Steppenwolf

В десетката! Макар че Инджов вече е аут. Ако част от превода също се прати в аут, може да спечелим повече яснота, напр.: "xx% от мненията (на потребителя)" или "xx% от всички мнения".

Възможно е Сатурн на ваялия въпросните части на форума да е в 12-ти дом - последният, следва превъртане, - което създава склон за ментални отклонения. Възможно е и възкресението на тема отпреди 11 месеца да е знамение за подобен процес...

Хубава супернова! Възможно е да допринеса за нея и аз. поздрави, К.

Тези от вас, които използват MPC формата, могат да изтеглят еволюиралия до v1.16 енкодер, като вероятно това ще е последната версия за Stream Version 7 (с bitstream версия 7.2). Следва ваяне на SV8. http://www.musepack.net/ Linux/Unix потребителите имат сервирано бързо търсене благодарение на новата версия libmpcdec. На Windows потребителите препоръчвам да опитат плеъра foobar2000 - http://www.foobar2000.org/. А вече запозналите се с него просто да ъпдейтнат версията си. Musepack остава топ кодекът, построен върху компресия със загуби (основи на MP2) и фино очертан психоакустичен модел, който може да реши задачата с предоставянето на перцептуално качество, еднакво с оригинала (= loseless формат) и размер, съизмерим с MP3. (Щастлив съм, че имам малък принос точно за Musepack и възможността да съм по-близо до някои от фигурите му.)

Супер! И от мен честито.

Портването на операционни системи не портва и успеха на системата в оригиналния й вид, тъй да се каже. Затова и Solaris-ът е леко резлив на моменти, преведен за x86. Друг е на домашната си SPARC платформа. Накратко, всяка архитектура има своите предимства и недостатъци, с които е запозната операционната система, която ги използва, и качествата й са характерни предимно тогава.

"Изучи науката на изкуството. Изучи изкуството на науката." - Леонардо да Винчи

Твърдо зад, пред и изобщо около това мнение - така мисля и аз.

aladin, Получава се до известна степен и катастрофа между терминологии. В един учебник по (класическа или не) хармония, който е на чуждестранен автор и на английски език, аз лично съм срещал понятието "скала" (scale). И съответно се ползва и като чуждица у нас. Ако някой е срещал на английски lade или lada за лад или пък напр. game за гама, да сподели, макар че последните две ми приличат на кола, с която определено не искам да си играя. Тъй че и тук съм на мнението на kolio_k, който е отбелязал да не се спори, първо - защото се излиза извън рамките на темата, и второ - защото е един вид "хващане за запетайката", т.е. чесане на езици... Ако желаеш, погледни учебници/курсове по джаз-хармония, има прекрасни и в Интернет, поогледай чуждестранната термонилогия... Да изразиш дали пентатониката е мажорна или минорна, значи да я опишеш какво качество има терцата и съответно става ясно (според предварителната уговорка и дефиниция) от кой тон започва и как са останалите интервали. По този начин има също мажорна и минорна блус скала, и т.н... (да не се повтарям с Кольо). Вярно ще е ако например кажеш за целотонната скала, че си е все целотонна, защото е напълно симетрична и няма никакво значение откъде ще я подхванеш. Иначе съм сигурен, че на всеки от писалите в темата им е ясно, че мажорно-минорната система не е единствената гледна точка и съответно от нея не се вижда всичко. Напр., има екзотични скали (египетската или пък някоя от японските пентатоники), които изобщо в основното си положение не можеш да ги напаснеш във формата на мажорни или минорни просто защото нямат терца.

Макар че вече се поотклонихме до ниво отделна тема, ще добавя за гарнитура, че се ползва и т. нар. дисонантен контрапункт. Иначе поради цялата тази гъста нормена мрежа нямам особено голям интерес да прилагам този подход на практика. По темата конректено, подкрепям kolio_k. От терцата се определя дали има мажорно или минорно качество ладът, и старинните ладове се разделят на мажорни и минорни.

Додекафонията не съм я споменал случайно в тази тема, тъй като тя има своето място в редиците й, поканена от споменатото използване на цялата хроматична скала и на атоналността. Додекафония може и в джаза да се срещне. Има такива комбирнаторни експерименти, резултиращи в интересни реакции. Например, сещам се за името Ролф Лайберман. Прав си за повтарянето на тоновете, то е едно от основните правила на додекафонията - нито един не бива да се повтаря в мелодичната линия и да му се дава по този начин повече тежест и ефект на привличане на останалите, докато не се изредят те (освен ако след него тон не следва повторение на същия).

