sevenstring

Кои са бе, баце, да ни светнеш, че лично аз не знам за такива?

Гледам я тая тема и се чудя кога ли най-накрая някой модератор ще се смили да я затвори ... ем-найсе страници преливане от пусто в празно, "разнообразено" от регулярните епистоларни нарцисизми на минималиста-енигматик @soundburger, за да се потвърди отново генералния извод: смислени пари от клубове в България няма да направите - няма как, няма и от къде. Ако някой не е разбрал, нещата се свеждат до 3 варианта: - ако искате да си изкарвате хляба от халтурка (ерго, да изпълнявате високото призвание на джу-бокс, наречен "кавър група"), ще изкарвате колкото джу-бокс - стотинки; - ако свирите авторска музика, целта (и ползата) ви е не да изкарате пари, а да представите музиката си на живо пред поне минимален брой хора, без да се ангажирате със сериозни разходи, и да разчитате на "word of mouth" или евентуално да ви забележи някой заблуден представител на музикалния бизнес (друг е въпросът доколко и това е реалистично); - ако вече сте някой, забравете за българските клубове и дерзайте в посока запад, иначе ще продължите да изнасяте преобладаващата част от концертите си в задимена дупка пред аудитория до 150 души и да си изкарвате прехраната, като подгрявате чат-пат някой динозавър, свирите по поръчка или акомпанирате на танцуващи звезди и "музикални идоли". Това е моето "хау" по въпроса.

Какви съвети има в тази тема, не е истина ... N2 очевидно е бедният братовчед в N-серията (в т.ч. сглобката, която е най-специфичното за Нуновиците, тук е обикновен болт-он). Според мен най-ценното в нея е BL адаптерът (сериозен плюс и сам по- себе си, и тъй като адаптерите в по-евтинките, че и средните серии на Уошбърн имат тенденцията да са мътни), но, като изключим това, нищо впечатляващо. В зависимост от това как свириш Флойдът може повече да ти пречи, отколкото да помага. Другият лек недостатък за мен е орязаният контрол - само с един волюм и без тон корекции. Въпреки това лично аз имам добри впечатления от Уошбърн като качество и като цяло според мен конкретната китара е много по-добро решение от Squier. Да не кажа, че май няма кой знае колко по-добри китари за тези пари. LP-то е доста по-различна хава, като изключим че има същия тип адаптери и суичинг. Наличието на 2 х 2 тон / волюм контроли е плюс, както и по-семплата механика и по-плътната конструкция (махагон + сет нек), на която се приписват по-стабилен тон и състейн. Свиренето на горните позиции е с една идея по-затормозено, но, след като имаш класическа постановка, този проблем вероятно няма да ти се отрази съществено. Въпреки протоворечивите мнения за някои елементи (напр. адаптери) Винтидж в общи линии са почти консенсусно читави китари. Само трябва да се внимава, като се избира бройка. В момента в xxxx имало и намаления, което означава, че трябва да се внимава двойно повече.

За статистиката: на 15. По-късно, отколкото ми се иска в ретроспекция, но пък поне по убеждение и с желание за разлика от пианото, което отказах да похвана 10 години преди това (за което сега също си хапя г*за).

При липсата на по-специфични ориентири за това какво ти е необходимо Корт изглежда най-доброто (функционално, удобно и качествено като материали и изработка) решение от трите. Естествено, това кабинетно предположение се верифицира с ходене, гледане, питане и пипане. От Джаксъна не виждам смисъл, освен ако нямаш особен афинитет към аеродинамични форми, а този модел на Уошбърн (пипал съм такъв, ако не се лъжа) по мое скромно мнение е китара по-скоро за вокали, отколкото за китаристи. Disclaimer: По подразбиране горното е мое субективно мнение. Съзнавам, че това, което е удобно и качествено за мен, е иначе за други. МОЛЯ, НЕ МИ ГО НАПОМНЯЙТЕ!

^Това впрочем е вярно, но тук проблемът вече не опира до китарата, а до китариста. Възможностите са налице.

И в какво ще е подобрението?В гейна?Ще зазвучи малко по-ясно? Има десетки начини това да се направи и с други методи... ... и пак няма да има тон, да не говорим за фийдбек.(отзвук от дървото(ако изобщо е от дърво)) Всъщност правилно си написал подобрение в кавички...ако ме разбираш. п.с. Гейн, тон ,гейн, тон... Трябва да се прави разлика от време на време, но не е задължително. Пишете колко' да не заспите, колеги, и не четете на какво отговаряте ... Кавичките са именно за това, че "подобрението" е понятие, в което се влагат различни параметри и комбинации от тях, както представете си бях написал в цитирания мой пост ... Що се отнася до това дали имало или нямало подобрение, тук не водим теоретичен спор - практиката е доказала, че има. Какво ли, например? Ами, отговарям веднага: на plywood страт копие си бях сложил ДМ Фаст Трак 2 на бриджа - повече дефиниция, повече гейн, повече средни, повече ряз и пробив в микса. Малко ли ви е? А стотиците хора, дето са ъпгрейдвали Скуайъри и са писали положителни прегледи в Harmony Central и прочее, всичките идиоти ли са, може би? Ако вие си разбирате подобренията по някакъв друг начин, ОК - както казахме всеки си влага в тази дума, каквото си иска. Това обаче не решава въпроса еднозначно и генерално, както се опитвате да го представите.

