Топ потребители

За това нямам опасения, ще дойдат 10-15 човека и това е

На място или докато караш колата? Докато работи двигателя (ако не е електричка) или само с околния шум? Това вкарване във филми отдавна го гледам при някои хора и няма избиване от главата, щото си е почти като при плоскоземците и кемтрейлсовците - няма спасение. A за яките кабели, свързващи системата в колата с колоните, които насочват електроните по много специален начин, който така подобрява звука, че...за тях пък изобщо не искам да говоря, щото им трябвало малко време за разсвирване, но пък като загреят направо...

Много интересна тема - чак сега я видях. 90% от мотивацията ми да творя музика и звук е за себе си, а 10% за всеки добре дошъл. Вече не ме интересува никаква музикална мода и никаква комерсиална и финансова причина. Отдавна се уверих, че ако аз си харесвам музиката, която създавам, то със сигурност и много, много други слушатели ще я харесат. Затова и моята най-любима сцена е уличната и най-вече парковете. Само така мога да разбера, дали случайният слушател безпристрастно харесва музиката ми. Достатъчно ми е да видя, че хората се заслушват с интерес, а още по радостно е, ако някой дойде, пусне някоя монета и каже - "благодаря ви за хубавата музика, ваша ли е, не сме чували такава". Докато в клубовете част от слушателите идват с предварителна нагласа, защото те познават и в повечето случаи дори и да не те харесват, просто се забавляват и ти ръкопляскат от куртоазия. Ако не са те харесали - тихичко ти се надсмиват зад гърба ти.

Жълто-оранжевият звяр в действие - Gibson Les Paul Standard 60s Honey Amber. Нещо като демо. В началото използвам JHS - Double Barrel на първите два трака, после използвам Blues Breaker часта на Double Barrel + Friedman BE-OD и после демонстрирам чиста китара и впоследствие драйв от JHS-a. Софтуерни корекции няма. Ривърб има малко от кубето, което е Mesa Boogie Lonestar Special. Delay от TC Electronic Flashback X4, но трудно осезаем. Всички китари от 2016 насам ми ги сетва Дилян Обретенов - Диката. Смятам, че когато нещо се върши качествено, си струва да се спомене. Изключителелно доволен съм от всички ремонти, сетове и профилактики, които е направил през годините. Последно беше съвсем наскоро за Фендера и този нов Гибсън.

Знаех си аз, че ще стигнем до стадионите 😀

Да допълня и уточня малко. 1. Ламповите усилватели ВИНАГИ внасят изкривявания. Това е пряко свързано с предавателната характеристика на трансформаторите - тя е с хистерезисен характер и си е доста комплексна величина. Особено при насищане на магнитопровода - тогав става съвсем "мазало". 2. Човешкото ухо е изключително чувствително към изкривяванията. Затова и освен кривите на Флетчър-Мънсон за еднакво възприятие на гръмкостта на звука, има куп други измерваеми характеристики, най-важната от които си остава THD (total harmonical distortion). За пример - една радиоточка свири субективно силно, защото възприемаме изкривяванията като "сила" на звука. Като съберем 1 и 2 - получаваме отговора на въпроса "Защо лампов усилвател свири по-силно от транзисторен" Успех на всички!

NGD... Гледам, че така е модерно да се пише... Добре дошла у дома - Gibson Les Paul Standard 60s Figured Top Honey Amber

Ами... ако го правиш за забавление и престиж, тогава има смисъл. Познавам човек, който има студио, но парите идват от птицефермата на баща му. Аз също имам малко ТВ студио, но помещението и оборудването са моя собственост и в събота или неделя се забавлявам с разни неща. Дори понякога каня гости за подкаст, инфлуенсърки и т.н. : -) Ако го правиш за да изкарваш пари, с които да живееш и да си посрещаш разходите... тогава няма никакъв смисъл. А ако искаш да печелиш, т.е. да ти остават пари за инвестиции в студиото и то след като си платиш всички житейски разходи... просто забрави! Чували сте правило: ако с бизнеса си няма да печелите поне три пъти повече от досегашната си работа, тогава не я напускайте. С други думи - първо започни да печелиш от студиото три пъти сегашната си заплата, а след това напускай работата си 🙂

За студио - в България според мен няма особено значение локацията, за репетиционна - има. Сега ще се аргументирам. При студийни неща ходиш на определено място заради експертизата на определен човек ... прост пример. Купи примерно един компресор 1176/LA2A и го дай на Бай Иван, дето цял живот кара булдозера на ВиК-то в Долно Нанагорнище ... ами много ясно, че ще го гледа като объл камък. Айде сега се замисли за един човек с експертиза, дори без външни бутикови компресори, който знае какво прави ... ами че тука куп съфорумници се изредиха на времето да ходят да свирят в navilata.com, нито е на централно място, нито е топ локация, но има хора с акъл там, които ще ти свършат работа – влизаш, свириш/пееш и излизаш с добър запис. При репетиционната идеята е по-ориентирана посока удобство и трябва да предложиш удобства. Айде да се взема аз за пример – свиря основно кийборди, пея, понякога и китара. Като ида в твоята репетиционна, трябва да ми предложиш PA система, като е зима да не е кучи студ, да мога да се разбера с тебе за дата, ден и час и да си ми удобен … няма да бия 9 дена пък с камили да идвам да репетирам при теб, само и само, щото акустиката ти е "Abbey Roads запис на барабани". Та дефинирай добре какво си намислил да правиш, две дини трудно се носят под една мишница. Ако ще е Хисаря, действа здраво в посока експертиза, креативност и избутани проекти, да може хората да идват при теб заради твоят почерк, ако ще отваряш репетиционна, трябва да си достъпен и да доставяш добра услуга на добра цена – по-скоро тук бих заложил на Пловдив ... и те така.

Ситуацията май клони към "двама са малко, трима са много". И единият вариант има предимства и недостатъци, и другият също. В Пловдив няма как да преустроиш апартамента си в това, което искаш, по обясними причини. Ако вземеш помещение или помещения под наем, ако наемът е малък, локацията вероятно ще е лоша и обратно. Освен това да влагаш немалко средства в направата на специализирани помещения, без някаква предварителна гаранция за възвръщаемост, после всеки месец да ти върви сума за наема, която отлита безвъзвратно, а накрая просто напускаш и пак нищо не е твое...не знам, не ми се струва добра идея. Според мен смисъл има само ако помещенията са си твои и не се харчиш всеки месец, а и неведнъж съм бил свидетел как някой развива бизнес някъде под наем, по някое време му тръгва бизнесът и следващата година наемодателят вече му иска друг наем. А щом можеш в Хисаря да си направиш това, дето ти се иска (вероятно много по-евтино и лесно, отколкото в Пловдив), защо не хванеш за начало ония от "15-те лалета" на Мими и Развигор, дето всяка година се явяват на конкурса там...и са много народ, готова клиентела с мерак да си запише песен. После като те научат, ще започнат да идват и други, индивидуални или групи...само не съм сигурен относно репетиционната дали изобщо ще тръгне като такава, понеже студио в Хисяря е едно, но репетиционна там малко съмнително...пак не знам де, нямам много поглед върху местната самодейност.

