Telerig

Since the 1960s, Dolby Laboratories has been a leader in audio innovation. Beginning with Dolby® noise reduction, a form of audio compression and expansion that reduces background hiss in tape recording, Dolby Laboratories has developed many groundbreaking technologies, advancing the science of audio reproduction. Early on, Dolby decided that the company would manufacture professional audio products only, and license technologies that were appropriate for consumer applications. Since then, many Dolby innovations have set the bar for entertainment technology in both the professional and consumer markets. From the cinema to your living room, Dolby has transformed the entertainment experience. Today, Dolby technologies can be found in cinemas, professional recording studios, video games, laser discs, DVDs, mobile media, digital broadcast TV, digital cable, and satellite systems. The story of Dolby Laboratories is the story of advancement in entertainment technology. The timeline below outlines the important milestones of that advancement. A History of Audio Innovation1965: Dolby introduces A-type® noise reduction for the professional market. 1968: Dolby introduces Dolby B-type® noise reduction for consumer products. 1970: Advent, Fisher, and Harman Kardon begin offering cassette tape recorders with Dolby B-type noise reduction. 1971: Dolby and Signetics create a simplified Dolby B-type integrated circuit, widening the range of products in which the technology could be used. 1975: Dolby introduces Dolby Stereo®, a highly practical 35 mm stereo optical release print format. 1977: Dolby receives acclaim with the release of Star Wars and Close Encounters of the Third Kind, both in Dolby Stereo. 1981: First product with Dolby C-type noise reduction reaches market. 1982: Dolby introduces Dolby Surround, which encodes the two tracks of any stereo source with four-channel surround sound. 1984: Dolby releases Dolby AC-1, its first digital coding system. 1986: Dolby SR (spectral recording) improves analog recorder performance to equal, and in some respects surpass, costly digital recorders. 1987: Dolby Pro Logic® surround elevates the home cinema experience with four-channel surround sound. 1989: Dolby introduces Dolby AC-2, allowing separate facilities to do full professional-quality audio monitoring and dubbing remotely via ISDN lines. 1991: New multichannel audio coding system, Dolby AC-3, announced. Now known as Dolby Digital, its first application is as a sound format for films. 1995: First consumer products with Dolby Digital playback compatibility announced. 1998: First video game with interactive Dolby Digital 5.1 audio launched. Dolby Headphone technology announced. 1999: Codecs featuring new Dolby E for DTV multichannel audio production and distribution debut. 2000: Dolby Pro Logic II technology announced. 2002: Dolby Virtual Speaker technology introduced for consumers lacking the space for a dedicated 5.1-channel playback system. 2005: Dolby TrueHD lossless coding for high-definition video discs debuts. 2007: Dolby 3D Digital Cinema demonstrated to film industry. 2009: Dolby Axon brings 3D voice communication to online games. 2010: First public demonstration of 5.1-channel surround sound on a mobile phone using Dolby Mobile technology. Dolby Surround 7.1 is unveiled for digital cinemas. Dolby PRM-4200 Professional Reference Monitor for postproduction facilities is announced. 2011: Dolby enables 7.1 surround sound for streaming media. 2012: Dolby Atmos™, a new audio platform that changes the experience of sound in entertainment, debuts to the cinema industry. The Dolby Theatre℠, the iconic Hollywood landmark known to the world as the home of the Academy Awards®, is unveiled as the world's stage for entertainment sound. Може би ще е интересно за хората, които не са работили аналогово да видят тези шумоподтискащи устройства за магнетофони:

Уникална статия за историята на звукозаписа: http://davidmileshuber.com/hrs/ Интересен факт, койтонаучих от статията на списание Протехника е, че Георг Нойман е работил като инженер за компания Reisz и години наред, компанията е произвеждала и продавала неговия модел Marconi-Reisz от 1925, преди Нойман да създаде собствена компания и да започне собствено производство: След създаването на компанията си през 1928-ма година в Берлин - CMV3 е първия модел кондензаторен микрофон, който компанията пуска в продажба, микрофона е известен и като любимеца на диктаторите. Изключително популярен модел, и до днес има стотици запазени бройки от този модел по света производство на Neumann, Telefunken и Siemens : От витрината в БНР: Ето и един от следващата ера на динамичните микрофони - запазен MD21в случая на Telefunken, има Sennheiser-и - модела е от средата на 50-те...

