sevenstring

Ей, разгеле някой да каже и хубава дума за Fender в този форум! Не допускам да не си се сетил за това, но идеалното решение на тази дилема е single-sized humbucker. Един Super Distortion и си готов, според мен. Аз имам Fast Track 2 - също много мощен, но малко по-"среднист" ... въпрос на вкус.

Моят опит с корейска китара (Washburn) е повече от положителен. Вярно, сток адаптерите не струваха (нормално явление), но, като изключим това, за 3 години яка експлоатация нямам нито една техническа забележка към тази китара. Тяло, гриф, електроника, хардуеър - всичко се държи перфектно, вкл. Флойд и заключване, които се оказаха просто железни (изкарвал съм цял концерт с яко ръчкане, без да я настройвам, и не е мърдала). Като цяло корейците имат сериозни традиции в този бранш и не може да се счита, че "Made In Korea" е синоним на некачествен инструмент. Самият факт, че там се произвеждат китари от среден клас (USD 500-1000), говори в полза на това, че може и да са low cost, но не си оставят ръцете.

Лес Пол опредлено ще ти е по-близък като усещане до класическата китара. Все пак, преди да решиш, разходи се по магазините, хвани по една от всеки вид и пробвай сам (в xxxx, например, с едно влизане можеш да тестваш и трите вида - с един Фендър (страт), един Винтидж (лес пол) и един Джаксън (метла / супер страт) ще имаш по един типичен представител от всеки в ръцете си).<br /><br />Аз имам по 1 китара от всяка от изброените от Евтим три основни категории и все още не мога да кажа, че някоя от тях категорично ми харесва повече от останалите. Лично за мен стратът е най-универсалната китара и тази, която бих избрал, ако трябваше да ми остане само една. Не задължавам никого да се съгласява с мен.

Позволи ми да не се съглася съвсем - може-би не вадят "НАЙ-хубавия" директен звук (Line 6 доказано са No1 за DI), но могат да вадят ДОСТА добър директен звук. BTW, миналата седмица за пръв път се пуснах с новия ми Vintage V100 (със сток адаптери) и Boss 8-ица директно в репетиционната и направо се разкъртих от кеф, използвайки само масово поруганите амп и кабинет симулации на процесора. Просто трябва нивата да са балансирани, пултът да е читав и каналите, които ти дават, да не са омазани. Като звук VOX определено е по-правилното решение за автора на тази тема, но това с конфигурирането на ефектите по модули е много шибано и определено ме отказа да си го взема.

Това със звука на този или онзи е загубена работа. Напипай си един хай-гейн драйв, с който звучиш добре (на каквато апаратура имаш или можеш да си позволиш), и си свири на него! BTW, звукът на Металика се е променял толкова през годините, че не знам точно какво означава "звукЪТ на Металика".

Сакън недей! Нътът не е толкова проста работа, колкото изглежда, и рискуваш да прецакаш не е едно и две неща. С времето ще свикнеш на височината.

^Те сами ще се наложат - като си ги изпочупи. Или като му се прииска да направи заглушаване или pinched harmonics ...

В такива случаи е много полезно човек да си поеме дъх и да прегледа от абсолютната нула всяка връзка по веригата - кой кабел от/в кой изход/вход излиза/отива, включено и усилено ли е всяко устройство в нея на вход и на изход, dry/wet микс при паралелени FX лууп и т.н. Поне в моя скромен опит на безкрайно разсеян човек проблемите от категорията "т'ва не ще да работи бе, д'е*а ма'а му д'е*а" в 90% от случаите са се дължали на подобни недоглеждания (понякога установявани след половин час лутане на цялата група и щателна проверка на цялото оборудване от китарата до пулта).

Няколко забележки: - забрави да свириш на електрическа китара с нокти - перцето не е измислено случайно; - това, че някой друг се е потил над нея, е доста повърхностно съображение да отхвърли китара на старо - освен че отстъпката за "втора употреба" понякога ти дава възможността да си купиш много по-класен инструмент, китарата на старо е и тестван инструмент - ако е имала фабрични несъвършенства, имало е време да се покажат и първият собственик да ги оправи, и, не на последно място, дървото е улегнало и е "проверено" във времето (ако нещо е имало да се измята, вече да се изметнало и т.н.); - за тези доста сериозни пари си точно на границата между силно оскъпена по български цени (особено ако сайтът е, който си мисля) нова китара от по-нисък клас, която на всичкото отгоре може да се окаже някой Б-сток изчистен от западните складове, и такава от "бял" пазар (Щатите или др.), нова или на старо, но от по-висок клас; според мен си струва да се поогледаш добре из нета за втория вариант.

http://www.bossgtcentral.com/forum/ -> Boss GT-8 и GT-8 Connections. Имаше някакво значение дали луупът е последователен или паралелен, ама аз свиря директно и съм забравил.