Малко е трудно да се даде съвет кой от двата модела да изберете, защото това са две напълно различни пиана от различни производители, всеки от които има собствен подход към клавиатура, звук, озвучаване и всичко останало. И двете пиана са от средния клас, и двете са хубави (всяко по своему), и двете имат сходни екстри, но се различават и като звук, и като механика. Реакцията на клавиатурите им е много добра, макар и с различно усещане за двата модела, не съм свирил на CN201, но съм свирил на CN301, който е подобен на CN201 + допълнителни екстри. Обикновено когато някой пита какво да избере между 2-3 модела, лесно се дава отговор, когато везните явно натежават само към един от моделите, но тук нещата са на кантар и то не защото си приличат, а по-скоро защото твърде много се различават като концепция и въпреки това са доста сходни във всичките си опции, които предоставят. Веднага бих дал съвет ако моделът на Kawai беше някой от CA-серията или пък ако ставаше дума за модел от GP-серията на Касио, защото тогава разликите и общата оценка на всеки от моделите веднага ставаха очевидни, но тук и аз доста бих се затруднил ако трябваше да избера за себе си някой от двата модела, така че най-вероятно щях да потърся някъде, където мога да ги видя на живо и да посвиря известно време.

Много благодаря! Няма никакви софтуерни корекции точно с тази цел. И ефекти освен драйв и много малко дилей и ревърб нищо друго не използвам. Мога да се опитам да направя нещо такова и с моите: Нямам впечатления от Harley Benton, но като цяло съм скептичен. И дори ми е малко смешно как професионални музиканти гледат да минават тънко и правят такива (според мен) компромиси. Първо с китари и апаратура и после с носенето на максимално малко апаратура обикновено за сметка на качеството. За съжаление звукът все още "тежи" и според мен няма как инструмент за 500лв. да звучи и да се усеща като такъв за 5000. Като започнат да се правят компромиси, много често не спират и се правят все повече. Моето виждане е, че човек трябва да бъде перфекционист, особено за нещо, в което "гори". Иначе предвид, че толкова много хора купуват тези китари, явно съотношението цена-качество е добро...

Едно от любимите ми парчета и албуми на групата. в YouTube описанието съм написал какво използвам. Всички китарни партии плюс солото на орган и бас са изсвирени, записани и миксирани от мен.

В крайна сметка реших да остана с преампа, проца за IR и студийни слушалки. Доста добро изживяване е.

Кажи,като наемеш стадион обещавам дойда да гледам сеир срещу заплащане от моя страна.Любопитен съм колко ще издържи на бой запасения ти амп.Ще се чуват ли изобщо барабаните.Ще може ли Ампа да надвика публиката все работи дето няма да станат ама лаф да става.

Не бях се замислял, че другарите Флетчър и Мънсон могат да са виновни за възприемането на ламповия амп като по-силно звучащ. Големи палавници! За свиренето по дупки, а и на открито... В нашето село най-редовно се ходи с 50-100W лампов амп и колона 212, често по две (за всеки китарист). Доскоро свирех с 3 групи и всички само така действат, то на мен ми е против религията да е другояче! С озвучителите проблем няма, силата на машините е съобразена с акустичните барабани, отиваме си с готов сурово миксиран (като нива) звук. В централното пускат каса и барабанче, малко китарки за цвят и малко повече бас. И вокали, де. Не е точно "тихо", но ако гиъра е качествен, хората свирят добре и с динамика и групата е сработена всичко звучи как си требе. Същото количество шум вдигнато от сравнително кьопава група с умряла апаратура би звучал в пъти по-дразнещо и "силно", просто ще дразни двойно и тройно. Така че ватовете и броя говорители сами по себе си нищо не значат. Мое мнение, разбира се. Някой спомена, че само с амп не можело да се свири на голяма сцена. Струва ми се, че може. Ако си наема стадион даже ще пробвам! На открито свирих с моя си амп (50-тина вата) и колона 212. Намален както сме си на репетиция, на ~20%. В централното бяха ме мютнали, защото си се чува идеално без допълнителен майк (аз винаги си нося и слагам е906). Спрямо 20kW централно. Като знам колко запас има ампчето си мисля, че и стадион ще озвучи.

emosms го е представил подходящо. Мощността е физична величина. Смята се по една и съща формула, без значение какво е крайното стъпало на усилвателя - транзистори или лампи. Голямата разлика в субективното усещане за мен идва от две неща. Едното е чувствителността на говорителя като в транзисторните усилватели често пъти се използват по-нискочувствителни говорители поради по-лесното (евтино) постигане на по-високи мощности и обикновено гоненето на по-ниска цена на крайното изделие. Другото, за което emosms спомена по-горе, е самия начин на кривене при максимална мощност. При транзисторните стъпала имаме обикновено т.нар. hard clip - транзисторите се отпушват напълно и достигаме захранващото напрежение. Синусоидата (да приемем, че сигнала е синусоида) се отрязва рязко, изходният сигнал започва да прилича повече или по-малко на правоъгълник. Хармоничния състав на такъв сигнал не е никак приятен за ухото. При лампите се получава по-мека характеристика, допълнена и от т.нар power supply sag при някои усилватели, както и от наличието на изходни трансформатори (при повечето китарни усилватели). Често на пълна мощност изходния сигнал е доста крива, но все пак синусоида, съответно с "по-приятен" хармоничен състав. Има и други фактори, които могат да ни вкарат в заблуждение. Например повечето Fender лампови усилватели - volume копчето е с тъпа характеристика и получаваш примерно 80% от разликата в нивото на степени от 1 до 3 - от там нататък почти няма разлика. Сега се сещам и за друго - при лампите има една естествена компресия при високи нива на входния сигнал, която е обоснована от самата характеристика на лампата. Грубо, там където при транзистора получаваш клип (hard limiter), при лампата получаваш компресия и съответния make-up gain (ако запазим аналогията със съответните устройства). Резултатът е, че за дадено ниво на усилване, ефективната мощност в говорителя е по-голяма при по-малко субективно усещане за изкривяване, създавайки впечатлението, че наистина ламповите ватове нямат общо с транзисторните. Изписах сто реда простотии, но в крайна сметка: може да се усеща по такъв начин, но мощността в товара (говорителя) пак си е 1W. Другото, което е споменавано много път - разликата в усещането между 1W и 100W от един и същи говорител е само 4 пъти.

Любимият ми момент с тази формация (Fusion Reactor) и един от любимите ми цялостно в музикален аспект.

За да не се повтаряме с писанията, понеже надали ще кажем нещо по-различно, хвърлете един поглед на тази тема и мисля, че ще си изясните какво ви трябва. Там е писано достатъчно и за дигиталните пиана, и за акустичните, и за лошите съседи, че даже и за "задръстените" учителки, живеещи все още в миналия век (да ме прощават тези, които са се разпознали). А иначе 3000 лв. е добра сума за ново дигитално пиано от средния клас, но със старо не рискувайте, освен ако не е много изгодно като цена и в идеално състояние на всеки един клавиш, сензор и т.н. Отделно се предполага, че "втората употреба" най-вероятно ще е и по-стар модел, а технологията в тази област се развива много бързо, така че най-добре ново с гаранция от магазин. А когато си изясните какво точно ви трябва, тогава можем и да дадем допълнителни съвети.

