Steppenwolf

Писах ти съобщение. А сега по темата, след като чух всичко от garageband (дано не объркам имената на парчетата, понеже са доста и позабравих някои моменти). Готини неща, много шарени. Наистина си доста еклектичен и експериментално настроен, понякога лично на мен ми идва в повече. Разчупени и нестандартни форми - започва се нещо, вкарват се определени мотиви и очаквания, а след това се завива в съвсем друга посока. Музикален авантюрист. China Town - според мен е добре артикулирано, носи китайски дух. Не знам как ще звучи на китаец, свикнал с фолклора си, вероятно по-експриментално. To Angie - може би едно от най-лесно слушаемите неща за повечето хора, но и някак искрено композирано. Не знам дали има нещо лично тук, ти знаеш най-добре. Gjurga - леко чалнато, но в добрия смисъл на думата - интересно е. mySpace - приятен ембиънт, а аз в момента имам интерес в нея посока. В този ред на мисли, много харесах и WHAT, което бих определил като симбиоза между jazz и contemporary classical може би. Sixties много успешно установява и поддържа настроението, което си замислил. New Life - едно от най-контрастните, според мен. Началото си е направо free jazz, а след това изведнъж ставаш доста по-smooth.

Старая се да съм подреден и фокусиран като иде реч за музика, тъй като мисля, че не мога да си позволя лукса на обратното - той може би е за отличително талантливите, какъвто аз не съм. Разбира се, в някои сфери на живота съм много разхвърлен. По принцип съм съгласен с теб, но като че ли не сме се разбрали съвсем - т.е. какво имам предвид за акустиката и т.н. Ще ти пиша едно лично съобщение утре евентуално и там може да обменим по-подробни мисли, имена, линкове и т.н., че да не разводнявам темата тук. Иначе, уважавам сериализма, макар да не съм убеден, че е моето поприще. И Шьонберг като фигура - като композитор, теоретик, педагог, позиции и т.н.

Може би тази част персонално ми допада в музиката ти - наличието на спонтанност, но все пак контролирана и премерена. Както и симбиозността. Скучността обаче е нещо, което надали можем лесно да вкараме в обективни рамки и да изградим някакъв стандарт за това. Музика, която намирам за нескучна и интересна, в която мога да потъна, други намират за скучна, както и обратното. Например, мой приятел от Израел, който е с разностранни музикални интереси, но като че ли клони повече към транс музиката, намира Брайън Ино за скучен - при мен е тъкмо обратното. Тук малко не те разбрах, понеже изречението ми се вижда леко противоречиво. А "законите" се оформят най-вече от начина, по който възприемаме звука и в частност музиката - от акустиката, психологията, семантиката, които повлияват силно естетическата визия, но са естествено културно и исторически инертни. Предполагам знаеш, както когнитивните изследвания сочат, че при слушане на музика са активирани много от същите мозъчни центрове, както при слушане и участие в разговор, което донякъде обяснява и конвенционалната организация на музикалната форма (мотиви, фрази, изречения, тематична разработка, цезури и т.н.). Но през музикалните периоди това се експлоатира по различен начин все пак и се разширява повече и повече, а през 20. и 21. век вече не доминира единна система за тонова организация - всеки в основни линии може да прави каквото си поиска и да извежда собствени системи, доколкото все пак запазва някакво отношение към форма, към организираност на материала (ако се водим по конвенцията, че музиката е организиран звук), която да е повече или по-малко явна. Всеки разбира се има свое виждане и лично аз тук, макар да уважавам различни модернисти и техники и да слушам понякога такава музика с удоволствие, на моменти съм малко критичен към тази епоха (но не чак консервативен, подобно на Ян Сибелиус), защото понякога се отива към едно преинтелектуализиране в похватите - прекален фокус към зависимости, които са явни за окото и за логиката, но остават скрити за ухото, за слуховата система (тук зависи и какъв е слушателят), което пък понякога води у много слушатели до впечатление за размитост на материала, или както вероятно би се изразил по-непретенциозен такъв: "Музика ли? Това са просто звуци!". Но тази епоха е необходима и полезна хем заради новите изразни средства в арсенала, хем понеже трупа опит и изследва границите, разширявайки ги същевременно. От друга страна, може би е достатъчно да спомена Джон Кейдж, който си споменал и ти; звук заради самия звук - ако намираш удоволствие, смисъл в него, значи е музика. И накрая, предвид организираността и аналогията между музиката и езика - както определени текстове са очарователни с шизофреничността си, с обединяването на уж несвързани концепции, уж на пръв поглед безсмислени, а озарявайки те с оригинални мисли, усещания и асоциации, които трудно биха ти хрумнали иначе, така същото важи и за музиката. Тук май попрекалих с текста, но е интересно и има мегдан, както се казва. А и би било интересно да споделиш общо твоето собствено виждане по въпроса според музикалната ти естетика и личния композиторски глас, ако имаш желание. Интересен и важен въпрос. Това май е трудно. Когато правя нещо, каквото и да е, старая се да изградя един друг, виртуален Аз, чрез който после да го чуя или погледна така, все едно не е от мен, дори все едно не съм го срещал никога през живота си. Понякога се получава, а понякога не; понякога нещо, което си направил, ти харесва днес, а утре или след седмица мислиш, че не струва. За мен поне наличието на запомнящи се мелодии, предвид и времето, в което живеем, не е някакъв важен критерий, освен ако не става дума за поп музика, например. А раждането на музикалните идеи и подхода към композирането все пак е нещо много лично, чието обособяване в крайна сметка е отговорно за музикалния колорит. Колкото до генеративната музика, точно за програмата Коан Про става дума, която Брайън Ино е ползвал. А той пък лично на мен ми е голям любимец и влиятел. Има много колаборации, сред които с германеца Ханс-Йоахим Роеделиус, който също има някои интересни неща. Микротонална музика тепърва имам желанието да направя, поне пробно. Повече ме влекат обаче чистите строеве, отколкото темперираните, което е особено подходящо за ембиънт / медитативна / релаксираща музика, както и бих искал да обърна по-специално внимание на Болен-Пиърс. А въпросната книга за серийната композиция е на английския композитор Реджиналд Бриндъл. Това, което харесвам в нея е, че не е базирана на множествената теория или още Форте анализ, която ми е малко неприятна и далечна, но е дефакто стандарт в САЩ (за други страни не знам). Доколкото разбирам, искаш да поставиш граници на алеаторните техники, определени от сериите? А за тотален сериализъм ли става дума - т.е. кои параметри искаш да сериализираш?

