Топ потребители

В интерес на истината малко са хората, на които имам доверие да дам инструмент, но има такива и съм го правил, но като цяло:

За съжаление преди няколко месеца осцилоскопа ми се спомина и го метнах в кофата (беше от 1994-та). Но понеже скоп ми трябва може би 2-3 пъти в годината реших че няма смисъл да си купувам истински и затова взех един детски от надАли Експрес. Добре изглежда, идните дни ще гледам да го тествам в полеви условия. Дано не гръмне при първото ровичкане в амп.

Понякога съм се изумявал как някой, който наистина може да свири, успява да изкара невероятни нюанси на някакво базово пиано от рода на P-45 и в тоя момент се сещам за колегите, дето питат в темите какъв "по-качествен интерфейс" да си вземели, че да им станел по-як звука, при положение, че и в момента разполагали с нелоши интерфейси. Якият звук няма да го постигнеш с нов интерфейс, а с качествено свирене, а Данев го може това...просто му се отдава.

Съгласен съм, че всичко е в пръстите. Подготовката също е доста важна. Обаче така като гледам само за китарата знам със сигурност, че Дейвид използва Фендер, макар и (може би) не точно този модел. Обаче другите неща със сигурност са различни, а ти пак си постигнал неговия звук. И сега ще вземе да се окаже, че няма значение с какво свириш, важното е как пипаш и как си се подготвил

Трябва да спрем шерването с линкове, защото не остават за дълго. И направо да дам пример с един култов разговор, който мернах във ФБ. Става дума за новото парче на Контрол - Няма време (непременно го чуйте):

Заглавието на темата говори само за себе си. Ако трябва да си кажа целият девиз: "Техника не вземам, но и не давам." Не давам, защото: Всички разходи свързани по нейното сервизиране, почистване и поддръжка се поемат от мен независимо дали я ползвам аз или някой друг Познавам прекрасни музиканти, които обаче са мърлячи и хвърлят наляво надясно кабели, микрофони, китари и т.н. и може единствено да гадае човек в какво състояние ще си получи нещо обратно ... как да вярвам на някого, който не може да се грижи за собствената си техника, че да му предоставя моята? Няма как да изисквам каквото и да било от този на когото се дава Правил съм компромис за стари микрофонни стойки и то пак с риск, че може да не ги получа обратно ... вече и това не правя. Може би единственият компромис, който бих направил е, ако сме някъде на джем и някой иска да седне да посвири, по моя преценка ако изглежда адекватен, бих му дал да свири ... и толкоз. Според вас егоцентрично ли е това? Не е ли свързано повече със себеуважение и човек да си цени вещите, отколкото да направиш кефа на някой друг с неясни последствия? Лично аз смятам, че щом някой иска техника на заем или не може да си направи сметката и да се грижи за своята, или е свикнал с негови другари да си разменят неща. Какво мислите по този въпрос?

Към личните ми инструменти съм небрежен(повреждам ги често, а колко грифове съм чупил и усилватели изгорил), мразя да съм роб, дори и на най-любимите ми вещи, освен във времената, когато бяха дефицит, но взема ли чужд(обикновено само за малко) съм доста по-внимателен. Изключително рядко(на няколко години веднъж) ми се налага да взема нещо чуждо по извънредни причини, но винаги предварително обещавам - "чупи-купи". Когато някой ми иска нещо, го давам само ако съм сигурен, че той може да си служи компетентно с него и че временно мога и без това. Не съм дребнав ако е причинил някои незначителни драскотини и подобни. Ако е нещо по-сериозно, го моля да ми го поправи, но обикновено това му го предупреждавам предварително пак с "чупи-купи". Случвало се е да се обиди и да откаже да го ползва! 'Що ли? Преди 10 години на един абсолютно непознат съфорумник дадох за два дена чисто новия си лупер BOSS RC30. Той ми представи личната си карта и ми заложи само половината от стойността му в лв. Не си спомням, но мисля, че дори и разписка не направихме - прецених психологически. Върна ми го без проблем.