Два чудесни линка за историята на микрофоните: http://www.protechnica.bg/read.php?oCat=&id=170 http://www.aes.org/aeshc/docs/recording.technology.history/microphones1.html http://odemar.home.xs4all.nl/microphones/eur-mics.htm ^ По отношение на горния линк за восъчните мастер дискове и първите записи - ето как се е записвало навремето оркестър - през рупор на края на който е имало фонограф с вибрираща диафрагма, която е нанасяла чрез трептения нарези върху восъчния мастер диск, от който са се произвеждали 78-оборотните плочи: Снимки на от времето на микрофоните използващи диафрагма с гранули: Ето и от мен снимка на подобен модел от витрината от фоайето в сградата на БНР-София:

Има още една много важна причина за предимството на хедсета. При него микрофона е фиксиран спрямо устата на говорещия, докато при брошката разстоянието се променя при движение на главата и тялото и директния сигнал намалява ако водещия извърти глава в противоположна посока и микрофона хваща стаята или странични сигнали. Някои решават въпроса с две брошки от двете страни, ако хед сет не е подходящ, но това си има своите недостатъци - два канала игра с нивата и.т.н. Брошката е най добър вариант за статичен случай - примерно четец на новини.

Привет отново на всички, които следят темата, радвам се за интереса! Продължавам с няколко реда за една компания, която мисля, че е много важно да споменем и чиито продукти са ми любими и с които съм свикнал много...това е широкоизвестната марка за озвучителни тела, и студийна техника и в частност студийни монитори - Klein + Hummel, или накратко К+Н. Накратко, това е немска компания създадена от господата Валтер Хумел, Хорст Клайн и Хайнрих Брум през 1945 г. През 60 годишната си история до 2005-та година, когато компанията е продадена и става част от Sennheiser Group, K+H създават редица култови модели монитори, усилватели и.т.н, които остават в историята и са високооценени и като качество и като цена от звукозаписната и броудкаст индустрия по цял свят. През всичките години на самостоятелно съществуване Klein+Hummel са подпомагани не само от немската броудкаст индустрия, за която мониторите К+Н стават стандарт, но и от германското правителство. Компанията похарчва десетки милиони дойче марки в развитие и разработки на модели, които да дадат най-добрите неутрално звучащи монитори със специфики за звукозаписни, радио и телевизионни и постпродукционни студиа, радио коли, ПТС-и ( прилагателното неутрални е с уговорката, че по тази тема може да се води отделна дискусия). Марката продава и оборудва хиляди озвучителни тела за немските държавни радиа и телевизии, и става символ за немското качество в индустрията. Това нямаше да се случи ако техните модели не отговаряха на много строгите критерии за неутралност, динамичен обхват, мощност, захранване и.т.н. За съжаление Sennheiser измества производствената база в Ирландия ( казвам за съжаление защото имам съображения по този въпрос, базирани на личен опит) и от 2009-та прекратяват съществуването на К+Н. Днес те продават монитори К+Н просто като маркетинг с компоненти и от други марки, като например Neumann говорители, които както знаем също са минали към Sennheiser. И тъй като стартирах моето включване в темата с уговорката, че ще вложа личен елемент в оценката си на съответните марки, на базата на опита ми с много други марки монитори ще посоча няколко станали ми през годините любими мои модела с които ежедневно си върша работата. Започвам мидъл филд модела O96, който за мен е култов : и неговият модерен вариант O410: Култовите ниърфилдове OY: и техния съвременен вариант O300D, макар, че може би те са по-скоро еквивалента на O98: Всъщност в практическо отношение всеки звукоинженер би следвало да си намери мониторите които са най-близки до неговия стил и начин на работа, съобразени за конкретното помещение в което работи, периферията си и за бюджета, който има. В студиото след множество тестове, моята комбинация е O96 + О410. Въпреки, че са следващо поколение след наложени и успешни за години наред винтидж модели, О410 и О300 се различават с модерния си стил и начин на звуково възпроизвеждане с убийствен детайл във ниските и високите, докато винтидж моделите OY и O96 имат коренно различна концепция. Те звучат леко недефинирано или "мътно" ако мога така да кажа, което може би обърква хората, които ги сравняват в директен тест с други, но в същото време са гаранция, че ако се постигне на тях детайлност и стегнатост в микса - то той звучи така почти навсякъде. Точно това е може би причината за успешната симбиоза в едно студио на винтидж и модърн технологии и концепция. Разбира се в домашната ми работна станция съм се спрял на друга комбинация по друг тип критерии, но с открито сърце мога да кажа, че K+H са едни от най-добрите монитори, на които съм попадал. На това мнение са и мои приятели колеги, които също са заложили на тях в комбинациите си в техните студиа.

