sevenstring

Не знам дали човекът ^^^по-горе имаше това предвид, но мисля, че, ако се ползват колани с относително читави накрайници, проблемът може да се реши и само с подходящи обикновени страп бутони. Аз си взех именно с тази цел едни с малко-голям диаметър (примерно 15-16 мм vs. 12 или 13 мм на оригиналните) и "затворен" плосък профил от вътрешната страна (vs. V-образен на оригиналните) ... само дето не съм ги сложил още, но по всяка логика трябва положението с тях да е по-добро.

Ще влезе, разбира се, и ще ти отнесе главата даже! Недей да тълкуваш превратно критиката към амп/каб симулациите на процесорите - това е тема с "вековна" история, която си има своите основания, но, каквито и да са (не)достойноствата им, истината е, че добрите (а Boss GT, Line 6 Pod XT и т.н. са такива) вършат работа на едно съвсем прилично ниво и за репетиции, и за гигове, че и за демо записи, и, ако това радикално не се получава, проблемът обикновено не е в процесора. Личен опит!

В края на първия ден от новата 2010 г. пожелавам на всички през нея и занапред мечтите ни, свързани с музика, да бъдат по-смели от това да притежаваме еди каква си китара!

Без да съм сигурен, че това е цялата истина, от скромния си опит и наблюдения съм стинал до извода, че има 2 основни вида B stock: - китара, била демонстрационна в търговска площ или продадена от online store и върната от клиент (най-често поради това, че просто не го е накефила) с повече или по-малко очевидни козметични наранявания или общи белези от употреба; - т. нар. factory B stock (или още "factory 2nd"), който означава, че още при качествения контрол в завода производителят е установил някакви дефекти, които не са фатални, но правят китарата второ качество, поради което тя се продава на по-ниска цена на производител (респ. по-нататък по веригата). Важно е да се знае за кой случай става дума. Лично аз досега не съм чул китара да свири по-зле заради чопване или драскотина, но гледам да се пазя от втория вид, тъй като проиводствените дефекти може да са и чисто козметични, но може и да са по-дълбоки и с по-дразнещи последици (някакви резонанси, състейн, интонация) от гледна точка на един музикант, въпреки че китарата е "здрава и права" по критериите на някои индонезийски производител.

По принцип най-известният източник на чарколяци в София, струва ми се, е Капъша. Специално за флойдове не съм обръщал внимание дали има нещо, но може да се разгледа (което в момента ме мързи да правя) и разпита. Те това му е сайтa: www.musicjam.hit.bg, а те това са му телефоните: 0887616082, 0877662688. Иначе аз съм чупил два пъти пристягащи болтове на бриджа и и двата пъти ми ги намери от някъде лютиерът, при когото ходя - те си държат в запас и/или умеят да изравят такива неща, така че и това е някакъв вариант, ако трябва да се закърпи положението на 1-2 места.

Пич, сори, ама ние не обикаляме всеки ден да правим сводки по магазията. Предварително проучване по телефона му е майката - и аз, дето съм в София, се обаждам, преди да си губя времето да ходя някъде.

Коригирам се за втората част на горния ми пост - действително, не са еднакви - кленов топ, chambered body etc.

+ студиото имат по-дърварски грифове, доколкото съм чувал и чел отзиви, като в случая не се има предивд това, че са с по-дебелия 50/59 профил, просто изглежда изпълнението е малко по-"недодялано". Не, че това е голям проблем за повечето китаристи ... Това за адаптерите е вярно, обаче изглежда звукът там много зависи (то по принцип винаги зависи в една или друга степен) от напасването "китара-адаптер". Така например старите евтини faded mahogany серии на Лес Пол (ако не се лъжа с Burstbuckers Pro бяха) ги хвалеха много за разлика от новите, които са със стандартните за студио серията (а китарите иначе са 1:1).

Аз бих си взел нещо от по-малките им 22-55 ватови модели. Драйвът им е по-винтидж и опциите им са по-ограничени, но в комбинация с един добър ОД/дистър за мен биха били по-добро решение от безсмислено мощните и доста по-трудно управляеми 120-ватови глави. Относно това дали и кой продава, логично е Про Техника да ги захапят, но май последния път като ги гледах, все още не бяха официален дистрибутор.

Моето мнение, базиращо се на проби и една не особено успешна покупка от преди две години, е, че евтините транзисторни Рандали тотално не струват и са по-зле в сравнение с евтините транзисторни Лейнита, но в комплект с 2 допънителни уговорки: ако става дума за наистина използваем драйв канал, и за двете марки говорим за нещо адекватно, чак след като се минат 50 вата, въпреки че впечатленията ми от Лейни са по-положителни и на това ниво; и двете марки са налични в БГ - ходи и пробвай във Фактор и xxxx - от това по-добра реферецния няма! П.П. Пробвай и Берингър! Като се замисля, като за хард рок и блус саунд май имам по-добри впечатления от тях, отколкото от горепосочените две марки.