Аз съм и вземал и давал. Не съм чупил нищо за щастие. Сега със сигурност не бих взел каквото и да било... може би защото си имам всичко. За даването... зависи на кой и какво. Като цяло имам усещането, че в момента всички имаме всичко. Не мога да си представя някой да няма нещо, което аз имам. Да, може да няма същия амп, като моя, но има собствен амп, който му върши работа. За какво му е да взима моя? Евентуално да пробва преди да си купи. Същото е и с китарите и с ефектите. Аз когато съм взимал съм нямал. Буквално. Примерно на времето Boss Metal Zone. Ами такива бяха годините, имах един дист от жълтите (Милин Камък май бяха) и това е. Сега слава богу не е така. Поне половината музиканти, които познавам имат по-добри китари, усилватели и т.н. от мен, така че едва ли на някой ще му потрябват баш моите

Музикантите сме най-различни типове, но спрямо отношението към интрументи и техника, основно са два типа 1. отговорни и с отношение 2. безотговорни Дори някой да е от първият тип, техниката се чупи... колкото и да съм внимателен и да пазя, все нещо се прецаква... И това е в реда на нещата...Няма нищо вечно. Но отношение , трябва да има. Не знам дали, това, какъв си бил като дете, после се прехвърля, като вече си голям. Като дете си пазех много играчките, имаше други, дето хич не си ги пазеха... За себе си знам, какъвто съм бил такъв съм и сега. С наборите от детството нямам връзка... не знам дали изобщо са музиканти, сещам се за един адаш, свиреше на барабани... ама ги зарязя.. По мои наблюдения, съотношението винаги е в полза на съвестните. Същото е като тръгнеш към морето с кола, повечето шофьори са ок, но ако си броил, винаги има от 5 до 10 камикадзета, убийци, идиоти...Те вероятно са много добри шофьори, но....Същото е с музикантите , някой може да е страхотен музикант, но да не пази. Какво ли не съм виждал. Така, че страх лозе пази... Случки мои - репетираме с Уран, Евто счупи, без да иска , просто от натиск на ръката, гриф на мой Ibanez...естествено няма вина, не му се сърдя. Просто дошло му е времето ( как се чупи гриф ли - горе на главата, преди първо прагче). Казвам го, визирайки, че винаги нещо може да се случи, което не си очаквал. Свирим със Зомби бар, изведнъж великият ( в неговите и още няколко очи) Ричи Антов, скача на сцената ( не знам пиян или подпийнал, не ме интересува алкохолният му статус) и почва да се опитва да издърпа китарата от ръцете ми... Ало, може и Ричи Блекомор да си, ама нямаме ли лична уговорка да ти дам китарата предварително... неприятна история, бях я позабравил, сега се сетих. Дали съм давал и взимал, навремето, когато нямаше достъп и цените бяха непоносими, правили сме разменки за проби с приятели. Един състудент, с който бяхме нещо като група, ми даде една дръм машина на Роланд тр 606 за лятната ваканция, тогава беше абсурд да си купя, но реално с нея се научих да редя барабани. т.е това, че някъде в началото на 90-те се научих, как звучат тактове от нотите и какво представляват нотите за барабани, тогава ми се отвориха очите, благодарение на въпросната дръм машина и една школа за барабани... сега вече реално посвирвам на комплект и имам някакво развитие напред спрямо когато програмирах, без реално да мога да свиря...вече 4 години се уча....на стари години не е лесно... но е интересно. Още малко и ще изсвиря Ace of spades в темпо...а дано! На съфорумника Пчелата, който за мен е стар приятел, по име Станката, бях дал един супер як процесор Вортекс, да си прави записи в някакво студио , това е в края на 90-те. Идва готов със записите ( 3 парчета, добре му се бяха получи), връща ми проца, а аз му пускам пък едни мои записи, които си правех на касетъчен мултитракер Таскам 424 ( Уран242, е по скоро от този таксам на обратно, отколкото да съм повлиян от световно призната банда Фронт 442), друм машина, вече имах собствена ( даже май беше същата, на каквато се учех) , бас и китари. Чува Станката и казва, ще те запозная с един Иван от Люлин, имате подобен стил. Така направихме Аквилон. За първият ни запис като група, някъде беше в началото 2001, на баладата Жива вода, певеца Недко, донесе един супер добре звучащ бас Уоруик, с който басиста записа бас партията. Благодарности на Латино партизани ( синът на Недко свиреше тогава с тях)!@! и сме върнали басът , както сме го взели... След това, не си спомням да се е налагало....нещо да се взима на заем. Иначе се сетих сега, пак през 90-те, по времето като разменяхме ноти....връщат ми нотите , вътре остатъци от баничка и боза ( нотите омазани)... ясно, както е похапвал и пийвал , човекът на който съм дал нотите, докато ги е разучавал. Ами трябва си подкрепа...това да учиш сола на Мегадет не е шега. Не му се сърдя, стана страхотен китарист.

