Ивелин, хармониците, както знаеш, теоретично продължават безкрайно и се сгъстяват. Нарочно съм изпуснал останалите в подписа, тъй като значимостта им отслабва силно поради факта, че амплитудата им намалява и че вече имаме представени хармоничните интервали в система ни. Съответно, много рядко се ползват в теорията.

Благодарим за репортването, не винаги успяваме да огреем навсякъде бързо.

Особено квартите придават по-студено звучене, ама чак синтетично... нали не пее Робокоп. Което ми напомня: може да пробваш за спорта да го прекараш и дистортнеш през някакви VST, вокодер и т.н., току-виж станал по-електронен/роботски. Иначе е много гот! И на човек му се слуша по-дълго..

JimBeam, Традиционната хармония се строи по терци. Още един начин да бъде просто казано, това значи, че от лада (примерно мажорния) строиш тон върху една от степените, след това прескачаш степен, след това слагаш още един, прескачаш, слагаш. Другото - четеш дадените линкове. И за протокола: Акордите могат и да не са построени по терци. Всичко с поне три тона е акорд. Например, има и квартова хармония, където са построени по кварти. Класическата теория гледа малко неадекватно на тях. C F Bb би могла да го види например като доминантов септакорд с изпусната квинта и задържане, която се разрешава в E, или като тризвучие със задържане и първо обръщение. Какво става обаче, ако този "неакордов" тон не се разрешава и си остава или пък ако акордът е извън музикален контекст? Според класическата хармония, той не съществува, което е абсурдно. Разбира се, през периода, към който тя се отнася, обикновено не е имало такива самостоятелни структури. А ако някой ми каже да не чета нищо по теория, аз бих се обърнал с г.. гръб към него и бих си плюл на петите, а и вероятно не би имало какво да си кажем. Освен ако нямаш феноменални слух и талант. Но даже и тогава тези таланти (напр. Бах, Бетовен, Моцарт) са си знаели и разбирали чудесно теорията. Започни с елементите - интервали, ладове, акорди, метрум и т.н. Като не разбираш нещо, питаш, намираш учител... Преди седмица си писах с много приятен и знаещ китарист, композитор и учител от САЩ, завършил Бъркли с джаз и след това друг университет с класика. Има интерес към теоретични дилеми (аз също) и му писах, за да го поздравя за теоретичните разсъждения, които пише, тъй като конкретно тези неща вълнуват и мен. Отговори много точно и дори без да съм го разпитвал, сподели някои препоръки и мисли. Едната от тях беше това, което мисля и аз: Прочети за музиката всичко, което можеш. Той самият е изчел всичко, което има на английски, и каза, че повечето неща, които е прочел, за да разбере музиката в по-голяма дълбочина, ги е прочел, когато вече не е бил в училището. Всяка книга, всеки теоретик има какво да ти предложи. В нашата ера сме заринати от информация и варианти да събереш това познание, стига да имаш мотивация и да обичаш музиката. И определено 50-годишен музикант с толкова дълбоки познания и опит знае чудесно какво говори. ВЕСЕЛА КОЛЕДА!

Май от твоя кинескоп са снежинките... а може и прозореца да си забравил.

Благодарско.

Какво точно имаш предвид? Свързваш го към VST хост и каквото направиш, го експортваш...

@Кибер, какво ще е времето до края на годината и как е в bTV? Не за друго, приличаш малко на популярния водещ, особено в профил и още по-особено в колата.

Да, знам за страницата и форума, сега след напомнянето ти се "плъгнах". Значи имаш книгата. Някои от твърденията и изводите му леко попадат под съмнителна сянка, поне в моето съзнание (засега). Ала и още не съм я разгледал внимателно и пълно. П.П.: Има още един "пояснителен" момент в книгата, който повдига въпроси и за който споменах в поста си на предната страница: Това +F# в обертоновата редица, с което намира още една връзка и подкрепя теорията си, всъщност е след -Bb и по тази логика пък би следвало в скалата да присъства Bb (до където стига Норм Винсент). Но...

CyberGene, тогава може ли аз да взема свободния билет за разказ (когато разбира се имаш свободно онлайн време)?

Всъщност, темата се закатери по друг клон, но нищо. Доколкото разбирам, никой от тук не гледа практически от точката на Ръсел. Наистина, тези два лада са основни. Не е случайно, че мелодичният минор си има прякор - джаз минор.

Както вече ти писах, много е гот кавърът.

Касата явно наистина е доста силна, но за звука се въздържам да давам оценки заради щайгите, с които слушам. Аз при прослушването не си спомням да съм чул хармонически 'грешки' (което е относително), а и зависи какво е целял човекът. Ако е по-кратко, по-добре, според мен...

А освен симетричността на лада, от значение е също и продължителното присъствие на определено звучене, при което слуховата система се насища. Зове се още умалена скала.

Господството на квинтата наистина е очевидно, както и казаното за модулациите, макар че с повечко разсъждение и експерименти може да се изминат и по-интересни модулационни пътища. Терцата се появява сравнително скоро в обертоновата редица - следващият "нов" след квинтата. Затова, дори да не е изсвирена, е загатната и определено по-естествена от минорната. Да, казаните от теб обертонове не се вместват точно в темперирания ни стой, а са приближение. Теоретично появяващите се по-нагоре обертонове според Теоремата на Фурие, с което мрежата се сгъстява, съвсем... А и стават нечуваеми. И дизайнирайки близка до темперирания строй, но според него по-натурална хроматична скала заради почиването си върху обертоновата редица, Хиндемит показва, че този по-нисък (-Bb) обертон и следващите нагоре са неподходящи за формиране на скала. И наистина, историческото европейско развитие се е щамповало в съзнанията ни и допълнително "изкривява" възприятието.

