sevenstring

Не знам защо някои хора си мислят, че собствениците на усилватели, които не са доволни от звука им, са разни недосетливи и мързеливи екземпляри, дето никога не са си пипали еквилайзирите, и че всичко може да се разреши магически с една две "точни" врътки, които през цялото време са били под носа им. Човекът очевидно си е "играл" с EQ секцията, но не е намерил там ключа от бараката. В крайна сметка на един канал обикновено има три копчалъка и, като разиграеш основните комбинации с тях на принципа "повече от това, по-малко от онова" и няма светлина в тунела, 99% няма да се получи ако ще да ги пробваш и на всяко деление на скалата. А универсалното правило "да изрежем средните" го знае всеки прохождащ метъл, но моето скромно мнение е, че това е доста посредствен начин да си стабилизираш звука и определено не е начина да постигнеш добър и пробивен звук. Mephistopheles, не знам с какво свириш в момента, но (в случай че не си досега) може да експериментираш и с някой добър ОД/буустър педал пред преампа, който да изнесе малко меки среди над Рандалското бучене и жужене. Примерно Зак Уайлд ОД на MXR или нещо такова с повече "душа" и по-малко резачка ... въобще не се наемам да твърдя, че това ще ти реши проблема, но, ако си говорим за цялостен звук, чувал съм една такава успешна комбинация с транзисторен Рандал.

Не мога да ти кажа как да си решиш проблема, но мисля, че нито един от двата набелязани от теб начина не е читав. Правил съм опити със 7-лентов еквилайзер на Берингър пред и в луупа на 100-ватов транзисторен Рандал - ползата от честотните корекции е спорна, а изяждането и омазването на звука от преминаването през кутийката е вреда, която със сигурност я надхвърля. Оригиналният GE-7 на Бос може и да е по-добър, но нещо ми подсказва, че общо взето изводът ще е подобен. DI box-ът, както е очевидно, е за "direct injection" в система, не за входа на усилвател. Има едни устройства, наречени "sonic maximizers" (на BBE, най-евтиното е това: http://www.bbesound.com/products/stomp-box...onic-stomp.htm), но съм позабравил какви точно им бяха приложенията, така че провери дали евентуално те няма да свършат някаква работа. Общо взето, както и аз със съжаление установих едно време, този клас Рандали просто си имат такъв звук, и не знам дали има кой знае какво, което да може да се направи по въпроса ...

Интересно как едно време, като си взех първата китара, точно така си я настроих ... голям гениий ше да съм бил явно . Много се разглези младежта с тия компютри, ей, съвсем ще отвикне да слуша ...

Излиза май, че при Валери Градинарски всъщност не е чак толкова скъпо. А Христо Георгиев нещо е почнал да го дава на наказателни цени явно. Преди известно време бях при него за 1-2 доста елементарни неща и 60 кинта оставих, та чак се чудех за какво.

^Ами, от г-н Градинарски. Сериозно, не съм го разпитвал, но останах с впечатлението, че са някакви по-специфични канали (не някой общоизвестен online shop). Със сигурност не се намират по магазините в България, де, иначе нямаше да ги изписва от не знам къде си.

Кой е този пич от xxxx по точно? В момента съм си оставил старото дръво за препоставяне на позиции (поставяни от друг лютиер преди 5 години) при Валери Градинарски. Иначе, решението, което предлага за пълна смяна (вкл. самите прагчета, специално поръчвани от някъде извън БГ, каквито се използвали и във фабриките на Гибсън) е 130 лв. Скъпичко е на фона на останалите, но предвид безупречната му (доколкото ми е известно) репутация и отношението, на което съм бил свидетел до момента, лично аз бих ги дал (условното наклонение е понеже в случая просто не ми се налага пълна смяна). А за Дънлоп позиции в БГ, освен ако тотално не съм изкуфял, мисля, че тези, сложени на въпросната ми китара, са точно техни и си ги взех тогава от Капъша за около 20 кинта.

