Evtim Djerekarov

E, дори да не му хареса, винаги може да и вземе добри пари. Няма страшно!

По принцип, при единичните адаптери, средния е с така обърнат магнит, че когато свирят едновременно 2 адаптера шумовете се гасят, а сигнала е симфазен с бриджа е нека. При хъмбъкери, обаче, нещата не са такива. Ако обърна фазата на един от адаптерите, това би довело до доста дефазиран тон, когато адаптера е в комбинация със съседния, понеже сигналите ще се изгасят взаимно до голяма степен - ще се получи тон стил Питър Грийн - не мисля, че това е целта на занятието. Проблемът, ако има такъв е някъде другаде. Обърни внимание, че автора забелязва разлика дори когато свири САМО НА БРИДЖ адаптер - този адаптер си беше там от преди, а аз дори не съм го разпоявал от ключа - просто отрязах старите мидъл и нек и свързах новите за ключето. Когато се свири само на бридж, на практика и мидъла и нека са напълно изключени от веригата и не играят никаква роля. Но въпреки, че на бридж схемата е абсолютно същата като преди, автора забелязва разлика, което на мен ми се струва много странно и не мога да намеря никакво обяснение за това, свързано с електрониката. Единственото, което ми хрумва като вариант е, че двата коил кът-а са свързани за 2-те средни клеми на двоен пуш-пул потенциометър(коил-кътовете на бридж и нек адаптера), ако пуш-пула не разделя галванично коил кът жиците на 2-та адаптера, когато не е активиран коил кът-а, е възможно част от звука на нека да прониква в бриджа и обратното. Това може лесно да се провери като, когато се пусне само на бридж адаптера и се почукне на бридж и нек адаптерите с една отвертка, като китарата е включена на клийн - ако на брижд се чува много по-ясно тракането, значи няма проблем. Ако се чува ясно и нека, значи може да има проблем, свързан с коил кът-а. Мисля, че проверявах за този проблем, де, просто не помня вече...

Браво.. много труд е паднал по китарката и изглежда добре. Като цяло, ако продължавате да правите още китари... използвайте купен хардуер и адаптери - няма смисъл да се мъчите с кремонския хардуер, не си струва. Семпли се правят като се запише китарата с микрофон или компютърни ефекти на звуков файл и след това файла се публикува в някой от сайтовете за безплатен ъплоуд.

Не виждам какво друго може да бъде.. в свързването на бридж адаптера няма никаква разлика - дори не съм го пипал. Запиши най-добре някой семпъл за да разберем какво точно му куца на звука..

Аз съм човекът, който му смени адаптерите. По принцип ги вързах като съвсем стандартни хъмбъкери и мисля, че всичките бяха във фаза. Единствено им направих коил-кът с един пуш-пул потенциометър(който си беше там от преди), който обаче в едното положение въобще не играе. Другото нещо, което пипахме по китарата беше това, че сложихме още една пружина на тремолото, за да е малко по-твърдо. Това би могло да накара струните да звучат малко по-стегнато. Друга причина, за която се сещам е, евентуално ако си сменил типа струни. Иначе, бридж адаптера дори не е и разпояван и не мога да се сетя от какво може да се получи разликата при него. Ако си сигурен, че разлика наистина има и не си внушаваш, можеш да пробваш да махнеш пружината от тремолото.

Разликата е малка само тогава, когато болт-он сглобката е наистина много стегната(грифа излиза със сила от джоба, когато е развинтен), което пък почти никога не е така при серийните китари. Доколкото си спомням, това също го бях отбелязал в темата, в която изразих онова си мнение(май имаш предвид това->Цък). Обаче на теб явно ти прави кеф да цитираш избирателно, извън контекст.... твой проблем. При серийни китари с фиксиран бридж, разликата е осезаема(особено на високите позиции) и може да я отрече само човек, който никога не е сравнявал. Освен това, тюн-о матик бриджа по принцип, доколкото съм забелязал, води до по-дълги тонове, може би заради конструкцията си... При китари с флойд, разликата в състейна не е така голяма, но не говорим за такива китари.

Florina или Pfanner? Кажи поне какво очакваш като звук?

Aз не бих могъл да заключа, че единият усилвател свири по-добре от другия само защото има някакъв(най-вероятно евтин) Celestion говорител в него...

