Steppenwolf

Мерси за линка, който си ми пратил. Но доколкото виждам, тези интерфейси са безмаркови и леко са ми съмнителни. Иначе, на мен ще ми трябва и за sysex трансфер на пачове.

Понеже ще ми трябва MIDI-to-USB интерфейс, мисля да взема едно M-Audio от 64 лв. тук: http://www.almar.bg/index.php?option=com_v...=7&Itemid=1 Въпросът ми е, вкарват ли някаква допълнителна чуваема латенция (от драйверите)?

От казаните по-горе естествено гласувам за RME без никакви уговорки. Що се отнася до TC Electronic, по принцип харесвам Konnekt 8 и обмислям дали да не взема такъв, но има време още... Може и аз да си взема 9632.

Заради мажорните акорди и липсата на водещ тон те праща в нея посока, в мажор е все едно TSVI - S - T - D. Но при фразирането вече се поизбистря. Нали знаеш, че минорът има известна тенденция към третата степен.

По-голямо клише от въртенето на T-Tp-S-D няма.

Старинните ладове на български: йонийски, дорийски, фригийски, лидийски, миксолидийски, еолийски, локрийски. Би трябвало да е гамите. Но скали е толкова хубава и широкоупотребявана дума, че не виждам защо да не си казваме и така.

Квартови акорди се използват и в останалата съвременна музика на 20. и 21. век. Към тази хармония спада и тритонусът (#4 / b5), вкарващ повече неопределеност. Csus4 според контекста може да се разглежда като акорд от квартова хармония, който е в обръщение. Не съм сигурен обаче дали в джаз теорията може да се каже, че такъв акорд спада към квартовите. Когато се насложат няколко кварти, естествено се получават и други съставни интервали. Характерното за тези акорди е, че са тонално по-неясни и вкарват известна напрегнатост в комбинация с по-хладното и отворено звучене на квартата. Тя, макар и консонантен интервал (чисто отношение 4:3), има известна тенденция да се затвори към така близката терца. Едно акустично обяснение за това е, че основата на интервала се пада горният тон, което е в конфликт с естествения статут на басовия като основен. След Средновековието, през което се ползва Питагоров строй и терците са дисонантни, а квартите - консонанти, терците стават консонанс и идва ограничението в контрапункта, третиращо квартите като дисонанс само когато включват баса, след което това повлиява класическата тонална хармония в ограниченията за ползване на квартсекстакорди. Ако използвам концепцията за основи на интервалите (в случая - според Хиндемит), а оттам и за основи на акордите, за терцовия C-E-G се получава съвсем ясно C. При квартовите акорди обаче основата съвсем не е толкова определена. При C-F-B няма подчертана основа, но при подходящо удвояване или обръщение се появява квинта, която придава повече определеност, а при повече кварти обикновено се взема основата на най-ниския интервал. Тритонусът сам по себе си е неопределен и само контекстът осветява единия от тоновете му като по-значителен. Важно е да се отбележи, че ползването на квартова хармония не значи, че музиката е атонална по смисъла на липса на централен, отправен тон. Ако са определими основите на акордите, ако прогресията им достатъчно подкрепя някакъв тонален център, значи музиката не е атонална. По принцип няма специални "правила" за ползване на квартова хармония. И тук важното е да се установи квартата като основен градивен интервал. Гласоводенето може да е контрапунктично, а може да се ползва и планиране, т.е. паралелно движение на всичките гласове, в което разбира се няма нищо грешно и е нормална съвременна техника. Ако за големите акорди се прилага класическо, независимо гласоводене, лесно може да настъпи един контрапунктичен хаос. Два примера - единият е хомофоничен, а другият е полифоничен:

Пишеш просто "Swing" и т'ва е.

Хубава тема си поставил. Ще прибавя и от мен нещо.

//OFF: ^ Връщаш ме години назад в часовете по полупроводници. Ех, спомени... Но темата е за цели.

Супер си обясняваш, Кольо!

Именно. За мен upbeat и offbeat е едно и също. Up-down терминологията става още по-ясна, когато човек се отнесе към движенията на диригента.

Според теб, защо се наричат downbeats и upbeats? Offbeat пък буквално значи "встрани от бийта", както и offroad състезанията са извън пътя, т.е. има логика и самата дума си подсказва. За downbeat и upbeat важи същото.

