sevenstring

И защо не? Какво нередно има в това да се резюмира? Немалко хора дори го намират за полезно. Лично аз намирам цитирането (и отговарянето) на по-голям брой кратки фрагменти от един или повече по-обширни постове за по-прегледно от това да се изсипе един по-дълъг цитат и после иди търси къде какво точно се репликира.

За мен пък са грозни повечето "метъл" китари, които се опитват да го заявят чрез формата си (бийстове, уориъри, стрели, експлоръри, звезди, брадви, скорпиони и всякаква гадинкоподобни ... може би с изключение на класическите форми на Гибсън ... а може би не). Каква е тая детска радост от тия ръбове не проумявам ...

Я погледни пак за кой Епифон става дума ... не мисля.

http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=49121&hl П.С. Ама как ги намирам тия работи, ей ...

Ха-ха ... Евала! Подкрепям и останалата част от коментара.

^ха-ха Нямам нищо смислено да кажа повече по темата (то, като гледам, малко хора имат), обаче, като я погледнах сега отново, ми стана много забавно под какво заглавие сме се разписали всички тук: "Telecaster: странна китарка". А говорим за една от класиките в света на електрическите китари ... въобще много е яко в един момент експлоръри, стрели, шред машини от типа Ibanez RG / ESP M и т.н. да се считат за нормална, а телекастъра - за "странна" и "смешна" китара, не мислите ли?

Всеки може да ДОКАРА средниста резачка, с която да свири еди коя си песен от тези албуми по някакъв адекватен на оригиналното й звучене начин без много усилия и средства - да, точно така е! Другите неща, за които говорите, не са за ДОКАРВАНЕ, а за някакъв REVERSE ENGINEERING, с който, мисля, никой тук не се захванал. Въобще, не мога да разбера защо, всеки път като има такава тема, тя се извърта по този безумен начин ... Мислите ли, че дори най-наивният начинаещ, задал този въпрос, си е представял, че ще зазвучи ТОЧНО като Кърк и Джеймс (или когото и да било) със (примерно) Скуайърчето и Берингърчето си? Аз поне си мисля, че става дума за постигане на приближение, адекватно на средствата и възможностите. Останалото е любопитна информация и вечно повтаряне на истината, която никой (вкл. моя милост) не оспорва: възпроизвеждане 1:1 не може да се получи, ако ще и 10 хил. бюджет да имаш, просто щото всеки запис е уникално решение като комбинация от китари, усилватели, ефекти, микрофони, разположение, още около ем-найсет неща ... и китарист ... и "ние т'ва много добре го знаеме"! П.С. Също така за мен е леко неудачно да се смесват първите 2 албума на Металика с третия - Master е една доста по-зряла продукция и поне за мен звукът там еволюира бая спрямо Kill'em и Lightning.

Аз се чудя въобще какво толкова уникално и невъзпроизводимо има в звука на Металика в Kill'em и Lightning. Яко напомпана средниста Маршалска резачка - не се сещам за нищо по-типично, що се отнася до метълски звук от 80-те. Въобще, ако има нещо гениално в тези два албума, за мен то определено не е звукът, но както и да е ... това си е мое мнение. Относно това как да се доближиш до него със скромно оборудване аз мисля, че един средна хубост процесор може да се окаже по-добър вариант от това да се експериментира с поредица дисторшън педали. Със сигурност по-евтин. Като възможности процесорчетата не се славят с особено дълбок и натурален звук, когато става дума за саунд с повече "душа", ама като за такъв тип шрединг мисля, че повечето предлагат поне по 2-3 симулации, които ще свършат нелоша работа. И не, няма да е като оригинала, но такъв филм по принцип няма и това е ясно на всички.

Дали някой има кинти и дали (за него) има смисъл да ги похарчи за Гибсън са съвсем отделни въпроси, но нека не отваряме тази тема ...

^Абсолютно вярно! "Аналогичен случай у наше село" (в случая напълно сериозно) е китаристът, с когото свиря вече 5 години. Какъв звук вади тоя от това нещо ... няма другаде толкова звук за толкова пари.