Трябва първо да разбереш какъв тон искаш. Тона на гибсън е много богат и дълбок, като има доста ниски и е басов. Неговата мензура(дължина на опънататат струна) е малко по-малка(628мм) и съответно струните стоят малко по-отпуснато. Грифа не е завинтен за тялото с винтове, а има специална set-neck конструкция. Това води до ОСЕЗАЕМО по-дълги тонове, особено на по-високите позиции по грифа. Китарата е от махагон, което е дърво, използвано от много отдавна за направа на китари. Семпли можеш да чуеш в една тема на kolio_k, озаглавена "сравнение между 2 лес пол-а" или нещо от сорта в раздел "Семпли". Адаптерите му са двойни хъмбъкери и имат по-дебел и плътен звук, и почти не брумят. Тона на фендер е не толкова дълбок, дори малко плосък, но е доста метален и звънък. Това му качество харесва на част от китаристите и той много често е предпочитаната китара за кънтри и блуграс, например, където лес-пола едва ли би могъл да е твърде звънък. Мензурата е стандартна 648мм. Грифа е завинтен с винтове. Като цяло, продължителността на тона на по-високите позиции по грифа не е забележителна. Китарата е най-често с гриф от клен(явор) и тяло или от елша, или от блатен дъб(swamp ash). Последните два материала са въведени от Лео Фендер през 50-те в китарната индустрия(най-вероятно по ценови съображения), като се оказват нелоши дървета, но тези дървета далеч не се използват толкова отдавна, колкото махагона, смърча(за акустични инструменти) и явора. Има някои известни примерни за блус, изпълняван на стратокастер, както и много рок музика. Въпреки това, блусарите по-скоро предпочитат Гибсън често. Китарата, поради многото брум на единичните си адаптери, не е така подходяща за тежка музика. Адаптерите са по-звънки от на Гибсъна, но китарата далеч не звучи толкова дълбоко и плътно. Както написах по-горе, звука и е по-звънък, метален и рязък - много подходящ за забиване на шумни рокендроли примерно.... Въпреки, че е безспорна класика, стратокастера е замислена още при проектирането си като по-бюджетна и масова китара и на практика, въпреки огромната си популярност, тя е такава. Метлите с флойд-роузове и 24 позиции стил известните модели ESP/IBANEZ/JACKSON и др. са насочени изключително към по-изкривения звук, тежката музика и бързото солиране, но на чисто имат по-скоро не чак толкова красив тон, ковто не ги прави особено подходящи за свирене на чисто, или на блус/рок/хард рок - тона им често е твърде метален и не красив. За сметка на това, при свирене на сола с дисторшън, китарите дават доста възможности за бързо и разнообразно свирене, дайв бомби, извиване на тона и т.н. Аз бих заложил на Гибсън, но всичко е въпрос на вкус.

Да де, ама за да вземе на старо толкова скъп инструмент, трябва да има кой да му го огледа... това не е като да огледаш скуаерче...трябва да си имал скъпи инструменти. За ноктите - по принцип да - не се свири с нокти на ел. китара твърде често, но аз не бих наложил каквито и да е ограничения върху свиренето.

Работата е на кантар - според теб - както сам каза по-горе - "това е твое мнение". За мен най-добър убедително е Диката, като допускам, че има още няколко добри като К. Димитров(KD) и др.. Градинарски е много добър, но се занимава само с ремонти, доколкото знам. За Вълчинов - чувал съм не добри отзиви, като тези горе. Доста. Хранов - може и да има добри китари, но съм хващал някои негови - шперплатени с напукан лак и неточни, пред които предпочитам 100 пъти евтин squier... и това не е само мое мнение... вервай ми. Хубаво е това, че хвалиш Вълчинов, обаче мнението ми за него си остава такова до доказване на противното. Човека може да няма нет, но ти, като негов приятел, може да направиш едни наистина хубави снимки и да ги постнеш тук, за да му направиш услуга. Иначе се получава малко: Ама той е мега добър, ама не може да качи снимки, ама няма нет, ама работи с Хранов, затова няма сайт, ама са на кантар нещата.... Сещаш се, че това звучи несериозно... Ще се радваме на снимки.....иначе си говорим празни приказки.

Не, грифа може да се усуче и без да има струни въобще. Нали поясних по-горе, че говорим за усукване, не за извиване като лък...