Ми дай тогава всички блусари, поп китаристи и джазмени да перкат на custom shop дървениите си с китайски адаптери на кило - к'во да се харчат!

Това трябва да се бодне някъде, за да напомня на някой хора, че не това е начина за добър тон. Това не може и не трябва да се абсолютизира - има много случаи, в които просто не е вярно. Защо в противен случай говорим, например, за "мътни адаптери" и случаи, в които смяната им с други, например върху един Винтидж, е довела до по-ясен и дефиниран звук? Освен това "добър тон" е доста аморфно понятие, което не винаги означава блусарски тон или, въобще, по-добър вариант на същия звук - в крайна сметка адаптери (мисля) доста по-често се сменят в търсене на определен характер на звука, а не просто на по-високо качество. Особено (и не само) когато една китара се конвертира от класически или винтидж звук към по-модерен и мощен. Сложете, ако щете и на най-евтиния скуайър страт, един Super Distorition на бриджа, па да видим дали няма да има "подобрение"! Всъщност това вече е тотален оф-топик, за което поемам своята част от вината.

Дали е ясно наистина? Дали пък това отчасти не се дължи и на факта, че, освен че са от такива дървета, азиатските евтинджос китари са и изработени по-зле, и дали донякъде не се смесват качествата на дървото само по себе си с това как то е селектирано, обработвано и въобще какво е направено от и върху него ... ? И в този смисъл, като си говорим за Скуайъри, дали всъщност дървото има водещо значение (щото нали се сещате, че и от елша може да се направи лоша китара)?

^Баш те разбрах (все пак и аз говоря за ширина на фингърборда). Идеята ми беше, че понякога цялостно по-изпилената конструкция на такива китари компенсира отчасти това неудобство, въпреки че са различни измерения на грифа. Поне такова е моето усещане ... но Евтим е прав, че донякъде си е индивидуално.

Едно нещо, което ми е любопитно относно някои от текущите модели в по-високия клас на Скуайър, е не особено популярното дърво "indian red cedar". Въобще, има една теза, застъпена тук-таме в нета, че някои от тези по-нетипични и имащи репутацията на "евтини азиатски, ерго некачествени" дървета, всъщност не са кой знае колко по различни по музикалните си качества от утвърдените елша, махагон, липа и т.н., и че фактът, че Лио Фендър, примерно, едно време е избрал елшата и ясена и това са "истинските" материали за добри китари се дължи по-скоро на факта, че това му е предложила в изобилие американската природа, докато в Азия, където се измести по-голямата част от производството, природата предлага друго и те това си използват. Не знам ... От друга страна не се чува за пръв път и че спецификациите от сайтовете на по-евтините производители масово не се спазват (то и за какво да ги спазват, като са "subject to change without notice") и всеки произвежда с какво му е най-изгодно в даден момент, така че май човек трябва да гледа по-скоро изработката и въобще конкретния инструмент, който пробва, отколкото да разчита на това какво пише за него.

^Не е само за мен. Виждал съм човек, който по принцип свири на страт и не е с най-добрата техника (на свирене) на света, да си изсвирва солата по-добре на моята. Така или иначе, без значение дали ще го наречем "по-удобна" или "не по-малко удобна", това, което се опитвах да кажа е, че преходът от 6-струнна не е такъв проблем, какъвто повечето хора (вкл. аз преди да си взема моята) си представят. Въобще, основният проблем не е в пръстите и пръстовките, а дали имаш идея какво да правиш с тези струни.

@Vasil Pavlov, ако ти попадне някъде, хвани една, посвири и ще разбереш! Впрочем, ако повече хора прибягваха до този способ, половината теми и постове в този подфорум, напомнящи спора на хаджи Генчо и дядо Либен относно това що е то Луната, нямаше да ги има, но да не задълбаваме в тази посока ... По втория ти въпрос - да, могат да се свирят по-пълни акорди. Има си хас и да не можеха! Това не означава задължително, че ги хващаш по същия начин, като само си изместиш пръстовката с една струна по-нагоре, но пък има интересни алтернативи.