Обещах да дам отзив и ето ме тук. Пианото пристигна още в събота. Беше извън наличност, защото нямат тройна педалиера. Ще я поръчаме по-нататък, защото започват да я използват едва във втори клас. Ами какво да кажа, впечатлени сме! Не бяхме виждали нищо подобно. Клавиатурата е невероятна, нищо общо със стария ни аранжор. Детето казва, че прилича на акустичното пиано в училище, но клавишите се натискат една идея по-трудно от рояла, на който свирят на продукции. Видях, че силата на натиск може да се регулира в настройките. Единственото нещо, което бих дала като минус, са високоговорителите. По точно това, че са от долната страна. И по този начин звукът някак си се "разлива". Но като цяло сме много много доволни и още веднъж изказвам благодарността си към Вас!

Сервиза на Динакорд е за стоки в гаранция.Ремонтите се извършват щото няма накъде.Следгаранционно е вече Услуга за която нямат договор с Вас и учтиво Ви пращат за нов продукт.Колкото до тия предаватели и приемници на line 6 не са някаква супер мега гига технология хвърляй смело и си купи нови от китайците не са кой знае какъв разход.Очевидно предишния собственик е пълнил в кашона всичко,което Не работи вместо да го изхвърли.

Мога да напиша много за сервиза" Динакорд"!!!...преди12 години си купих KorgM1!.....имах проблем KorgM1 спря да свири,отидох в сервиза на "Динакорд"от там ми казаха следното..*цитирам дословно*този KorgM1 e много стар-то няма части кой знае какво се развалило,подари го на някой за части? и други глупости!!!.......в крайна сметка се намери човек🌟 който се справи с проблема!...имаше проблем с *ЧИП*който беше заменен ремонта ми струваше смешните 30лв!!!....Приятелски съвет сервиза на "Динакорд" -Не!Не!Не!...........

90+% да, даже практически е сигурно "да", но за всеки случай съм си оставил вратичка, ако купиш и пак не се намерят по закона на Мърфи. Все пак фирмата е стабилна и е предвидила всичките тези отделни покупки на трансмитери и ресийвъри. Преди много години бях купил от китайците някакъв UHF единичен хедсет - предавателят за кръста + "диадемата", който даже можеше да мести честотите, след това купих отделно и приемника му, мислейки си, че все ще си намерят честотата, но уви - минах през всеки един мегахерц и килохерц без никакъв ефект, но тук говорим за китайска стока, която никога не е ясна каква ще излезе до момента, в която я получиш и започнеш да я пробваш, дори и да си я купил в комплект, така че примерът ми отново не е релевантен. В интерес на истината и между китайците има изключения, най-вече при фирми, които държат на продукцията си, но извън Китай не са много известни. Koobenot знае, че напоследък понакупих малко евтини микрофони за разни детски концерти (да не ме е яд като счупят нещо) - с дръжки, хедсетове, че дори и двойка 'брошки'. Та между моделите имам 2 комплекта на G-MARK, която ме изненада приятно не само с добрия си звук, но и че честотата няма нужда да я местиш (макар, че може), а само насочваш микрофона или предавателя на хедсета към майката и по IR те си уеднаквяват честотите ако са различни.

Признак за тотална некомпетентност по темата ... но това е положението ... Опасна плоскост, инструментът трябва да е добър, но не "по-по-най" за тази възраст. Децата са уникални. Едни са прекрасни последователи и слушат всичко, което им се каже от учителя и изпълняват ясни инструкции. Други са самонадеяни и цял живот си я карат по тяхната ... аз май съм от вторите. Ако щете вярвайте, в школата мисля, че бях последен по успехи, все неподготвен, все нещо недоразбрал, недочул, недоизсвирил ... в последствие разбрах защо, обаче. Не съм имал учител/ментор в живота, който да ми е "отворил очите", ходил съм на уроци по пиано, но те бяха по-скоро мъчение, разбрах, че сам уча най-много и най-добре, а ако има неясноти, един форум е достатъчен ... затова съм и тук да помагам с каквото и колкото мога, така както ми е било помогнато на мен, не веднъж при това. Та с прости думи казано – разгледайте инструменти, но не прекалявайте. Момичето е първи клас, толкова вода има да изтече за идните години, че е комично. От онази школа, за която говоря и до ден днешен аз съм единственият човек, който все още се занимава с музика, така че времето ще покаже ...

Определено в големия град ще върви повече, особено частта с репетиционната. Но дали ще печелиш достатъчно пари, никой не може да ти каже или предскаже. Апаратурата е евтина, на всякъде е пълно със студиа и репетиционни. Почти всяка група си има. Какво би могъл да предложиш повече за да дойдат клиентите при теб? Дали има пари, можеш да си го сметнеш и сам, виж колко вървят репетиционните в Пловдив и си направи минимален, среден и оптимален вариант. Така ще видиш какви пари можеш да изкараш като репетиционна. За студиото е същото. Ти си нов и ще трябва да се наложиш, демек да работиш някакво време под доходите, които ти се искат (ако изобщо са възможни след като си направил разчетите от предишната точка). Но бизнес не се стартира лесно. И вече клишетата "на какво си готов за да успееш", "ако искаш ще си намериш начини" и т.н. са актуални разбира се

Винаги се радваме, когато сме полезни на някого. А на госпожата, която слага всичките дигитални пиана в един кош, нещо което дори аз не правя, защото разликата между различните класове е огромна както в дизайна и конструкцията, така и в цената (която може да варира от трицифрена до петцифрена сума), та на госпожата може да й кажете, че между дигиталните пиана отдавна има т.нар. хибридни инструменти, които наподобяват 1:1 акустичния инструмент, като се започне от дължината на лоста на всеки клавиш, дървената (или заменена с карбон) механика, та чак до чукчетата, всяко от които е със същата тежест както е в акустическия инструмент ; единствено липсват струните, а "лентичките", от които тя се опасява, са всъщност оптически сензори, които са вечни. Лошото само е, че този клас инструменти струват много и тежат много, обикновено винаги над 100 кг.

Импровизация върху композицията "A Go Go" от едноимения албум на John Scofield. Изключително иновативен китарист. Чичо Джон е страшен. Китарата няма никакви софтуерни корекции. Любим албум и китарист.

Ама никак - направо изпушват от раз и вече нямаш лента. В интерес на истината съм виждал някои по-нови модели, които са ги направили така, че да не им пука дали има или няма фантом. Не са, но и дори тия на 48 волта понасят толеранс, понеже ако замериш на различни уреди с фантом (аудио интерфейси, миксери, предусилватели, отделни уреди и др.), ще видиш, че някои подават 48, други 46, 45 или даже по-малко, а микрофонът си работи еднакво на всичките места. Даже съм си правил опити с потенциометър да понижавам плавно 48-те волта да видя кой микрофон кога ще спре да работи и се изненадах, че повечето си работят и с много по-ниско напрежение, макар и да са правени за 48 волта. А до колко над тия 48 волта могат да стигнат, това не знам, понеже не съм го опитвал, щото си харесвам микрофоните.

Във входа на миксера можеш да включиш и нещо друго, не само микрофон. Това нещо може и да не се хареса с фантомното. Кабела също може да е свързан по несъвместим с фантомното начин - например XLR към небалансиран 6.3mm. Затова е с отделни копчета.