И така да продължим с още малко история ...в онези бурни години от края на 60-те в които множество създатели на технологии търсят своето място под слънцето, докато Какенаши и неговият тим борейки се от щаб квартирата си в Чикаго в търсенето на всякакви начини да пробият на американския пазар и въпреки интереса, въпреки успешната им съвместна дейност с HAMMOND, както и създаването на известни сполучливи модели за китарни и органни усилватели, въпреки многото продукти на Ace Tone, които компанията произвежда, липсата на сериозни поръчки и инвестиции довеждат до връщането на Какенаши в Осака и дилемата да поеме риска да създаде нова компания без клиенти и наложени модели,стоейки пред гиганти като Yamaha и Kawai...,та някъде по това време в мазето на 265 West 54th Street в Ню Йорк през 70-та година трима приятели-ентусиасти създават марката Eventide Clockworks Inc. - днес просто Eventide. това са симпатягите Стивън Кац - звукоинженер, изобретателя Ричард Фактор ( на снимката), и бизнесмена Орвил Грийн. ето и снимка на "производствената база": Цялата история на компанията е тук :http://www.historyofrecording.com/eventide.html Изобретявайки и пускайки в производство редица култови продукти за времето си - от превъртащи механизми с броячи за Ampex магнетофони, през закъснителни линии, фейзъри та чак до движещи се карти за навигация с дисплеи за малки самолети и RAM чипове за HP компютрите, Eventide изкарват на AES изложението през 74-та първия Harmonizer H910, проектиран и изпълнен от Тони Агнело (човека с ризата на горната снимка). Впечатлението, което тази машинка прави е голямо, Франк Заппа, Еди Ван Хейлън, Йес и много други са от тези които вкарват в риговете си въпросния хармонайзър, редица продуценти използват ефекта в култови албуми останали в историята за настройки блендите на вокали, барабани, и всякакви инструменти. Ето и снимки от останал единичен модел съхранен във второ студио, на БНР от времето на произведените в онзи знаменит гараж машинки - все още работещ перфектно: Тъй като възможностите са не само в прибавянето на интервали, но и закъснителни линии ( дилей), смесването на основен и обработен сигнал, 0-100%, микрофонен и линеен вход, подтискане за на микрофонии ( за наживо), и други, уреда ми върши страхотна работа в процеса на миксиране за вокали, китари, бленди на ударни иснтрументи и какво ли не. Разбира се, че има страхотни плъгини за тази работа, но аз лично предпочитам повечето пъти да включа ефекта и да го вкарам в микса винаги, когато имам възможност на един канал или добавен през аукс на няколко...

Аз така и не разбрах целите на така нареченото "домашно студио". Какво ще се прави там. Ще се записва? Смесва? Мастерира? А може би и трите работи? Друг въпрос каква музика ще се записва и обработва там, какви инструменти? Или може би всякакви? Каквото и да се прави не вярвам да не е обяснено тук как се прави поне в десет теми. Безсмислено е да се опитва човек да помогне така, някои колеги дават линкове към други чудесни форуми специализирани по тези въпроси , но там за разлика от тук трият такива теми защото има правила за четене преди задаване на каквито и да е въпроси.

С разрешение на автора на темата, бих си позволил да представя на вниманието на нейната аудитория кадри и информация за устройства или елементи от тях, останали в историята на звукозаписа, които заслужават да им се обърне внимание, и до които съм имал личен достъп. Това е много важно и полезно за хората имащи отношение към звукозаписа не само в теоретично, но и в практическо отношение в съвременните условия на работа, когато избора от съвременни и винтидж технологии е много по-сложен. Тъй като аз използвам технологии и от двата свята ще си позволя, когато имам време да давам и конкретни примери с образователна цел кога, в какви условия и защо съм решил да използвам определено устройство. Дано да се получат нещата за добро...поне намерението ми е такова. И така прилагам снимки на едно много старо устройство: Това чудновато изделие закътано в тайна стаичка - склад в БНР представлява...ритъм бокс или една от най-ранните дръм машини.Въпросният модел е FR-20 от 1966-та година, но по-важното е компанията, която го е произвела или по-скоро нейният създател. През 1960-та г-н, Икутаро Какенаши създава компанията Ace Electronic Industries Inc., или Ace Tone, която започва да произвежда изцяло аналогово - транзисторни елекрически пиана, органи, синтезатори, дръм машини, ефекти, басови и китарни усилватели и др. През 1964-та г-н Какенаши участва с първия от модел на дръм машините Ace Tone-R1 на изложението NAMM. Следва богата и изпълнена с перипетии и случки история на компанията в която няма да се впускам, но по-важното е, че тя води до 1972-ра година, в която г-н Какенаши основава Roland Corporation, чийто предшественик се явява въпросната AEI. Разбира се това е много кратко казано, но за тези които се интересуват от повече, публикувам два линка от сайтовете на Sound on Sound и NAMM. Този ранен дръм секуенсер все още работи чудесно, макар и трудно приложим в съвременни условия на звукозапис служи като атракция на хората, които го виждат за пръв път...ето и линкове към темата : http://www.namm.org/library/oral-history/ikutaro-kakehashi https://www.soundonsound.com/sos/nov04/articles/roland.htm

Е баш пък за горното няма кой да те нахрани - спри да си трайкаш спокойно , тая ямаха е култова между другото - комбинацията с другото е успешна сигурен съм.