Немалко хора ъпгрейдват Епита с адаптери Гибсън, които са по-скъпи от ДМ и СД, но пък са логична стъпка за човек, търсещ звученето на "истинския" Гибсън Лес Пол. Естествено, това няма как да стане на 100% (че и на по-малко) поради цяла камара други разлики в изпълненията на двете марки, но е вариант, който, доколкото съм чел, дава нелоши резултати. Иначе, мисля, че вариантите на ДМ (с изключение на Д-активейтъра) и СД, до които си достигнал, са добри и няма голям риск да сбъркаш с който и да е от тях.

1. Не, тъй като по принцип няма 2 китари, които да са абсолютно идентични, а и самите китаристи постоянно експериментират върху своите с всякакви модове и ъпгрейди, така че трудно би могло "китарата на еди кой си" да се счита за фиксирана велична. По отношение на качеството отговорът зависи от ценовата категория на модела - скъпите сигничъри едва ли са по-лоши като ниво на изпълнение от "оригиналите". 2. Категорично повече фенски заради ценовата премия, която купуващите ги хора неизбежно плащат за подписа. 3. Може и да струва, ако на инструмента се гледа като на инвестиция в бъдеща колекционерска стойност. Като обективни качества в повечето случаи едва ли една сигничър китара струва повече от най-високата категория серийни инструменти на съответната марка. Изключенията според мен са при еднократните изсилвания на по-евтините брандове (напр. Slash Epi LP), където, за да се съгласи да се подпише някой, просто трябва да вдигнат поне малко нивото. 4. Естествено, че не, но това е толкова реторичен въпрос, че едва ли има нужда от коментар. Без да си противореча с отговора си по т. 3 (това според мен действително един пример за поне малко по-ценен и качествен от серийните инструменти сигничър), неизбежно се сещам за физиономията на Слаш в промоционалното клипче на Epiphone модела му от 2008 - една дълбока безрадост и едно голямо съмнение.

Специално на този модел много неща не са му наред. Прочети потребителските рецензии (Reviews) в musiciansfriend.com! За всеки коментарите "против" в тях може да имат различна значимост в зависимост от това какво цели в случая и на какво по принцип отдава значение, но специално мен ме отказаха да си я поръчвам.

Опа, май без да искам гасувах "За" - моля да не се брои! Не мисля, че има нещо смислено, което вече да не е написано по темата, вкл. преди нея, но ето го и моето обобщение: 1. Флойдът, както е известно на всички, има две предимства: а) не разстройва и б) позволява несравнима свобода и креативност при боравене с тремоло. Някои хора обаче проспускат факта, че първото има смисъл само в контекста на второто. Една нормална добре сетната китара и без това не би трябвало да разстройва критично, ако не се правят чудеса с тремоло, и в този случай Флойдът носи предимно недостатъци. 2. Необходимостта и ползите са въпрос на стил и умения. Последните, дори да ги няма, могат да се развият в някаква степен, но, ако се окаже, че не ти е в стила, няма смисъл ... и обикновено не се и получава. Тук не става дума за стила на музиката, а за стила на самия китарист - в много редки случаи е задължително двете да съвпадат. При мен въпреки големият ми ентусиазъм в началото, постепенно се оказа, че не ми е в стила, поради което не развих и кой знае какви умения. В крайна сметка в момента свиря на Лес Пол тип китара. А за начинаещите не съм чел темата, но мнението ми е, че трябва да се избягва, защото поражда сериозния риск ентусиастът да се откаже завинаги от занимания с китара след първата смяна на струни.

^По-добре от отговора, отколкото от резултата. Моят съвет е да проучиш и да следваш стандартните схеми за телекастър. Иначе, да, ако сложиш един хамбакър, китарата ще е с повече възможности, отколкото с един сингъл, а отделно има варианти да се сложи хамбакър с размер на сингъл и т.н. и т.н., но пък няма да има много общо с телекастър. Въобще, нещо не ти разбирам концепцията - като ти чета заглавния пост, оставам с впечатлението, че търсиш именно звука и характера на телекастър, а същевременно подмяташ всякакви орязани и алтернативни варианти - не че те не могат да станат и да бъдат добри по своему, но това ли искаш всъщност??? П.П. Един вариант за електроника, на който да не му мислиш много откъм какво да бъде и колко ще ти натежи на бюджета - GFS (Guitarfetish Sales) предлагат няколко евтини и, по думите на доста хора, читави комплектовки на адаптери за телекастър.

Ако това те успокоява, свиря от почти 15 години и все още имам сериозен проблем със синхронизирането при рифове и прочее по-"сложни" от тази гледна точка партии (за дрънкане на кухарка в купонджийски дух и за по-прави песни, базирани основно на акордни прогресии (а-ла пънк, поп и т.н.), не говорим - там едва ли има човек, който да не се справя). Друг е въпросът, че имам слаб глас и, така или иначе, никога не съм се класирал за певец, поради което не съм вложил и особени (да не кажа никакви) усилия в трениране на този синхрон. Естествено, това си е въпрос и на дадености (доколко ти идва "отвътре", щото има хора, които похващат без никакъв проблем от самото начало), но като цяло мисля, че горното мнение е вярно - рано или късно, това умение се развива с рутина, въпросът е да си достатъчно упорит. П.П. Пожелавам ти, като пораснеш голям, да станеш като баце ти Дейв Матюс в това отношение - тоя какви ги реди, не е истина ...