Без жица не се брои...

Поствам един инструментал на любим китарист изсвирен с Gibson и с Fender. Ако на някой му е интересно и са позволени такива истории, мога да разкажа откъде Guthrie Govan е получил вдъхновение за инструментала.

Не помня къде съм гледал или прочел историята, но: Някаква жена правила свирка на Guthrie Govan и казала "Oo, what a wonderful slippery thing". Останалото е история...

^ ама идеята на personal monitoring е да чуваш от всеки инструмент по точно колкото ти искаш, а не да си представяш кой какво свири в момента.

Няма как да не се съглася за това с пръстите. По случая да кажа един анекдот, дето знам от баща ми покрай разни странствания из Скандинавия: Та така с китарите и амповете ...

Ти пък да не мислиш, че аз изобщо съм го чувал така детайлно и съм се замислял над такива дреболии навремето... Пък и изобщо не ми е пукало кое къде го свири, защото съм слушал музиката като цяло, но сега понеже стана дума, че той прави глисандото, а ти не, и затова ми идва малко фалшиво и не в тоналността тоя 'си бемол', та затова го поразнищихме. Оня клип по-горе дето са полуизолирани траковете също върши работа, въпреки, че са по двойки инструменти, но си направих труда да изкарам от оригинала само китарното соло на въпросното място (доколкото беше възможно), най-вече за себе си да се уверя дали не оглушавам от възрастта. Наистина си е там това глисандо към 'ла' и всъщност е толкова кратко за част от секундата, че нетренирано ухо изобщо няма да го забележи. Забавих отрязъка достатъчно, че вече и нетренираното ухо да го чуе и го слагам в поста. А специално за Koobenot го прекарах и в Melodyne, за да се види нагледно. Първият скрийншот е общата картина на мястото от аудиото, барабар с обертоновете, а вторият е "макро" на въпросния "си бемол->ла", където ясно се вижда (вляво е ориентирът за тоновете), че той започва малко по-ниско от 'си бемол' и накрая бързичко отива към "ла". Баси що писане му направих за 1 секунда музика, но се надявам повече да не пиша за подобни места или поне не толкова много. time slow.ogg

Със сигурност пръстите са по-важни. Дълги години свирих само с Гибсън и съответно съм свирил Vai, Blackmore, Gilmour. Поствам изброените, за да чуете как звучат с Гибсън: В допълнение и Dire Straits - Sultans Of Swing. Само първите две са записани със звукова карта и микрофони, защото преди това нямах и това. Но мисля, че се придобива представа. Не казвам, че апаратурата няма никакво значение, но другото със сигурност е по-важно, а и понякога липсата на точната апаратура може да те накара да търсиш начин с твоята да се доближиш и така... Както и липсата на ефекти да те накара да търсиш начин с пръсти да създадеш някой.

Много благодаря! Ще напиша тук, а следващия път като поствам някакъв Флойдски кавър ще напиша и за звука. В този случай използвам: Fender Stratocaster Custom Shop Limited Edition 1957 Mesa Boogie Lonestar Special 1X12 озвучено със Shure SM-57 и Sennheiser E906 разделени вляво и дясно. JHS - Double Barrel с включени и двата канала и левия на червено. Драйвовете и на двата са по средата. Тонът също. TC Electronic Flashback X4 delay Strymon Flint Reverb Софтуерно съм изрязал ниските от китарите и съм буустнал високите, което помага за доближаването на звука според мен. Добавил съм 2 вида ревърб, 1 дилей и сатурация. Повечето плъгини са на Fabfilter. Единия ривърб, който се води vintage е на Valhalla. Същите неща съм направил сега и с кавъра на Time с разликата, че сигнала ми е по "wet" и хардуерно и софтуерно (повече дилей). Основното при правенето на добри кавъри според мен е да се стараеш като свирене да се доближиш до оригинала. Да слушаш много съответната песен, отделно да я слушаш забавена и с изолирана китара... Поне това е моят начин. За Флойд се занимавах много покрай трибюта, който правихме и песните съм ги слушал по всякакви начини много... В случая на тези 2 кавъра не съм отделял кой знае колко много допълнително време. Последно време гледам да не се вглъбявам чак толкова, за да видя какво ще стане ако все пак не се задълбоча наново толкова много и съответно да вложа и от себе си или поне от това как ми звучи в главата.