Тя мината е наистина златна, но в духовно отношение. Кадърни и можещи музиканти с хубави композиции, като Вас например г-н Йорданов са винаги добре дошли ...аз съм винаги на преден план на фронтовата линия в защита на класическия звукозапис, звукообработка и на винтидж технологиите. Радвам се че имам съмишленици във форума които да пълнят със съдържание такива хубави теми...току виж сме вкарали в правата вяра някоя и друга заблудена душа.

Хахах да той не се брои за винтидж, щото е модърн...

Сет от стерео магнетофони Studer A807 иTelefunken 15A. Може би едни от най култовите модели на съответните марки.

Понеже днеска на гости във Студио 2 на БНР ми беше един хубав човек от форума, и увековечихме момента с няколко кадъра от неговия телефон, ще си позволя да споделя някои от тях които имат отношение към темата ( надявам се да няма нищо против). Представям на вашето внимание най-винтидж инструмента ( може би) с който радиото разполага - роял Стейнуей произведен 1935-та година. Доставен вероятно през 1936-та и жив съвременник на историята на радиото. След построяването на сградата на "Драган Цанков 4 " ( тогава вилна зона на София) през 1941 пренесен от старата сграда на "Бенковски" 3, той до ден днешен стои в студиото и е преживял бомбардировки, наводнения от дъждове и какво ли не...и все още звучи меко, топло и гали ухото...като стейнуей.

Китарите изглеждат горе долу добре като запис, но няма как да се прецени по-точно заради барабаните и баса. Ако се запишат читави барабани и бас, може пък да се окаже, че е по-подходяща друга бленда...

^^ Бейбито изкърти...

Валяка вади пирони от всякакви източници ... видях даже една картинка от упътване на един чифт от мониторите в студио2 на БНР К+Н и то конкретен модел О400. )) Забивай Валяк...

Теоретично може да пробваш този път - китара - процесор ( с изключен спийкър симулатор)-оттам в ретърн вход на усилвателя ( би трябвало да имаш сенд-ретърн вход -изход отзад на панела). Така ще елиминираш преамп секцията и ефектите на усилвателя си и ще свириш само с пауър секцията. Дали комбинацията ще е задоволителна зависи от това какво имаш и какво се търси като резултат.

Продължаваме играта...благодарение на колегата rockstar666 се сдобих вчера с едно whammy, много точен и коректен човек, наздраве! :

И да добавя, като потребител на стар макбук про, зависи и от операционната система с която работи най добре конфигурацията. И аз реших да се метна на 10.7 преди доста време, ама машината взе да работи по-трудно и не мисля да отивам на по-горна. А и всички казани неща до тук важат за легален софтуер. Нелегалния има изисквания за конкретна версия на операционна система. п.п. Конкретно с този форум на който съм член от доста години не се сещам да съм поставил въпрос и да не съм получил ако не директни поне насочващи отговори с които да си помогна сам. Във всички други форуми в които имам регистрация-също. Проблема не е в космоса явно.

И за пореден път ми идва да възкликна: ....адаша е голям! Да ни е жив и здрав!

Най-нормалното нещо е всичко да си е оригинал. И тук нещата вече приключват с нормалното. Перфектен звук може да направиш и с кракнат софт, да. И да изкараш перфектен продукт. И няма да има разлика с оригиналния. И да вземеш грами дори. Но като няма кой да ти плати нормално за продукта който си направил - няма много смисъл да се напъваш за тоя дето духа. Защото хората не обичат да плащат, особено тук, от които сме и ние самите. Което не е нормално. А ако има кой да ти плати, което е нормално - просто ще имаш пари за оригинален софтуер.

В играта съм отново - Ibanez TS9 и CP9:

На мен пък ми се развали опела и не ми се дават пари за майстор ( не се бъзикам) - разбрах с питане, че ми трябва динамометричен ключ, нов разпределителен вал, масло, филтри, гарнитура за главата, силикон за картера, комплект глухи ключове и гараж с канал. Обаче дори и да си купя и намеря всичко и аз не знам откъде да започна, а съм по напред с информацията в случая...

Скромно сбъднах една мечта днес - ВВ преампец: