Steppenwolf

Бих предпочел FireWire или PCI пред USB (вече всъщност си взех FW и пътува насам). USB е по-тантелен интерфейс. Ако си го натоварил с други едно - две устройства, може да приритва на моменти. Вгрaдените карти са за скрап. Какво значи ценово достъпно решение? Постави някакъв цифров таван - 100, 200, 300? Погледни примерно M-Audio Audiophile 2496 (PCI), Fast Track и Fast Track Pro.

//OFFTOPIC: Той ли е на смяна сега? Добре, щом казваш.

Чудесен пейзаж от тонове! Поздравления!!!

Ивелин: Супер, вече сме двама, слушали успешно с тапи. Аз не съм убеден, че моите Wharfedale възпроизвеждат звук до 20kHz, макар че по спецификации имат такова АЧХ, с равномерност 3dB.

Аз най-напред ще питам, как установи, че вградената карта не ти дава сигнал над 14kHz? Другото - независимо какъв е по хармонични изкривявания и сигнално-шумово отношение усилвателят ти, минавайки по пътя си, сигналът, просто казано, "обира" срещаното, т.е. това се натрупва. Въпросът е кое омазва повече картинката. Конкретно твоят не е причина да слушаш кофти звукови карти. Creative Audigy са над ASUS и AC97, но и трите според мен не стоят много намясто в музикантски форум - помисли и за по-качествени варианти, каквито бяха предложени по-горе. И Ивайло, не ти ли писна да ожълтяваш бе, човек? Кой подред ник ти е това?

На първия тест твърдо познах по-високия битрейт. Разликата между 128 и 320kbps MP3 е осезаема при запазен слух и добра аудиотехника, като дори може да се хване и с мултимедийни колонки от типа на двулентовите Saturn. За протокола, аз слушах с Wharfedale Diamond 7.2 и усилвател Kenwood '82-'85, макар и звуковата ми карта все още да е кривият AC97, но поне малко му остава до предаване на щафетата. От половин година съм изринал повечето MP3 от диска си. И все пак, ако се налага да ползвам MP3, по възможност файлът не трябва да е под 256kbps. Вероятно значим фактор за многото гласове в полза на 128kbps е и привикването към артефактите на MP3 компресията, като се има предвид, че ниските битрейти преобладават количествено. При някои подобни ABX тестове се е наблюдавала тенденция хората да избират MP3 пред оригинала. Аналогично, пианистите имат тенденция да посочват темперираните интервали за верни, а не чистите. Вторият тест е най-смислен от всичките и успях да отговоря. Установил съм, че 0.3dB е прагът ми на различаване, макар че някои аудиоинженери различават нива от порядъка на 0.2dB. Трябва да се отбележи обаче, че това е честотнозависимо. Третият тест е малко повърхностен, понеже прагът на чуване (ATH) е крива, която се получава като засичане между честотата и звуковото налягане. В региона 1 - 3 kHz слухът е най-чувствителен. Честотите извън този регион в посока надолу и нагоре изискват все по-високо звуково налягане, за да се чуват с еднаква гръмкост, респ. прагът на чуване се вдига по-високо. Тестът трябва да отчита това. Имаше във форума линк към много по-добър такъв, който позволява промяна в нивото със стъпка 3dB и изчертаване на графика. Подобна е и процедурата при правене на сонограма - подават се чисти синусоидални сигнали с различни честоти от диапазона и плавно се увеличава нивото, докато отбележите, че чувате звука. Във всеки случай, ако ще правите този тест с колони, вижте им АЧХ, не се разполагайте далеч и бъдете с уши точно срещу тях по хоризонтала и вертикала, тъй като високочестотните звуци са по-насочени. Интересното е, че преди около година чувах докъм 19 - 20k, а сега едва чувам до 18k. Вероятно се дължи на нечисти уши, което усещам от есента насам; дори ми се появяват временни осезаеми загуби в левия и десния канал. oglE, силно ме съмнява да чуваш реални 22kHz, а да не откриваш разлика между 128 и 320 kbps.

От малкото хора ли съм, които не си усложняват живота, бързайки да ъпдейтват само защото има нова версия, след като всичко ми е наред с подредената стара и ми върши чудесна работа с нейните features?

Хубав, словоохотлив отговор. :-) Въпросът ми беше по-просторен, за да остави някакво място за интерпретация и избор на посока, което пак е вид отговор и показва отношение. Но ако трябва да го свия още и аз да посоча такава, всъщност имам повече предвид кое общо ти харесва и не толкова ти харесва в поп музиката от 50-60-те години до днес, има ли период, който печели повече точки и би поставил над другите в себе си и за себе си, т.е. - въпрос на вкус.

Много изговорено, малко казано. И пак прословутата тенденция за разтегляне на иначе нещо чисто и просто, което е в основата на тези неща и присъства във всякакви справочници. Сякаш пулсира една откривателска еуфория у автора, която той канализира в една такава тема и я счита за уникално просветителна. Ироничното е, че който знае какво правят EQ, compressor, limiter, delay, reverb, chorus и т.н., ще заключи кое му трябва и е от първостепенна важност. Който не знае, кел файда да ги изреждаш. Това е моето впечатление. Ще ми се хората, преди да идват и да стават дейни писатели, да са читатели на вече написаното из форума.

Подобен теоретичен материал е нормално да звучи като бръщолевене на Клингон, ако читателят не се е погрижил да разполага с реквизит от фундаментални познания по акустика и математика, както и музикалната му теория да е в добро състояние. Това обаче е проблем на читателя.

