Steppenwolf

Тегли Camtasia Studio, и т'ва е...

Цифровият сигнал на изхода на ЦАП не изглежда по посочения митологично грубозъб от автора начин, тъй като в резултат на интерполацията и филтъра бива "запълнен" между дискретните стъпала. Това е една от най-често срещаните дезинформации във виртуалното пространство, въз основа на която някои могат да се настроят срещу цифровото аудио. Допълвам темата с една качествена статия за интерполацията: http://www.dsprelated.com/showarticle/167.php Ако имате време, превеждайте.

http://dox.bg/files/dw?a=94b37bf3d3

След ресемплиране се получава малко повишаване на цифровото ниво от порядъка на 0.1dB (може да проверите сами), затова е желателно нормализирането да следва ресемплирането. Поради тази причина някои конвертори (напр. Weiss Saracon) предлагат по подразбиране -0.2dB gain при ресемплиране. А над 0dBFS няма нищо - това е таванът. Ако например в Wavelab приложа гейн на определен материал от Master секцията, нивометърът, освен броя клипнати семпли, показва и примерно +2 dB, но това се пресмята информативно в реално време, докато след такава обработка материалът не достига наистина +2 dB, а 0 dB с клипвания. MP3 при 128 до около 192 kbps "срязва" при 16kHz; при 320kbps честотната лента е по-широка, до 20k. МР3 кодекът не би следвало да прилага честотни корекции; високите са "по-слаби" просто защото част от тях (над 16к) липсват. Някои от високочестотните съставки до 16к, които са с (условно) много ниско ниво, изобщо не се кодират, защото психоакустичният модел решава, че остават маскирани, т.е. това, за което се предполага, че не може да бъде чуто, няма нужда да се кодира - философията на lossy audio. На теория звучи чудесно, но на практика - не винаги.

След конвертиране в mp3 не е рядкост материал, който е бил много близо до 0 dBFS, да клипва, както е посочено по-горе. Също така имайте предвид да нормализирате нивото след downsampling, а не преди. Т.е., ако имате материал 24/96 -> 16/44.1, то: 1) resample 44.1; 2) normalize; 3) 16 + dither. Как различните прибори отчитат клипването (т.е. при колко поредни стойности 0 dBFS) е въпрос на имплементация, която не е гарантирано еднаква при всички производители. Нива над 0 dB са възможни при аналоговата техника, напр. при лентовите декове, където 0 dB съответстват на някакъв референтен магнитен поток, примерно 250 nWb/m (при други - 200), но в цифровия свят 0 dBFS (Full Scale) означава, че разрядната мрежа е запълнена и няма как да бъде представено ниво над това.

Да, нямало ме е като съм го писал този ред. Fixed, благодаря!

Защо ви е да запомняте каквото и да било освен интервалите и техните обръщения? Достатъчно е дори да знаете само, че квинта нагоре или надолу донася един знак в арматурата, което ви разкрива и останалите зависимости: секундата носи два, големите секста и терца носят съответно три и четири. Вижте: C-dur и паралелната й тоналност A-moll нямат арматурни знаци. Всяка квинта нагоре е един диез към арматурата, а всяка квинта надолу (кварта нагоре) е един бемол. Така четири диеза в арматурата означават четири квинти нагоре, което е: C > G > D > A > E-dur или Cis-moll, което още е една терца нагоре (4 знака) или две секунди нагоре (2 х 2 знака), а ако щете още и секста нагоре (3 диеза) + квинта нагоре (1 диез). Три бемола в арматурата са съответно Es-dur или C-moll: C > F > B > Es, което е още голяма секста надолу (малка терца нагоре). Много е просто. Не мога да разбера защо не се разбира.