Съгласи ме. Наистина леко го връща назад след бенда до почти "ла", поради, което моето може да остави впечатление на фалшиво, макар че аз не го чувам така, а съм критичен към себе си. Тук може да се чуе сравнително изолирано. Аз когато вадя ако има винаги използвам такива тракове. Красотата е в детайлите. Сещам се за подобен "трик" на Sultans of swing. Mark Knopfler свири фа диез в ре минор... Но без него просто не звучи толкова красиво. 3:33 на този запис - В този случай разликата е, че акорда върху, който свири фа диез е ла мажор, което е доминантата за песента и тонът става natural 13 като степен, което е просто интересно решение предвид "християнската" прогресия. Ако говорихме за джаз е друго... И последно по темата - Joe Bonamassa постоянно използва тонът между минорна и мажорна терца в свиренето си. Той просто прави всичко да звучи по-"истинско", особено в стилистиката на блуса. Guthrie Govan има много хубав мастър клас по темата за микробендинг. - Такива тонове може да се използват също между 4та и 5та степен и 7ма и 1ва... а ако заговорим и за други култури и техните микротонове вече става страшно. Гот е, че китарата позволява това за разлика например от пианото. Ангел Демирев е доста на "на ти" с този вид свирене (с много микротонална техника). Поздрави!

Няма нужда от мелодайна - всеки тон от това соло се чува идеално и остава завинаги в съзнанието ти.

Еми то и Мамалев го каза: по 4 часа индивидуално всеки ден, отделно от заниманията с групата. Справка: Оркестър без име.

Това е доста любопитна играчка, на демото звучат доста близко, според мен обаче, това, което ще е различно между ампът и тоя педал + IR лоудъра е "усещането в ръцете".

Намаление на цялата актуална гама от продукти на DIGITECH / DOD! https://onlineshop.audio-factor.eu/category/311/kitarni-efekti-protsesori-tuneri.html?marki=133 Отсъпката е валидна до 12.01.2025

Въпреки, че контролирането на силата към говорителите не е с аналогов потенциометър, а цифрово чрез 2 бутона, мисля че на най-слабата степен съседите дори няма и да чуят, че някой свири, още повече че говорителите му май бяха само 2х6 вата и се намираха в долната част на корпуса. Проблемът със съседите е с акустичните пиана, които резонират с целия си корпус и умишлено са направени така, че да се чуват достатъчно силно. С цифрово пиано няма за какво да се притеснявате, защото там са нормални високоговорители, които могат да се регулират доста гъвкаво, било то аналогово или цифрово. Някои от по-скъпите модели от средния и високия клас също са предвидени да имат някакъв резонанс в корпуса (когато фабрично излизат с дървен корпус), но за FP-10 не е така, дори и да го монтирате на дървената стойка, която се закупува допълнително. Алтернатива е ползването на слушалки, когато от пианото не трябва да се чува никакъв звук в помещението, в което се намира.

За почитателите на блус, рок и фюжън музиката от Стара Загора, заповядайте тази вечер от 21:30 в клуб Дръмс.

Съботно-неделен кавър за любовта, раздялата и Бургас

И с двете е добре. Първоначално повече ми хареса с Гибсъна (напълно първосигнално), но впоследствие се усетих, че всъщност във втория вариант ме разсейва по-силния баланс на китарата на някои места и като си го представих как би звучало с по-тиха китара...и Фендера ми хареса. П.П. Сега си ги пуснах пак и даже вече не чувам китарата да е по-силна. Вероятно с Гибсъна ми допадна повече, понеже саундът е по-близък до тоя на Джордж Бенсън, а той ми един от любимите музиканти.

