Evtim Djerekarov

Интересно ми е каква е посещаемостта на участията, защото във форума групи-бол, та и извън него.

Вуд ли си? Китарката е супер джиджана!

Въпреки това семплите дават доста добра представа за тона на усилвателя. Според мен - ако на семпъл може да звучи добре = на слушателя му звучи добре = всичко е ок. Китариста да се съобразява.

Ами в putfile.com ако не те мързи ра се регистрираш, иначе ги прати на muzikant.org@gmail.com. Това е пощата на форума.

E уж имаше навитаци и за вчера ама.... Даже някои от тях със сигурност щяха да идват.

Сега остава и семпли да дадеш.

Ами според мен този симулатор е на доста добро ниво. Въпреки, че явно не симулира 1:1 всички честотни(да не говорим за фазови) характеристики, с голяма точност пресъздава звученето(в музикалния, не инженерния му смисъл) на Маршал усилвателите, и мисля, че с него, човек може да свири на живо без да се притеснява. Иначе е много интересна идеята да има истински лампов предусилвател отпред, преди спийкър симулатора. В схемата на LXH2 има и стъпала, имитиращи крайния усилвател и трансформатора, които мисля, че също е добре да се сложат. Да не забравяме, че хората чуват с ушите си, а не гледат графиките. Сигурен съм, че когато са правени първите лампови усилватели, конструкторите им не са имали ясна представа как ще звучат, а и от графиките това не може да се разбере.

Браво за посещаемоста на сбирката! Днес ви чаках до 8:45, и (май) никой не е дошъл.

O, да, по възможност, бих искал да се справим по-добре. Сега ме домързя, утре ще постна схема на обикновен триод, и ще задам конкретни въпроси. Когато на грида нямаме преднапрежение, кривата plate voltage/plate current е много близка(в смисъл след нормализиране) с plate voltage на степен 3/2. при понижаване на напрежението на грида, обаче с увеничаване на анодното напрежение, кривите стават със все по-малка стръмност. Значи разполагаме с 2 криви - преходната характеристика grid voltage/plate current, и характеристика plate voltage/plate current. До колкото подразбрах това са основните криви, по които трябва да се работи, и при това двете са взаимосвързани(т.е. при промяна на напрежевнието на решетката, се променя цялата графика plate voltage/plate current. Tова за сега ми се вижда доста сложно за симулиране. Също така, искам да чуя мнението ви относно поглъщането на електрони и от решетката, когато лампата е в насищане, и хармонициите, които може да генерира този ефект, поради самопонижаването на преднапрежението(в резултат на зареждане на кондензатора, свързан към решетката от тока, протичащ от катода през грида). Предполагам, че за симулиране на тези криви ще се използват обикновени, или ценерови диоди, които имат подобна на логаритмична форма на прав ток/приложено в права посока напрежение в определена част от кривата. Мисля, че тази крива(диодите) трябва да се използва в комбинация с някаква активна електроника, която динамично променя стръмността и "позицията" на кривата, в зависимост от напрежението на виртуалния грид. Това са още предположения, ще видим какво ще излезе.

Според мен зависи от дължината на мензурата - при къса мензура напрежението е по-малко и (би трябвало да) намалява вероятността да се скъса струна. Наистина откакто съм с китара със 625мм мензура(предишната беше 649) не съм късал струни.

Aбе не знам, ама на мойта китара довечера напрао ше и скъсам струната! Взимайте си най-дебелите струни, и никога няма да се скъсат, освен на концерт, но това вече е заради фактора карък.

Аз купувам струни 0.09-0.42, държа ги по около 3 месеца(въпреки, че се е случвало и по 4-5 да седят преди да ги сменя, когато просто се упражнявам вкъщи, и звука не ме грее толкова, даже когато имам още комплекти вкъщи още повече ме боли сърцето да ги употребя), и честно казано от около 2 години не ми се е случвало да скъсам струна. Напълно съм съгласен с docc, че тембровите качества на струните си заминават много по-бързоот механичните(за около 2 седмици максимум в моите потящи се ръчички, а звънтенето си отива за часове).

Oхо, ще свириш с buzz feiten китара. Хайде честито тогава.

Това е така, но не знам дали някой в БГ изобщо има такъв амп да го посетим да пробваме.

Добре, щом няма аргументи срещу точка 1, ми е интересно ако някой има отговор на въпроса ми в точка 2.

Какво да ти кажа - по горе изтъкнах, че нямам особено добри инженерни познания(особено с лампи) неслучайно. Но все пак съм писал 2 симулации на полупроводникови педалчета, които звучат доста добре, и то без да правя математически модели на всичките стъпала на операционните усилватели . Мисля си, че и прилично добър лампов модел може да се направи без големи теоретични познания във областта на физиката(дай сега да симулираме и площта на електродите, температирата им, минималната енергия за отделяне на електрони и корекциите и, и качеството на ваккуума, както и веществото, поглъщащо свободни молекули разположено във вътрешната част стените на на лампата). Мисля, че с дадените криви, и малко разяснения по тях, както и внимателно анализиране на схемата, можем да се справим достатъчно добре. Нека бъдем практични. Виждам, че разбираш, така че ако искаш можеш да подаваш по едно рамо. П.С. Понеже контактувам с някои от разработчиците на китарен софтуер, както и съм чел доста статии, свързани със симулация на лампова техника, уверявам те, че първите изобщо не използват въпросното уравнение, и това изобщо не им пречи да изкарат новата версия на софтуера си. Даже с гордост мога да кажа, че за някои от модулите(полупроводникови) в тези небезизвестни програми, имам известен принос и аз . Нека поговорим за точка 1. Какво ти се вижда неправилно в нея?