Интересно откъде е тази извадка, не успях да открия в интернет думите на Куинси Джоунс. Ако е изрекъл тези слова, то или е имал лош ден, или би следвало някой да му напомни за технологиите през последните 10-15 г, защото така казано - и е прав, и не е. НЕ Е ПРАВ, защото... Ако FLAC не бе споменат, навярно нямаше да ми направи особено впечатление, но така изказаното сочи, че К. Джоунс не познава идеологията и принципите, заложени в lossless codecs, които най-ясно проличават при вземане на един WAV PCM файл, компресирането му с FLAC, APE или друг формат без загуби, след това декомпресирането му и сравняването му с оригиналния WAV - идентични. При възпроизвеждане на такъв файл всъщност се случва декомпресиране в реално време, след това подаване на PCM потока към аудиоинтерфейса. FLAC е точно толкова смачкан, колкото и CD (ако източникът му е CD). С оглед на това, К. Джоунс Е ПРАВ, че най-достоверното слушане на музика би било, ако слушаме оригиналната мастър лента или нейно копие в студийна обстановка. Или просто качествен запис на ролков дек. Но колко от нас имат тази възможност...? Компютърите наистина не са конструирани специално да възпроизвеждат музика. Те могат да правят много повече неща, и по-точно: това, което им бъде казано - ни повече, ни по-малко. И все пак, ако оборудвате компютъра си с висок клас аудиоинтерфейс, който не само че не отстъпва на мнозинството CD плейъри, но и ги превъзхожда, свържете това към добър усилвател и ОТ, резултатът би следвало да е чудесен. А и в противен случай едва ли в студията щяха да се използват компютри.

Google: free vst synths / keyboard plugins, при което прииждат резултати като следните: http://www.vst4free.com/index.php?plug-ins=Keyboards http://www.musicradar.com/tuition/tech/the-27-best-free-vst-plug-ins-in-the-world-today-277953/1 http://audio.tutsplus.com/tutorials/composition/11-totally-free-vst-synthesizers-that-sound-great/ Сваляш, изследваш, експериментираш. Ако ти харесва, запазваш.

Един поздрав от мен http://www.youtube.com/watch?v=HIcESt9eYRk

Темата се мести в домашния си раздел...

Класическата музика - като хармония, полифония, музикални форми, инструментариум, оркестрация и т.н. - е плод на многогодишни традиции и правила. В оркестъра е прието инструментите да се нареждат по определен начин, с вариации. Това иде от ролята на инструментите и степенуването им в оркестъра по сила и значение, има различни по-характерни и по-нехарактерни инструментални комбинации, от значение е и взаимодействието с диригента и публиката. И линк с редове, свързани с темата: http://www.the-clarinets.net/english/clarinet-in-orchestra.html Разбира се, отново някой може да каже: "Те да си свирят така, а какво от това, че съм разменил каналите и съм пратил челите у лево?". Такова, че не са там и не чува реалната музикална картина. Но това не важи само за класиката. That's enough.

ЦЪК

С примерното в своя пост споделих и че има стандарти. Както и друг случай, в който някой решава да мине през тях - незначителните. Но ако наистина нямаше значение, нямаше да има и стандарти, а щеше да е хаотично, каквото хванеш, било на външната страна на лентата, на червения чинч - ляв, десен... или среден - както дойде. Посипвам си главата с пепел и излизам от темата. Между другото, може също да размените + и - на озвучителните си тела или слушалките.

Има значение дали са разменени каналите най-малкото предвид постигането на точно предаване на реалната панорама на музикалния материал. За някои няма значение... Но си има и стандарти и при УКВ, и при лентовите устройства, и при чинчовете и т.н. - къде е ляв и къде е десен канал. Валякът е можело да даде много изчерпателни обяснения, но въпросът е малко... детски и губивреме. Преди време сигнализирах на КРС за наблюдаваните проблеми с УКВ предавателите в града. Сред подадените сигнали за нужда от регулиране девиацията на Дарик (премодулиран), за нуждата от корекция на честотната характеристика на БНР Христо Ботев (които приеха и изпълниха) беше и сигнал за разменена стереопанорама на Хоризонт, тъй като съм забелязал познат музикален материал с обърнати ляв и десен канали. Същото важи и за още 2-3 УКВ станции в региона. Човек от контролната група ми се обади по телефона и разговаяхме. Отговорът за разменените канали беше: "Е, дали е А или Б, няма значение; вижте, ние не следим чак толкова внимателно качеството, колкото поддържаме техниката". Което изчерпва въпроса. Ако и ти смяташ така - няма значение дали лявото е вляво или вдясно, майната му... Между другото, в Exact Audio Copy има опция "swap channels" за размяна на каналите след рипване на компактдиск - отнася се за онези CD-ROM устройства, при които е имало "обръщане" на каналите. Чувал съм рипнати дискове с разменени канали... За щастие, разработчиците на софтуера не смятат, че е без значение дали каналите са разменени.