...и дали няма да си взривиш и компа... Моделът VDS1022I (с буквата накрая) е изолиран по USB, така че компът е защитен. https://vi.aliexpress.com/item/1005005299713658.html?algo_exp_id=6a2c902e-9cce-453d-af81-591dca5dd4b7-1&pdp_npi=4%40dis!BGN!155.94!143.72!!!597.02!550.22!%402103890117342089657598394eb026!12000036049345958!sea!BG!178284821!X&curPageLogUid=fKDANUVNiQkn&utparam-url=scene%3Asearch|query_from%3A Надълго и нашироко за този модел: https://www.eevblog.com/forum/testgear/owon-vds1022i-quick-teardown-(versus-the-hantek-6022be)/

Готини функционалности има, аз още съм 2-ката и да ти кажа, само нея да научи човек толкова неща може да се постигнат, че не е истина ...

Ако човек трябва да е мега прецизен, принципно може да намери naked tracks или да го извади с АI, после отгоре да му удари един Melodyne и ще се види къде е точно ...

Знам, че не е точен в оригинала (трябва пак да си го чуя някой ден целия албум), но там е умерено неточен, докато ти го удряш прекалено високо - направо си е чист 'си бемол' във фа# минор ...абе забрави, идеално си е, пък ония съм ги слушал на запис, знам ли дали на някой тейк не го е изсвирил и той като тебе и после да го е презаписал. П.П. Данев, сега пак го чух оригинала - реално на това място той наистина удря за момент 'си бемол', но веднага след това прави бързо глисандо към 'ла' (без да го достига изцяло, но почти) и в слушателя остава впечатлението за леко висок, но същевременно хармонично оправдан (не чужд) тон в тоналността....психоакустиката е голяма работа, за част от секундата може да заблудиш слушателя само с едно леко и бързо глисандо. Аз като малък, когато съм слушал албума, не съм ги осъзнавал всичките тия детайли и съм помнел нещата просто наизуст с всяка извивка във всяко соло, но сега когато вече мога да анализирам слухово, мога и да си обясня теоретично защо твоето ми звучи фалшиво, а неговото не.

С тази музика съм израсъл и се почувствах доста носталгично...даже ти прощавам фалшивия си бемол на 0.46, понеже всичко останало е топ.

Peavey JSX - свирил съм една година на такъв, не беше мой. Познавам го добре. Харесва ми. По натам, ако ми изпадне бих си взел. Имам малък Peavey jsx mini colossal, просто от фенщина. След Peavey свиреше на Маршал , също ме кефеше, сега е с американска бутикова марка 3rd power - The Dragon е модела. Ампа звучи Ван Халенски и понеже Джо се подготвяше за трибют, ясно защо се е спрял на този амп Имал съм глава Carvin Legacy - хич не ме кефеше и я продадох. Със сигурност предпочитам старите Карвини, на Запа, Стив свири с такъв на Флексейбъл и Passion and Warfare. Тогава най много ми харесва , как е звучал. Да, напълно добре си ги описал и Сатриани и Вай, за фрактали и тн моделери, ясно, навлезнаха си и вече са масови.

Да в Париж съм но нямах време . прибрах се с празни ръце. Просто никой не искаше да си изпраща клавира по разни куриери. Жалко сега си търся от OLXа

По-новото е Kronos, а след това и Nautilus.

Участие преди няколко години в "състезанието".

Съботно-неделен кавър за любовта, раздялата и кремонка.

Азис & Гелена и Дамян & Миле Китич може да не ги тегли, има ги в архива ; другите 2 ги няма, но като ги чух, не намерих съществена разлика от останалите дето вече съм му ги пратил - общо взето всяка се различава от другата само по тоналност и кой я пее.

Next-level роднински връзки.