Аз пък имам опит с това The Knockout is a powerful two-filter combination that can make your Les Paul sound like a Strat and your Strat sound like a Tele. Its secret...the Knockout has a 7 pole filter for sculpting the low end of your mids and a 6 pole filter to shape the top end of the mids. This provides incredible tone shaping. Use after distortion to bring out the heavy weight punch of the metal masters. The Knockout is also truly amazing on Bass.

Преди малко докато се мотаех из клиповете в тубата ми попадна култовата сцена с Бандерас в бара от "Десперадо" - някой беше изкарал само тоя откъс от филма. Та покрай този епизод се сетих отново за най-дивия блус, който съм слушал, понеже го ползваха за фон на всичките стрелби в бара - Strange Face Of Love на Tito & Tarantula и мисля, че тия нощни часове са идеалното време да ви поздравя с тази песен.

Muziker, Thomann, Musicworld...това са все изпитани от нас (съфорумците) магазини, от които сме купували много неща през годините. И понеже става дума за дете, днес гледах едно клипче, където деца правят сравнение (т.нар. blind test) на най-евтините модели от базовия клас на Ямаха и Роланд, респ. P-145 и FP-10 ACR. Всичко освен клавиатурата е покрито и децата не знаят на кое пиано свирят. Така на сляпо, от общо 9 деца, 7 казаха, че пианото на Роланд им харесва повече и само 2 избраха Ямахата, но подобен резултат аз предположих още преди да започна да гледам клипа, понеже знам и двете пиана с какви клавиатури са, а в случая FP-10 е с доста по-добра клавиатура от тази на другото пиано. Ако искате изгледайте клипчето - децата винаги са първосигнални и веднага казват това, което им е на устата.

Аз лично бих се спрял на Роланда, но щом детето си е харесало Ямахата, няма проблем. C1 на Корг бих го пропуснал дори само заради това, че е сравнително стар модел. Що се отнася до двете Ямахи, между които се колебаете, щом детето се е спряло на P-225, вероятно ще хареса и S35, тъй като имат много общи неща, а и като споменахте, че ще се ползва стационарно, за P-225 трябва да му купувате и стойка, което ще го оскъпи допълнително. Иначе като цяло са доста сходни модели, с една и съща полифония и приблизително еднакъв звук на пиано тембъра - и в двете Ямаха ползват фирмения роял CFX, който не е лош. В YDP варианта клавиатурата е GHS, която аз не харесвам, понеже е доста базова и е на много години, но пък в ниския си клас пиана Ямаха основно слагат нея ; в P-225 клавишите са с GHC - новата им базова клавиатура, с която замениха старата GHS, но аз поне не виждам някакви генерални разлики към по-добра прецизност...някои казват, че уж била малко по-хубава...не знам. Именно заради това бих избрал Роланда, заради озезаемо по-добрата клавиатура с 3 сензора, но това си е мой избор. Така че разликата между P-225 и YDP-S35 не е голяма в най-основните неща, които трябва да се съблюдават при покупката на електронно пиано - реакцията на клавиатурата и пиано тембъра. Имат други не толкова значими разлики (за мен) като повече саунди в P-225 и т.н., които пък се компенсират с други неща при S35. Останалото е същото - и двете имат виртуален резонанс (в lite-версията), и двете са с key-off, и двете поддържат IAC (акустически контрол), и двете са с по 2 изхода за слушалки и със сходна мощност на говорителите...един вид малко на принципа копи/пейст, само дето едното е преносимо, а другото стационарно. А като казах това, имайте предвид, че преносимото лесно ще го разнасяте насам-натам, докато за другото ще ви трябва втори човек ако се налага да го носите в съседната стая, понеже заедно с корпуса май беше към 40 кг.

^ Много яко, ама не е от китарата, от пръстите е ... Най-вероятно тая звучи по-добре от рубиновото Studio-то, дето имаш, само че ако не са в А/Б тест, трудно ще разберем, пък ако сложиш отгоре процесинг ... хептен. P.S. Ще ми е любопитно какво ти е мнението за тия симпатични гъдулки на Харли Бентън, каквото съм тествал винаги ми е харесвало от тях предвид цената, Harley Benton SC-Custom Plus EMG TBF например ...

www.tonehunt.org Потребителски са. В момента процесора ми е зареден само с тяхни.

Съобщение от модератор: Линк към оригиналната тема – цък Е чак толкова.. всеки (поне аз) си изказа неговите мохабети, чак ми се губи svet какво ще прави ... Транзисторен амп нещо. Даймбаг Дарел лампите ги подминавал отдалеч и ползвал торби с камиончета. Обаче,като свири добре и стават нещата. Въобще, двете са различни неща. Аз не само че не свиря (хванах да вадя нещо на баса и загубих интерес), не само че се зарибявам с техника (с посредствени познания по електроника), и то направи сам измишльотини, ами забих в изцяло страничен проект - помощен за направи сам проектите... И къде е смисъла, къде остава свиренето и музиката в цялата работа... 😀😀😀

Unplugged. Майтап няма. Позволява и много прецизна свирня! Лампов амп в къщи не че не може да се използва, но звучи меко казано с компромиси. А и като знам на "нормално" как звучи и ми се плаче, жал ми е да го измъчвам... Онзи ден си донесох моя си амп от репетиционната, че трябва да пробвам една модификация... аз не мога да го позная. Има го характера, има я дефиницията, обаче не е каквото е. Чак проверявах корекциите да не са се разместили, супер странно EQ чувам. То и колоната е някаква смешна - хем ефтинджос, хем 112, хем с отворен гръб, хем от ПДЧ, хем по-ефтин говорител - демек нищо общо! А според мен колоната е ПОНЕ 60% от общия звук на системата (!) китара -> амп -> колона. Тоест и колоната е фактор, и помещението и най-вече нивото. Та повече се дразня че не се използва като хората, все едно Ламборджини в двор 20м2 да "караш". Инак имам за тестове един изкормен лампов Laney с 3хЕСС83 и 2хEL84. Ужасен е, но за ремонти и проби на китари става. И като басирам също свиря през него, че unplugged бас малко ми се губи.

^ Това ме подсети за едно от последните интервюта на Еди Ван Хален (светла му памет), дето разправяше как отначалото са се скъсали да свирят градиснки партита, забави и местни клубчета и рече така: "Можеше да ненавиждаш Ван Хален, но нямаше как да не си чул за тях" и така ... бая труд и посветеност е било, със сигурност.

Като стана въпрос за Металика преди десет години в Берген имах цял ден преди полета и седнах да пия кафе в Хард рок кафе каквото и да означава това.На една малка плочка над масата се мъдри надпис тук свириха Металика.Кафето е с 15 маси за двама човека и е на самообслужване.Попитах бармана това някакъв майтап ли е?Отвори един шкаф и извади негови снимки с Клиф Бъртън и компания.Каза също,че са дошли с автобуса само с по една китара.Наели са обурудване и барабани от магазина и са си тръгнали пак с автобуса.Така де началото е било изключително трудно.