Темата е била дъвкана неведнъж във форума, нека не се повтаряме.

Поради късния час снощи, когато с едното око спах, а с другото "рулирах" по нета, успях да чуя само две-три произведения от втория линк. Утре с удоволствие ще преслушам по-подробно. И... приятно е да срещнеш някого, с когото намираш повече общ език.

Сега видях, че е написал филмова музика - въпреки внимателното прочитане на втория му пост, някак съм пропуснал или просто забравил това. Филмова музика обаче не е равносилно на симфонична, както и обратното.

Човекът не е споменал специфично филмова музика и пита нещо съвсем друго, а вие го хвърляте директно в софтуера и библиотеките. Аз няма да засягам този въпрос, но все пак ето няколко реда от мен за филмовата музика... Когато се говори за филмова музика, хората много често мислят единствено за симфонична / оркестрална музика. Това не е вярно. Във филмовата музика може да имаш всичко. Добре е филмовият композитор да е гъвкав и да може да се справя с различни стилови превъплащения, което изисква познания за различни стилове музика. Това пък значи да слуша разнообразна музика и да и обръща аналитично внимание. Разбира се, композиторите си имат слаби и силни страни и надали някой е гладък за всякакъв вид музика. Ако искаш по-класическо звучене и лирични мелодии, Мориконе е идеален избор, а също и Уилямс - за по-мощни оркестрации. Ако искаш нещо разчупено, с вплетена електроника, сещам се за Ханс Цимер. Марк Айшъм също ще свърши чудесна работа тук, а понеже е и джаз музикант, за такива елементи във филма е много намясто. Клиф Мартинез пише много хубави ембиънт атмосфери, та за филм, изискващ подобен саундтрак, е доста подходящ композитор. Нещо по-чудато? Дани Елфман. И т.н.... Разбира се, това съвсем не значи, че тези композитори не могат да пишат и друго, но това са някои най-общи характерни черти за тях. Друг важен момент е, че някои хора, когато се "захласват" по подобна музика и в частност саундтраковата, избързват и обръщат внимание много на оркестрацията, преди да са учили хармония, контрапункт и форми, което е основното и е от най-висока степен на важност. Арнолд Шьонберг, чийто подход към преподаване на композиция е по-неортодоксален, разделя обучението по композиция на тези три части (при него хармонията се учи преди всичко с писане от нулата, а не с хармонизиране на вече зададена мелодия или реализиране на цифрован бас - методи, който той открито критикува). Ако не знаеш нищо за музиката, следва да започнеш от основната (или още елементарна) теория, да се запознаеш със системата за нотация, интервали, ладове, акорди, ритъм и метрум и т.н., преди да прогресираш към споменатото, след което пък да анализираш музика и да разглеждаш композиционни техники. В този ред на мисли, не е добра идея човек да се хвърля веднага в големия оркестър. Отначало е по-добре да се композира за соло инструмент, както и камерна музика. Това позволява на човек по-лесно да се фокусира върху контрола на вече споменатите фундаментални елементи в произведението. Относно обучението - има различни пътища: формално обучение в академична среда, с частни уроци, самообучение или комбинация. Музикалната история познава добри примери от всичките, макар че самостоятелното обикновено е по-времеемко и трудно, изискващо по-будно внимание и висока степен на самодисциплина. Ако човек няма някакви други съображения и има физическата и финансова възможност да си позволи работа с преподавател, хубаво е да го стори - това обикновено ускорява и стабилизира процеса на израстване. Не всички специалисти са на мнение, че можеш да научиш някого да композира - по-скоро можеш да му покажеш инструменти и методи за това, но той е този, който ще трябва след това да се изрази с тях. Някои дори са на мнение, че композицията не трябва да се преподава. Но това е встрани от темата... Не мога да ти препоръчам преподавател в Пловдив, но се сещам за наш съфорумец, който е от Пловдив и вероятно би могъл да препоръча, ако не дори и директно да ти е от полза. Пиши едно лично съобщение на Topsun. И мисли само за музиката, а не дали ще работиш в тази сфера и какви пари ще изкарваш - то бледнее и музиката често се оказва несигурен доход. Вярвай, че можеш да правиш това, което желаеш, и бъди търпелив, тъй като плодовете идват бавно - може да ти отнеме повече от 10 години, докато започнеш да се чувстваш сигурно, но вниманието и трудът ти в един момент ще бъдат възнаградени и ще го усетиш. Добрата новина е, че за композиране, за теоретично образоване, за идеи, за упражняване на слуха и изработване на перспектива никога не е късно, а дори и за усвояване основите на инструмент, което би подпомогнало процеса. Антон Брукнер е започнал да композира в 40-те си години, като взема уроци по контрапункт в 30-те, а преди това е бил преди всичко органист. Доста по-трудно е, ако човек иска да става добър инструменталист, понеже чисто двигателни фактори, които се изменят с възрастта, започват да оказват съпротивление. Поздрави и успех!

