Steppenwolf

Тия дни ще видя да я сканирам в една друга тема.

Това е много хубаво. Микротоналността е богата и интересна палитрова зона от музиката, а макамите са едва част от нея. Теоретично възможностите са неограничени, човек може да си построи каквито поиска строеве, да ги реализира не много трудно чрез синтезатори и да експериментира с акустичните им свойства - кеф ти натурален строй с определена проста граница, кеф ти неравномерно или равномерно темпериране, кеф ти брой тонове в октавата, като при това може и да няма октава. От значение е разбира се и с какъв тембър се ползва. Именно специфичният нехармоничен тембър на гамелан инструментите е определящ за строевете им. Бих могъл да сканирам и пусна една голяма таблица с всички интервали като дефиниции и наименования - Питагорова кома, синтонична кома, септимова кома, лима, схизма и т.н. (абсурд е да се запомнят наизуст, понеже са стотици). Сега се замислете как нашата стандартна западна 12-тонова музикална система се е оформяла стотици години и практически, и теоретически, и как в една друга система нещата са повече или по-малко различни, йерархията на тоновете е друга, като за това теоретичните трудове в момента са оскъдни. Разбира се, с теоретична подготовка и експериментален дух свойствата се избистрят пред ентусиаста, но експлоатирането им и доброто системзатизиране в литература е друга, доста времеемка работа. Каква вселена само са звукът и музиката, a?

По принцип да, но и не съвсем. Това е най-обикновен прост клъстер, а целта на клъстерите си е да образуват единна дисонантна звукова маса и затова не го броя накуп с другите акорди, а и не е "авторски". Освен това, могат да бъдат поставени на кантар от психоакустична гледна точка, понеже дори и по изчисления имат почти идентични резултати с тризвучието на Веберн. Но клъстерът е нещо старо и за авторството нека се разберат Чарлз Айвс, Хенри Коуел и Ко.

Забравили сме тризвучието на Веберн: c-c#-f#. По очевидни причини, това някои го водят за най-дисонантния акорд.

Месиен всъщност има цяла книга ("Техниката на моя музикален език"), в която описва композиционните техники в музиката си - ритъм, мелодия, хармония, ладовете с ограничено транспониране и т.н.

Понеже не се чува добре, ето какво казва: "He's just a brilliant mind. And a very warm-hearted spirit. And these are qualities not often found linked together in human beings. And... I just liked him. One of the things I really liked about him was his wardrobe. I always was impressed with his wardrobe from the first time he came over, because he had that look. He had the look of a real guy from that era, you know what I mean? The right kind of shoes, the right kind of tweed, rumple, worn for a thousand years. Kinda... sport coat, pants too short. He was wonderful. He was a fully developed character."

До голяма степен съм съгласен с написаното от Вяра в последния пост. Затова и започнах тази страница: http://muteo.wordpress.com Мисля, че засега постовете може да останат в темата, стига да не се разводни впоследствие? Ако все пак искате допълнителна тема, мисля, че тя е именно за този раздел, не за Говорилня. Колкото до хармоничните функции, основните функции в тоналността са три - тоника (T), субдоминанта (S) и доминанта (D). Според това виждане, останалите (второстепенни) акорди са градация или разновидност на тези функции. В джазовата теория и аз съм ги срещал описани по начина, по който е писал Tozi по-горе... Функционалната теория и анализ с букви вместо само с ладови степени (I, ii, iii...) се използват основно в Германия, като са известни и в другите немскоговорящи страни, в Русия, както и у нас. Според немския теоретик Хуго Риман (имащ основно отношение към функционалната теория), в мажор VI степен е паралел на тониката (Tp) и контрапаралел на субдоминантата (Skp). Оттук A-moll е паралелна тоналност на C-dur - така се казва у нас, в Германия, Русия, вероятно Австрия, като е добре известно и в Швейцария. В Англия, САЩ и други страни се казват относителни (relative) тези тоналности. II степен е паралел на субдоминантата (Sp). III степен е паралел на доминантата (Dp) и контрапаралел на доминантата (Dkp), VII - на доминантата. И наистина, в тоналността акордите на тези степени могат да изпълняват именно тези функции. Минорът се разглежда като обръщение на мажора и там терминологията е наобратно - паралелният акорд лежи отгоре, а контрапаралелният лежи отдолу. Валидността на функционалната теория се подкрепя до голяма степен от някои психоакустични изследвания, вследствие на което има и предложение да се въведе в по-широк мащаб, понеже дава някои предимства пред широко разпространената с римските цифри. Това е само едно малко вмъкване към горното, нека не притеснява все още незапознатите с него.

