Лампово крайно стъпало - въпроси

[Total_Overdrive]

Що е то "sag" и как се постига : http://www.aikenamps.com/index.php/what-is-sag  

[synchu]

Няколко коментара по по-горните постове (сори, няма много време напоследък за нещо по-детайлно):

- по отношение на захранването - бидейки един от най-критичните елементи в усилвателя, аз бих се въздържал от прекомерна настройваемост, поради няколко причини - най-основната бидейки надеждност (колкото по-малко потенциометри, толкова по-добре)

- емулациите на sag са си точно емулации, да има известна разлика, но преглеждайки Aiken, ampbooks, изтеглената от печат книга на Merlin Blenkowe - мисля става ясно, защо емулацията е емулация- т.е. не може да очакваш грубо казано едно доста филтрирано захранване (тип Дъмбъл, или някои от Месите) с едно съпротивление (грубо казано) да звучи като Tweed Deluxe (където sag-a е основен елемент от тона)

- силно филтрирано захранване = по-стегнат тон (по-малка компресия и т.н.)

- според мен е рано за избор на лампи - защото този избор зависи от типа и дизайна на усилвателя, поне по мое скромно мнение.

 

6P3S-E са отлични аналози на 5881(6L6WGB), но oтново зависи в какъв тип усилвател.

[Evtim Djerekarov]

^Разбира се, че експериментаторството крие известни рискове, но мисля, че може да се направи настройваемо и безопасно при следните условности:

 

-Стъпалото да може да работи надеждно и безопасно при максимално захранващо напрежение (без никакъв sag).

-Самите "sag-ващи" елементи да са защитени от прекомерно голям пад върху себе си, твърде голям ток и обратно напрежение.

-Последователно на "sag-ващите" диоди, да има подходящи "обикновени" изправителни диоди.

-Потенциометрите, които управляват sag-а да са свързани така, ще при повреда в тях, да се получава положението с минимален sag.

 

По отношение на твърдостта на захранването, мисля, че може да се реализира с ключ, като "твърдите" превключваеми кондензатори са свързани с "меките" такива, чрез "мека" връзка - някакво съпротивление, така че когато те се включват във веригата посредством ключ (за да "втвърдят" захранването), напрежението им не е твърде далеч от това на "меките" кондензатори, за да се избегнат прекомерни зарядни/разрядни токове.

 

Мисля, че единственият елемент, който не може да се настройва (освен ако не се навие такъв с повече изводи) е choke-а, който вероятно ще има някаква компромисна стойност.

 

Разбира се, ако има специфични рискове, за които не досещам, можем да ги обсъдим.

 

И според мен е рано за избор на лампи, в момента по-скоро се занимавам с разработване и доизкусуряване на "модули", които с малки промени, да са вградими в множество усилватели.

 

За момента, си представям управлението на стъпалото като нещо такова:

 

Открити "контроли":

-On/Off бутон (отпред)

-StandBy бутон (отпред)

-Master Volume (post) - още не съм решил как да го реализирам схематично, трябва да прочета за VVR и да преценя. Може и да има ключе за деактивиране.

 

Открити нестандартни "контроли":

-Hard/Soft Filtering ключ (отпред / отзад)

-Sag Control потенциометър (отпред / отзад)

-потенциометър с онази опция, за подаване на част от променливотоковата анодна съставка на решетка втора (За сега експериментално).

 

Скрити "контроли" - отзад, за регулация с отвертка:

-Q. BIAS adjust

-Q. BIAS balance - това може и да може да се пипа с ръка, но няма да е голямo копче.

-Bias Check - ключ(нормално шунтиращ тестовите резистори) и 4 клеми за "банани" за измерване на тока на покой на крайните лампи посредством DMM.

 

Авангардни "скрити" (засега само имани предвид):

-TUBE MATCH - скрит регулатор за донастройка на променливотоковото усилване на лампите,

за да може да се настои усилвателя да свири "мачнато" и с доста немачнати лампи. Това схемотехнически има нещо общо с вариант на PPIMV.