Цялата хроматична скала се използва в додекафонията. Ако желаеш, може да пробваш. Колко ще има загатнат тонален центът или не, зависи много от употребата. Един от принципите в атоналната музика или поне музиката, която има за цел да подтисне тоналната гравитация, е да се избягват естествените прогресии, които природно се коренят в обертоновия ред и пропорциите, поради което определени движения се свързват и така водят към тоналност. Например, избягват се силните движения като квинта надолу и кварта нагоре. В противен случай веднага се появява привличане. Абсолютната атоналност обаче не съществува - в една композиция винаги има някъде известен акцент поради динамика, продължителност и т.н. Поздрави, К.

Проверката си можеш да извършиш чрез запознанство с Националния честотен план, разположен на сайта на Комисията по регулиране на съобщенията -> http://www.crc.bg/ Има и честоти за радиолюбители. Ти се водиш радиолюбител и в случай, че ще излъчваш на голям обсег, следва само техния диапазон да използваш.

Тази тема се смачква, само обелката остана, сокът й е изстискан отдавна, стига предъвквания. Можете да препрочитате мненията. _naq_, погледни правилата на форума и се придържай към темите без много зиг-заг. Колкото до запалването на печката, струва ми се, не си разбрала правилно. На мен поне представата някой да използва учебници за разпалване не ми създава никак светли и топли асоциации, ако ще това да са цели пещи.

Трябва да се отбележи, че тъй като мажорната терца си е напред в обертоновия ред, по-естествено и близко до powerchord би звучал мажорен акорд, тъй като терцата повтаря тъй или иначе слабо генерираната мажорна терца. Има обаче значение в какво обръщение е този акорд. Но както бе казано, има и други варианти, които трябва да съобразиш в услуга на тоналността, и няма да се свирят само мажорни акорди.

ползваш HALion

Хубава идея пак. Не е необходимо нещо да е сложно, за да е добро. Две различни неща са. Красотата е в простотата, дето е казал Чайковски. Тъй си постигаш и желания ефект в случая. Само би ми допаднало повече, ако бе по-разнообразно композиционно. Напомня ми на накои композиции на Китаро.

Явно някой е гангренясъл и е изцъркал инфекцията под формата на тази класация. Но комънт!

kolio_k го каза много хубаво. На мен пък най-скъп, най-близък по душевност (от там и по музика) ми е Бетовен. :inlove: Едно нещо е сигурно и неизбежено, защамповал се дълбоко и твърдо белег - че хармонията е вече напълно разучена и експлоатирана.

За съжаление, както всичко, музиката също свършва и не е безкрайна, а смъртна. Има неизброимо голям брой варианти и комбинации, но не и безкрайно много. Затова, както някой ден се е родила, тъй и ще умре. Но много след кончината на поколенията ни... Може би не сме и творци, защото всъщност вземаме един възможен вариант - просто го избираме. Разликата е само в това, дали преди нас някой го е избирал. Така също вярва режисьорът и сценаристът Дейвид Линч - че филмът му съществува вече някъде там, а той просто го избира. Та щом пространство-времето е крайно и след приключването на Вселената такава, каквато я познаваме, няма да има "след това", какво остава за музиката...

Правилното значение на твърдението, че класическата музика се е изчерпала, би било, че просто няма повече композиционни варианти. Което съвсем не е така. Налага се обаче да ви помоля да се придържате към темата.

Оставаше и да е изчерпана класическата... Още повече пък "напоследък". В такъв случай нямаше изобщо да има музика.

Хм, математиката произлиза от музиката, както са казали някои мъдри хора едно време... Повече отклонение има. Ще ми е интересно да видя какво е писал, макар да не одобрявам такива заобиколни и усложнени подходи към нещата, които според мен се пишат по-скоро за престиж... PDF?

Това е т. нар. модална замяна - замяна/субституции чрез взаимстване на акорди от другите ладове. Напр., в мажор взаимстваш минорна субдоминанта. Следва да е малко по-напрегната функцията и каденцата, ако участва в такава, защото терцата на субдоминантия акорд (минорна 6-та степен в лада) има по-голяма тенденция към 5-та степен. И тъй хем се вкарва промяна в настроението, хем в изразителността на функциите. Mожеш да взаимстваш всеки един акорд от другите ладове. Например, можеш в мажор да изсвириш акорда върху медиантата с взаимстван такъв от минора (bIII). Ето някоя и друга примерна прогресийка: I-vi-iii-ii-iv-(V)-I ; I-V-ii-vi-bVII-IV-I ; I-vi-IV-bVI-bVII-I

Ами освен във висшето, академично джаз май никъде другаде (имам предвид в средно) не се преподава. Предполагам, че не учат по-различна теория, тя реално е същата, подобно на Бъркли и т.н... Vlad, сигурно ти би могъл да кажеш повече?