Koobenot

Абе ще се научим, както научихме DAW-овете, един фаянс ли ще ни събори ...

Ще се адаптираме, засега плочки в банята все още не може да лепи ...

Добре е, аз го ползвам като превежда нещо да ми даде синоними или да ми генерира TL;DR на база текст ... с всяка следваща итерация ще задобрява.

Аз бих търсил нещо като "female yell/female cry" в паковете със семпли. По-калпавото решение е да го извадиш с AI.

От пресцентъра на МВР съобщиха, че след трагичен инцидент в Перуанските Анди, автобус пълен с блек метъли паднал в пропаст и се превърнал в автобус пълен с дет метъли.

^ Има голям принос за китарното тоноизвличане като хватки, ползване на тремоло, освен това творбите му са си "китарни стандарти" и и до ден днешен – Cause We've Ended As Lovers, Led Boots, Shapes Of Things, Heart Full Of Soul ... чак безличен не бих го определил, но съм съгласен, че от първото слушане на мен лично ми е трудно разпознаваем. Недей, че колегата Сънчу ще ни шамари ...

^ Аз съм на кантар кого повече харесвам от Satriani и Vai. Първият е по-гъвкав и свири най-различни хави от блус, през фламенко, през криви ладове, шред и т.н., вторият ме кефи повече за авангардния си подход и хипер ползването на уами бара ... труден избор.

Стив Лукатър надува ампът докрай в 7 сутринта, за да поздрави несъобразителният си съсед, който пък го тормозил с листосъбирача рано сутрин. https://www.musicradar.com/news/steve-lukather-delivers-a-brutal-7am-wake-up-call-to-his-neighbours-after-being-disturbed-by-leaf-blowers

Вече и процесор с отворен код.

@Baby Thomas А кои са другите двама от класацията ти? Гътри и Грегори, може би ...

Стив Морс имаше здравословни проблеми с ръцете, но го гледам стърже пак, и той е голям пичага.

Скоро един ротационен енкодер на домашната уредба почна да прави грешни инкрементални регистрации, фъснах го с WD-40 Specialist® Contactspray, много доволно се държи.

И аз съм далеч от "академичности", но според мен нотите и паузите са музикални знаци, като първият обозначава звук с времетраене и височина, вторият тишина. Изпускането на паузи води до неточности и неразбории. Единствено съм срещал изпускания при разни хвърчащи листи/чернови/нотирани идеи, когато искаш да обясниш нещо на бърза ръка или пък когато мелодията, която свирите е световно-известна и ти предполагаш по презумпция какво трябва да се изсвири ... това нито е устойчиво, нито е точно и няма нищо общо с професионален нотопис. Ако за първи път виждам творбата ти, дадеш ми нотния лист и седна на пианото да свиря на "прима виста" ... какво правим? Свободна интерпретация?

Трябва да проверим, дали има функция, при която когато колегата DANEV постне клипче, лайкът да е автоматичен.

Напоследък ползвам FabFilter-EQ в линейно-фазов режим, когато искам да правя паралелен процесинг на каса и соло барабан, например записани са с недостатъчно високи/високи среди, пращам основният сигнал на паралелен трак и там слагам ексайтер/хармонайзер и т.н. докато не постигна желаните високи и после смесвам с основния сигнал на вкус. В линейно-фазов режим атаката и дефиницята на инструментите е по-голяма или поне на мен така ми се струва ...

Хора, слушал съм всякакви кретении, но китайски кючек не бях чувал. Издържаха точно 3 минути и половина да свирят китайска пентатоника и накрая подкараха баш цигания ... Забележете и количеството модулации на тоналността, нямам никаква представа как се разбират да ги сменят и по какъв алгоритъм става това. P.S. Не се препоръчва за метъли, трашъри и хейтъри.

Юруш на маслините, ново парче с Майк Портной.

^ Този съм го пропуснал, взимам си бележка ...