 

-Ключ за FIXED / CATHODE bias - тази опция, до колкото видях, не работи твърде добре в "Стандартни" маршал/фендер стъпала, едно, че намалява мощността, но може би най-лошо - при по-продължителен (стотици милисекунди) сигнал с голяма амплитуда, илиза временно от хубав BIAS режим и докато не се възстанови режима, се появяват груби crossover артефакти.

Редактирано Октомври 28, 2015 от Evtim Djerekarov

[Baby Thomas]

Изборът на лампи не е лесна задача. Бях се поразровил малко по-така и намерих инфо с измервания на различни марки/модели лампи съвременно производство, които в по-малка или по-голяма степен значително "бягаха" от спецификациите в дейташийтовете. Имаше и сравнение с някои NOS бройки, които бяха много по-близо до спецификациите. Засилих се да пазарувам някакви NOS предварително измерени на тестери лампи, но цените бяха доста свински, 4-5 пъти по-високи от съвременно произведените. Освен това сред новите марки бяха установени доста значителни промени в отделни партиди и влошаване на качеството с течение на времето, просто за да стане по-весело.

 

Аз почти винаги пазарувам JJ или Tube-Town. Не толкова заради това, че са нещо специално, ами защото цената е ниска и си звучат ОК (и по-добре от "заводските" по новите ампове). Малко по-скъпи са Tung-Sol, TAD, които също имат добри отзиви. За крайните доста се кефят хората на Winged C.

[Evtim Djerekarov]

^Благодаря за информацията!

[Baby Thomas]

За нищо. Не мога да намеря блога на тоя фен, супер се ядосвам, но засега не мога. Беше някой работил в един от "ламповите" заводи и то шеф на снабдяване или нещо подобно. Groove Tubes. Може и да помня грешно, но някаква такава беше хавата. Супер интересни неща обясняваше, дано успея да намеря и да го пусна, мисля, че ще ти е интересно и на теб.

[Evtim Djerekarov]

Ще е интересно, разбира се.

 

ПС: Мерси, ще разгледам!

Редактирано Октомври 28, 2015 от Evtim Djerekarov

[Baby Thomas]

Eee, разгеле!

 

Vacuum Tubes Today

 

Current Production 12AX7 Tubes

 

Той има и доста други теми в блога си тоя тип, но има няколко такива лампови статийки, които са доста добри.

[synchu]

Блог, блог като блог - но ламбетата си звучат различно и мани това, ами и характеристиките са им различни - поне дотолкова измервателна техника имаме

 

Евтиме, единственото което бих препоръчал е sag потенциометър да няма (първо самия потенциометър трябва да е с доста висока разсейваема мощност, по възможност военно изпълнение, и отиваш на цени от минимум 50-60 евро за самия потенциометър - и това за емулация - не знам дали си струва - от моите опити с фиксирани резистори - аз по-скоро не бих го направил).

[Evtim Djerekarov]

^ Ако направя опция за Sag, тя няма да е с потенциометър, през който минава целия ток, а по-скоро маломощен потенциометър, който управлява активна схема с мощен елемент - транзистор, монтиран на радиатор, която "sag-ва" в зависимост от консумирания ток, като се стремя да имитирам кривите от публикуваното по-рано изображение.

Редактирано Октомври 28, 2015 от Evtim Djerekarov

[никони]

Експериментирането с различни лампи изисква различни изходни трансформатори и регулируемо захранване.... Аз съм си играл доста с различни лампи, поставени в сходни режими /сходни спрямо анодно решетъчните им характеристики/.. Различни лампи, различен звук, някои по близки като звучене други по далечни... чисто субективна е преценката, коя звучи по добре...