И ти ли го следиш? Аз съм абониран за канала му сигурно откакто го е отворил. Хубавото при него е, че има системност и всеки път прави тестовете по един и същ начин, а освен това си е музикант (китарист) и даже малко попява. Малко ме дразни напоследък с това "Hellooo, Neumann" когато стигне до сравнението с U87, но още го издържам. А иначе аз също съм на мнение, че на колегата му е рано да търси перфекционизма в апаратурата и да се харчи излишно, при положение, че на тоя етап е по-добре да поработят с някой върху гласа му. Не че не е добре да имаш скъпи неща, които сигурно ще ти дадат още някой процент по-добър звук в сетъпа, но няма как Хеликона, аудио интерфейсът, студийният микрофон или каквото и да е, да му направят гласа така, че на някоя македонска да запее първия, а не втория глас (чух го в някое от парчетата дето беше сложил) - най-много да му поизравнят малко пеенето, но песента пак ще си остане с изпят втори глас. Просто никой (или хайде, нека да е "почти никой", че и такива съм срещал) не се е родил научен и без малко солфеж, малко развиване на гласа + някакви основни знания да е пропял от раз. То и няма как да е обратното де, понеже нямаше да има толкова много вокални педагози, а ония добре пеещите дето ходят на музикалните формати, нямаше да имат нужда от ментори.

Чета темата години по-късно и все още ми се струва, че цялото това упражнение за голяма част от случаите е overkill. Сега ще се опитам да си аргументирам хейта. Ако сме банда, независимо дали профи или хоби, за да се представяме добре трябва да бачкаме върху парчетата редовно. Хайде да хванем по-елементарния пример – хоби музиканти сме и се събираме веднъж на седмицата в една репетиционна, постановката е класика в жанра – две китари, бас, вокал и барабани. Ако повечето ни участия са в разни клубчета, мази, дори средно-голям или малък фестивал, размерите на помещението са близки до тези на репетиционната. Какво се получава? Още преди да сме ударили пулта и респективно PA, трябва да звучим добре в репетиционната – правилно настроени барабани, китарни/бас усилватели, добри аранжименти, вярно изпяти вокали и дори цялото нещо да е записано с един iPhone, да звучи добре само по себе си. Постигнем ли това, на каквато и сцена да се качим, единственото, което ни остава да уредим е добър мониторен сигнал на вокала и толкоз. Барабанистът го чуваме отвсякъде, вдига най-много шум, китарите ако искаме да ги чуваме разполагаме правилно амповете по сцената + подходящи настройки и се приближаваме до тях, да си слушаме солото, в противен случай се отдръпваме физически. Наистина ли е нужна цялата тази галимация, ако човек е решил да се слуша в общия микс и си е научил добре песните? Да, ако сме на стадион Васил Левски и правим концерт заедно със симфоничен оркестър, барабанистът стои в плексигласова кабина с цел да не пречи на останалите, а вокалът е голям колкото една човешка педя в неговите очи, може би има смисъл от такава постановка ... масово обаче забелязвам, че играе много по-голяма роля песните да са научени като хората и да е ясно какво се случва още преди да сме ударили PA, отколкото някакъв як сетъп за мониторинг, не дай си Боже на репетиция да сме с него и като идем другаде ... греда.

Според скромните ми знания правилното решение е: Заземителна шина: Това е метална шина, разположена в главното електрическо табло на кооперацията или апартамента. Тя събира всички заземителни проводници от електроуредите и контактите. Заземителен проводник: Специален проводник, който свързва електрическите контакти и уреди с шината и със заземителната инсталация. Обикновено този проводник е с жълтозелена изолация. Заземителна уредба: Това е системата от метални електроди или проводници, които се намират в контакт със земята (обикновено под сградата). Тя отвежда нежеланото напрежение директно в земята. Всички останали заобиколни и компромисни варианти водят или до заря или до смърт ...

Само не разбрах защо се мъчите с тия стотинки? Резулатът не е, меко казано, най-добрия.

По принцип пиезо елементите са капризни (с нисък аутпут и ужасно голям импеданс, мисля че беше около 2 Мегаома) и затова не се използват пасивно. Поне "нормалните китарни". За кръгчетата не знам каква е ситуацията, но го имай предвид. Това че бай кетаец продава пиезо с жак и пот нищо не значи.

Става въпрос за най- обикновено пиезо, от китайските. В Алито са по 10лева. Малко самозалепващо кръгче с букса и потенциометър. Ще го използвам за живо свирене. Въпросът е, в коя част на китарата се лепи. Няма да режа китарата за да слагам такъв голям блок, с тунери и тн...