Evtim Djerekarov

Не знам как ги чувате тия огромни разлики при звученето на адаптерите. Едно е да кажеш, че SD е много по-добре от сток адаптер на скуаер - тука грешка няма. Обаче да се измислят огромни разлики, когато говорим за сравнение на нелоши адаптери, на мен ми се струва прекалено. Свирил съм с няколко SD и единственото, което ми направи впечатление е, че високите честоти, колкото и силно да дърпаш струната, винаги звучат мекичко и не се натрапват. Това, разбира се, може и никак да не хареса на китарист, които търси остър и пилещ звук стил Queen например..... Като цяло марковите адаптери покриват някакви основни критерии, ако човек знае какво търси, което е най-малкото успокоително, когато пазаруваш адаптери. Да говорим обаче за някаква голяма разлика в нивото на сигнала, честотната характеристика, количеството шум или микрофония на адаптера, на мен ми се струва лекомислено, особено когато не сравняваме конкретни модели. Всъщност в много случаи сток адаптерите са достатъчно добри за китарата, на която са сложени. Има и много кофти сток адаптери, но с покачването на цената на китарата, адаптерите и обикновено стават напълно приемливи. Смяната им често е по-скоро проява на личен вкус и изисквания към тона, отколкото води до някаква забележима от всички рязка промяна в качеството на звука. Друг е въпроса, че когато говорим за наистина евтини китари, които не се славят с добър тон, малко се получава и положение "на свинче - звънче" - искаш як тон, даваш пари, ама.. няма.

За тази цел мисля, че авто-полир-пастата е по-добър вариант за краен блясък на прагчетата, особено като се вземе предвид, че я продават и тук на нормална цена.

Не искам да се правя на интересен, обаче дай запис на това колко си "пораснал" в музикално отношение. Мисля че по това можем да те посъветваме дали наистина има смисъл да търсиш чак толкова специални варианти за апаратура и дали звука на усилвателя е лош или по-скоро е добре на този етап и трябва да се научиш да изкарваш тона. Недей да мислиш, че хубавия усилвател звучи добре като на студиен запис. Напротив - хубавия лампов дррайв може да звучи дори много по-пръдливо и неприятно, ако не знаеш как да свириш на него. Единствено апаратурите с много кривоч звучат приемливо, ако човек не е свикнал да свири с лампи. Клийн каналите и леките драйв канали са много чувствителни на пипане на струната и дори най-малката несигурност в свиренето веднага "блесва".

Идеята на заглаждането на прагчетата е те да са равни, то ест да са еднакво високи, не да ги изпилиш и да се чудиш защо няма разлика в звъненето, или дори сега са по-неравномерни и звънящи. Измисли си няколко тънки и дълги трупчета. На едната им страна в средата залепи с тънка прозрачна двустранна лепенка от книжарниците парченце шкурка, а на останалата част от страната- същата шкурка, обърната наопаки, така че повърхността да е равна. Направи си така няколко трупчета, така че за всички части на грифа да имаш такова трупче, което стъпва едновременно на 3 съседни прагчета. Пилещата част(парчето шкурка в средата) да стъпва на средното от 3-те прагчета, а обърнатата шкурка да стъпва на крайните 2 прагчета. Така можеш да провериш кои прагчета къде стърчат над останалите или са хлътнали и да изпилиш само където е необходимо. шкурка 250 е добре за целта. След това можеш да възобновиш облите коронки на прагчетата на ръка с шкурка първо 350, после 600-800, но внимавай в процеса да не ги направиш по-ниски без да искаш - не трябва да пилиш върха на коронката - тя вече е на нужното ниво. Накрая, ако искаш блясък, можеш да полираш с полир-паста. За правене на коронки без зор в Steward McDonald продават специални пилички - ако приятелката ти ще харчи пари за нещо, това е по-подходяща идея.

За чуваемото предполагам по видяното от мен. Направи наистина близки снимки на рефрета и ги публикувай. 99% сигурен съм, че има какво да говорим именно по този въпрос. Нека всички открият за себе си 10-те разлики. Аз също не се стремя да хваля никой. Просто се опитвам да гледам реалистично на нещата.

В един сайт много точно бяха оприличили свиренето на кривящ клийн или класически драйв канал със пеенето. Човек може да има много мощен и хубав глас, но ако е немузикален или никога не се е учил да пее, то пеенето му би звучало неприятно, пресилено, грачещо или глухо... точно така се получава и когато китарист за първи път пробва лампов драйв/кривящ клийн. Когато човек си овладее гласа, той може когато поиска да звучи тихо, силно, ясно, гръдно, носово, приглушено, може да звучи чисто, може на места да викне и да задере - има динамика и изразителност. Обаче тя се постига с много пеене и упражнения. Така е и при китарата - не-хай-гейн ламповия звук си иска майсторлък и пипане за да излезе. Освен това, няма нищо по-подходящо от леко претоварен клийн канал, което да подчертае добре характера на звучене на китарата. Именно на такъв канал най-ясно се чуват разликите между китарите, техните силни страни и недостатъци, както и стават ушевадни разликите между евтини и скъпи китари, които се чуват много по-трудно ако свирим на хай-гейн или на замъглен от ефекти и компресия клийн канал.