Ами супер. Аз лично досега сериализъм на практика не съм пробвал. Имам една английска книга за серийната композиция, в която вероятно ще се задълбоча повече по някое време. Но си мисля дали да не направя една мешаница от техники в албума, който замислям и който ще е преди всичко синтезаторен. За мен лично са много интересни алтернативните строеве и темперации, вкл. микротоналните. За алеаторните техники... Може да пробваш нещо подобно - генеративна музика, има даже софтуер за това: задаваш правила и вероятности в системата, след което се генерира МИДИ файл, който после можеш да "оркестрираш".

Моля. Понякога и малко е достатъчно, за да си проличат някои неща. Хубаво е да се експериментира, човек да се разхожда из различните музикални теоритории. Спомена, че не е авангардна музика, но си добавил "за съжаление"?

Първо искам да отбележа, че този форум е за всички, макар и много от музикантите тук да са рок и метъл последователи. По критерия на Лими, предполагам спадам към странниците на форума, понеже не принадлежа към тази група, а не принадлежа особено и към по-малката група на джазмените. В този ред на мисли, зарадвах се на музиката, която си споделил - добре пипнатия аранжимент, за който те поздравявам, но най-вече останалите две творби, и по-специално струнния квартет. Личи си, че авторът е изучавал класическа хармония, полифония, форми и оркестрация, и изобщо е класически ерудиран, вероятно в академична среда. @Лими, може и аз да споделя някоя подобна композиция малко по-нататък, след като приключа с ембиънт албума, по който работя бавно, но сигурно, и след като е готов, ще го пусна наведнъж целия.

Ясно. Ще го пробвам по някое време, симпатичен е.

Така. Известен ми е софтуерът и е един от малкото хостове, които не съм пробвал. Въпросът ми е включва ли нотен редактор?

Patterns по-скоро са реализирани по друг начин при другите хостове - в MIDI едитора, в съответния track под формата на блокове, които може да дубликираш, копираш, слепваш, наслагваш и т.н. Крайният ефект като функционалност е подобен.

Тук по принцип Fruity Loops или FL Studio не е особено на почит и малко хора го ползват, доколкото ми е известно. Като каза звуци, не разбирам за семпли ли иде реч или за синтезаторни презети? Ако е второто, просто трябва да поразучиш въпросния синт и ръчно да редактираш презета, след което да си го запишеш като друг файл.

Изрини тоя помпозен и бъгав Winamp. От сайта може да си свалиш всичко необходимо: http://www.foobar2000.org/

Трябва да съобразиш удвояването на терца с тоналността, т.е. тоновете, образуващи интервала, да са диатонични, при което ще се редуват мажорни и минорни терци (освен в случаите, когато имаш умишлено хроматизми). Разбира се, би могло да е само от мажорни терци, ако имаш например композиция в целотонен лад. В Cubase се прави така: Избираш съответния сегмент, след което от менюто MIDI отиваш на Transpose. Избираш 4 полутона, отмяташ Scale Correction и посочваш спрямо коя гама да бъде. Преди това обаче този сегмент го дубликираш, а след транспонирането го налагаш върху оригинала.