KORG имат реализирани софтуерно на VST като част от Legacy Collection: M1, Wavestation, MonoPoly, Polysix, MS-20... Всичките работят с всеки стандартен VST хост. За да ползваш като МИДИ контролер клавира си, свързваш го или директно с МИДИ кабел към аудиоинтерфейса, ако той има такъв вход и изход, или през MIDI-to-USB интефейс, например този: http://www.m-audio.com/products/en_us/Uno.html Звукът от изхода на синтезатора пък записваш на аудиотракове, като свържеш аудиоизходите му към аудиовходовете на картата си.

То, на теория, теорията и практиката трябва да съвпадат, ама на практика не винаги е така, а положението допълнително се усложнява от факта, че практики и практици - колкото щеш. Но най-важното е да не забравяме, че струнната теория крие допълнителни измерения, тъй че трябва да се внимава как се мери.

Един интересен и добре изпипан плъгин. Емулацията на легендарната машина включва типове ленти, калибровки, IEC/NAB стандарти... Оставям на вас да почетете и разгледате. Universal Audio Studer A800 Tape Simulation Plug-in Review

Блусарско ли е, карай да върви - това е блус. А по-сериозно - не забравяйте borrowed chords, или както Пешо е писал, modal interchange. Спокойно може даден акорд на определена степен в парчето да е взаимстван от друг лад. И честит 3-ти март!

Приятно ми е да срещна подобни музики тук (я психеделия, я прог или арт...). Но миксът ми се вижда малко по-глух, отколкото трябва...? Поздравявам те! Ще следя по-отблизо и ще чуя и останалите парчета на страницата ти.

Хубаво, топи се в душата... Чакаме продължението...?

Специален поздрав от новия солоалбум на Steven Wilson (Porcupine Tree).. със съвсем пресен клип. Брилянтно... както винаги.

http://www.youtube.com/watch?v=BGTAvToJNJQ

Сега поглеждам тук. Браво за темата и труда, много добре е подредено. Погледнете и по-стари теми в раздела. ultramega, ъпдейтни картинките от първите страници. Иначе, казвано е било многократно, вдълбано е дори - извечни Правила на музиката няма. И блусът си е "по правилата"... на блуса. За себе си, заменям думата "правила" със "стилистични особености".

Ей, истински ценител си! Чудесно е да видиш с вкус подбрани на едно място Cream, Bee Gees, Scott McKenzie, Kinks, Moody Blues, Aphrodite's Child, Fleetwood Mac, Rolling Stones... (от последното ми посещение насам), а 'As Tears Go By' ми е и сред любимите. А на Terry Jаcks - разкошна... Ценна и светла е темата, на мен - особено симпатична, предвид малко по-олдскуул наклона ми. Дано повече посетители има. Видях и няколко непознати имена. За съжаление, с времето музиката изгубва дълбочина и плътност, заприличвайки все повече на едномерна халтурка; май вече не е това, което трябваше да бъде, а покрай нея - и хомосапиенс. Както бе рекла моя позната: "Колкото по-назад във времето отиваме, толкова по-качествена става музиката". И поздравявам така, а като послание към по-младите и от мен, бих подчертал: "Listen, learn, read on".