Всичко казано дотук е валидно за цялото американско образование на това ниво - много хубаво, ама с пари. Пълни стипендии се дават почти само на уникални гении (е, образно казано де) и по правило си трябва начален капитал. Така е във всички области. Успех! Убеден съм, че, ако стане, ще ти бъде истинско удоволствие.

Като ще възпроизвеждаме пак информацията по въпроса, да споменем и лака! Според това, което са ми разправяли нашенски лютиери, "магията" отчасти идва от нитроцелулозния лак, който е скъп най-вече защото е токсичен, което оскъпява работата с него (даже май е забранена в някои страни и щати).

Не съм чел коментарите дотук. Искам само да кажа, че като за цената и класа му (а именно доста ниски) имам много добри спомени от 606, с какъвто свирих и правих първите демота и участия в предната ми група. Също така от 505 II, с каквито свиреха другите китаристи в групата. Звукът не е чудо и всякакви очаквания в това отношение трябва да са реалистични, но има много варианти да звучат прилично и директно, и през кубе ... и като цяло вършат вършат много добра работа. На обратния полюс са впечатленията ми от 505 и 707II. Кофти попадения.

Може, на старо, ако е от относително по-високите серии (над Афинити). Наскоро пробвах един кастъм телекастър, който се продаваше за 220 лв. и по мое скромно мнение, като се изключи това, че си е евтина китара, нямаше грешка. Има "бройки" за тези пари, и то не само от тази марка, ама трябва да се дебне и да се преслушва на място.

Мнението ми за тези комплекти винаги е било следното и едва ли ще се промени, докато евентуално и те не се променят, което едва ли ще се случи: ще свири ли - вероятно да; добър ли е - със сигурност не. Накратко, това са възможно най-любителските и в най-добрия случай посредствени варианти. Ако можеш да заделиш малко повече пари и/или ти се занимава да потърсиш поотделно и на старо, по-добре. Ако не ти се занимава, няма лошо - пак ще има на какво да свириш, просто няма да е най-доброто, което си можел да си позволиш. Що се отнася до стилове, мисля, че, колкото и да не са на мода сред доста хора тук, стратокастърите са относително универсални и добро начало за всеки и всичко.

Абе, аз нищо не разбирам, ама ... като говорим за поръчков усилвател, защо просто не се попита неговия "майстор" (Gregg беше, нали така?) с какво може да работи, вместо да се водят теоретични спорове? По офтопика: абе, аз наистина не разбирам много, ама впечатленията ми са, че у нас често се използват апаратури, надхвърлящи нуждите и възможностите на хората (не да ги купят, а да ги ескплоатират). 100-150-ватови глави висят по къщята, бичат през 4х12 по мазета, гаражи или репетиционни с размери на селски нужник и клубове с размери на 2-3 такива. Това поне за мен е неадекватно, включително като наливане на излишни пари без адекватна възвръщаемост. Защо не се ползват пауър атенюатори и аз нямам отговор. Имам чувството, че зад цялата тая работа стои един синдром "колкото повече, толкова повече", който понякога резултира в толкова повече надуване на глави, толкова повече сценични проблеми и въобще толкова повече излишни разправии. Може да не съм прав ... обаче е факт, че повечето адекватни китаристи (направили ми впечатление с добър и премерен саунд), които съм засичал наред-назад, свирят с лампови кубета до 50W/2х12 (а често и под тези параметри). Ако е технологично възможно, в случая бих взел 2х12.

Разбира се, че не. Имах предвид от момента на въвеждането натам.

А не може ли да се инсъртват като отделни позиции в една и съща обява? П.С. А и дори да се наложи да се пишат отделни обяви, защо пък не? Няма да ни заболят ръцете от щракане я, а и, щом по аукционите смогват да го правят, защо и ние не? Може-би единственият проблем би бил невъзможността да се дават пакетни оферти и отстъпки, но това все пак е частния случай.