^^Не се учудвам. Имаше период от цели 2 години, в който и аз на практика не използвах нек и мидъл адаптер, но следва да се отбележат две съществени обстоятелства, които правят случая тотално различен от повода за тази тема: първо, свирех относително по-ортодоксален яко напържен метъл и ,второ, бриджът на съответната китара беше (и все още е, де) изключително качествен хамбакър. Само един сингъл според мен е твърде аскетично решение за съвременна музика, била тя рок или каквото и да било (и по мои наблюдения това е толкова по-валидно за по-"леките" стилове, а не обратното). Освен това, без да съм лютиер или да разбирам много от изработка, мисля, че пределните икономии от спестяването на един адаптер в случая бих били смешни - и като самостоятелен паричен еквивалент, и в сравнение със загубата на възможности. Общо взето, не виждам защо, като си тръгнал да си правиш телекастър, да не си направиш телекастър. П.С. Kolio K отчасти ме е изпреварил, но няма лошо ...

Кой точно стандарт е много добър и по-евтин, щото по мои наблюдения 900-1000 (лв.) струват LP Standard, а по-добрите модели са повечко? В смисъл, ако има някаква нова далавера, да бъдем светнати! Ако си говорим сериозно, ценово не бих отнесъл Epiphone към категорията "евтини китари" по смисъла на тази тема.

За съжаление простото правило на чейна е, че, сложиш ли нещо скапано след / в края, то скапва доброто преди / в началото. Може би, ако се свири твърдо през усилвател, в случая 2-3 качествени камиончета наистина са по-добрия вариант. Естествено, зависи колко ефекта са необходими - лично аз бих се оправил перфектно с едно уа преди санс ампа и един хорус след, но, ако се търси по-широка гама от ефекти, разходите вече са несъпоставими.

Тъй като, доколкото си спомням, нито една от двете джаджи няма send/return loop, вероятно е да имаш проблеми с (лошо звучене на) ефектите, които по принцип би трябвало да стоят преди предусилвателя в чейна, но те са по-малката част, а и за най-важния - wah - би могъл да си купиш нескъп външен педал (Bespecco, например - минават за скапани, но, доколкото съм ги виждал в действие, вършат работа). Иначе при такива опити много зависи от конкретните джаджи - по принцип концепцията е работеща, но понякога просто не звучат добре заедно. Така или иначе не боли да пробваш - ако не си паснат, и двете неща са продаваеми втора ръка.

Нищо особено нечувано и запомнящо се в това парче, но във всеки случай се кефя на реюниъна.

Вероятно да, ако сметките така показват. И все пак нека да отдадем заслуженото и на местните търговци като канал за реализация - те имат две немаловажни предимства - близкия контакт и възможността да се уверите лично в качествата на модела и конкретната китара, която купувате. Пряко или косвено, за тези предимства се заплаща определена премия. Така е навсякъде по света. Въпрос на личен избор - и не се наемам да твърдя кое е по-"правилно", защото самият аз съм все още от хората, склонни да спестят нещо от чуждестранния онлайн - е дали ще поемете повече риск при по-ниска цена или по-малко при по-висока. Когато става дума за скъпи инструменти като Гибсън, рискът може би си заслужава премията ... а може би не ... не знам ...

Истината е, че само на тези две фирми има поне 10 адаптера, ако не и повече, които ще ти свършат работа от гледна точка на това, че са добри и силни адаптери, които ще звучат по-добре от предишния ти. DM Super Distortion и SD JB, например, са такива класики в жанра, че едва ли има голям риск да сбъркаш много с тях. А това, че аз съм пробвал 1 ДМ, а колегата горе - 1 ДМ и 1 СД, и т.н., е отделен въпрос - няма човек тук, който да е пробвал всичките варианти, за да ти ги сравни.

^"Това чудо", е баш 5-струнно банджо, което си е преобладаващата съвременна версия на инструмента.

Според мен по ред причини тук адекватен отговор в момента няма да получиш, вкл. и защото напоследък надделява схващането, че от ъпгрейди по принцип няма смисъл. Затова ти препоръчвам да прегледаш сайтовете на по-известните производители (DiMarzio, Sеymour Duncan ... знаеш си ги кои са), предлагащи полезни за целта tone chart-ове, семпли и описания, и да се опиташ сам да намериш подходящото за теб решение. На първо място е добре да дефинираш какво точно не ти харесва в настоящия ти звук (по отношение на качеството - "мътен", липсват му или има твърде много високи/ средни/ниски - и по отношение на стил и характер на звука). Съответно се ориентираш към адаптери, които по описание предлагат това, което ти липсва, и/или звука, който търсиш. Иначе един ще ти напише едно, друг - друго, а третият ще ти каже, че и от двете няма смисъл, междувременно ще минем през вечния спор пасивни срещу активни и те ти на още една безполезна тема (а такива, не знам какво си търсил, но е имало не една и две вече).