По мое разбиране въпросът ти засяга по-скоро конфигурирането на партиите (по същество, зависещия от теб входящ материал на записа), а не толкова технологията на предаване на самия звук от там нататък, така че коментирам в този смисъл. Освен това презюмирам, че си единствен китарист в групата, щото иначе втората ритъм партия по всяка вероятност нямаше да е твоя грижа. По принцип съм голям фен на паралелните ритъм партии, особено когато не са огледално копие една на друга, а има премерени "разминавания" и вариации между тях ... и нюанси в звученето, разбира се. За мен този "диалог" е едно от основните очарования на това да има двама китаристи в една група, а, когато ги няма, записът е една прекрасна възможност да се симулира. В този смисъл, свеждайки вариантите до изброенито от теб по-горе, бих заложил на максимално диференцирания по отношение на nput-a - различни китари и едната, оцветена със Sans Amp-а. В честотно отношение бих запазил настройките по-скоро горе-долу близки и за двата варианта (естествено, различната китара и предусилвател си искат индивидуално tweek-ване, за да звучат оптимално, но мисълта ми е краиният аутпут на усилвателя да е диференциран не толкова като "едната - басова, а другата - средниста", а по-скоро като оцветяване и характер на звука). Това обаче си е според моето разбиране. Ако целиш по-хомогенен звук, а паралелните партии са само за уплътняване, тогава решението е по-скоро на обратния полюс. Иначе, с микрофоните може да се експериментира до припадък, но това (би трябвало) да си е работа на студиото, а не твоя. Мисля, че в това отношение няма нужда да се усложнява излишно и по два микрофона за всяка партия са абсолютно достатъчни, пък сега дали ще са кондензаторен и динамичен, on и off-axis и т.н. ... разбирачите да препоръчват. Аз много не разбирам, но профански си ги деля така: един за "ряз" и един за "обем".

Абе ... що ми се струва, че адаптерите са с грешен за тази китара spacing? При първа струна позиционирането е точно, а към шеста адаптерът става все по-"къс" спрямо струните. Или нещо ъгълът на снимката лъже ...? Както и да е, не се коси - наистина не е фатално, но след време можеш да помислиш за някаква оправия, щото на нек адаптера отклонението си е бая сериозно.

Това, впрочем, къде на шега , къде на истина за мен си е абсолютно вярно. Случвало ми се е покрай някакви спонтанни джемове да хващам чужди китари, на които половината ми инструментални умения просто отиват на кино. Екшън, дебелина на струни ... дори брой пружини на тремолото, ако щете - има си специфика. Ако преди участие някой ми предложи да свиря на китара за 5,000 долара, която досега не съм пипал, бих предпочел да си свиря на добре познатото дръвце. Между другото, едно време си отказах китарата по време на училищен коцерт на китариста на една група, която впоследствие за кратко (и непонаятно за мен как) даже беше стигнала до национален ефир. Грях ми е на душата може би, но на тоя човек сърце не ми даде да я дам и, ако пак ми я поиска, пак бих му отказал. Не че толкова някой чак ще ти я повреди, като свири на нея 1-2 часа - просто не ми идва да я поверя на някой, чието отношение и усещане за инструмента (и за музиката като цяло) не отговаря на моето. Това не е дървообработваща машина все пак, това си е предмет с някакъв емоционален заряд. И, най-накрая, по темата. Нищо кой знае какво няма да се промени по китарата, ако някой друг свири на нея за малко, но според мен е вярно, че всяка китара с времето си уляга според маниера на собственика си и, ако бъде преотстъпена за дълго време на друг, може и да се окаже нужно да ресетне сериозно, за да се върне точно където е била преди това, ако въобще това е възможно.

За инфо на феновете, Фендър пуснаха два нови Classic Player модела на Джагуар това лято. Трябва да призная, че, ако не беше Кърт, и аз едва ли бих подозирал за съшествуването на тези модели, но са интересни далеч не само по тази причина. С тази 24" скала, килсуичове, опции за дефазиране и сплитване на адаптерите и т.н. определенео има поле за интересни експерименти (впрочем, по тези параметри малко напомня на Ред Спешъл-а на Брайън Мей). За мен това е китара, подходяща за хора, ориентирани по-скоро към звука, отколкото към техниката на самото свирене. Факт е, че я използват предимно алтернатив / инди и кънтри / поп музиканти. БТВ, xxxx май не внасят от тези серии (което е обяснимо предвид доста по-слабата им популярност), но си струва да се чекне дали случайно не са докарали нещо.

