Jump to content
Българският форум за музиканти

Лампово крайно стъпало - въпроси


Recommended Posts

^Mисля, че (или поне на първо четене така ми изглежда)въпросът с KT88/6550 в подобен режим на работа е по-скоро свързан със саунд, отколкото с цена, защото:

 

1. Макар 6550 да е наистина скъпичка, до колкото разгледах набързо, КТ88, може и да се намеря на по-поносима цена, по-скоро близка до един път и половина цената на EL34.

 

2. По-големият ресурс на тези лампи би позволил по-дългата им експлоатация в "50-ватов" режим, което би уеднаквило разходите във времето.

 

Може и да бъркам, но на пръв поглед, така ми изглежда. Можеш ли да кажеш нещо относно верността на тия наблюдения?

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 43
  • Created
  • Последен отговор

Top Posters In This Topic

За 6550 & KT88, според мен 3.5К няма да е много подходящо, анодните трябва да са доста по-високи (в стандартни(те) за китарен усилвател режим(и) - fixed bias, AB1 или cathode bias, AB1 - като отделяната мощност ще е вероятно по-висока от исканата, иначе утралинейни, Клас А изпълнения ще дадат близка или по-ниска от исканата мощност, но дали звука ще е удовлетворяващ е отделен въпрос).

Аз бих се придържал към 2xEL34 или 4x6V6 (между другото, руските 6P6S, както и Tung Sol reissues също се държат доста добре при по-високи от посочените в спецификациите анодни напрежения).

Gregg e съвсем прав за JJ - ламбетата са по-скоро "аналог" на 6V6, отколкото отговарящи на стандартната конструкция (но пък звучат добре).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И ние мислим, да се придържаме към EL34, но изследваме и 6550 / КТ88 като варианти.

Между другото, трансформаторът има изводи за ултралинейно свързване, но не знам, дали този режим е приложим и добре звучащ за китара.

До колкото поразгледах документация и схеми, КТ88 се ползва в голяма степен именно ултралинейно, с по-височко Ra-a.

6550 се среща по-често в "нормални" схеми, като ето това ми направи впечатление в документацията:

 

6550_mode_zpssfpkky4c.png

 

Не знам, дали такъв режим би звучал добре за китара,но може би е добре, при проектирането на крайното стъпало, да ги имам предвид, като възможен replacement (което май си е Marshall USA практика от миналото) и до колкото прочетох, става въпрос за ползване на 150K вместо 220К grid leak резистори и различно BIAS напрежение.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Може. Аз гледам на Genalex datasheet-a (то спецификацията си е спецификация де - но ако всички следваха само спецификацията един куп интересни усилватели нямаше да ги има), но така или иначе ултралинейно свързване за китарен усилвател - по-скоро не :) В практиката до момента се сещам за един не особено успешен Twin на Фендър с подобно изпълнение. Там целта е минимално изкривяване, което в китарните усилватели рядко е търсен ефект (да не кажа никога).

 

KT66 са използвани в Marshall тук таме & 6L6GC в USA в по-масовите модели.

 

 

EL34 e позната територия, така че ще стане :)

 

Аз така или иначе някой ден като остане време ще се заема с Kelley - твърде интересен, за да го пропусна.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Kelley звучи върховно, наистина!

 

Намерих малко историческа информация относно маршалите, която поизяснява картинката:

 

 

"The US distributor at that time (Unicord Inc.) decided to switch to 6550 output tubes in favor of the EL34's. Too many Marshalls were coming back under warranty with defective output tubes. Apparently the EL34's didn't like to be knocked about while being shipped from Europe to the US of A. Instead of fitting new EL34's, Unicord decided to fit 6550's, thinking that these "heavier" tubes would last beyond the warranty period. This in itself was true, but many American guitar players were wondering why their Marshall amps sounded so different from their European brothers. Some people actually like the bright sound of the 6550's in their Marshall amps but most guitar players prefer the original sound of the EL34's."

 

 

Because the valve industry had begun to fade and Marshall became worried that the standard power valve, the venerable EL34 would soon become unavailable, a number of JCM 800s were factory equipped with the 6550 beam pentode power valve, a valve that contained a completely different tonal character. Some people (notably Ozzy Osbourne guitarist Zakk Wylde) loved the resulting sound, but it was generally considered to be a downgrade in sound quality. The 6550 is a high power tube that is most common in valve-driven bass amplifiers due to the fact that it does not distort even at extreme volume levels and because it has a very crisp low and high end sound. Because most players desired more power amp distortion (which is consider more "pleasant" than pre-amp distortion, which these Marshalls still had plenty of), the prices for EL34s, especially vintage ones, skyrocketed for use in Marshalls. Marshall would not return to full time use of the EL34 in all of its valve amps until the rise of vacuum tube factories in the mid and late 90s in former Soviet countries made most valve types plentiful again.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е, май 6550 така или иначе не са им любими на повечето братя хамериканци в маршалите, та може би е разумно, да се имат предвид повече като възможна замяна. Чудя се, дали все пак да не сложа едно "ултралинейно" ключе накъде, че да може да се експлоатира и тази възможност при такова желание.