Мисля, че е малко(даже доста) преувеличено да се каже, че нещата са на кантар - напротив, според мен Диката е видимо, чуваемо и осезаемо по-добър и то доста. Разбира се, не съм имал твърде голям досег с инструментите на Вълчинов,а говоря само на базата на рефрети, които съм виждал. Най-добре е да се сравнява чрез близки и качествени снимки на детайлите. Близки снимки на китари на Диката има на dikaguitars.com Ако можеш, намери ясни и хубави снимки на китари на Вълчинов, да може да сравним.

Абе не ви ли писна да се карате за глупости? Да, JCМ-a, както и по-малките маршалски лампови комбота с полупроводникови елементи нямат точно ламповия характер на звука на изцяло лампов амп, нямат този "зърнист" звук. За сметка на това имат малко остър транзисторен хармоник в звука си, като същевременно с това имат и лампов хармоник, както и необходимата лампова динамика. На мен лично наличието именно на този лек транзосторен хармоник много ми харесва като звук, и поради тази причина това ми е един от любимите лампови усилватели. Има пуристи, които това ги дразни - въпрос на вкус е. Колкото до пръднята - всеки лампов усилвател/драйв канал, който не e наистина хай-гейн, звучи ужасно пръдливо в ръцете на човек, който не е свикнал да свири на такива усилватели. Това важи и за JCM900, JCM800, Plexi, JMP(както и за VOX AC30) и т.н. Маршал имат емблематичен звук в рока и хард-рока(и метъла), обаче рокаджийския маршалски тон не е точно най-лесния за изкарване от китарата.

Ltd, Richwood, Yamaha, Ibanez, Jackson, Vintage, Cort, Blade..... Избор голям

Може би има малко значение дали има тремоло или не, понеже тремолото може да променя осезаемо и рязко опъна на струните.

Никой нищо подобно не твърди. Напротив, евтините Jackson просто са.... евтини и си имат кусурите на евтини китари... толкова е просто! Това важи и за други марки.

Преобладаващото лютиерско мнение е, че при по-евтините и да кажем дори много среден клас китари, които са с 24 позиции, флойд и много малка дебелина на грифа(обикновено U-shaped тънък гриф под 2-2.2cm на 12-то прагче), твърде често се получават усуквания на грифа. За това спомага малката му дебелина, както и голямата му дължина(при 24-праговите китари, грифа е по-изнесен извън тялото, петата му е малка и съответно имаме по-голяма дължина от него, която е под напрежение). Моите наблюдения върху по-евтини "шредърски" китари потвърждава тази тенденция. Според мен, който отрича това или има късмет с китарата си, или не знае как да гледа, за да забележи усукването. Отделен е въпроса, че при едно поне 20% от бройките усукването е толкова явно, че се вижда ясно от всеки. ПС: Под усукване се има предвид не стандартното изкривяване в дъговидна форма, което се регулира от тръсрода. Има се предвид усукване по оста на центъра на фингърборда(въображаемата струна между 3-та и 4-та).

Зависи кои модели, аз съм хващал и прилично тежки. При това връзката тегло->качество на звука не е твърде близо до истината, макар и да има малко общо със състейна на китарата. За състейна много повече спомага дебелината/твърдостта на грифа.

Аз пък мисля, че нещата са горе-долу все същите при повечето марки китари в съответните ценови класове, особено при ниския. Е, на мен примерно Cort най-малкото ми изглеждат по-добре направени, което пак е лично мнение, разбира се.