^^Всъщност, въпреки че говори за икономии, истинското "value proposition" на тоя пич е по отношение не на цената, а на качеството, и стартовата му целева група определено не е от ценово чувствителните. При това положение е нормално да търси някаква иновационна премия, поне в началото. Ако продажбите му потръгнат, така или иначе с времето ще натрупа "крива на опита" и цените му ще паднат съществено. Друг е въпросът доколко качествените предимства на решението ще надделеят. Тези постоянство и униформеност на звука, за които говори, от друга страна може пък да не се харесат на хората, намиращи очарование именно в това, че всяка бройка е по свой начин индивидуална. А и винаги ще има лампови пуристи, които ще си държат на това, че от класическа ламБа по-добро няма. В крайна сметка, от бизнес гледна точка това си е венчър - поел е риска да прави R&D и да въведе някаква иновация, от която може да спечели много, а може и нищо да не излезе. Което е нромално явление и постоянно се случва във всякакви технологични области.

^Е*ати умозаключението! @Pwnzorafied, не мисля, че за за 5 месеца си надраснал първата си китара, че да ти трябва втора (освен ако нещо по Скуайъра ти не работи, което не личи от поста). Също така не мисля, че на това ниво има жизнено значение дали е със сингли или хамбакъри. Предхоното, разбира се, не пречи да си вземеш нова китара, ако ще ти достави удоволствие, но имай предвид, че по отношение на качеството Епифоун за 400 лв. няма да е на много по-високо ниво от Скуайъра, така че по-добре изчакай още малко и си купи нещо по-сносно!

Les Paul копие като цяло не е първото, за което човек се сеща във връзка със звука на Джими Хендрикс, та задачата ти сигурно щеше да е по-лесна, ако имаше страт със сингли, но не е казано, че не може и с друго. В посока хамбакъри с по-vintage звучене се сещам за тези, които ползва Слаш (един от хората с нелоши импровизации върху Хендрикс, между другото) - Seymour Duncan Alnico Pro II. Допълнително може да се сложат пуш-пул потенциометри за сплитване на адаптерите. Естествено, звукът може да се постигне и с помощта на много неща след китарата.

Хем бъкър, хем не бъкър, викаш ... Причините може да са не една и две, но при нова китара не ми се вярва електрониката да не е свързана правилно. Всъщност, ако кажеш какви са китарата и кубето, ще е добре, за се добие известна представа за какво общо качество иде реч. Има кубета, дето се цепят от микрофонии и шум, независимо от разположението и дистанцията спрямо тях (някои по-евтинки Фендъри, които съм пробвал, например ...).

За южняшки метъл мисля, че по-често срещаните решения са Seymour Duncan (не че е някакво правило, но поне моите впечатления са, че DiMarzio като цяло са популярни сред по-техничари (по-стандартен рок и метъл, прогресив и т.н.) китаристи). Посети сайта на SD и прегледай сравнителните таблици с честотните характеристики на звука (там има и семпли за всеки адаптер). Същото може да се направи и с DiMarzio, рабира се. То и по самото описание на адаптера в някаква степен си личи за какво е мислен. Честно казано, мисля, че в крайна сметка доста хамбакъри от каталога и на двете фирми биха свършили добра работа.

Ако под "по-новите стилове ню соул и ар'ен'би" имаш предвид Джей Зи и Бионсе, по-добре въобще да не се занимаваш с китара. Ако все пак се има предвид нещо, имащо общо с модерния блус, бих казал, че освен уа-то и ривърба имат приложение и някои по-винтидж тремоло и вибрато ефекти.

Бих казал А. Звукът там сякаш има повече "цвят". B звучи по-мощно, но и по-орязано. Като субективно възприятие звукът и в двете не ми импонира особено, така че все тая. Не знам каква точно ще се окаже поуката от темата, но самият факт, че има чуденка, е показателен относно това доколко някои от нас реално са в състояние да "консумират" разликата. Имам чувството, че доста хора пишат по-скоро по силогизъм: "ламповото е по-добро от неламповото, този звук ми харесва повече (ерго, е по-добър) от онзи звук => този звук е лампов, а онзи нелампов". Не бих се изненадал твърде, ако се окаже, че сме слушали и 2 транзисторни / дигитални или 2 лампови бленди.