Та така, първото нещо, което искам да попитам - понеже виждам, че дадените криви, като заместим R = U/I не дават това, което в datasheet-a е в графиката plate resistance/plate current, ми е интересно защо това е така?

Ами Barkhausen книга ли е, и има ли я в онлайн вариант?

Ако можеш да помогнеш помагай, не ти искам компетентния негативизъм в темата си. Разбираш ли - това е моята тема, и тя има някаква цел. Няма нужда някой да казва как еди какво си, то много трудно и т.н. Пак повтарям, че не говорим за някакъв мега-точен симулатор, а просто за симулатор, както останалите симулатори като LXH2, SansAmp, и др. Разбира се, ако можем да го докараме поне малко по-добре, няма да е зле .

Още един негативно мислещ човек. Не мога да разбера като не ти се занимава защо даваш мнения изобщо. Това е все едно аз да вляза в подфорум "търсят се музиканти" и да започна да обяснявам как няма смисъл да си търсите китарист, защото няма бъдеще в тая музика, а с какво ще храните децата си... Затова моля модовете да изтрият горното мнение, мисля че то няма място тук, в една чисто техническа тема. Не говорим за супер точен модел на целия амп, и за математически модели(математическите модели не са единствения начин за цифрова симулация, съществуват и модели, базирани на итерация, т.е. постъпкова промяна на всички параметри, точно както основната идея на SPICE симулациите). Аз смятам, че лампите не звучат така заради някаква магия. Не говоря за някакво супер-отдаване по проекта, просто ако на хората им е интересно, може да ми дадат по някое рамо със своите знания и опит. Нека първо да се концентрираме върху предусилвателя, и върху 12АХ7-иците. Според това, което съм прочел досега, звука им се дължи на следните неща - 1. Когато лампата е наситена в положителната половина на входния сигнал, електрони прескачат от катода и в в решетката, което води до поляризиране и промяна в преднапрежението на лампата, както и зареждане на bypass кондензатора на решетката. Това води до генериране на повече хармониции в тези промеждутъци от време. 2. Ето така изглежда характеристиката на 12АХ7 аноден ток/анодно напрежение: отделните криви са за различни напрежения на решетката. Относно тази крива ще е добре някой да ме светне как точно може да се приложи тя, и каква е връзката и с съпротивлението анод/катод, и решетка/катод.

Доста вече се изписа на тема транзисторен и лампов звук, някои хора са консервативни, и казват, че едва ли този звук ще може да се симулира с полупроводникови средства. Други са по-оптимистични, и мислят, че скоро ще имаме 1:1 лампов звук от полупроводникови машини, и то с предимствата на полупроводниковата техника като компактност/ висока интеграция/ надеждност/ ниска цена/ възможност за постигане на желания звук и при не чак толкова силни нива на звука. Четох за тези усилватели, и технологията, която използват, и ми се струва, че дизайнерът им се е справил доста добре. Те нямат лампи, само полупроводникови части. Интересно ми е да чуя вашето мнение за звука на тези усилватели. Моля да дадете мнение, а да не започваме пак типичните спорове транзистор/лампа. Пращам линк към аудио семплите: http://www.pritchardamps.com/demos/demo_clips.htm

Идеята ми е следната - да се съберем няколко души(не физически, чрез интернет), да обменим четива, да попрочетем това онова, и да се опитаме да измислим солид стейт симулаторче на някой хубав лампов амп. Аз предлагам да се опитаме да имитираме някой Tweed модел, папример, защото до сега не съм чувал хубави симулации на такъв тип усилвател. Ако има зарибени със някакво свободно време за целта, ще се радвам да поработим заедно. Аз нямам достатъчно инженерни познания за да се справя сам, затова мисля, че ще е добре да помислим с повече хора. Повече глави мислят по-добре. Като отправна точка давам ето тази схемка:

Всъщност сега разбрах, че наистина е същия модул. Горещо ти препоръчвам педалчето на Никифена. Разбирам, че си малък и ти е скъпичко, но уверявам те - цената си струва много повече от разните Beringher, AMT и други - Ники работи много добре. А освен това получаваш бонус - British канал, и чист канал. Така вместо да купуваш още педалчета(ако приемем, че си си купил рамщайн дистер),с ефекта на Ники можеш да сменяш 2 вида дистер(единия от които е въпросният рамщайн дист) и един ефект за чиста китара.

300 Грама с трафовете? Ами Poweramp-a? Нали за истински лампов звук говорим? Ами кабинета? А LXH2 е удобен, защото можеш направо в пулт да го включиш, и звучи доста благо. Иначе със спикър симулатор звучи разумно, трябва да се опита:idea: . Тогава единствено надеждността ще е една идея по-ниска. Предполагам, обаче, че ще е необходим множител на напрежение, или трябва да се потърси много специален траф с 9В и 400В изходи, при това 400-те волта трябва да се филтрират добре, което може да се окаже доста обемисто и тежко. Не съм сигурен, де, то на високото напрежение не му трябва голям ток, трябва да се опита.

Да, тука си прав. Но схема с 20 операционни усилвателя(5 - 6 интегрални схеми TL074) и 150-ина компонента струва 50-ина лв (общо към 120 с кутия и всичко останало). При това всички части се намират лесно, в тази схема подбор не е необходим, единствено запояването е тегаво. Но не мисля че това е много по-трудно от правене на шаси + намиране на трафове + купуване на лампи. Наистина, би се полу4ил една идея по-добър звук, но пък разликата в теглото между джете ще е около 10 пъти.