Като инжеженер, отговарящ на технически въпроси, мисля, че не е никак издържано да говориш за лайна, прозрачност и характер. Също така и за накъсване, без технически точно да изразиш какво имаш предвид. Въпроса ми не беше свързан и с махленски обяснения за "точната схема и стил", нито за това да си свиря на метълзоната до несвяст, нито за това какво те устройва тебе, нито за цената на ламовата техника и такива общи приказки, подходящи за маса. Просто изразяваш мнение по-рано за емулация на лампова техника с полупроводникови средства. Също така, в мнението си и измисляш някои малко странни "зависимости", под които не стана ясно какво точно, като инженер, имаш предвид. Затова, пак ще те помоля, като инженер, да обясниш какво точно си имал предвид и кое е нещото, което според теб е невъзможно да се емулира, или поне да се апроксимира близко, използвайки полупроводникова техника.

@AFTER-THE_RAIN Раликите са толкова големи, колкото са по принцип големи разликите между два адаптера, били те от една марка или от съвсем различни производители. За мен, като изключим наистина гадните, глухи и високоиндоктивни евтинджос-адаптери на най-евтините сток китари, останалите адаптери звучат напълно приемливо и е въпрос на вкус дали даден адаптер ще се хареса на някой или не. Оттам нататък, величаенето на определени марки ми се струва повече добър резултат на рекламните кампании или просто подражаване, отколкото ясно открояваща се в положителна посока разлика в звука. Единствените адаптери, които се открояват по нещо от останалите са шумогасящите единични адаптери на kinman, които наистина звучат като сингли и си носят специален патент. Може би също към тази група спадат и други специфични като q-tuners и др. Оттам нататък да търсим очевадна разлика в качеството на хъмбъкери или обикновени сингли/ноизлес-и на различни производители както и стоковете на по-скъпите китари, на мен ми се вижда като да търсим под вола теле,

Има много теми по въпроса. Активния изисква захранване и има предусилвател вътре в него. Пасивния е добре познатия адаптер. Активните по принцип имат малко по-малко шум, обаче не допадат на всички китаристи. Много музиканти определят звука им като стерилен. Активни адаптери най-често се използват при по-тежката музика, докато при по-класическите стилове, където звука е по-чист и натурален, често се предпочитат пасивните адаптери.

Не знам как ги чувате тия огромни разлики при звученето на адаптерите. Едно е да кажеш, че SD е много по-добре от сток адаптер на скуаер - тука грешка няма. Обаче да се измислят огромни разлики, когато говорим за сравнение на нелоши адаптери, на мен ми се струва прекалено. Свирил съм с няколко SD и единственото, което ми направи впечатление е, че високите честоти, колкото и силно да дърпаш струната, винаги звучат мекичко и не се натрапват. Това, разбира се, може и никак да не хареса на китарист, които търси остър и пилещ звук стил Queen например..... Като цяло марковите адаптери покриват някакви основни критерии, ако човек знае какво търси, което е най-малкото успокоително, когато пазаруваш адаптери. Да говорим обаче за някаква голяма разлика в нивото на сигнала, честотната характеристика, количеството шум или микрофония на адаптера, на мен ми се струва лекомислено, особено когато не сравняваме конкретни модели. Всъщност в много случаи сток адаптерите са достатъчно добри за китарата, на която са сложени. Има и много кофти сток адаптери, но с покачването на цената на китарата, адаптерите и обикновено стават напълно приемливи. Смяната им често е по-скоро проява на личен вкус и изисквания към тона, отколкото води до някаква забележима от всички рязка промяна в качеството на звука. Друг е въпроса, че когато говорим за наистина евтини китари, които не се славят с добър тон, малко се получава и положение "на свинче - звънче" - искаш як тон, даваш пари, ама.. няма.

За тази цел мисля, че авто-полир-пастата е по-добър вариант за краен блясък на прагчетата, особено като се вземе предвид, че я продават и тук на нормална цена.

Не искам да се правя на интересен, обаче дай запис на това колко си "пораснал" в музикално отношение. Мисля че по това можем да те посъветваме дали наистина има смисъл да търсиш чак толкова специални варианти за апаратура и дали звука на усилвателя е лош или по-скоро е добре на този етап и трябва да се научиш да изкарваш тона. Недей да мислиш, че хубавия усилвател звучи добре като на студиен запис. Напротив - хубавия лампов дррайв може да звучи дори много по-пръдливо и неприятно, ако не знаеш как да свириш на него. Единствено апаратурите с много кривоч звучат приемливо, ако човек не е свикнал да свири с лампи. Клийн каналите и леките драйв канали са много чувствителни на пипане на струната и дори най-малката несигурност в свиренето веднага "блесва".