Извинявайте за офтопика, но заглавието е симпатично. Никога не съм пробвал рига на Даймбег, но е наистина забележително как звучи толкова добре с целия този нацепен транзистор. А колкото до Хамет - той може да не е върха на композициите и да има дни, в които не свири много технично, но твърде малко китаристи свирят по начин, който да може да го замени в група като Металика, където един фин прецизен музикант може би ще стои чуждо. Освен това, неговото свирене звучи живо, като че с някакъв малко тревожен или ентусиазиран младежки устрем, което пасва много добре на музиката, която е по-сурова и може би сериозна по един характерен за Металика начин.

@emosms @svet.k @Ламби Понеже почнахме да пишем офтопик, реших да сцепя темата, нека онази си остане техническа. Присетих се за едно клипче, дето Ола-та сравняваше две EQ-та за постигане на тона на Деръл:

@Ламби Бейби Томас ни бъзикна, не го приемай на сериозно ... Тоя пък тон специално, пари да ми плащаш няма да го търся ... по-жужащо, сборджийско и примитивно звучене на дист няма, направо Боз Метълзоун в Бери амп 1x12" ... но трябва да си призная, че Даймбег е автентичен музикант, въпреки изцъкленият му тон ... май трябва да направим отделна тема за възможно най-гадния тон променил историята на музиката ... Ако ти представлява житейско терзание, поеми ангажимент към други 3-4 човека и направи банда, гарантирам ти, че всички съмнения за несвирене се изпаряват в мига, в който се осереш до уши (с извинение) на репетиция и отидеш неподготвен ...

@presly @emosms @Петьо Бояджиев Сърдечно благодаря за разясненията. Вече като че ли имаме пълната картинка за конкретния случай и авторът на темата може да прецени всички аспекти на проблема.

Относно мощността, то от самата формула за физичната величина е ясно, че е едно и също. Мощността е тока който протича, умножен по напрежението. Резултатния spl зависи от мощността и чувствителността на говорителя. Това с едноватово стъпало да звучи като сто ватово може да стане само с различна чувствителност говорители, и то с бая разлика При полупроводниковата техника мощността се скалира много по-лесно, което върви и с падането на чувствителността на говорителите, най вече в домашната hifi техника. Това може да 'въвежда в заблуждение', макар че си споменал за еднаква чувствителност на говорителите. Също, ако имаме транзисторен и лампов усилвател 1 w натоварени на макс, някакви 'стандартни' схеми (примерно подобна обратна връзка за корекция на изкривяванията), и двата ще кривят. Но много е вероятно ламповия да звучи по-добре и приятно кривейки, съответно да се ползва на пълна мощност, а полупроводниковия да се ползва на една идея по-ниска мощност, където работи по-добре. Това е и причината да имаш примерно домашна hifi уредба 100w, с голям запас от мощност за динамични пикове и работа в режим с ниски изкривявания, и е много по достъпно и евтино от лампов hifi усилвател с такава мощност и честотен диапазон... Заради чарковете и изходните трафове, 20 тина вата вече отива към лукс, хората се радват на 5-10 вата и ползват високо-чувствителни говорители.