Птичките са наистина чудесни музиканти - 99% природен талант към 1% труд, за разлика от хората, при които съотношението е обикновено обърнато. Авторът на анализа не ми е особено познат, но ми печели симпатиите с него, беше ми приятен контактът с това свежо четиво.

katmai, само заради хвалене? Да оставим егото и снобарщината настрана; дори и в т. нар. аудиофилски среди съм виждал неща, от които ми се повдига. По-скоро мисля, че някой ти е пуснал тази муха и я следваш, без да си се убедил лично. Затова, без да заемам някаква страна, ти предлагам с този тест да се убедиш сам за себе си доколко е оправдано да слушаш консуматорски у дома аудио с такава резолюция, което е тотално излишно и дори смехотворно, ако нямаш много добре акустически третирано помещение в комбинация с топ усилвател, ЦАП, колони. Как да тестваш? При някой, който разполага с нужното оборудване. Може това да е твоят приятел, а може и той просто да се носи по течението. Понеже дори ревностни привърженици на консуматорско слушане на аудио с висока резолюция при такива тестове не са успявали изобщо да различат ресемплирания на по-ниска резолюция материал. В студията нещата стоят по друг начин - там използването на по-висока резолюция е оправдано, понеже сигналът минава през етапи на обработка, което, най-общо и просто казано, минимизира загубите. Но накрая потребителският продукт се ресемплира стандартно на 16/44.1, и то обикновено не с нещо като Audition, а с доста по-качествени и нискоизкривяващи (и скъпи) хардуерни преобразуватели, било то Weiss, Benchmark, Prism, Lavry или др. Ако presly има времето и търпението да се включи, може да ти разясни по-подробно, аз не се занимавам със студийна звукообработка. Затова и ти казах да обърнеш за всеки случай и на 48k, понеже ако Audition изобщо се "дъни" някъде леко чуваемо, теоретично е по-вероятно такива артефакти да има при 192:44.1 и би се дължало на конкретната имплементация, макар че нито лично аз, нито мои познати сме ставали свидетели на нещо такова. Нещо повече - дори и при формат със загуби като Musepack, целещ се повече в качеството, отколкото в много малкия размер, при 250kbps в много голям процент от случаите няма да си в състояние да забележиш някаква осезаема разлика, каквaто често може да има при MP3 дори и на 320kbps CBR. Но според мен елегантният и още музикантски удобен отговор за теб се казва TC Electronic Desktop Konnekt 6, само че интерфейсът е FireWire и трябва да си вземеш един FireWire адаптер. Мнение на потребител от amazon.com: С което нямам какво повече да добавя към темата.

Ако знаеш какво е ЦАП, АЦП, SNR, битова резолюция, (ре)семплиране, алиасинг, интерполация и как да търсиш в интернет, би трябвало да можеш да си решиш и сам въпроса. Предлагам ти едно упражнение: Ресемплирай няколко (Z) записа на 16bits/48kHz и на 16bits/44.1kHz, използвайки Adobe Audition (с dithering), и забележи дали чуваш разлика спрямо 24/192. Понеже обаче внушението играе голяма роля, направете това в 2xZ ABX теста с по 10 опита в тиха стая, на свежа глава, отпочинали уши и с качествени звукова карта и слушалки. За да говорим за статистическа значимост на резултатите ти в полза на това, че има перцептуална разлика, трябва да познаеш ресемплирания материал в поне 8 от 10-те опита. Статийка: http://www.audiojunkies.com/blog/1254/does...ly-sound-better

Чакам с нетърпение да разбера каква е тази недомислица "жанрови задачи". Не бих се учудил, ако у нас вече се пльоскат термини без много съобразяване с думите. И без това езиковата култура в страната е с отрицателни нива.

Браво за хубавия пост на Кольо!