Редактирано Октомври 28, 2015 от никони

[Evtim Djerekarov]

Поиграх си малко с най-различни варианти на емулация на кенотрон, като показаният вариант, въпреки, че е весрия 582734823, не е идеален - зависи до някъде от beta на транзисторите и при практическа реализация трябва да се подменят компоненти в зависимост от наличните транзистори. Разбира се, може да се измисли и по-добър вариант, но съществена трудност представляват следните ограничения:

 

-Повечето потенциометри не могат да разсейват мощности по-големи от 100-200 миливата. Не, че предишните варианти разсейваха цялата мощност, но понякога се стигаше до 500-1000 миливата  при пикови токове, което е силно нежелателно.

 

- бидейки "диод", схемата в схемата не мога например, да направя добро моделиране чрез ОУ с ООВ, защото това ще изисква специализирано помощно захранване.

 

- Вероятно може да се измисли по-оригинално и лесно повтаряемо решение, но това ще изисква още време и мислене.

 

Ето и картинка и графики. Това е симулация на стандартно захранване, захранвано от 50-херцов източник с амплитуда 460 волта, с "първи" кондензатор след изправителя със стойност 22uF, дросел 8H/22 ома и след него филтров кондензатор 47uF. Лилавото на графиката е товарния ток, който в началото е 0, после става 400mA, 300mA и обратно 20mA.

 

Трите близки графики са графиките на захранвания, изпълнени с различни изправители:

-Зелената е с кенотрон GZ34.

-Синята е с нашия полупроводников "кенотрон", настроен да се държи като GZ34 чрез потенциометъра.

-Синьозелената е с "твърд" диоден изправител.

 

Червената графика долу показва абсолютната стойност на разликата в напреженията между кенотронния и моделирания с полупроводници вариант.

 

 

Тази схема, при добър подбор на компоненти се държи като "регулируем кенотрон", който посредством потенциометъра R9 може да се регулира, да изправя от твърдо почти като диоден изправител, до около 3 пъти по-"хлабаво" от GZ34.

 

С две нейни копия и общ двоен потенциометър, могат да се имитират двете половинки на кенотрона.

 

R14 поддържа мощния транзистор Q4 малко отпушен и при ниски напрежения.

R12 служи, за да създава пад върху себе си, зависим от тока през "прибора".

D14 служи, за да поддържа Q3 на ръба на отпушване при ниски напрежения.

Елементите в емитера на Q3 го превръщат в нещо като нелинеен генератор на ток, чиято стойност

зависи от тока през Q3, но се "мащабира" в известна степен, от R9.

D4 предпазва схемата от твърде висок пад на напрежение върху нея.

D17 предпазва от обратно приложени напрежения върху схемата.

R8 създава известна OOВ по ток, за да не се държи схемата твърде непредвидимо.

*Изводите на потенциометъра ще са свързани в много високи напрежения, което налага ползването на подходящ потенциометър, както и доброто му изолиране от опериращият (пластмасова ос, изолирано копче и т.н.).

 

 

Тази схема ще работи при подбор на компонентите, но мисля, че може да се измисли и по-добър нейн вариант.

Ако ви се мисли по въпроса, всякакви предложения и забележки са добре дошли.

Редактирано Октомври 30, 2015 от Evtim Djerekarov

[g_vayov]

По въпроса за имитацията на лампените изправители...

Когато трябва да се възпроизведе някоя, обикновено крива, характеристика се подхожда по няколко начина:

апроксимация до права - при прави или слабо извити функции върши работа. Зависи и от търсеното приближение. Реализацията, със линеен елемент разбира се.

апрокцимация до поредица от прави - всяка нелинейна функция може да бъде разгледана като последователност от безкрайно къси прави. В зависимост от сложността на функцията и търсената точност броя (дължината) на правите може да варира, от две до... Реализацията, със линейни елементи в комбинация с нелинейни такива.

заместване в математически модел – извеждане на математическата функция която описва желаната характеристика и заместване на членовете в уравнението с електронните им аналози. Тук вече няма да задълбавам.

