sevenstring

^хмм ... и все пак го четох това интервю някъде, заклевам се

Уви, така е! Аз си имам някакви там естествени дадености за бързина и някои техники (легати и дабълхенди ми дойдоха отръки без много упражнения, усетих ги някак си), ама, като не съм се обучавал методично, свиря с много мазане, собено пасажи, в които всеки тон се пиква с перцето ... Даже, като се учех едно време, направих една хитрина, която ми струва много в това отношение и до ден днешен, като замествах пикинга с легати ... въобще калпав пример съм аз. От друга страна, прави са колегите и за таланта. Свиря с един китарист, който вкъщи не е свирил и наполовина колкото мен, ама просто си има усет за тоноизвличане и мед ти капе на сърцето като го слушаш, каквото и да барне. Не знам, аз съм си аматьор по отношение на свиренето, ама все си мисля и че има нещо хубаво в това човек да свири повече по усет и вдъхновение, отколкото да зубри уроци и упражнения ... понякога резултатът не е много качествен, но пък някак си изграждаш собствена индивидуалност. И, честно казано, без да съм им чел биографиите, мисля, че отличаващите се китаристи по света са минали по-скоро по този път, отколкото по академичния ...

(Относно едната по-висока струна над Ми) бях чел някакво интервю (или реферецния към такова) със Стив Вай, в което обясняваше, че това му била първата идея за 7-струнна, а именно да сложи една по-висока над 6-те стандартни. Обаче технически такава струна, дето това да го издържи, нямало, затова минал на вариант една по-ниска. Та, сори, хора, ама явно не става тая работа ... Впрочем, беше ми много забавно да разбера, че в крайна сметка съвременната седемструнна се е родила от чиста гъзария, просто щото с Ibanez решили, че трябва да измислят нещо по-така. Във всеки случай обаче, добре се е получило!

Аз не съм виртуоз и никога няма да бъда, но ме провокираш да направя някои коментари за отношението първо към седем- и повече струнните китари и китаристи и второ към свиренето на китара въобще. 1. Въпреки че са популяризирани от Стив Вай, да се свети името му, седмаците не са предназначени за виртуози, а за нов и по-различен от традиционния звук в един разширен диапазон от тонове. Стивън Карпентър и китаристите на Корн хич не са виртуози, ама и хич не им трябва, щото са направили нов звук и музика, която повечето виртуози не са и сънували и която с кеф слушат 100 пъти повече хора, и именно в това е тяхната ценност. 2. В България и навсякъде по света има страшно много супер добри и технични китаристи, сред които, не се съмнявам, и много от вас, пичове, и евала за това! Ама какво правят те, какво правите и вие? В повечето случаи кавъри, или стандартен хард рок или метъл, в което също няма нищо лошо (и аз свиря Мейдънкси тип метъл в една група и си е много забавно). Е, затова пък тия, дето не могат да свирят на 6-струнни, та затова се прикриват със седемструнни, горките, вдъхновяват милиони хора по целия свят. Май някои неща не опират само до майсторство, а? За мен китарите с повече струни не са "награда" за най-добрите, на които вече 6-струнната им е тясна от майсторлък. Те са нещо, с което можеш да направиш малко повече и по-различни неща. С моята седемструнка мога да си свиря както бързи метъл солца и рок рифчета в стандартен строй, така и тежки акорди в А-drop, а често в една песен съчетавам и двете. Това си ме кефи. Пък дали съм добър китарист .... де да знам, бате, ама не ме и вълнува, честно да ти кажа.

е, по тази логика аз пък би трябвало да питам тези, които свирят много добре на 6-струнна, как свирят на ... банджо ..., или добрите конвенционални басисти как биха свирили на 2-струнния fretless бас на оня от Морфин, лека му пръст ... то, музика и на гребенче може да се прави, ама не пречи човек да иска да пробва и нещо по-така

абе не е то лигавене само. специално с 8-струнна имам доста идеи какво би могло да направя. друг е въпросът, че за такова нещо се иска наистина сериозна апаратура, предполагам, както и предполагам, че няма клуб в България, в който това да може да прозвучи пълноценно ... но това са други въпроси.

това Munky от Korn ли е?

И кои са те, и за колко ги дават? Аз друго се чудя - откъде се намират консумативи и части за такива: струни, Floyd Rose-и ...; през какво трябва да го изкараш това, за да звучи ... сигурно само някой Mesa/Boogie cabinet ще го оправи ... въобще, не си е за бедни български китаристи това май, ама пък ми е много интересно да го пробвам, с 8-ма струна в Е-drop, примерно ... бррр

Е, това вече кърти мивки: http://www.ibanez.co.jp/eg_page_2007.php?A...MODEL_NO=RG2228 Бях виждал cutom-made уникати с 8 струни, ама не съм предполагал, че такова нещо ще излезе на пазара! Ако не струваше USD 1500, да съм си го купил!

Dimebag Darrell rules!!! Страшен е тоя SD, и аз му бях хвърлил око! Любопитен факт: Darrell е проектирал, но никога не е използвал този адаптер. От самото начало си свири с някакви Bill Lawrence адаптери (цитирам по памет, не ме бийте!).

има едни не лоши DiMarzio, дизайн на Джо Сатриани - PAF Joe или нещо такова беше - на мен ми се струват готини за целта

Ами, аз не съм голям капацитет, но наскоро смених бриджовете и на двете си китари с димарцио точно по същата причина - трябваха ми повече средни за по-отчетлив звук - и мога да кажа следното: - каквото и димарцио да сложиш, все ще си по-добре, от това, което вероятно имаш в момента, обаче - като казват средни, тия хора не се шегуват!; така че, ако свириш по-тежък метъл или ню метъл, по-добре си вземи нещо, в което средните са по-балансирани и има повече бас. Аз лично съм доволен, щото така вече се чувам отчетливо в тоталната война на групата, в която свиря (там сме трима китаристи и е мале мила!), а преди едва се чувах над другите. Ако обаче свириш като единствен китарист, по-добре си вземи нещо с по-мек звук!

В DiMarzio контекст можеш да си помислиш и за D Sonic - посочват, че Джон Петручи го ползва за ниските си настройки. Нямам никакви преки впечатления от адаптера, но ми се струва, че би бил по-балансиран в сравнение с X2N (има по-нисък output и съпротивление), а същевременно е с по-басова честотна характеристика, което би трябвало да поизглади високите и при двата модела средни. Иначе, всеобщото мнение е, че EMG-тата и Seymour Duncan нямат конкуренция в тази област.