Да опровергая още един предразсъдък, който бе застъпен на 1-2 места по-горе, поне относно 7 -струнните китари, които, така или иначе се намесиха в темата: по-широкият фингърборд НЕ затруднява свиренето съществено, да не кажа въобще. Не на последно място защото повечето 7- (както и 8-) струнки са с шредърска конструкция (тънък гриф, нисък екшън, висока и заоблена пета, 24 прага и т.н.). Моят седмак също е от този тип и е по-удобен за свирене от страт и лес пол. Факт. 8-струнна все още не съм пипал, но вероятно и там този проблем ще се окаже преувеличен. Що се отнася до това какво е необходимо и какво - достатъчно, убеден съм, че, ако (хипотетично) бъдете принудени да свирите само на 5-струни, след има-няма 2-3 месеца ще се нагодите и те също ще ви се струват достатъчни (всъщност на Кийт Ричардс за доста песни толкова му стигат, а Макс Кавалера даже и от толкова няма нужда). Всичко е въпрос на навик, респ. склонност към експериментиране ... и на това, че, когато човек знае какво иска да изсвири, нито малко са малко, нито много са много.

Ха-ха, определено, само дето не виждам с какво това топли човека икономически . Да "стимулираш" спадналото търсене с по-високи цени - ако някой ми даде разумно маркетингово обяснение на този феномен, евала! Не съм голям разбирач на стратове (нито на каквото и да било) но на гледане и на пипане Highway ми е супер дървен - за звук и материали не коментирам, но като изработка и комфорт предпочитам евтиния си Еко страт. Лично мнение. Между другото, често срещано мнение из нета.

Според мен такова напиняне е напълно излишно и рискуваш да пре***ш хубавата китара: 1. .052 - .054 е стандартна и напълно достатъчна дебелина за 7-ма струна, настроена в Си върху нормална скала от 25" - не виждам причина да е необходима по-голяма на 6-струнна китара със същата мензура. Пробвал съм .058 и .060 и според мен са безсмислено тежки и стегнати дори за Ла-дроп. Имам познат, използващ (пак на 7-струнна) .60 за Сол-дроп. Мисля, че изводът е горе-долу ясен. 2. С корекции на пружини и височина Флойд (вероятно) може да се настрои да стои нормално на всякаква дебелина струни. Обаче колкото по-твърда и стегната става цялата конфигурация, толкова повече се губи гъвкавостта на тремолото, което до голяма степен го обезсмисля. 3. При положение, че тази китара е фабрично настроена за .009-ки - .010-ки, няма никакъв шанс при толкова радикален скок в размера спрямо височината на тона да не се наложи някакъв adjustment на грифа. Нещо повече, ако се използват хибридни конфигурации с по-дебели ниски струни, може да се получи и усукване. 4. При такива радикални сваляния възникват и доста интонационни проблеми. Вероятно ще се наложи доста местене на седлата, което при Флойда не е най-лесната работа. Не е изключено и да се окаже, че мястото за вариране със седлата е недостатъчно, за да се постигне перфектно интониране. Това, което аз бих направил, е да увелича дебелината на струните не повече, отколкото е пропорционално на свалянето на тоновете. Най-лесният начин да се ориентираш е спрямо стандартен комплект за небаритонова 7-струнна китара, базирана върху стандартен строй с шеста Ми: - 1-ва струна на 7-струнната = Е5 = .009 - отпада; - 2-ра струна на 7-струнната = B4 = .011 = 1-ва струна на 6-струнната; - 3-та струна на 7-струнната = G4 = .016 ~ 2-ра струна на 6-струнната = F#4; - 4-та струна на 7-струнната = D4 = .024 = 3-та струна на 6-струнната; - 5-та струна на 7-струнната = A3 = .032 = 4-та струна на 6-струнната; - 6-та струна на 7-струнната = E3 = .042 = 5-та струна на 6-струнната; - 7-ма струна на 7-струнната = B2 = .054 = 6-та струна на 6-струнната. Упражнението би могло да се повтори и със 7-струнен комплект, базиран на .010-ки. Повече от това според мен няма смисъл.

Даже няма да слушам семплите - имал съм сплит и на обикновени хамбакъри, и на релсови с размер на сингъл, и в двата случая ДиМарцио, а не какви да е - за мен категорично сингъл адаптерът звучи по-добре в качеството си на такъв.

Не знам защо продължаваш да твърдиш както не дотам верни неща(че цепят мрака), така и откровенни глупости(че са едва ли не реплика на PAF), след като доста хора от форума, които са ги сменили, съвсем ясно и категорично се изказаха относно качествата им, в сравнение както със SD, така и със съвсем евтините GuitarTech. Евтиме, моите уважения, пич, виждали сме се и знаеш, че отношението ми към теб е respect, обаче понякога просто се изцепваш зловещо! Ами, както е казал циганинът, "и аз съм хор, бе"! Аз съм доволен от звука си и това е факт - за мен тези адаптери не са мътни. Като "доста хора" (по моите скромни наблюдения наброяващи основно теб и Hillbilly) са ги сменили и прочее, дай сега всички по дефиниция да сме недоволни! Тука не сме форум "Продава" - не пиша, за да лъжа някого да ми даде пари за тях, просто споделям впечатления.