Една супер интересна статия, която всеки си струва да прочете, нямам нищо общо с автора, но има много интересни подробности ... – източник: Пишем тази статия в резултат от многобройните молби от наши клиенти за повече информация за усилвателите и крайните стъпала. Много от клиентите търсят специфична техническа но и търговска информация защото вече в 2020г настъпиха наистина сериозни промени за усилвателите, и в техническа, и откъм икономическа страна. В 2020 година вече марковите усилватели все повече губят своята привлекателност, и конкурентност, и все повече на пазара се налагат всякакви други китайски усилватели.Често се случва и те да доминират над марковите особено в случая когато са подбрани правилно. Пазара през 2020 година коренно се различава отпреди 10-15 години, когато доминираха предимно марковите усилватели и стъпала. Отделно от това, започва все по често се налага, изключително неприятната за клиента практика, да се пишат повече ватове на усилвателя, и това много обърква клиента. При нас заради спор, се наложи да измерим 5 различни усилвателя на 5 марки (известни и популярни на нашия пазар) и 4 от тях показаха сериозно занижение, като една от тях показа повече 2 пъти по малко от написаното - което е изключително фрапиращо. Безспорно китайските стъпала с тяхното разнообразие и цена, все повече привличат, и целта на тази статия е да научи клиента да различава подходящия усилвател, да придобие елементарни познания и да може да прецени, дали си заслужава парите, и дали ще върши работа. Започваме с елементарните разлики и основни технически правила. Усилвател е доста общо понятие – затова правим уточнение че ресийвър или хай фи усилвател – това е някакъв усилвател+предусилвател честотни корекции няколко входа радио и други. Крайно стъпало – това е наистина професионален усилвател – който няма нищо друго освен два потенциометър за звука и толкоз. За сметка на това той е голям тежък и притежава всички видове защити и е предвиден за тежък режим на работа. В случая ние обсъждаме само и единствено крайни стъпала. Опростено казано най-масовото крайно стъпало работи с 2 захранващи напрежения - две рамена и две групи транзистори – съответно за положителната полувълна, а другата за отрицателната.На изхода на усилвателя, двете полувълни се събират, и се получава целия сигнал. Съответно всяко рамо, работи със своята си група тразистори, за положителната и за отрицателната полувълна - като всичко е напълно симетрично. Вече повече от 50 години е установено че описания по горе усилвател работещ в клас АВ е най добрия за звука(според музикантите), и се е превърнал в стандарт и еталон. Всички други се сравняват по него. Съответно след като 50 години вече се използва този метод, той е усъвършенстван непрекъснато, и непрекъснато сравняван с цифрови усилватели (клас D) както и с всякакви други. И е установено че клас АВ е най добрия усилвател на звук, и най вярно усилва звука. Въпреки всички тези достойнства той не се е наложил навсякъде, и често се конкурира с цифровите усилватели. Причината е както техническа, така и икономическа, и ще обясним подробно защо е така. Реално стандартния усилвател клас АВ работи отлично с мощности 200-300-до 500W. Може и повече - но вече тръгват проблемите, които с нарастване на мощността стават доста сериозни. Основния проблем е с разсейването на топлината, и обезпечаване на сигурен режим, при по високи мощности-примерно над 500W. Да се направи крайно стъпало 1000-2000W по тази стандартна схeма е много трудно.Даже и да наредиш много транзистори(да разпределиш товара), пак не се получава добре и нямаш сигурност. Затова американците(така се твърди) са измислили нов трик и това е клас Н/G усилвателите. Стъпалата реализирани по тази схема имат пълните достойнства на клас АВ, но греят много по малко, и са много по ефективни.Това съответно веднага рефлектира върху сигурността - те работят безпроблемно при мощности от порядъка на 1500-2000W. Басовите стъпала работят в този режим.Затова и ще ги обясним по подробно. На практика идеята е много проста: Имаме стандартен усилвател клас АВ, но вече имаме 4 захранващи напрежения. Съответно две напрежения(ниско и високо) за положителната полувълна, и две напрежения(ниско и високо) за отрицателната полувълна.Напълно симетрични помежду си. Усилвателя има две групи транзистори, но върху тях има още по една група свързана последователно.Долните две групи си работят с ниското напрежение, а горните две с високото.Идеята е че горните групи се включват само когато сигнала превиши определена сила. Реалния ефект е че имаш примерно 1000W усилвател, но грее като 500W-ватов. Мислите че това е малко? Автоматично отпадат половината радиатори, половината вентилатори, половината транзистори(почти). Съответно всичко е разтоварено, и почти не се поврежда, а работят яко, и в тежък режим. По цена реално излиза по евтино от "стандартния" 1000ватов. Отделно от това - всичко е облекчено.Захранването е разпределено по равномерно (много е важно), филтриращите кондензатори са 4 групи, и съответно спада на напрежение е много по малък. Минуса му е че е по усложена схемата и е по трудна за ремонт. Освен това е тежък, много тежък – когато е в стандартно изпълнение с трансформатор. На практика този тип усилвател работи от дълги години, и доказал се е, и ще продължава да работи. Реално ако искате да ползвате сигурен усилвател, за сравнително малко пари - това е Вашия тип. Допреди десетина години скъпите маркови усилватели почти всички бяха изградени по тази схема. И държаха стабилно висока цена. Много работеха, почти без откази,и все в тежък режим. А какво означава тежък режим?! Ами образно казано това е: Дискотека на брега на морето, и диджея (ядосан от нещо си), напъва с всичка сила басовите стъпала (по едно стъпало за две двойни 18-ки/4oмов режим), всички лимитери светят, клипа отдавна е достигнат, ама може още.Съответно атаката започва към 12 вечерта, и завършва около 4 сутринта. И за капак – температурата е около 35 градуса - нищо че е нощ. И някаква сервитьорка хвърлила някаква омазнена покривка върху стъпалата, и допълнително затруднила охлаждането. Какво толкова? Нали има гаранция? Да му мисли шефа..или онези от сервиза... Това са тежките режими за усилвателите. С това трябва да се справят, и затова трябва да имат резерв от мощност/ама заради пустите му пари – няма да усилваме толкоз нали? Затова е добре усилвателя да бъде такъв клас Н. Обикновенно ги произвеждат на две стъпки през 40-50волта. Примерно: усилвател над 1000W има ниско захранване +/_ 50V и високо захранване +/_100V. Тогава целия усилвател ще има параметрите на мощен усилвател(над 1000W), но ще грее като за малък усилвател(като за 50V). По рано на пазара се срещаха и с три стъпки.Реално това са 6 захранващи напрежения примерно 2x40V ,2x80V,2x120V , но те са силно усложнени, и почти изчезнаха от пазара, или поне ние вече не ги срещаме. А и с течение на годините е установено че две стъпки е напълно достатъчно.Няма смисъл от повече. Ако трябва повече мощност – прилагат се други варианти. Всичко изглежда добре, но на пазара излизат китайците, и нищо вече не е същото. Към 2016-2018 година, полека лека китайците започнаха да налагат своя версия на прочутия клас Н. Която е толкова опростена и толкова ефективна, че само в рамките на броени години започна да се налага масово и да се усвоява. На практика тяхната идея е следната: Най обикновен стандартен клас АВ усилвател и 4 захранвания - две ниски 50V(примерно) и две високи 100V, като ниското е подадено директно към усилвателя, а високото е подадено през един мощен IRGBT транзистор (като ключ буквално), управляван от най прост компаратор(или друго) . И просто като дойде по силен сигнал, този IRGBT транзистор като клапан, се отпушва, и пуска и високото напрежение, само докато има нужда от него. Това е. Просто и елементарно. Това е доста нова модернизация(как по рано не са се сетили) и нашата практика е установила, че е в пъти по добра от чистия американски клас Н/G защото: Първо: Усилвателя е напълно стандартен – прост за ремонт и много сигурен.Да не забравяме основното правило- Простите системи работят по сигурно и по дълго от сложните. Второ: Китайците подбират много мощен IRGBT транзистор който работи само в два режима напълно затворен и напълно отворен – това означава много лек ключов режим и почти няма повреди и като за капак е много евтин ! Управлението му също. Трето: При китайската версия, всички тразистори работят едновременно и постоянно, и равномерно си разпределят товара във всеки един момент. Докато при нормалния клас Н не е така. Долната група транзистори е 5 броя(примерно), която работи с 50волта постоянно, и 3броя за горна група /отгоре винаги са по малко транзистори, защото просто натоварването на горната група е по малко от долната група. Четвърто: Ако случайно се случи "клапана" IRGBT да не работи – то усилвателя ще продължи да работи, па макар и неефективно, но изпълнителя ще си изкара участието – това е лично наше мнение базирано на многократни ремонти. И най накрая – цената. Според китайските производители тази версия е по евтина, защото този модул с IRGBT тразистора, реално се комбинира със съществуващите вече разработени усилватели, и готови платки и модели.То реално се получава нещо като стандартизация и на всеки "стандартен" усилвател може да му се добави IRGBT транзистор и този усилвател рязко си повишава качествата. И често за конструктора, или вносителя остава правилно да подбере, и конфигурира модулите и захранването. Това рязко снижава цената и хич не е за подценяване. На практика точно този вид стъпала убиха конкуренцията. Затова нашето мнение е че този вид усилватели ще става все по търсен все по популярен. Съществува и клас G разновидност на клас Н.Те са много близки, и няма особена разлика, и често се бъркат кое какво точно е.Но и сякаш няма особено значение.Защото принципа е един и същ а методиката на оценяване на класовете вече се пообърка а и учебници за новите усилватели не се пишат.Или поне ние не сме срещали.Толкова бързо се сменят технологиите. Захранването на крайните стъпала Това е изключително важно да се знае, защото от захранването зависи реалната мощност на усилвателя, както и вероятността му за повреди, и не на последно място – цената. Ако производителя или вносителя тръгне да намаля цената, то обикновенно първо орязват захранването. Реално то е по скъпо от електрониката, и всичко останало. От него зависи и как ще се държи усилвателя при токови удари, или при нестабилно захранване, което много често се случва. И така първо разглеждаме стандартното изпълнение на захранването с трансформатор. Стандартната схема се състои от трансформатор, който да намали 220V до подходящите напрежения, и после следва изправяне с грец схема, и накрая са филтриращите кондензатори. Перфектна схема - изпитана с годините и почти няма дефекти – а ако има то се оправят бързо и качествено. И питате защо се разваля тази традиция?! Ами много просто. С нарастване на мощността, почват да се появяват сериозни недостатъци. Например при първоначално включване на усилвателя, той дърпа от мрежата страшно много ток, за по малко от секунда(заради голямата индуктивност на трафа и зареждането на кондензаторите), този краткотраен ток/пик, е толкова е голям, че предизвиква искри, изгарят бушони и други. Поради тази причина – всички крайни стъпала са снабдени със специална електроника за мек старт. На практика ,когато щтракнеш копчето – за 1-2 секунди, на усилвателя се подава първо 80-100 волта, и едва като преминат преходните процеси, вече се подава пълното напрежение 220 волта. Тази схема се реализира чрез реле което шунтира резистор или термистор за 1-2 секунди. Грец схемата няма да я коментираме – там няма проблеми, но ще кажем няколко думи за филтриращите кондензатори. Реално това са много важни елементи, които изглаждат мрежовото напрежение, и от тях зависи правилната работа на стъпалото. Допреди 10-15 години при тях важеше правилото „колкото повече - толкова по добре” - и ако в домашните усилватели слагаха(и сега слагат) 10 000µF - то в стъпалата трябва да са неколкократно повече по пътя на стандартната логика. Но с течение на времето, тази теория не се оказа вярна, и започнаха да намалят кондензаторите. Затова в наши дни, маркови крайни стъпала имат "смешните" капацитети от порядъка на 4700µ 5600µ или 6800µ. Нерядко това предизвиква негодуванието на старите майстори с думите: - Еееее глей ги какви миниатюрни кондери сложили, а какви пари искат.Едно време какви големи кондензатори имаше, и какви истински усилватели правеха... Ами то и едно време какви майстори имаше...