 

Та след това досадно въведение да преминем на въпроса за имитацията. Предполагам че по първа точка няма да имаш проблеми, един резистор.

По втора точка, обаче, сметнах нещо което може симулираш и да го сравниш с характеристиките на GZ34 (защото тях съм имитирал).

Може да си поиграеш със стойността на (как забравих анотацията...) десният резистор, може да се наподобят и по високоомни кенотрони. При 115 ома се доближава харакреристиката на 5U4GB.

Не е задължително да замества единичен диод, може да се намира и след изправителя. В такъв случай самотния изправителен диод не е нужен.

 

Редактирано Октомври 31, 2015 от g_vayov

[Evtim Djerekarov]

^Решението, което предлагаш е добро и предвидимо, но има основен недостатък - доста скъпо е, да е плавно регулируемо. Решението е много добро за усилвател, който има 2 или 3 превключваеми режима на саг. За плавно регулиране, десният резистор трябва да е доста скъп потенциометър/реостат.

 

Дълго време мисля, дали е добре решението да е сложено на пътя на вече изправеното и поне малко филтрирано захранване, или да имам наистина два изправителя, като всеки изправя в едната полувълна.

 

Въпросът опира до чуваемостта на разликите, а някои китаристи твърдят, че дори 100-херцовите пулсации на захранването на крайното стъпало, правят разлика в начина, по който се усеща усилвателя.

Поради невъзможността да правя сравнения, искам да направя вариант с два изправителя, като по-близък до "еталонният" вариант.

 

Експериментирах още малко със симулации и мисля, че стигнах, до малко по-приемлив вариант.

Понеже показаните мощни транзистори не са прекомерно скъпи, мисля, че мога да ползвам и два,

което пък води в схемата, до поделяне на пада на напрежение и разсейваната мощност между тях.

 

Ето малко симулирани графики на характеристиките ток/напрежение. По хоризонталната ос, токът се мени между 0 и 2 ампера, а по вертикала е падът на напрежението върху схемата.

 

Синята графика е GZ34, червената - 5U4GB, зеленикавите графики са полупроводниковата схема, имитираща двата кенотрона чрез настройване на потенциометъра R25, а лилавата графика е най-коравото изправяне, при крайно положение на потенциометъра. При зелената графика се вижда, как ценеровите диоди започват да се отпушват, за да предпазят транзисторите от пренапрежение.

 

 

Тук R22/23 се явяват делител, който опитва да осигурява по-равномерно разпределение на падовете върху транзисторите, а същевременно с това предоставят път за "минимален" базов ток на транзисторите, равен на:

 

(Uin - 1.3) / (R22+R23)

 

Колекторният ток, който този базов ток създава, не е твърде предвидим, но отношението може до известна степен да се

настрои чрез подбор на R21 и R24 (само единият е наистина необходим, а двата са сложени за симетрия). Ако се ползва само единият от тях, може да се сложи и тример на негово място.

 

Ценеровите диоди предпазват схемата от пренапрежение, както и обратният силициев диод.

 

Чрез R25 се настройва "твърдостта" на изправяне, а схемата с третия транзистор и трите диода създава относително плавна нелинейна U/I характеристика и с нарастване на напрежението върху нея, тя все-повече шунтира R22+R23, предоставяйки по-голям базов ток за мощните транзистори. Нейната функция се "мащабира" чрез потенциометъра, което е и основната идея на цялата схема. Ако се желае нейното по-бързо или по-бавно ограничаване (по-изправена или по-"крива" характеристика) с нарастване на напрежението върху тази част от схемата, може да се промени стойността на R19.

 

Засега това ми дойде, като най-добра идея. Схемата няма простотата на твоята, но не е твърде сложна, регулируема е и не ползва скъпи или специализирани компоненти. Ще се радвам, да кажеш една-две думи.

Редактирано Ноември 2, 2015 от Evtim Djerekarov