Не знам, пичове. През мен последните месеци минаха 4 китари JS30 и едно Кеlly - китари на по 2-4 години. Колкото и да си говорим празни приказки и да преливаме от пусто в празно, фактите говорят - на 4 от китарите грифовете бяха в различна степен усукани - на 2 от тях очеваДно. За хора, които не гледат тия неща, това може и да не е от особено значение, обаче от моя гледна точка това е голям проблем. Говорил съм с много лютиери по този въпрос, и преобладаващото мнение е, че тънките грифове, особено тия с 24 позиции и флойд, винаги се усукват, освен ако не говорим за чист късмет, грифа няма карбонови пръчки вътре или пък не е направен от наистина много селектиран материал. То ест - единствено при скъпи и класни китари може да се каже, че много тънкия гриф няма да се усуче - без значение от конкретната марка китари. Друг недостатък на много тънките грифове по принцип е, че той често води до по-къс тон и по-изразени глухи тонове. Като звук тези китари са просто едни най-обикновени китари с флойд - тялото им е елшово, което не е чак толкова зле. Като цяло, 2 от китарите бяха с оригиналните си адаптери, 2 бяха с комбинацията SD Tremburkers/ SD JB, а последната беше с EMG-HZ/Jackson адаптери. Дори при такава разлика в адаптерите, тона на китарите прозираше пак - китарите свирят нормално на ниските позиции, като с изкачване нагоре по грифа започват да омекват много като тон, стават по-приглушени и обли, а състейна намалява значително. С две думи - китарите стават за свирене но не са нищо особено, от където и да ги погледнете, а промяната на тона нагоре по грифа, както и не блестящия състейн налагат ограничения върху свиренето на по-бавни сола на високите позиции. Това са китари в ценовия диапазон 600-800 лв. По-скъпи джаксъни съм пробвал също, като съм на мнение, че тяхното качество е значително по-добро. За съжаление, говоря за скъпи Jackson и Charvel от 80-те/началото на 90-те. Нямам преки наблюдения върху новите скъпи Джаксъни - иначе в магазина ми изглеждат много лъскави...

Браво, преамчето е убийствено!

Да, ама както стана ясно, авторът ще вземе Cort....

Много олд-скуул бе .

E, за протокола - "взимам" също е правилно!

Абе на берингер главния им проблем е надеждността, не звука, нека не бъдем лицемери..

Не е вярно нито това за ямахите, нито за Ибанците. И двете марки имат широка гама модели. Ямахи има както рок китари, така и по-жицаджийски такива, а конкретно този модел на ибанец мисля, че далеч не е универсален, а е доста ограничен в дадени по-тежки стилове музика. Предполагам, че и грифа му е тъничък, което също не би харесало много на по-класическите рок/блус китаристи. Споменах по-горе за китарите Cort за 550, които са нек-тру/сет нек, с кант по тялото и грифа, 24 позиции и т.н. и струват 550 - според мен те са по-качествени китари за тези пари - пък и по-универсални. Малко в офтопик идва тая препоръка, обаче автора на темата си струва да пробва тези Cort-ове.

За 550 има в ямаха мюзик център в Дружба едни китари дето са нек-тру(или сет-нек), 24 позиции, кант по тялото и грифа, 2 хъмбъкера - абе изглеждат чудно - отиди и пробвай. Може да имат и подобни с тремоло(тая, която огледах беше фиксиран мост тип тюн-о-матик и стрингс-тру). Според мен тия китари са един клас по-добри от тези, за които питаш.

За говорителите - в китарните усилватели най-често се използват специализирани китарни говорители. Те са като цяло средночестотни - започват от около 90-100 херца, най-силни са в средните честоти, а високите ги има, но обикновено са осезаемо по-тихи. Това е необходимо, понеже дисторшъна създава огромно количество високи хармониции, които биха звучали немузикално и дразнещо ако се чуваха силно. Затова, китарните говорители или не ги възпроизвеждат, или ги възпроизвеждат достатъчно тихо, така че да се чува яснота, но тя да не дразни в никакъв случай. Друго нещо, характерно за китарните говорители е тяхната чувствителност, често варираща около 98dB - тези говорители просто звучат много силно. Също така, повечето от тях са конструирани така, че могат да се ползват в кабинет, отворен отзад(без гръб) без да се повредят.

Вземи си който и да е дистер, който те кефи - можеш да пробваш. Освен ако няма да свириш мега хай-гейн звуци, обаче, брутален дисторшън ти е напълно излишен - само ще ти сплеска динамиката на усилвателя и ще го накара да звучи като осичка. Не налитай на много силен драйв. Щом имаш лампов усилвател, използвай бустерче и се научи да свириш на лампов усилвател. Повечето лампи не свирят на принципа "джъ-джъ" ей така от нищото, както педалчетата и процесорчетата. Лампата изисква да дръпнеш малко струната за да излезе звука, а на повечето лампи, ако се свири рахитично се получава пълна пръдня - хубаво е да свикнеш с това. Нещо от сорта на бос сд-1 според мен ще ти свърши работа - сам по себе си той звучи малко като оса, обаче ако го усилиш повече в лампов амп докарва доста драйв - е, не е баш мега-мощно "джъ-джъ", но ти дава доста възможности. Вие сте направили лампов усилвател, но в какви говорители и кабинет го включваш?

Eто и малко агатис за сравнение: Най-много трябва да внимаваш за шперплат. Ако купуваш на стари, накарай собственика да развинти капака за електрониката, буксата(на стратовете) или грифа, и огледай стените на дупката - ако са като вафли, най-вероятно говорим за шперплат.