Аз не съм виртуоз и никога няма да бъда, но ме провокираш да направя някои коментари за отношението първо към седем- и повече струнните китари и китаристи и второ към свиренето на китара въобще.
1. Въпреки че са популяризирани от Стив Вай, да се свети името му, седмаците не са предназначени за виртуози, а за нов и по-различен от традиционния звук в един разширен диапазон от тонове. Стивън Карпентър и китаристите на Корн хич не са виртуози, ама и хич не им трябва, щото са направили нов звук и музика, която повечето виртуози не са и сънували и която с кеф слушат 100 пъти повече хора, и именно в това е тяхната ценност.
2. В България и навсякъде по света има страшно много супер добри и технични китаристи, сред които, не се съмнявам, и много от вас, пичове, и евала за това! Ама какво правят те, какво правите и вие? В повечето случаи кавъри, или стандартен хард рок или метъл, в което също няма нищо лошо (и аз свиря Мейдънкси тип метъл в една група и си е много забавно). Е, затова пък тия, дето не могат да свирят на 6-струнни, та затова се прикриват със седемструнни, горките, вдъхновяват милиони хора по целия свят. Май някои неща не опират само до майсторство, а?
За мен китарите с повече струни не са "награда" за най-добрите, на които вече 6-струнната им е тясна от майсторлък. Те са нещо, с което можеш да направиш малко повече и по-различни неща. С моята седемструнка мога да си свиря както бързи метъл солца и рок рифчета в стандартен строй, така и тежки акорди в А-drop, а често в една песен съчетавам и двете. Това си ме кефи. Пък дали съм добър китарист .... де да знам, бате, ама не ме и вълнува, честно да ти кажа.