В книгата си Ръсел изтъква причини за господството на йонийския лад, особено исторически и религиозни (не съм я изчел все още цялата). И тръгвайки от обертоновия ред, където най-първият и силен хармоничен интервал е квинта, с най-ярко тонално значение, логично е да съобразим скалата с него. Винсент следва интервалите в обертоновата редица и достига до лидийско-доминантен лад, докато Ръсел, подобно на Питагор, строи квинтова стълба, навързвайки тоновете: C > G > D > A > E > B > F# , и получава лидийския лад: C D E F# G A B. Забелязва разбира се и вече споменатото, че десетият обертон е по-близко до F#, отколкото до F, подкрепяйки и по този начин теорията си. В тази скала тоновете са квинтово обвързани по гравитационно значение в посока надолу (G:C както D:G и т.н.) с краен център C. С продължаване на въртенето по този квинтов кръг, получават се 12-те тона (към Питагоровата кома няма нужда да се отклоняваме). Тук Ръсел прекъсва замалко цикъла - след F# добавя G# и отново продължава по квинти. Извършва този байпас, за да вмести конвенционалното развитие на музикалната ни система с характерните й акорди, допълвайки, че това не нарушава натуралността на системата му. Получена и категоризирана така, той я нарича лидийска хроматична. Акустично, интервалите имат своите корени/основи. И Хиндемит, и Ръсел разглеждат това и определят основите на интервалите. За някои интервали обаче двамата достигат до различни изводи: напр., основата на минорната терца е долният тон при Х., а горният при Р.; Хиндемит дава неопределима (контекстуално определима) основа за "най-чудатия" интервал в темперирания ни строй - тритонуса, докато Ръсел му присвоява долния тон; при секундите и септимите също има разлика. В своята теория Хиндемит използва обертоновия ред до 7-ми обертон и комбинационните тонове (още тонове на Тартини). От двамата, изглежда Хиндемит се обосновава акустично по-добре. Ала и при Ръсел има смисъл. Напр. за интервала минорна терца, заключен между четвърти и пети обертон, можем да кажем, че петият, бивайки по-значим като квинта над основата, може да се яви основа за интервала и така тя лежи горе. Но и в началото пише, че е необходимо да сме напълно отворени за книгата... Разбира се, има и обосновки в подкрепа на йонийския лад като натурален и основен (акустичен източник го нарича Рон Милър). Едната от тях взема предвид тритонуса, най-мъгливия интервал, при който ухото търси тонално стабилна основа и единият тон на интервала е водещ към нея. Единствено при йонийски лад (натурален мажор) разрешението на този тритонус (между 4-та и 7-ма степен) води до тониката на лада и така я затвърждава заедно с получаващият се комбинационен тон. (Комбинационен тон е този, който се получава психоакустично като разлика от честотите на два звучащи тона. Има още комбинационни тонове от втори, трети ред... Някои критици виждат като подходяща дръжка за хващане, че не винаги са чуваеми, подобно на високите тонове в хармоничните серии.)

Да, така е. И определено е имало реакции между Майлс и Ръсел. Вярно, че е най-сигурно в океана да плуваш с господаря му, в случая с Ръсел да се обсъжда тази теория, макар и с него понякога да не е ясно, както коментират други, а и малцина имат лесна възможност да се срещнат с него. Исках да се осведомя дали някой я е чел и я познава, какви впечатления му е отпечатала и т.н. П.П.: Писах си и с един американец, завършил Бъркли, който има подобни интереси. Ще видим какво ще ми отговори..

Случайно някой от не особено пълната клетка с надпис "теоретици" в зоопарка ни да има опит с теорията на Джордж Ръсел - "Лидийска хроматична концепция на тонална организация"?

Уви - не всички глухари са луди. За разгръщане на относителния слух (съ)действат и някои удобни софтуери за упражнение. Все още обаче изкуственият интелект не е дотам развит, та да се прави на жив.

Да; всичко се движи, всичко се променя. И като всяка кутия, и тази на Пандора може да бъде отворена. Относителният е важният. И ще цитирам една мисъл на John Cage, която ме кефи, макар за някои да е твърде модернистична: "Not having, as most musicians do, an ear for music, I don't hear music when I write it. I hear it only when it is played. If I heard it when I was writing it, I would write what I've already heard; whereas since I can't hear it while I'm writing it, I'm able to write something that I've never heard before. And if I did hear something before it was audible, I would have had to take solfege, which would have trained me to accept certain pitches and not others. I would then have found the environmental sounds off tune, lacking tonality. Therefore, I pay no attention to solfege".

На мен ми привлече вниманието и се радвам да видя подобни разцветки тук. Успешен експеримент и приятна идея, макар моята представа за дарк сайд оф майнд да е по-гъстомрачна. Ефектите са ми мааалко силни. След 2:50 мотивът ми напомня за 'Tubular Bells'. Мисля, че заслужава да си има по-убедителен завършек и че може да съпровожда някои филмови сцени, напр. "В акция".

Добре писал! Ирландия е една от държавите, оборудвани с моя климат...

Завъртя ме по грамофонните плочи "Пулсиращи ноти" с Тома Спространов от детството ми, когато видях за пръв път що е то Слънчево реге ...