Не, и при двете има възможност. На мен като тип повече ми допада тремолото на Ibanez-а, но цялостно симпатиите ми клонят повече към Yamaha. Не че мога да споделя конкретни впеатления за този модел, но като цяло са им по-"пипнати" нещата.

^Не е само от възрастта на китарата. Една от моите е на над 15 годин' и постоянно прави номера от рода на далия повод за тази тема. Лично аз съм стигнал до извода, че такива отклонения от сетъпа много зависят от условията в момента на смяната на струните (температура, влажност ... фаза на луната) и използването й непосредствено след това (дали си я оставил да преседи, или веднага си я опнал да свириш здраво, и къде).

VipShock, поговорката за зелника нали я знаеш? Нямам друг коментар по темата.

Можеш да ги запиташ директно на (02) 980 08 30.

^Абсолютно все тая - еднакви материали, еднаква конструкция и хардуеър, еднакви адаптери и прочее електроника. Единственото, което бих изтъкнал, е, че формата на SG дава по-удобен достъп до високите позиции на грифа, но, ако не солираш кой знае колко, това не е от голямо значение. Май най-силното съображение тук е по-скоро от естетически характер - коя форма ти харесва повече.

... а целите съвременни барабани се базират на Мата Космата от пред-ледниковия период, която още тогава е била същите основни ритми по опънатия край огъня одран гъз от дива котка ... айде стига! Сигурно има някаква причина, поради която слушам сиатълската вълна, а не кънтри от 30-те години, и съм склонен да приписвам този факт на известен оргинален принос на тези групи.

Не много on topic, но да не отварям нова тема ... има ли накъде по общодостъпните репетиционни и студия из София разни екземпляри от Marshall JCM сериите, че ми е интересно да пробвам?

Ако ти се дават малко повече пари, Fender Schaller или Sperzel locking tuners. В Щатите вървят по USD 55-60 и, ако си ги намериш в E-Bay, шипингът за ключове е малък, така че ще ти излязат доста изгодно. Аз имам Sperzel и, честно казано, следващия път бих пробвал Fender Sachaller - не за друго, ама техните заключващи колелца отзад са по-обли, а на Sperzel са едни изпилени и свалят по три пласта кожа при затягане (което така или иначе се прави само веднъж след смяна на струни, но все пак ...).

Конкретен отговор на въпроса ти: корк, макар че нищо не може да спаси напълно положението и мрънкащи елементи винаги ще има. Освен това ... човек, виждал съм самоделни репетиционни, направени от аматьори (не го приемай като обидна квалификация, имам предвид хора, които просто не рабират много от озвучаване, какъвто съм и аз), само защото имало къде, и, честно казано, освен за гъдела да си имаш собствено местенце за свирене, друга файда май няма, да не кажа, че май има повече вреда - много пари, кофти резултат. Плащайте си по 5-6-7 лв. на час някъде, където нещата са направени както трябва и никой няма да ви прави проблеми, вместо да се занимавате с глупости!

За това ESP конкретно няма какво да говоря - гледал си й спецификациите, пробвал си я от първа ръка и не мисля, че някой би могъл да ти каже нещо съществено, което не знаеш. Преходът от Ibanez (супер страт) към лес пол обаче може да ти дойде малко нанагорно в началото. Самият аз преди около месец си взех за пръв път лес пол тип китара, след като 15 годин' бях свирил само на страт и супер стратове и, въпреки че уж я бях пробвал и преди това в магазин за по 5-10 минути (к'во ли съм пробвал - 5-6 акорда и рок клишета), като се опитах да си изсвиря за пръв път пълния репертоар (вкл. солца, пинизи и т.н.) на лес пола, направо имах чувството, че съм се върнал в първи клас. Много различно ми дойде поне на мен - ширина на грифа, дъга на грифа, екшън, сглобка гриф-тяло, ъгъла на грифа спрямо тялото ... дори оптималната височина на окачване (дължината на колана) ми идва тотално различна ... Честно казано, все още не се усещам пълноценен на тази китара и изглежда, че тепърва ще трябва да си изработвам паралелна постановка за нея, особено що се отнася до технично солиране на горните прагчета, което за момента ми е адски куцо. Това си е много индивидуално (минал опит с различни конструкции китари, общата постановка, с която си свикнал да свириш ... па и дарба, предполагам), ама поне за мен се оказа предизвикателство.

^Е па айде, само планината да си намери нов вокал и да поднови обичайната си дейност, че последно май промотираше автобиографията си ... П.С. Д'е*а тоя Скот Уейланд д'е*а!