PAF-ове според мен си е най-добре за твоите цели - може-би малко по-напомпани версии откъм output, но с този или подобен звук. BTW, аз съм супер доволен от stock Wilkinson-ите на моя Винтидж - цепят мрака и за рок, и за хеви, а те по замисъл (друг е въпросът долколко на практика) са именно реплика на PAF. Във всеки случай, независимо от модела и профила, за този по-"мазен" тип звук мисля, че трябва да са алникови. Извън темата, понеже, както разбирам, далеч не си тотално недоволен от звука на настояшите адаптери, преди да купуваш нови, можеш да пробваш с различни потенциометри (разбира се, ако намериш читави такива, което в България е всепризнат зор). Наскоро ми се наложи да сменя volume pot на Винтиджа и просто се шашардисах как между два логаритмични 500К може да няма нищо общо. It does matter!

Абе, може, и, както казах, аз го правех в продължение на почти 3 години, обаче просто не е пълноценно, като останалите не могат да те съпортнат в основен тон на 7-ма струна. Друго си е всички да бичат рифа в една октава все пак, особено за по-твърда музика. Иначе, да, интересно е, но има моменти, в които се чувстваш леко не на място ... Иначе правилно е отбелязан и проблемът с апаратурата - 7-ма струна иди-дойди се вписва в по-читавите ефекти, процесори, усилватели и кабинети, обаче осма е вече, струва ми се, е друга честотна губерния и нищо чудно да се окаже, че освен нея, трябва да се купува и нов еквипмънт. Като съм чел за кабинетите на Корн, дето са основно в Ла, какви напасвания са падали, за F# (или drop-E) не знам ...

Като един многострунник от запаса няма да устоя на изкушението да се изкажа по темата. Така, аз съм убеден, че 8-струнните, както и 7-струнните китари са готини инструменти, даващи по-богати и интересни възможности. Що се отнася до "вмешателството" в територията на баса, считам аргумента за слабо валиден по най-малко две причини: първо, басът не е просто инструмент с по-нисък строй - той има отделна роля в бенда, специфична партия и доста по-различна техника на свирене в сравнение с китарата, така че самият факт, че друг инструмент свири в същата октава, въобще не означава, че го замества или измества; второ, ако разсъждаваме по тази логика, то тогава не трябва да има и групи с двама китаристи, щото какво да кажем за вмешателството при тях, дето са с еднакви инструменти. Бях на това мнение, когато си купих 7-струнната преди 5 години, и все още мисля така. ОБАЧЕ притежаването на такъв инструмент се осмисля от някои елементарни предпоставки, които изглеждат даденост, ама може и да се окаже, че не са, както аз осъзнах с времето. За да не ми става поста три километра, ще наблегна само на най-елементарната - група от хора, които са готови да свирят с теб в нисък строй, да имат или да си купят инструменти с аналогични възможности или, най-малкото, да пренастроят наличните си инструменти по адекватен начин. Аз не успях. В предната ми група свирех заедно с две 6-струнни китари и 4-струнен бас и си бях намерил някаква интересна ниша, в която да пълня криво-ляво успешно, но фактът е, че като всички теглят към Ми, се оказа малко трудно да реализирам нещо с основен тон Си или Ла в по-долната октава. В новата ми група - същата работа. От друга страна съм сработил с хората и съм доволен от музиката, която правим - какво да ги зарежа само за някой с повече струни ли? И така, отскоро се върнах към 6-те струни и свиря на 7-струнната си китара предимно вкъщи, което определено не оправдава притежаването й към момента. Не знам колко хора в България в момента свирят активно в групи със 7- или 8-струнни китари и 6-струнни басове (5-струнни барем има доста) - може просто моя късмет да е бил да не се засека с такива, но във всеки случай съветът ми е първо да си намерите съмишленици и да сте сигурни, че ще има какво да правите с въпросната талпа, и после да купувате! Иначе съм ЗА и подкрепям по принцип всякакъв брой струни, стига широчината на грифа на не надхвърля дължината на средния ми пръст.

^Евала! @m1trix Докато удряш с дясната ръка, оставяш пръстите на лявата да допират струните плътно, но без да ги натискаш към грифа. Резултатът е звук като от глухо пристъргване - "чш-чш". В случаи като твоя обаче най-правилният съвет е да отидеш на поне един-два урока за изясняване на основните понятия. Тия работи с форуми не стават.

German engineer in the house ... yo!

ъм ...??? е..., да. Ето, да почерпиш малко вдъхновение и от един чичко: ...