Идеята на заглаждането на прагчетата е те да са равни, то ест да са еднакво високи, не да ги изпилиш и да се чудиш защо няма разлика в звъненето, или дори сега са по-неравномерни и звънящи. Измисли си няколко тънки и дълги трупчета. На едната им страна в средата залепи с тънка прозрачна двустранна лепенка от книжарниците парченце шкурка, а на останалата част от страната- същата шкурка, обърната наопаки, така че повърхността да е равна. Направи си така няколко трупчета, така че за всички части на грифа да имаш такова трупче, което стъпва едновременно на 3 съседни прагчета. Пилещата част(парчето шкурка в средата) да стъпва на средното от 3-те прагчета, а обърнатата шкурка да стъпва на крайните 2 прагчета. Така можеш да провериш кои прагчета къде стърчат над останалите или са хлътнали и да изпилиш само където е необходимо. шкурка 250 е добре за целта. След това можеш да възобновиш облите коронки на прагчетата на ръка с шкурка първо 350, после 600-800, но внимавай в процеса да не ги направиш по-ниски без да искаш - не трябва да пилиш върха на коронката - тя вече е на нужното ниво. Накрая, ако искаш блясък, можеш да полираш с полир-паста. За правене на коронки без зор в Steward McDonald продават специални пилички - ако приятелката ти ще харчи пари за нещо, това е по-подходяща идея.

За чуваемото предполагам по видяното от мен. Направи наистина близки снимки на рефрета и ги публикувай. 99% сигурен съм, че има какво да говорим именно по този въпрос. Нека всички открият за себе си 10-те разлики. Аз също не се стремя да хваля никой. Просто се опитвам да гледам реалистично на нещата.

В един сайт много точно бяха оприличили свиренето на кривящ клийн или класически драйв канал със пеенето. Човек може да има много мощен и хубав глас, но ако е немузикален или никога не се е учил да пее, то пеенето му би звучало неприятно, пресилено, грачещо или глухо... точно така се получава и когато китарист за първи път пробва лампов драйв/кривящ клийн. Когато човек си овладее гласа, той може когато поиска да звучи тихо, силно, ясно, гръдно, носово, приглушено, може да звучи чисто, може на места да викне и да задере - има динамика и изразителност. Обаче тя се постига с много пеене и упражнения. Така е и при китарата - не-хай-гейн ламповия звук си иска майсторлък и пипане за да излезе. Освен това, няма нищо по-подходящо от леко претоварен клийн канал, което да подчертае добре характера на звучене на китарата. Именно на такъв канал най-ясно се чуват разликите между китарите, техните силни страни и недостатъци, както и стават ушевадни разликите между евтини и скъпи китари, които се чуват много по-трудно ако свирим на хай-гейн или на замъглен от ефекти и компресия клийн канал.

Мисля, че е малко(даже доста) преувеличено да се каже, че нещата са на кантар - напротив, според мен Диката е видимо, чуваемо и осезаемо по-добър и то доста. Разбира се, не съм имал твърде голям досег с инструментите на Вълчинов,а говоря само на базата на рефрети, които съм виждал. Най-добре е да се сравнява чрез близки и качествени снимки на детайлите. Близки снимки на китари на Диката има на dikaguitars.com Ако можеш, намери ясни и хубави снимки на китари на Вълчинов, да може да сравним.

Абе не ви ли писна да се карате за глупости? Да, JCМ-a, както и по-малките маршалски лампови комбота с полупроводникови елементи нямат точно ламповия характер на звука на изцяло лампов амп, нямат този "зърнист" звук. За сметка на това имат малко остър транзисторен хармоник в звука си, като същевременно с това имат и лампов хармоник, както и необходимата лампова динамика. На мен лично наличието именно на този лек транзосторен хармоник много ми харесва като звук, и поради тази причина това ми е един от любимите лампови усилватели. Има пуристи, които това ги дразни - въпрос на вкус е. Колкото до пръднята - всеки лампов усилвател/драйв канал, който не e наистина хай-гейн, звучи ужасно пръдливо в ръцете на човек, който не е свикнал да свири на такива усилватели. Това важи и за JCM900, JCM800, Plexi, JMP(както и за VOX AC30) и т.н. Маршал имат емблематичен звук в рока и хард-рока(и метъла), обаче рокаджийския маршалски тон не е точно най-лесния за изкарване от китарата.

Ltd, Richwood, Yamaha, Ibanez, Jackson, Vintage, Cort, Blade..... Избор голям

Може би има малко значение дали има тремоло или не, понеже тремолото може да променя осезаемо и рязко опъна на струните.