Не те разбрах съвсем какво точно искаш да кажеш и как да ти помогнем, след като малко си казала... И все пак, C/F най-често означава тризвучие C върху басов тон F. Такова означение може да се касае и до полиакорди, т.е. два акорда един върху друг. В анализа подобен запис се ползва още за странични доминанти и субдоминанти, но там се пише или функционално, или с ладови степени, напр. D/SII или V/II е странична доминанта за акорда на втора степен.

Обикновено да, за да се изрази ладът. Когато става дума и за хармония, модалната обикновено е и по-проста, поне в съвременната музика. Но може да има и хроматизми; може и да комбинираш два лада. Да кажем, йонийски и лидийски, като в посока нагоре ползваш #4, а в посока надолу 4 - нещо, което Прокофиев е правил.

Модалната музика не е само върху един акорд. Когато вземеш ладовете и според терцата ги групираш на мажорни и минорни, в тях се обособяват т. нар. характеристични тонове, които ги отличават от мажора и минора (съответно и характеристични акорди). Понеже обаче мажорът е акустично по-стабилен от останалите, от една страна, и допълнително културно сме свикнали на него, от друга, целта е да не бъдеш "изхвърлен" в паралелния мажор, а да реализираш специфичното звучене на лада, включвайки в мелодията и хармонията характеристичните тонове и използвайки модални каденци. Йонийски 1 2 3 4 5 6 7 Лидийски 1 2 3 #4 5 6 7 Миксолидийски 1 2 3 4 5 6 b7 Дорийски 1 2 b3 4 5 6 b7 Фригийски 1 b2 b3 4 5 b6 b7 Еолийски 1 2 b3 4 5 b6 b7 Примерно, от дорийски лад може да имаме следната модална хармония: T // SII7 / D7 / T

На мен ми излязоха само 1 мин 20 сек от композицията. Хареса ми чувствителността й. Доколкото разбирам, все още не е завършена според замисъла? Ужасно е да изгубиш ценна информация, особено лично творчество, което е част от теб, затова винаги прави бекъп. MIDI файловете са малки и можеш спокойно да ги съхраняваш и в електронната си поща в комбинация с usb flash и CD, примерно. Това може да се прави и с проектовите файлове (на Cubase, Sonar и т.н.). Готовите записи може да се съхраняват на CD-R/DVD-R и на допълнителен HDD. Оригиналният WAV може без загуби да се компресира с WavPack примерно и така да се спестява място на носителите. Но това пак не е достатъчно надеждно, особено записваемите компактдискове. Ето защо съм решил да си взема вбъдеще един DAT recorder и да правя цифров запис на лента с него, а и без това би бил хубаво допълнение към Hi-Fi компонентите ми.

При модалното свирене само върху един акорд цялото движение и случване се очаква да е в мелодията, така че в този смисъл разбирам какво се има предвид с казването, че е трудно.

Хубаво е, че ти допада Tracktion. За мен е най-отвратителното и грозно нещо, което съм пробвал.

Не. Трябва да записваш на отделни писти. Така всичкото в кюпа няма как да стане. Това е като да искаш да обърнеш MP3 в MIDI без грешка.

За временно преборване с латенцията си инсталирай ASIO4ALL.

^^

Това е ясно, казвам между другото. Но всичко е евтиния, включително и самият кабел. Тук в един магазин очакват въпроснитне от M-Audio и ми казаха, че ще ми струва 30 лв. Проблемът е, че е поръчно от близо 6 месеца и още не са им доставили. Т.е. Almar надуват цените.

ASIO4ALL не е нещо ново, към момента и аз го ползвам (с 2.8 съм), но това не може да замени качествените аудио интерфейси. Ако ви е само до латенцията, до някъде ще ви спаси, но разликите в честотнaта характеристика и сигнално-шумовото отношение между една обикновена евтина карта и полупрофесионална е голяма. Като изключим възможността за по-висока битова резолюция и честота на семплиране, дори при стандартната 16 бита има разлика - теоретичното (идеално) SNR излиза 20log 216 = 96 dB. На практика е по-ниско, а с картички тип AC97 е много по-ниско. По отношение на честотната характеристика... Рипвал съм от ленти няколко стари, но качествени записа с AC97 - буквално изрязва басите. Така че ASIO4ALL е само едно временно и приемливо разрешение на проблема с латенцията, докато се появят пари в джоба, но нищо повече.