Чудо... Значи истината е по средата някъде, и все още се водят спорове, дали трябва да има големи капацитети, но в 2020 година вече, благодарение на години експлоатация, почна да се очертава истината. Според физичните закони, колкото е по мощен усилвателя, толкова повече ток трябва. Респективно повече ток, означава по голям заряд, сиреч повече микрофаради. Ако микрофарадите са малко – ами тогава захранващото напрежение няма да бъде равно, и ще има пулсации. А пулсациите означават нестабилна работа, и шум в усилвателите. Обаче, вече е доказано при крайните стъпала, че за да има малки пулсации/шум, е по важно да има качествен захранващ трансформатор. Или филтрацията зависи най вече от комбинацията от трансформатор и капацитети. Ако трафа е слаб, или неподходящ, няма смисъл от голям капацитет на кондензатора – защото просто няма да се зарежда достатъчно. Затова вече се прилага формулата: Качествен мощен трансформатор и умерени стойности на кондензаторите (не повече от 10 000µ) на рамо/група. Отбелязваме и друг много важен фактор при намаляване на капацитета – това е рязко облекчава системата за мек старт. По малък пусков ток, съответно по малко проблеми.Хич не е малко. Често се слагат по два по малки кондензатора, вместо един по голям. Идеята е повишаване на сигурноста – едва ли и двата ще се дефектират едновременно. Освен тези стандартни филтриращи кондензатори има още едни доста по малки -220-470mF които са сложени директно на платката в непосредствена близост до крайните транзистори.Наричат ги "бързи" и тяхната цел е да оберат бързите кратки пулсации предизвикани преди всичко от високочестотните драйвери. И сега стигаме до последния - но и най важен елемент – захранващия трансформатор. Едно време са били всякакви, но с течение на времето са се наложили тороидалните /кръгли трансформатори, заради качествата си. Този уж елементарен елемент, е най важния в усилвателя, и трябва да му се обърне сериозно внимание. Транформатора за крайни стъпала, е изчислен и оразмерен по различен начин от универсалния тороидален трансформатор. Подходящия трансформатор, е предвиден с точно определен спад на напрежението, при максимална мощност – както и точно определено съотношение на първичната намотка. Това последното, е особено важно, и затова ние например, като поръчваме на производителя да направи стъпало за нас – ние знаем точните съотношения, така че по лесно да се понася нестабилността на мрежата, защото практиката е показала че цялата озвучителна апаратура се разнася, по различни обекти, и се оказва че точно където ще се работи, мрежата е слаба и има проблеми. Това веднага се отразява на работоспособността на усилвателя. Между другото, това е слабото място на много маркови апаратури – те са предвидени да работят при стабилна мрежа – това обаче в България, особено по селата, е трудно реализируемо. Всеки трансформатор има спад на напрежението, като го натовариш максимално. И точно тук тръгват разликите. Евтините или неправилно изчислените трансформатори, имат сериозен спад достигащ 40-50%. Правилно изчисления и качествен има спад около 10-20%. Защо е важно да се знае това? За да се прецени реалната мощност на стъпалото, и да се разбере кога търговеца, или производителя те лъже например. Невъзможно е да има голяма мощност и да има малко захранване. И веднага може да се сметне приблизително: Заглеждате се по крайно стъпало 2х1000W/4ома – научавате че захранващото напрежение е примерно 2х60V(пише го на трафа) – умножавате по 1.4 и получавате 2х +/_84V – това напрежение е максималното което се подава на усилвателя и според таблиците отговаря на 840W/4ома. Обаче това е идеален вариант, който е невъзможен, и трябва да се отчете спада на напрежение минимум 10% и се получава около 700W реална използваема мощност. Нищо че на усилвателя пише 1000W.Това е реалната мощност и то ако всичко е наред а то никога не е. На по калпавите усилватели, спада е от порядъка на 30-40%, така че реално ще получите около 500W при пълно натоварване на двата канала. Реално почти два пъти по малко от обявените 1000W. Това са масово използвани търговски трикове – нали всеки има право на оцеляване. Ако в мрежата има 200 волта вместо 220 - допълнително свалете още 10% и става отчайващо. Вече е ясна ролята на трансформатора за мощността – ще добавим че това е една от най скъпите части, даже китайците не могат да ги направят евтини. Трябва качествен магнитопровод, медна жица, и прочие. Няма какво да откраднеш,да орежеш, или да икономисаш без да осакатиш стъпалото. Това е и най стабилното и качествено захранване за усилватели, но има един огромен проблем за големи мощности. Големите размери и най вече теглото. Реално това тежи най много в стъпалото, и много отблъсква потребителите, защото: ”Абе аз съм музикант - не съм културист да нося тежести”. И понеже музикантите културисти са изключително малко – производителите почнаха да мислят, как да направят стъпалото по леко и приятно за носене. И какво измислиха?! Измислиха цифровите усилватели. Това нещо цифров/дигитален усилвател е много общо понятие и се налага да го уточним. Може цифрово/дигитално/импулсно да бъде или захранването, или самия усилвател, или и двете заедно. Сиреч три различни варианта има.Всеки със своите особености. Първоначалната идея при стъпалата, беше да се замести с импулсно захранване, само и единствено тежкото и обемно трансформаторно захранване, без да се пипа усилвателната част. И стъпалото ще стане леко, и това няма да се отрази на звука. Поне така беше на теория. Ама на практика се получава друго. Оказва се че импулсното захранване наистина е леко, малко, и евтино, но пък в замяна се получиха много други недостатъци. На първо място уточняваме че стъпалото е особен вид консуматор, който в един момент почти нищо не консумира, ама в следващия момент иска пълната мощност, и това за частица от секундата. Тези огромни промени в натоварването -това е много тежко изискване за захранването. Към това трябва да се добавят и още куп други изисквания – и в един момент се оказва че импулсното захранване, става доста сложно и скъпо. Трудно се прави такова захранване, и малко производители го умеят. И вече нещата стават други. Затова трябва много внимателно да се подхожда към този тип усилватели.Може много неща да се кажат за тях и затова ние ще обобщим накратко азбучните истини засега само: -Трябва да се знае какво точно е "цифровото" - дали това е захранващата част или самия усилвател или и двете заедно.Има съществена разлика -Съществуват продукти при които дигитализацията е неизбежна - просто няма избор и това са например активни тонколони(нямат място за голям усилвател) както и всякакви преносими апаратури където теглото е решаващо -Известно е че поради особеностите цифровия усилвател не понася така претоварванията както аналоговия и това е една от основните разлики - поради тази причина там където има огромни разлики в изходните нива-примерно при високите почти винаги се избира усилвател клас АВ докато примерно при баса почти няма разлика дали усилвателя е D или AB.Допълнителен аргумент е и че басовата секция винаги са големи мощности и там дигитализацията е особено ефективна. -Съществува мнение сред клиентите че цифровите усилватели имат ограничен "програмиран" живот.То между другото това твърдение важи за всички цифрови устройства и си има своето логично обяснение.Известно е че в цифровата и импулсна техника качеството на кондензаторите играе важна и съществена роля.На практика от тях зависи живота на устройството.И ако производителя е вложил качествени и издръжливи кондензатори то и живота на устройството ще бъде такъв.Естетвено това важи не само за цифровите усилватели ами и за лаптопите за телевизорите и за всичко. -Имаме клиенти които цял живот се занимават с музика и те твърдят че има осезателна разлика между цифровия усилвател и стандартния.Т.е има разлика в звука.Не всички я чуват но почти всички стари и опитни музиканти усещат тази разлика.Още не е установено напълно на какво се дължи.Но твърдо е установено че захранването играе много важна роля. Както казва един техник музикант: Импулсното захранване има и волтове и ампери - ама ако трябва мигновено да дръпнеш голяма мощност - тези ампери идват с закъснение, докато при транформаторното захранване те са винаги на разположение. Естетвено това е само теория засега и предстои да се провери на практика. Усилватели клас TD . Това е един много рядък клас и много малко потребители притежават такъв тип усилватели - но според нас това е най съвършения усилвател и единствено високата цена спира популярността му. Измислен е от една шведска компания Lab gruppen - и техните усилватели работят на този принцип. Реално това на практика са скъпите концертни усилватели - най често четириканални. Първа тази компания успя да набута 10 киловата мощност в малък усилвател.И не само че успя ами усилвателите и работят качествено и имат сигурен режим на работа. Най разпознаваемия им модел е четириканалния усилвател FP10 000 Легендарен модел.За всичко става - всякакви комбинации се правят с него. На практика това са 4 канала по 2500Вата.Истински 2500 вата умножени по 4. Как са успели да го постигнат ли?! Усилвателя е най обикновен клас АВ - захранването е импулсно - и интересното е че захранващото напрежение(+/_150V направено от импулсно захранване) посредством полеви транзистор(като импулси) и се подава към усилвателя според нивото на сигнала.Като има някакво предварение примерно 3-4 волта.По този начин усилвателя получава захранване само колкото му е необходимо - да възпроизведе качествено сигнала. Захранването буквално следва сигнала. Благодарение на това - почти няма никакви греене.На практика дали е напълно натоварен или не е натоварен температурата му е една и съща. Понеже усилвателя не се товари - сигурността му е много висока.Съответно са по малък брой транзистори и по малки радиатори. Недостатъците му са че е много сложен за ремонт.Много много труден. И скъп .Затова е по слабо разпостранен. Следва продължение.... Лято 2024 дописване... Усилвателите клас Н вече масово навлязоха на пазара придобиха огромна популярност и затова искаме да дадем повече информация конкретно за тях... Най популярни (и стабилни) това са клас Н в две стъпки.По прости за изпълнение и са по сигурни... Стъпките на практика определят ефективноста - няма смисъл да правиш клас Н за по малко от 600-700W/4 ома примерно..Отделно колкото повече стъпки имаш - толкоз си по ефективен... Така че клас Н има смисъл там където захранването е над +/_ 100V . И тогава първата стъпка е около половината напрежение тоест - 50 волта...И реално усилвателя грее и има загуби като усилвател на +/_50V което е доста ефективно. Изобщо вече е ясно че оптималното напрежение между стъпките е около 45-60 волта. Следователно ако захранването на усилвателя е над +/_ 150V -тогава стъпките трябва да бъдат 3...(през 50 волта). По отношение на надежноста на този тип захранване... След години експлоатация и продажба на стотици усилватели може уверено да се каже че това е един от най надежните варианти. На практика схемата е изключително проста : Най обикновен компаратор LM311 на единия му вход се подава сигнала от изхода на на другия вход е напрежение за сравняване.И ако сигнала е по голям от сравняваното напрежение компаратора отпушва "ключа" и се подава пълното захранване (вторите 50волта). "Ключа" обикновенно е някакъв полевак с примерно 200V/70-100А монтиран до крайните транзистори. И това е цялата технология. Колкото е по просто - толкова е по надежно. Много много рядко се случва да изгори полевия транзистор - той обикновенно е презапасен от мощност не е скъп има го в търговската мрежа и е лесно за ремонт. При "китайския" вариант на клас Н - захранването се подава на всички крайни транзистори независимо дали е първа стъпка 50 волта или втора стъпка 100волта. И както казахме по горе - мощноста се разпределя много равномерно. А самия усилвател си е най обикновен стандартен като клас АВ но с повечко крайни...Технологично усвоен напълно и познат на потребителите... Кога един усилвател клас Н е сполучлив? Когато конструктора е опитен и оптимално е подбрал качествено захранване, разделянето на стъпките, броя на крайните транзистори, и някои други подробности. И най накрая - субективния фактор (или е спорно дали е субективно). Звука на такъв усилвател е страхотен. Наистина е отличен.Нямаме клиент който да се оплаче че не го харесва. Няма засега. Този усилвател почнаха да го купуват за вкъщи - при това масово... Когато измерим 500 вата усилвател класD и 500W клас Н на осцилоскопа - амплитудата е една и съща.Перфектна и на двата усилвателя..Но на слух - разликата е драстична. Защо има такава огромна разлика при положение че синусоидата е еднаква - не може да се обясни.. с технически аргументи Или както каза един специалист: Нищо не може да победи комбинацията от 4 захранващи групи съчетани с много крайни транзистори(скорост на нарастване)