 

Много е интересен въпросът със стойността на резисторите във веригите на вторите решетки.

В някои усилватели са напълно изпуснати, в повечето имат стойност 470R - 2К.

Чудя се освен стандартното им приложение, дали има смисъл, да се направят "донастройваеми", или дори (превключваемо) нелинейни вериги, с цел определен "waveshaping", целящ някаква естетически-добре-звучаща нарочна мека компресия, съответно допринасяща за по-висок "apparent volume".

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Има и още интересни неща, който могат да се направят (а и да са донастройваеми). Въпросът е, кои да имам предвид и кои, да изоставя, поради тяхната незначителност, или пък нежелателен, грозен ефект.

 

Понеже на трансформатора имаме UL изводи, сега ми хрумна, да проверя какво ще стане, ако подам част от променливотоковата съставка от съответния UL Tap на трансформатора към втора решетка,  така че да се получи нещо като "partially ultralinear" конфигурация.

 

Резултатите са интересни:

 

ul_ac_tapping_zpskzd8ovnb.png

 

Зелената крива е нормалната, с 1К резистори на втора решетка.

Червената графика е с "частично - ултралинейната" конфигурация.

На пръв поглед, втората изглежда с по-малко изкривявания (но не твърде малко). Може би ако добавя потенциометър за регулиране на тази съставка, би се получила интересна промяна на звученето на усилвателя.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Малка схемка, по посока на идеята "умишлено леко разбалансиране на bias-a". Може би някои нейни детайли може да се доуточнят след анализ:

 

balanced_biasing_zpsuztvxztv.png

 

 

*Ценерът е наобратно.

 

Идеята е следната - тази схема може да се захранва и от трансформатор без специализирана BIAS намотка - направо от намотката за анодното напрежение. Ценеровият диод е добавен, за да стабилизира напрежението и BIAS-а да не плава с промяна на мрежовото напрежение (което е много важно за хората, които обичат да си биас-ват усилвателя максимално "горещо").

За още по-голяма прецизност, на негово място може да се ползва и подходящ интегрален регулатор.

 

Потенциометърът R5 задава самото преднапрежение, докато двойният(стерео) потенциометър R6/R7 може да се ползва, за да се измести умишлено биас-а на лампите в различни посоки, когато той не е в (близко до) централно положение. Това може да се ползва и за балансиране (в режим на покой) на немачвани лампи. Друга цел, с която може да се ползва този потенциометър е, да се създават повече четни или нечетни хармонични в крайното стъпало, за различен естетически ефект.

 

В двата края на съпротивлението R4 има различни напрежения - дясната му страна е по-отрицателна от лявата с около волт - волт и нещо. Двойният потенциометър R6/R7 е монтиран така, че когато плъзгачът на едната половинка се доближава до по-отрицателната точка, плъзгачът на другата се доближава до по-положителният потенциал.

По този начин, преднапрежението на двете лампи може да се отмества, като решетката на всяка лампа може да се направи по положителна/отрицателна от решетката на другата.

 

Най-големият разход в тази схема е добавянето на още два електролитни кондензатора, въпреки че тази схема позволява да се направи известна икономия с капацитета им.

 

По принцип, подобна модификация може да се направи и във фазоинвертора или свързването между стъпалата, така че лампите да могат да се "мачват" не само по ток на покой, а също и по стръмност, което би направило възможна правилната работа и на доста "немачнати" лампи.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

След малко наблюдение и смятане, стигнах до краен вариант за горепоказаната схема, който мисля, че ще свърши работа.

Може да я публикувам утре, да я погледнете.

 

Сега се опитвам, да се справя с друг много важен въпрос - изправителите и съответно техния sag.

Не ми се иска, да ползвам кенотрон, а по-скоро полупроводници.

 

Изправителните диоди са така да се каже "корави" - винаги имат пад на напрежение 0.6-1 и малко волта, без значение,

какъв ток тече през тях. При кенотроните, до колкото разбрах, падът на напрежение върху самия изправител е нелинейна функция на тока през прибора.