^ Абсолютно съм съгласен с горното твърдение. При барабаните пък "чукчето" е т.нар. палка/четка или каквото друго е там, в редки случаи удряш с пръсти. Повечето хора смятат, че добрите барабанисти удрят с относително еднакъв замах барабана, за да е консистентен ритъма, ето откъде идва например ограничението по velocity, което улеснява нещата. Същевременно, като съм гледал износване на кожи, барабанистите обикновено удрят горе-долу в една и съща зона, което автоматично прави избора при семплиране доста по-лесен, и респективно като имаме тия два параметъра сила и време, round robins да не звучи като къртечница при продължителни удари върху соло барабана, пак опираме до velocity layers, брой семпли и рескептивно хард диск, рам и процесор. Т. нар. groove според мен дори в MIDI можеш да го постигнеш като внимателно подбереш субтилните микроразлики по отношение на време и velocity ... особено за метъл, където всеки удар трябва да е относително еднакъв, много по-лесно е да "измамиш" със семплирани барабани.

^ При пианото специално нямаш такава голяма изразност. Позициите на клавишите са фиксирани, ударът спрямо струната на лирата, независимо дали става дума за роял или ъпрайт пиано – също. Единственото нещо, което можеш да избереш като свирач е с каква сила да удариш клавиша и колко дълго да го натискаш – и двете "събития" са дискретни по своему и имат ясно изразени параметри – дължина на тона и атака. Този процес е идеален за семплиране, защото с робот можеш да минеш през всички клавиши и да създадеш N на брой семпли за всеки клавиш – колкото повече, толкова повече. Сега, има разбира се и нюанси, като например aftertouch, след като си ударил тона, при неизцяло вдигнат клавиш да можеш да удряш пак, но отново, макар и по-сложно са дискретни стойности. Ако трябва да задълбаем още за реализма, другото, което се опитват да правят е когато удариш един клавиш, да треперят и струните на лирата от околните, с цел по-богат резонансов тембър. Това не знам дали се прави с физично моделиране или със семпли, но със сигурност не е голяма беда, защото отново входните ни параметри са дължината на тоната и атаката спрямо клавиша, респективно резонансите ще са ясно дефинирани. Какво друго остава – да създадеш и семпли за отзвучаването на педалите и си общо взето готов, едни 100 GB диск, добър процесор и рам и си в играта ... може и да спестявам някакви детайли, но според мен е това. Пианото освен това, за разлика от китарата е конструирано по начин, че един тон като височина може да бъде изсвирен само на едно единствено място от клавиатурата и никъде другаде, при китарата не е така – мога да ти изсвиря "ла" като open string на 5-та струна, мога и да притисна 5-ти праг на шеста, същият тон, но с различен тембър. Като добавим и бендване, атака спрямо струната, конкретен натиск на прагчето ... една струна от китарата може да я удариш по безброй различни начини, докато при пианото нямаш пряк допир с нея, винаги е чукче и затова и според мен е толкова по-трудно, защото нюансовите разлики по отношение на трептенето на струната при китарата са просто безброй много, откъдето идва и роботизираното звучене ... P.S. Бендването на тона, при пианата специално се прави с апроксимация – нямаше семпъл за всички междинни тонове между двата клавиша, имаш просто pitch shift на база честота, ето тук специално това звучи изкуствено, ако блендата не е синт, да речем. Апроксимация също се ползва за Fender Rhodes пиано, примерно, защото то има по-малко от 88 клавиша и трябва да се "предположи" какви са липсващите тонове като тембър.

Имай предвид също, че стар/калпав суич може да ти докара ялов тон. Скоро един приятел си смени 20+ годишен суич на Squier-а, след интервенцията направо звънна като Custom Shop ...

Подсетих се за едно попаджийско парче, дето предвид количеството аутотюн, който се ползва във вокала пак не дразни. Тъй че оказва, всичко зависи от контекста, не мога да си представя примерно със семплирани китари как би звучала акустичната версия на Hotel California от Hell Freezes Over ...

Ако опишете как се е получила повредата може и да изгадаем нещо. Куп неща са, може да е в позиционен ключ, женски жак, неизправен усилвател, кабел, адаптери ...