JBL ONE One Compact https://onlineshop.audio-factor.eu/product/6299/jbl-eon-one-compact.html Каталожна цена: 1,480.00лв. Промо цена: 1,22100лв. Отстъпка: 259.00лв. (17.50%) JBL EON 710 https://onlineshop.audio-factor.eu/product/6676/jbl-eon-710.html Промо цена: 1,11000лв. Каталожна цена: 1,290.00лв. Отстъпка: 180.00лв. (13.95%) JBL EON 715 https://onlineshop.audio-factor.eu/product/6678/jbl-eon-715.html Каталожна цена: 1,520.00лв. Промо цена: 1,25900лв. Отстъпка: 261.00лв. (17.17%) JBL EON 712 https://onlineshop.audio-factor.eu/product/6677/jbl-eon-712.html Каталожна цена: 1,390.00лв. Промо цена: 1,18100лв. Отстъпка: 209.00лв. (15.04%) JBL EON 718S https://onlineshop.audio-factor.eu/product/6679/jbl-eon-718s.html Каталожна цена: 2,840.00лв. Промо цена: 1,99900лв. Отстъпка: 841.00лв. (29.61%) JBL IRX ONE https://onlineshop.audio-factor.eu/product/7630/jbl-irx-one.html Каталожна цена: 2,330.00лв. Промо цена: 1,44900лв. Отстъпка: 881.00лв. (37.81%) JBL 104 BT - white https://onlineshop.audio-factor.eu/product/7927/jbl-j104set-btw.html Каталожна цена: 419.00лв. Промо цена: 30000лв. Отстъпка: 119.00лв. (28.40%) Офертата е валидна до 31.03.2025