Да не забравяме все пак, че доста музика е изсвирена в Drop-C/C# с пасивни адпатери - да ме поправи някой, ако греша, но веднага се сещам за Down (поне единия китарист), Hellyeah (също), SOAD, Disturbed ... и не последно място Pantera (в по-късните им албуми). Това не e задължително в конфликт с мнението на @LOE, а по-скоро потвърждава, че изборът "активни-пасивни" е въпрос на вкус (както впрочем е и при нормалните строеве, където също активните се водят по-добри за хард и хеви).

Ха, това буквално ме изненада (с ударение на последното "а")! Имам точно една Lexicon Alpha USB 2.0, която стои вкъщи от 1 година и таман се чудех дали да я продавам, щото все нямам време да я разцъкам сериозно (въпреки добрите си намерения така и не започнах да правя домашен рекординг, а за свирене в реално време си имам външен процесор). BTW, пробвал съм я само веднъж след инсталацията с ASIO 4 ALL драйвери и не забелязах някаква осезаема латенция, но е факт, че беше само с dry звук (не съм свирил с VST-та). Ако прецениш, че въпреки горецитираната дискусия си заслужава риска, може да ти измисля някаква добра цена.

В общи линии, колкото по-нисък е тонът, толкова повече се проявявя "мътността" на един адаптер, така че, ако сток адаптерите ти го дават средна хубост, ще си проличи. Решението, както е казал и Евтим, общо взето е един добър адаптер (не задължително активен) със сравнително по-"стегнат", "фокусиран" и т.н. звук. Такъв беше случаят на моята седемструнна и един DiMarzio Evolution спаси положението. Моята логика е, че, освен качествен, е добре адаптерът да е относително по-среднист и не твърде напомпан с баси (и, пак казвам, като цяло по-"стегнат"), но това е по-скоро въпрос на вкус - в южняшкия метъл например се цени по-громкия и разбримчен звук.

^Аз пък се карам: не четеш какво цитираш. В поста ми става дума единствено за ДРАЙВ и, в частност, за стомп бокс симулации (ДИСТЪРИ) от OD/Distortion секцията на GT-то, чиито аналози в POD-а по мое мнение са много по-малко и по-зле (което си мнение дължа на факта, че съм ги пробвал собственоръчно и ушеслушно). Какъв хорус, какви 5 лв.???

В сравнителен план между GT-8 и Pod XT Live мога да кажа, че една от причините да избера първия беше наличието на много добри драйвове в OD/Distortion секцията. Последните по мое мнение са поне на 80% доста читави и дават възможност за извличане на качествен драйв и чрез наслагване на стомп симулации върху чисти амп симулации, вместо изборът да се ограничава само до гейна в амп симулациите. В POD-a амп симулациите са общо взето с едни гърди напред, но с тях възможностите се изчерпват, щото стомп симулациите са малко и супер смотани. В интерес на истината се оказа, че дори само амп симулациите на Боса също са ми достатъчни и засега рядко използвам допълнителните дистъри. Но възможностите им са налице. П.С. Относно това дали 8-цата си струва премията над 6-цата не се ангажирам с обективно мнение (сам можеш да сравниш параметрите и да установи нововъведенията между двата модела, не е необходимо ние да ги преразказваме), но субективното ми е, че не бих се циганил за тези 100 лв.

Ако позволите да се намеся, мисля, че това явление се описва перфектно с простата, но гениална сентенция "имаш крава - пиеш мляко". А интернет се оказа една много "дашна" крава . Едно време имаше само магазини с продавачи и човек отиваше в магазина, гледаше какво има, слушаше какво му говорят (респ. какво го лъжат ), вземаше си каквото му хареса или за каквото има пари и си сядаше на д-то да свири. Кой каквото случил - случил, но в интерес на истината не знам това да е попречило на някого да свири каквото поиска и да се развива като музикант. Най-интересното е обаче, че дори в пренаситената информационна среда на интернет, където има предостатъчно обективна информация, продължаваме да имаме склонността да искаме да бъдем "излъгани" - някой друг да реши дилемите ни, та някак си да ни спести усилията и да снеме отговорността от плещите ни.

