Evtim Djerekarov

Разликата в състейна между страт тремоло, легнало на китарата и застопорено такова е страшно малка, даже може и да я няма. Разстройването най-често се получава от неправилно поставяне на струните, несмазване на важни места по китарата и т.н. В редки случаи се дължи на крива основа на тремолото, зле подрязано отпред тремоло и т.н. неща, които са поправими с едно стъкло с шкурка, една пила за метал и малко търпение. Имам един страт Dimavery, на който не само не му е застопорено тремолото, но и плава(леко вдигнато го държа) и си бачка съвсем ОК без да разстройва. Това може да се постигне с почти всяка китара.

E, що? Има си лютиери, които правят много качествени "български електрически китари". Това, което искаш да оплюеш са "социалистически електрически китари".

Просто ще кажа, че имам няколко китари със среден адаптер, не го държа ниско и го закачам само от време на време, да кажем веднъж на 20 минути и то когато не внимавам. До навик е.

"Ако човек не е тук, то той е на друго място." Конфуций :)

Е, айде сега.... ако не е HH, не е китара . То среден адаптер имат над половината електрически китари по земята. Ами.... не, след като човек посвикне не пречи особено, а може и да се смъкне надолу, ако чак толкова се пречка.

Moже да я дадеш и на Dikata(dikaguitars.com) или на някой от твоя град. А ако грифът, на който ще го правиш е непретенциозен можеш да се справиш и сам с малко повече внимание.

E, при супер-джъмбопозиции с височина над 1.4мм., горното е по-скоро вярно.

Да, но ще имаш регулиране от 0 до около половината сила на звука, или пък от максимална сила до тихо, в зависимост от това от коя страна на потенциометъра сложиш резистора. Най-добре е просто да ползваш 100К. ПС: Отделно, както горе писа fire_garden, потенциометърът участва във high pass филтър. Но пак според мен, щом схемата е разчетена за 100К, може би така е най-добре. В момента не ми се смята, но нека не забравяме, че целият ток се осигурява от един транзистор. Можеш да сложиш и един буфер на изхода, ако наистина ти се занимава, за да избегнеш проблема с нисък входен импеданс на следващото устройство. В най-простия случай този буфер може да е транзистор, вързан по схема общ колектор(повторител на напрежение(voltage follower в нетя)). Добре е съпротивлението в емитера на повторителя да не е твърде малко, както и транзисторът да е с колкото се може по-голямо beta/hFE за постигане на максималко входно съпротивление. По нищо ли не прилича на семплите, дадени на сайта. Дай семпъл. Сигурен ли си, че четеш стойностите на кондензаторите както трябва? Примерно ако на един кондензатор пише 223, това какво значи?

Нищо не им е вкопано на праговете. Просто дървото между тях е изпилено за да се получат вдлъбнатини. Дали си струва или не е въпрос на лични предпочитания, но имай предвид, че на такъв инструмент се свири по-трудно докато свикнеш, а и точно тази разлика няма да ти направи извивките и вибратото по-качествени или по-лесни автоматично. Освен това, малко или много ще свикнеш да свириш на такъв тип инструменти. Ако си фен, според мен е най-добре да имаш най-малкото една китара с "издълбани"(scalloped) позиции и една обикновена, за да не се получи "пристрастяване". Ако китарата ти е скъпа, вземи си някоя много евтина и направи на нея операцията, да видиш дали ти харесва.

Ако китарата е фалшива има 1000 възможни причини. Като за начало натисни да кажем 3-та струна на 1-во и на 15-то прагче едновременно, виж дали има разстояние под струната между нея и да кажем 5-6 прагче и кажи има ли и какво е то.

Пак зависи от Squier-a. Примерно bullet/standard/affinity ще свърши работа, но има и аналогични модели на Richwood(~260-280лв. както и 380лв - полседния от явор, добре звучащ), career, washburn, yamaha, cort, dimavery, stagg и др., които не са по-лоши,а дори някои от тях са и осезаемо по-добри(макар и пак да е до бройка) като звук, на аналогични цени. Затова още от самото начало на темата подканих да не споменаваме марки на китари, а евентуално да дадем насоки за ТИП китара. Иначе хем сме едностранчиви, хем правим реклама, макар и косвено.

В РЕ може и да не се повреди грифа, особено ако не е 18мм/20мм дебел.

^Toва на последния ред беше поредния ненужен съвет, струва ми се . Ако питаш мен - Gibson!

E, защо не се спреш на друг модел на Ibanez, който е с тънък гриф като: Ibanez RG1550M(~$1000) Ibanez S5470(~$1300) Ibanez RG1570 Ibanez PGM401 Ibanez RG2570E Ibanez RG2620 Prestige Ibanez RG2550Z Ibanez RG2570Z PAM RG Prestige ... ... ... Те всички са с 18мм/20мм грифове. А JS2000, както знаеш, е сигничър модел на Сатриани, който явно не обича да свири с твърде тънки грифове. JS серията често е и доста предпочаитана от китаристи, свиреши на LP/Strat, които искат и по-жичкаджийска китара, именно заради дебелината и профила на грифа. Освен това, колкото и да спорим, а и както сам каза, дебелината на грифа е въпрос на вкус, както и профилът му. На мен гриф, по-тънък от 20/22 и с различен от объл профил ми лази по нервите, примерно.