Ако тактувате с ръка, броейки "едно - и - две - и - три - и - четири", това е моментът, когато ръката е горе - на "и", - освен ако не си тактувате "обърнато".

Днес тонът ла от първа октава (A4) е стандартизиран на 440 Hz през 1955 г. (ISO 16), но ето как е бил в миналото... °R - температурна скала Реомюр

Опит за примерно графично онагледяване на суинг (един такт в 4/4, осмини): Естествено, може да е повече или по-малко суингнато.

Въпросът ти е обект на неврологията и когнитивната психология.

Хубаво е да имаш монитори, смесването само на слушалки може да е подвеждащо. Но от друга страна, ако акустиката на помещението ти е лоша, слушалките са по-добър вариант. Ако имате висококласен Hi-Fi усилвател или ресивър, купуването на пасивни монитори също е вариант.

Браво, най-после!

Понеже това е предложение, а не разисква въпроси около теорията и композицията, мести се в раздела за предложения. Първо, раздел за джаз няма, което би трябвало да сте забелязал за тези 2 - 3 години. Има общ теоретико-композиторски раздел. Ако вбъдеще има раздел за джаз, разбира се би било коректно да има и много други раздели. Засега не се е появила особена нужда от подобни разклонения. Второ, има разнообразна литература, свързана с джаз музиката, като най-хубави в джаз теорията са се обособили около 4 - 5 книги, които са били споменавани във форума и са известни. Интернет е пъстър на различни сайтове и форуми по темата. В този форум обаче е забранено публикуването на връзки към пиратски материали, което също се предполага, че знаете, понеже е описано в правилата на форума. Поздрави!

Изобщо, бих добавил, че е бъгната в самото заглавие една тема за това, дали импровизацията или композицията е по-добра. Няма обективна дефиниция за добро и по-добро в изкуството и в частност музиката. Импровизацията е важен елемент за музиката изобщо. Примерно, Вангелис, който прави електронно-симфонична класико-нюейдж музика, залага много на спонтанната импровизация. Понякога най-прекрасните и "работещи" неща идват именно така.

Е, какво стана сега, чакаме да видим как се зове учебникът? Иначе, немската система има своите плюсове. Харесвам и американския подход, но не всичко. Германците са точни хора, но малко схванати. Доколкото ми е известно от следвали там, в програмата не налагат стандартно на главите на студентите различни модерни аналитични системи, като примерно Шенкеров и Форте анализ, с които се "перчат" в САЩ. Шенкеровият все пак е интересен и донякъде може да е ценен, но не всички са на това мнение. Форте никак не ми допада обаче. Що се отнася до съвременна музика, особено джаз, най-доброто място е родината му - САЩ. Във форума има хора, учили там, и могат по-подробно да споделят лични впечатления по въпроса, ако това е важно. Т.е. за джазовата теория най-добре е да се водиш по американски школи.

Съгласен съм, добре си го написал, Евгени. Цялото сравняване improvisation VS composition за мен е една проядена от дървояди философщина, с която не бих искал да си губя времето. Грешните тонове и дали има такива... Всичко зависи от звученето, което установиш, от фразите. "Няма грешни тонове, има недобре подбрани такива."

Готина тема! Ще ви пусна една муха за размисъл: Преди време в един сайт с композиторска насоченост, където макар и рядко се навърта някой и друг джазмен, имаше тема, че импровизацията (която всъщност е форма на композиция) не можело да бъде "по-добра" (?) от конвенционалната композиция, където всичко е отработено и обмислено в детайли. Вие сте...

Хора без его няма - всеки се ражда окован с такова. Някои се влачат, други успяват да го помъкнат, а "заякналите" достатъчно - и да полетят с него. Но това е една друга философско-духовна тема, по която може да се изпишат дузини страници. Във всеки случай, правя разлика между "велик човек" и "велик ". Исак Нютон е бил велик физик. Като човек обаче е бил трагедия и пълен провал. Айнщайн, станал нарицателно за един от най-големите умове на човечеството, е бил пък земен в държанието и отношението си. Това се отнася примерно и за Шуман, който безспорно намира място сред големите композитори. Честно казано, не виждам нищо особено мъдро в цитата на писателя, а по-скоро клиширано мислене под въпрос като от някой всекидневник. И все пак... времена, нрави и среди.