Честита 2011, Алекс! Пожелавам да е успешна, вдъхновена, а защо не и малко по-форумна (би ми било приятно да се разписваш по-честичко из форума). Преди време бях сервирал в горещия стол един въпрос, който остана без отговор, та реших да го отправя именно към теб: Курс на популярната музика от вчера до днес: Кое ти харесва по него и кое не? А по-нисък ли е или по-висок? Това естествено включва всичко, което си избереш - течения по отношение на композиция, аранжимент и форма, смесване и мастериране, менталност и ценности на слушателите, дух на времето и т.н. :-) Подобен въпрос може би e малко нетипичен за мен, понеже артистичните ми интереси са запратени в по-некомерсиална и експериментална посока. Ала все пак не съм си сложил капаци и ми е любопитно да разбера именно твоята визия за тези неща. :-) Поздрави!

Най-напред се присъединявам към горния цитат, понеже Кольо го е казал много изчистено и близко до стила, по който бих го написал и аз. Всъщност, вече e имало подобни дискусии. В класическата тонална музика по принцип се завършва с пълна автентична каденца, при което последният акорд е тоническият в основно хармоническо и мелодическо положение. Често пъти произведенията се завръщат в тоналността, с която са започнали, но това не винаги е така. Когато обаче навлезем в 20. век, нещата стават много, ама много по-ошарени. И накрая, "Елементарна теория на музиката" е от по-класически поглед, така че е нормално там да липсват неща от днешния музикален простор, както и в текстовете по класическа хармония да се срещат ограничения, които днес са силно разширени или напълно отсъстващи. Дори някои от "правилата" намират по-свободна трактовка в самия класически репертоар, но са по-затегнати в учебниците с педагогическа и осъзнаваща цел. Лесен метод за установяване на тоналността при дадено несложно музикално произведение: Тониката звучи най-спокойно и завършено, най "у дома", без да изпитваш нужда музиката да се разреши нанякъде. В такъв момент с инструмент под ръка или с компа намираш тоническия акорд и го изсвирваш. Ако е верен, той ще звучи най-консонантно и ще се слива с музиката.

Може да слагате връзки в подписите си, стига да не връзвате някого с тях, а именно да не са на фирми, търговска дейност и услуги. Запомнете го накратко така: В подписите са позволени връзките, но не и връзванията. @Вяра: Този подпис е направо абсурден. Не съм го виждал досега. Приведен в по-приемлив вид.

Можеш и да си го изчислиш. Отношението между полутоновете при равнотемпериран строй е корен 12-и от 2. Вземайки ла = 440 Hz, можеш да получиш всеки тон от октавата, което ти дава отговор и за всички останали октави (по 2, делено на 2)...

Cubase и Sonar имат опция за партитура (score editor), макар че те не се класират като нотиращ софтуер. Но дори да ти е удобен друг софтуер, който има само piano roll и няма нотация (Samplitude, FL Studio и др.), можеш да запишеш изсвиреното в MIDI файл, след което да го отвориш със Sibelius. А предполагам, че би могъл и директно в Sibelius...

Гореописаните проблеми на USB са една от причините да го отпиша като интерфейс за звукова карта - ще заложа или на PCI, или на FireWire. Така че като цяло намирам FireWire с превес над USB - било то 1 или 2. И малко материал за четене: http://www.cwol.com/firewire/firewire-vs-usb.htm http://www.macworld.com/article/145224/200...rewire_usb.html http://www.buzzle.com/articles/firewire-vs-usb.html If you make a Firewire 400 vs USB 2.0 comparison, then there is not a lot of difference on paper when it comes to data transfer speeds. Firewire 400 standard provides a data transfer rate of 400 Mbps while USB 2.0 standard offers a data transfer rate up to 480 Mbps. In actual performance, Firewire devices are faster than USB owing partly to their peer to peer based architecture.

"Добри безжични слушалки" е оксиморон. Пресли го е казал.

Саундтрак на София? Само словосъчетанието говори достатъчно...

Явно има немалко допирни точки с тематиката, която ме интересува и върху която възнамерявам да пиша свои текстове. Част от тези неща всъщност ги разглежда Хелмхолц преди доста време и това наше познание сега лежи до голяма степен върху неговите трудове, като разбира се е доразвито. Както той показва, методът за постройка на музикалната система с тетрахорди е единият начин - чрез "слепване" на тетрахорди, след като са били генерирани и запълнени предвид хармоничната свързаност на тоновете в тях, а най-ранната древногръцка музика била с ограничен диапазон в рамките на тетрахорд. Другият начин за извеждане на същия резултат днес е рационалният метод, както го назовава. Все пак не мога да не отбележа според мен ненужната натовареност в терминологичния подбор, което трудно може да се види в чуждестранна литература, но за нас е много типично: "тон-числа", "сечения-тонове".

Честито за издаването. Повече информация за геометрията на тона? От така назованото се насочвам към физическите характеристики на телата и трептенията, в частност - на струната, към разделянето й, обертонове и тембър, ролята им във формирането на звукореда и тоналната система, които са предмет на музикалната акустика.

FM8 е софтуерен синтезатор, използващ честотна модулация. Потърси теория за FM synthesis. Спомням си, че бях написал във форума една кратка разясняваща статия по въпроса преди години... Пример: http://www.sfu.ca/~truax/fmtut.html

Благодаря!

^ Това сгъва като шезлонг от смях, много добро!

http://translate.google.com/#auto|bg|i%27m%20just%20asking

Am като Am9 не е обръщение, а разширение на акорда, ако щете - тежнение. Тоновете от следващата октава при строежа на акорда (след септимата) обикновено се разглеждат като разширения на акорда, те са като подправки към ястие. Обръщението на акорда се отнася до басовия тон. Различното подреждане на тоновете отгоре се нарича още voicing. Ако такива разновидности на един и същ акорд са една след друга, имаме преместване.