 

Например, популярният GZ34 в една от документациите си има следните падове, при различни токове:

30mA: 6V,  60mA: 10.5V,  100mA: 15V,  150mA: 20V,  200mA: 24V,  300mA: 30V,  400mA: 35V

 

Такъв прибор разбира се, относително добре може да се имитира с полупроводници. Например, може да има  транзистор, който при малки токове е постоянно отпушен, а с нарастване на тока, бива все по-запушен от втори - помощен транзистор, като се предвиди съответно коефициента на усилване и предавателната характеристика на втория, за да се получи необходимата крива.

 

Хубаво в този случай е, че в контролната верига на втория транзистор, може да се предвиди потенциометър, който да контролира колко sag-ва така образуваната верига, което може би ще е хубава екстра.

Има два варианта за изпълнение - гореописаната верига да е след изправител/стабилизатор, или пък, за максимална достоверност, да е реализирана два пъти, като всеки нейн екземпляр се държи като  "кенотронен диод" един вид, който наистина си работи като изправител.

 

Какви според вас са важните карактеристики на захранването, които би било добре, да бъдат регулируеми, а и кои според вас имат важна роля в образуването на тона. Например, чудя се, дали да филтрирам захранването изключително добре, или наистина е вярно това, което много китаристи твърдят, че 100/120 херцовата съставка в захранването на крайното стъпало, има значителна роля в усещането на усилвателя, както е внимателно описано в тази статия, препоръчана от Сънчо преди време: https://www.ampbooks.com/mobile/classic-circuits/class-AB-ripple/

 

Интересно е това, че покрай преработката на един мой транзисторен усилвател чрез добавяне на изходен трансформатор и плавен damping factor контрол, поради неволното въвеждане на hum поради лек граунд лууп в крайното стъпало и последвалият опит за премахването му, стигнах до същите заключения, поради което се отказах от по-нататъшни опити за лекуване на проблема.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Свалих модели на (половинката в някои случаи) кенотрони и сравних кривите им визуално с тези от документациите. След като установих, че изглеждат прилично близко, си направих ето това изображение, както за лично ползване, така и за полза на форума:

 

kenotrons_graph_zpswl1fekim.png

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Понеже чичо Митко вече заговори за купуване на лампи, а аз нямам голям опит с това, искам да питам кои марки  бихте препоръчали, за EL34 и 12AX7/ECC83. Струва ли си да се взимат относително по-евтините Sovtek, някои TAD.

Какви са предимствата, например на JJ и има ли смисъл от прекомерно скъпи лампи или цената им идва от брандирането.

 

Ами старите лампи? Знам, че 6П3С не е направена за напреженията в китарните усилватели. Има ли други подходящи добресвирещи аналози на EL34  (6П3С-Е?...).

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Повече бройки от EL34 съм ползвал на Електрохармоникс и JJ. Не се сещам да кажа нещо лошо за тях, но тези неща обикновено са въпрос на вкус. Някои се кълнат в едни марки лампи, други в други марки. Същото се отнася и за 12АХ7/ЕСС83.

В момента лампите с най-ниски цени са JJ. Не се хвърляйте на разни скъпчийски брандирани лампи, защото всички купуват от едни и същи места. Няма кой знае колко фабрики за лампи в света и те се знаят кои са поименно дето се вика. По-конкретно лампите на Tube town са добре паснати.

Ако няма да правите серийно производство все още у нас се намират нови стари ЕЛ34 на RFT и Tesla и то не на онези брутални цени, с които някои в базара се опитват да пробутват. Същото се отнася и за ЕСС83. Цената на една лампа по принцип не е гаранция за вълшебен звук.

От старите руски може да се ползват 6П3С-Е, но те не са аналог на ЕЛ34!

Редактирано от Gregg
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^^ Благорадя за информацията. Ще потърсим и стари-нови на нашия пазар. Нямам кой-знае какъв опит по подбора, но има ли отличителни белези, по които могат да се познаят неползвани или малко ползвани лампи. Аз досега гледах само да няма побелял от развакуумиране балон, и едно специфично потъмняване по проводниците вътре...

 

Ти имаш ли лични предпочитания, като конструктор на усилватели, относно крайните лампи?

 

 

^Вярно, че именно на 6L6 беше копие, покрай "заем-наема" от втората световна война...

Схемата е интересна, ще я анализирам. Въпреки това, в нейната функционалност не виждам нищо, което да "Sag-ва" в зависимост от консумирания ток. Тази схема също може да има някакво приложение в усилвателя, но като цяло тя прави захранването по-добре или по-зле филтрирано, съответно променя количеството мрежови пулсации, както и позволява захранването да се колебае повече (или по-скоро с по-бърза/бавна времконстанта) в зависимост от консумирания ток.

Макар това да прилича на sag като идея, резултатът би бил малко по-различен.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.