Steppenwolf

Правилното значение на твърдението, че класическата музика се е изчерпала, би било, че просто няма повече композиционни варианти. Което съвсем не е така. Налага се обаче да ви помоля да се придържате към темата.

Оставаше и да е изчерпана класическата... Още повече пък "напоследък". В такъв случай нямаше изобщо да има музика.

Хм, математиката произлиза от музиката, както са казали някои мъдри хора едно време... Повече отклонение има. Ще ми е интересно да видя какво е писал, макар да не одобрявам такива заобиколни и усложнени подходи към нещата, които според мен се пишат по-скоро за престиж... PDF?

Това е т. нар. модална замяна - замяна/субституции чрез взаимстване на акорди от другите ладове. Напр., в мажор взаимстваш минорна субдоминанта. Следва да е малко по-напрегната функцията и каденцата, ако участва в такава, защото терцата на субдоминантия акорд (минорна 6-та степен в лада) има по-голяма тенденция към 5-та степен. И тъй хем се вкарва промяна в настроението, хем в изразителността на функциите. Mожеш да взаимстваш всеки един акорд от другите ладове. Например, можеш в мажор да изсвириш акорда върху медиантата с взаимстван такъв от минора (bIII). Ето някоя и друга примерна прогресийка: I-vi-iii-ii-iv-(V)-I ; I-V-ii-vi-bVII-IV-I ; I-vi-IV-bVI-bVII-I

Ами освен във висшето, академично джаз май никъде другаде (имам предвид в средно) не се преподава. Предполагам, че не учат по-различна теория, тя реално е същата, подобно на Бъркли и т.н... Vlad, сигурно ти би могъл да кажеш повече?

Уважавам етно забежки и експериментатори, които се интересуват от различни строеве и екзотични ладове. На мен ми харесва леко по-електронното звучене с този пад.

Такива таблици... хмм, доста тромав и мързелив подход. Вместо те да се ползват, нужно е да се знаят акордовите скали. И от там насетне се взема решение, като се има предвид кои повече или по-малко скали са близки до източника на акорда, къде има конфликт и как функционира акордът.

Vlad, И аз имам нетърпимост и плюя гневно змиийска отрова към подобни "индивиди", а всъщност влачещи се черва. Поклон към теб, че си тъй точен и коректен човек, защото такива са малцина - застрашен вид! А имаме нужда от тези проблясъци в тъмното. Поздрави

Ето ти тук имам няколко таблици: И тонов обем Заб.: Може да се постигнат и по-високи от показаното на втората таблица, зависи от майсторството на инструменталиста. Това не е абсолютният максимум. Со здраве..

Мдааа.. Тъй или иначе, темата поне послужи да изсъхне пултът, докато чакаш отговори.

Животът е незадължителен, камо ли подобен дребен кич...

Винаги ще има нещо, което човек не знае, но пък именно това осмисля и чертае житейския му път, защото ще повърви малко и остави своя диря. Иначе би атрофирал да бъде в количка подмятан от другите по техните пътища като кукла, без собствен такъв.

В този смисъл - може, но инак като теория в двете части е напълно разгледана модалната хармония. Другото са вече специфични за композитори и групи композиционни похвати, подходи, стил. В този дух могат да се издадат не 3, а 30 части. Като се стигне до конкретни стилове и похвати на различни групи и изпълнители, аз съм резервиран, тъй като нямам желание да имитирам и наподобявам когото и да е. Както казва любимият Mike Oldfield: "The difference between me and the people that quote in their music other artists is... that I quote myself."

Да. На Рон учебникът е чудесен, много хубав избор. Трета част май няма, в двете е разгледано всичко?

На PDF съм сканирал учебника по Хармония на проф. Хаджиев. Това е единственото на български, с което мога да ти допринеса от това разстояние.

Постът ти излиза леко извън темата, която е отдавна приключена, но... поне е точен и смислен. За модалната хармония - обяснено е хем кратко, хем пълно и ясно как да се създаде типичното модално звучене и да се избегне разрушаването му. Има още малко незастъпени неща, но с мислене и разбиране може да се позапълнят и според мен Бъркли учебниците ще са много полезни и пълни за много хора. Наистина са супер, както казваш, ама въпреки това малко не ми харесва, че по американски са пропуснати тук-там по-подробни обяснения, които биха били полезни на някои. А додекафония - за силно заинтересуваните. Посочената книга на Ludmila е чудесна, хубаво, че я виждам спомената тук. За съжаление, все още я нямам ...

Полезна книга. Мислех да си я поръчам. Във връзка с оркестрацията, препоръчвам и на Алан Белкин.

На Анди според мен е малко слаба, не ми допадна особено... Но си я бива все пак. По джаз хармония, композиция и т.н. имам няколко учебника из архивите - на Ливайн, която спомена, Анди Джефи, която си споменал също, 4-те част на Бъркли, Дейв Либман, Рон Милър и някои други учебници като на Бил Добинс и Хърби Ханкок. Бях описал в една тема част от нещата си, вероятно и пропускам някои е момента.

Хубаво написано, и аз тъй обичам, само че хич не мисля, че най-подходящото определение точно пък за класиката е да им звучи "скучно и монотонно", след като тя изобилства от пъстри, богати и динамични композиции, именно нейните норми осигуряват висок мелодичен контраст на всеки един отделен глас. По-скоро тя изисква повече внимание и следене от психиката, повече вслушване, а слушателите по-често предпочитат да не са особено заангажирани, да са по-отпуснати. Не съм съгласен с по-предното изказване, в случай че поставя джаза по-високо от класиката и го обявява за връх, понеже останах с такова впечатление (нямам предвид изпълнителска техника). Класиката пък има други сложностни орнаменти по пейзажа. Като сравнение между совалка и комета е - две различни летящи неща. Дори смятам, че надали всеки добър джазмен ще се справя със същия финес и успех и в класиката. Особено ако става дума за композиция - бивайки такъв, най-вероятно ще има проблем с креативността и "зрелищното каране между толкова мантинели", за разлика от свикналите и специализиралите се в това. Музиката е една планинска верига с много върхове, различни красоти по тях и различни изгледи. В един момент обаче може да се покатериш само по един връх. Това с обикновеното слушане на музиката е постижимо с повече насочено самовнушение. Просто изключете и си спомнете за миговете, когато сте били най-обикновени слушатели.

И за разбирането на музиката; да знаеш какво всъщност правиш, защо, как действа и т.н. И както ти писа, evans, да се знае универсално за какво става дума и да се комуникира.

Много простичко е... И не са мои думи: Изпълнителят е този, който свири музиката (може и да е прекрасно). Музикантът и композиторът и разбират музиката. Като трябва да отбележим, че едни имат по-мисловен подход към това, с повече логика, други - по-интуитивен. Определено съм съгласен с горния пост на CyberGene. Има разни много редки изключения може би, които си го чуват това, без да знаят какво чуват, но... Теория на вероятностите.

Бъзик с китаристите ни ?

Ами бива си го що-годе. Преди много време го ползвах замалко и го бях разгледал. Да не са вкарали и score editor?

За изписването - много просто. Според произношението на съответния език. За английския на времето много ми даде една книжа "Правопис в английския език", може би най-ценното нещо в обучението ми по английски. Тя дава информация за различните гласни и съгласни графеми и т.н., какви съчетания има, кои букви и съчетания как се изменят в произношението, изключения от чуждоезични заемки и т.н. След това транскрибциите стават почти излишни и аз, както и по принцип ми е удобно, помня визуално думата как се пише. Като знам това, произношението си идва само и обикновено точно. И тъй...