Аз съм "за", но само ако на Евтим това няма да му загроби твърде много време и усилия, защото наистина има вероятност да няма очаквания ефект поне в краткосрочен план, а ползите все пак трябва да са съразмерни на "разходите"! Странично от основната цел и от чисто любопитство, дали би било възможно информацията за миналите продажби да се акумулира в някаква статистика, защото поне за мен би било интересно да се следят някакви показатели какво се предлага и търси, на какви цени и какъв е success rate-ът при продажбите на определено нещо, примерно ... Така може да се ограничат и рисковете някой да се излъже да купи или продаде нещо на неадекватна цена, хората ще могат да си правят сметката колко популярен е съответния продукт, дали е продаваем, ако решат да го сменят, и т.н.

Цитра.

^Евто пак се впрегна ... не че не е прав. Лично аз, колкото повече срещам подобни теми, толкова повече се убеждавам, че, ако има някаква полза от тях, то е евентуално да помогнат начинаещият да не бъде тотално излъган, но в крайна сметка целта да се направи оптималния и "правилен" избор от първия път не трябва да се абсолютизира. Колкото и теми да се изчетат и каквито и усилия да бъдат положени, като нямаш опит и завършена представа за себе си като музикант (доколкото такъв феномен въобще съществува на каквато и да било възраст), все ще е лотария. Накратко, по-добре да се пуца в един момент и да има китара, на която да се свири, отколкото човек да прекара месеци в колебания и музикално бездействие ...

Кастъмайзването не се "налага" - то е функция на стила и търсенията на китариста. А е факт, че, бидейки една от двете безспорно най-успешни концепции, наложили се откакто съществува електрическата китара, стратът се предпочита като добра основа от много хора, но поне по мои впечатления малко са сериозните и отличаващи се с нещо китаристи, които не са променили нещо в него (най-малкото нещо по електрониката), за да го направят "своя страт". В крайна сметка не всички свирим блус или класически рок, още по-малко пък точно със звука, който Фендър са решили да вкарат в съответния модел, независимо колко лукс и делукс е той. Своите лични предпочитания няма да обсъждам - колкото хора, толкова и варианти. Еми, той се е сблъсквал с повече. И не са вицове, нито става дума за някой "мечтател". Както и да е, няма да споменавам имена, щото все пак трябва да се спазва някаква хигиена, когато се въвличат задочно трети лица. Позволявам си да припомня и че темата все пак беше за евтини Фендъри vs. скъпи Скуайъри, така че американ делукс тук така или иначе не играе.

То и между самите Фендъри има, па камо ли за Скуаъйр ... На мен при скъпите Скуайъри ми беше направило впечатление, че повечето са изработени от разни по-нетипични за страт (напр. basswood) и алтернативни дървета (напр. indian red cedar имаше ...), вместо, както е логично, да са барем от елша, като имат претенции.

^Бе, това не точно материя за CFA ... но в този контекст, не мога да се въздържа да не се похваля, че отскоро басистът ни e CFA-кандидат (да се таковаме у "рокаджиите" в нашата група, тя затова и толкоз върви) ... така ще си имам по един и на работа (шефът), и в групата. Извинявам се на всички за този пореден и, надявам се, последен за темата рецидив на

^... ммм да, доколкото имам бакалавърска и магистърска степен съответно по две специалности, имащи отношение между другото и към тия пущини! Не съм твърдял, че цените в Европа не са обективно обусловени (и в случая на Made in USA Фендър, макар и далеч да не обясняват изцяло разликата, горните фактори са валидни), но е факт, че са по-високи и инертни от американските, което впрочем се отнася и за немалко китари и др. стоки, които са импортни както за САЩ, така и за ЕС. ^^Нямах предвид поправяне, а customize-ване ... но, като заговорихме и за поправяне, веднага се сещам за един столичен лютиер, който казва, че много обича марката Фендър, защото му осигурявали почти постоянна заетост (... и при него не висят мексикански стратове).