Щом е налична за свободно сваляне по принцип, предполагам няма проблем просто да направим така: http://rapidshare.com/files/384995137/K._K..._Music.pdf.html (линкът важи за 10 сваляния)

Тотално покриване.

Това предполагам е било към мен? Без да виждаш нотите и без да виждаш арматурата са две различни неща. Без да виждаш нотите - по слух. Там, където е тониката, следва да звучи стабилно и "у дома". Ако това не се случва, или не слушаш достатъчно фокусирано, или мелодията е твърде сложна (особено ако има хроматизми). Определянето само по мелодия е възможно при несложни мелодии, които често "посещават" въпросния тон и описват тониката, въртейки се по-често около нея, често видно подчертавайки тоновете на тризвучието. Другото важно нещо е с какъв тон се започва и особено с какъв тон се завършва. Понеже класическата тонална музика най-често завършва със съвършена каденца, най-вероятно последният тон в сопрана ще ти е първата степен в тоналността, а последният акорд - тоническият. Произведението на Римски-Корсаков не прави изключение. Както виждаш, и ла в най-горния глас доминира в последните тактове, като има и по-дълга продължителност. Забележи и хармонията там. Изобщо, начинът да добиеш някаква светкавична представа обикновено е да погледнеш последните няколко такта и акорда. Но при положение, че имаш арматура, нещата се улесняват съвсем. Тоналността очевидно е ла минор. В мелодията повечето хроматизми са проходящи тонове и вероятно си забелязал, че често падат на слабите времена, като в хармонията също може да се видят проходящи и съседни акорди, странична доминанта... - близките до ума неща при налични хроматизми. В минор ги има разбира се и "алтерациите" на VI и VII.

Успех! Сподели после реакцията, ако не е строго секретно. Иначе, в сферата на голяма част от поп и рок музиката няма толкова композиционна интелектуалност, така да се каже, колкото в класическата и производните й, затова не я мисли твърде много и не прекалявай с търсенето на логика в акордовите последования, а обърни внимание на ефекта и настроението от звученето. На едно композиционно ориентирано място (99% класически и авангардно) в тема за акордови формули естествено неминуемо стана дума именно за тази музика и един композитор го каза така забележително, че ще го преводоцитирам:

Тия дни ще видя да я сканирам в една друга тема.

Това е много хубаво. Микротоналността е богата и интересна палитрова зона от музиката, а макамите са едва част от нея. Теоретично възможностите са неограничени, човек може да си построи каквито поиска строеве, да ги реализира не много трудно чрез синтезатори и да експериментира с акустичните им свойства - кеф ти натурален строй с определена проста граница, кеф ти неравномерно или равномерно темпериране, кеф ти брой тонове в октавата, като при това може и да няма октава. От значение е разбира се и с какъв тембър се ползва. Именно специфичният нехармоничен тембър на гамелан инструментите е определящ за строевете им. Бих могъл да сканирам и пусна една голяма таблица с всички интервали като дефиниции и наименования - Питагорова кома, синтонична кома, септимова кома, лима, схизма и т.н. (абсурд е да се запомнят наизуст, понеже са стотици). Сега се замислете как нашата стандартна западна 12-тонова музикална система се е оформяла стотици години и практически, и теоретически, и как в една друга система нещата са повече или по-малко различни, йерархията на тоновете е друга, като за това теоретичните трудове в момента са оскъдни. Разбира се, с теоретична подготовка и експериментален дух свойствата се избистрят пред ентусиаста, но експлоатирането им и доброто системзатизиране в литература е друга, доста времеемка работа. Каква вселена само са звукът и музиката, a?

По принцип да, но и не съвсем. Това е най-обикновен прост клъстер, а целта на клъстерите си е да образуват единна дисонантна звукова маса и затова не го броя накуп с другите акорди, а и не е "авторски". Освен това, могат да бъдат поставени на кантар от психоакустична гледна точка, понеже дори и по изчисления имат почти идентични резултати с тризвучието на Веберн. Но клъстерът е нещо старо и за авторството нека се разберат Чарлз Айвс, Хенри Коуел и Ко.

Забравили сме тризвучието на Веберн: c-c#-f#. По очевидни причини, това някои го водят за най-дисонантния акорд.

Месиен всъщност има цяла книга ("Техниката на моя музикален език"), в която описва композиционните техники в музиката си - ритъм, мелодия, хармония, ладовете с ограничено транспониране и т.н.