Стига, де... Аз пък ще препоръчам Страдибергер. Марката в случая едва ли е от решаващо значение. Като изключим комплектите в МЕТРО "китара+кубе - 150лв", едва ли има марка, която да е непременно неподходяща за начинаещ.

Мерси за Юбавите думи . Като заключение на казаното от мен горе, мога само да добавя, че един познайник на Demiurg ми носи, мисля, DXMG, или както там се казва моделът с EMG81 адаптери, който (въперки,че по принцип харесвам комбинацията от пасивни SD падатери повече) ми звучеше поне 3 идеи по-добре от гореспоменатия от мен DK2M със SD. Също така, един съкварталец има японски Dinky от онези с рисунките и черепите по тях(които не знам дали се произвеждат вече) и SD адаптери, който(поне на hi-gain) с неговия Vox ToneLab има прекрасен метълски и соло звук(в ми бемол). На чисто нямам впечатления от тази китара, де. Все пак, можеш да се разходиш и да пробваш, пък ще видиш дали ще ти легне на сърцето някоя бройка.

И аз за същото (неприказване на изсмукани от пръстите глупости в защита за порицание на дадена марка китари) подканих вече два пъти, за съжаление без успех. Но... темата така или иначе вече си свърши работата.

A-a-a, тънко-дебело ще си остане вечен спор. Аз даже се замислям вече, дали вместо вечно да обяснявам за какво точно става въпрос, кои са предимствата и недостатъците, просто когато стане дума за дадена китара да не заявявам: "Тая китара е мега-анорексична с тоя неудобен тънък гриф", след като хората, които харесват тънки грифове винаги поемат подобен подход, незачитайки вкуса на другата половина китаристи.

@Malcolm Young: Нека не слагаме шаблони на разни марки - това са глупости. На всеки е ясно, че най-евтините китари не са цвете, без значение от марка.

Опасявам се, че ако ти препоръчаме марка, ще направим на някого реклама. Марките, които се предлагат тук са Cort, Squier, Washburn, Ibanez, Jackson, Yamaha, Richwood, Stagg, Career, Dimavery, Blade, Factor...... и т.н. Като правило, китарите за под 300 са съвсем нисък клас и са за начинаещи. Имат редица недостатъци. Китарите в диапазона около 500-1000 са среден клас и си имат съответните достойнства. По-скъпите китари са вече среден до висок клас. Разбира се, два еднакви инструмента няма и трябва да се избират винаги, когато е възможно на ухо. Неопитен китарист едва ли знае какво точно избира, аккво да слуша и какво да гледа. По въпроса можеш да намериш стотици теми назад в "китара", ако не те мързи, разбира се. Ако те мързи, рискуваш да останеш не съвсем информиран. Аз ти препоръчвам да пробваш всичко след което да си решиш сам.

Капъша по едно време имаше едни много готини ампчета, които можеха и на батерии. Размерите им бяха около 10х12х15см - с драйв и клийн канал. Едни малко по-големи имаха и вградени ефекти, но за тях не съм сигурен дали можеха на батерии.

Преди 2 седмици ремонтирах един черен японски DK2M със Seymour Duncan адаптери. Имаше нужда от левелинг на прагчетата, въпреки, че беше на не повече от 4-5 месеца, което ми говори, че може би е имал същата нужда и като нов. Дори преди левелинга(който прави прагчетата малко по-ниски), заключващия нът беше поставен малко прекалено високо, което правеше свиренето на акорди на първите прагчета дразнещо фалшиво, дори при идеално настроена и октавирана китара. Тялото беше от някакво доста светло дърво, което не мога да кажа какво беше, но много повече ми приличаше на липа със светлия си цвят и зеленикавите си жилки, отколкото на елша(както е в спецификацията). Тона не беше чак лош, но не чух да звучи забележително добре. Бих казал, че звука на индийските джаксъни, след съответната смяна на адаптерите, едва ли е по-лош. Иначе нямаше типичните забележки на индийчетата, като леки усуквания по грифа и т.н. Но не знам дали си заслужава.. друга бройка може и да е напълно ОК. Трябва да се пробва, както винаги. Тази, която пробвах не ми хареса като звук. Разбира се, приложението на тези метли е повече в hi-gain звука, където китарата определено е доста приемлива, но на чисто не намерих нищо красиво в звука - имало е дори индийски Джаксъни, които са ми харесвали повече.

Днеска минах през Капъша - докарал е 2 доста интересни китари RIchwood. Едната е LP копие за около 560 камъка - тяло от махагон, добра изработка, отзад червен полупрозрачен лак, отпред топ от клен(мисля, че фурнир). Другата е подобие на страт HSS, тяло от swamp ash, натурален финиш, черен пикгард. Цената беше 380, ако не се лъжа. Пробвах и двете и доста ми харесаха като звук. Може да огледате.