Част от тези препоръки вече са изложени в pin-ната тема в подфорума. Че рядко биват следвани, е отделен въпрос. Друг въпрос е и че не може да се очаква всяка обява да влиза стриктно в определен калъп, а и някои от препоръчителните точки нямат голяма пратическа стойност. Целите, например, изключая свиренето по кръчми, където нещата са кристално ясни, са една безкрайно мъглява величина. Лично аз съм на мнение, че, те еволюират с развитието на групата - "колкото повече, толкова повече" - и е малко трудно да бъдат заявени от самото начало. Що се отнася до това кой от колко време свири, всички сме наясно, че при мнозинство на любители, аматьори и полупрофесионалисти във форума това нищо не означава, щото, като не се свири системно и методично, и 20 години може да не стигат, а в обратния случай и 2 може да са достатъчни.

Mysongbook бяха върло яки (и то не за текстови, а за Guitar Pro табулатури), но ги хванаха на къси пасове за copyrights и вече три години content-ът е блокиран. От друга страна сайтове като Ultimate Guitar обединяват съдържание с най-различни формати (и от там може .GP-та да се намерят). Относно "оригинални табове, разписвани от истинските музиканти", не знам какво има от Петручи, но след дълги години четене на всякакви уж официално издадени songbooks и аз съм стигнал до извода, че такова нещо като абсолютно автентичен и верен таб (и/или ноти) няма. Последно преди година гледах на Малмстейн едни книжки - такива глупости имаше, че не е истина ...

RSE-то е умряла работа, макар че на моменти наистина може да подобри чуваемостта на просвирването. А за софтуера - споко, аз и Cubase още не съм научил (като изключим да си пускам и спирам канал за запис де ). Следващото, което ми се ще да пробвам, е да вкарам МИДИ тракове от Guitar Pro и да ги поразръчкам с VST-тата на Cubase-a. За китара не си правя илюзии, че може да излезе задоволителен звук, но барем ритъм секцията ...

Според някакъв фенски сайт: "Zakk's settings for Standard, Eb, Dropped D, and Dropped B tuning: Wylde Dunlop Icon Series. (.010 .013 .017 .036 .052 .060) and for Dropped A, Dropped G, and other dropped tunings in a "D" tuning: GBWZLO (.011 .014 .018 .036 .052 .070).(mostly used in the studio)". Лично аз това за стандартен, Eb и drop D не мога да си го представя. Също така не мога да си представя как някой би могъл да използва един и същи размер за настройки от стандартна до drop B. Ще е добре някой по-запознат ZW / BLS фен да ни светне по въпроса, че ми стана интересно ... (@smokejack май беше такъв).

В Drop-B върху Db или нормален B? В първия случай може би криво-ляво ще стане, но първа .10 в Си ми звучи като невъзможно 'лабаво. Даже и в Db пак ще 'лабавее. Поне 11-ки ти трябват за първите 3 според мен. Що се отнася до 4-6-та, с този размер можеш да свириш преспокойно даже и в Ла. Не знам за какъв строй ги използва Зак Уайлд тия струни, но ми се струва, че не ще да е от най-нормалните. То бива хибридност, ама чак такава разлика между високите и ниските ... не знам. Това за усукването на грифа е интересен въпрос. По принцип се счита, че гриф не се усуква толкова лесно, но ми се струва, че на една от китарите, на които ползвам предимно хибридни (09-46, а едно време и 11-52), забелязвам някаква такава тенденция - не в сериозна степен, но при внимателно вглеждане има един такъв момент. А при мен става дума за комплекти с една степен разлика между тънки и дебели. При по-драстични разлики нищо чудно и да се отрази видимо.

Евала!