Evtim Djerekarov

^Toва на последния ред беше поредния ненужен съвет, струва ми се . Ако питаш мен - Gibson!

E, защо не се спреш на друг модел на Ibanez, който е с тънък гриф като: Ibanez RG1550M(~$1000) Ibanez S5470(~$1300) Ibanez RG1570 Ibanez PGM401 Ibanez RG2570E Ibanez RG2620 Prestige Ibanez RG2550Z Ibanez RG2570Z PAM RG Prestige ... ... ... Те всички са с 18мм/20мм грифове. А JS2000, както знаеш, е сигничър модел на Сатриани, който явно не обича да свири с твърде тънки грифове. JS серията често е и доста предпочаитана от китаристи, свиреши на LP/Strat, които искат и по-жичкаджийска китара, именно заради дебелината и профила на грифа. Освен това, колкото и да спорим, а и както сам каза, дебелината на грифа е въпрос на вкус, както и профилът му. На мен гриф, по-тънък от 20/22 и с различен от объл профил ми лази по нервите, примерно.

Стига, де... Аз пък ще препоръчам Страдибергер. Марката в случая едва ли е от решаващо значение. Като изключим комплектите в МЕТРО "китара+кубе - 150лв", едва ли има марка, която да е непременно неподходяща за начинаещ.

Мерси за Юбавите думи . Като заключение на казаното от мен горе, мога само да добавя, че един познайник на Demiurg ми носи, мисля, DXMG, или както там се казва моделът с EMG81 адаптери, който (въперки,че по принцип харесвам комбинацията от пасивни SD падатери повече) ми звучеше поне 3 идеи по-добре от гореспоменатия от мен DK2M със SD. Също така, един съкварталец има японски Dinky от онези с рисунките и черепите по тях(които не знам дали се произвеждат вече) и SD адаптери, който(поне на hi-gain) с неговия Vox ToneLab има прекрасен метълски и соло звук(в ми бемол). На чисто нямам впечатления от тази китара, де. Все пак, можеш да се разходиш и да пробваш, пък ще видиш дали ще ти легне на сърцето някоя бройка.

И аз за същото (неприказване на изсмукани от пръстите глупости в защита за порицание на дадена марка китари) подканих вече два пъти, за съжаление без успех. Но... темата така или иначе вече си свърши работата.

A-a-a, тънко-дебело ще си остане вечен спор. Аз даже се замислям вече, дали вместо вечно да обяснявам за какво точно става въпрос, кои са предимствата и недостатъците, просто когато стане дума за дадена китара да не заявявам: "Тая китара е мега-анорексична с тоя неудобен тънък гриф", след като хората, които харесват тънки грифове винаги поемат подобен подход, незачитайки вкуса на другата половина китаристи.

@Malcolm Young: Нека не слагаме шаблони на разни марки - това са глупости. На всеки е ясно, че най-евтините китари не са цвете, без значение от марка.

Опасявам се, че ако ти препоръчаме марка, ще направим на някого реклама. Марките, които се предлагат тук са Cort, Squier, Washburn, Ibanez, Jackson, Yamaha, Richwood, Stagg, Career, Dimavery, Blade, Factor...... и т.н. Като правило, китарите за под 300 са съвсем нисък клас и са за начинаещи. Имат редица недостатъци. Китарите в диапазона около 500-1000 са среден клас и си имат съответните достойнства. По-скъпите китари са вече среден до висок клас. Разбира се, два еднакви инструмента няма и трябва да се избират винаги, когато е възможно на ухо. Неопитен китарист едва ли знае какво точно избира, аккво да слуша и какво да гледа. По въпроса можеш да намериш стотици теми назад в "китара", ако не те мързи, разбира се. Ако те мързи, рискуваш да останеш не съвсем информиран. Аз ти препоръчвам да пробваш всичко след което да си решиш сам.

Капъша по едно време имаше едни много готини ампчета, които можеха и на батерии. Размерите им бяха около 10х12х15см - с драйв и клийн канал. Едни малко по-големи имаха и вградени ефекти, но за тях не съм сигурен дали можеха на батерии.

Преди 2 седмици ремонтирах един черен японски DK2M със Seymour Duncan адаптери. Имаше нужда от левелинг на прагчетата, въпреки, че беше на не повече от 4-5 месеца, което ми говори, че може би е имал същата нужда и като нов. Дори преди левелинга(който прави прагчетата малко по-ниски), заключващия нът беше поставен малко прекалено високо, което правеше свиренето на акорди на първите прагчета дразнещо фалшиво, дори при идеално настроена и октавирана китара. Тялото беше от някакво доста светло дърво, което не мога да кажа какво беше, но много повече ми приличаше на липа със светлия си цвят и зеленикавите си жилки, отколкото на елша(както е в спецификацията). Тона не беше чак лош, но не чух да звучи забележително добре. Бих казал, че звука на индийските джаксъни, след съответната смяна на адаптерите, едва ли е по-лош. Иначе нямаше типичните забележки на индийчетата, като леки усуквания по грифа и т.н. Но не знам дали си заслужава.. друга бройка може и да е напълно ОК. Трябва да се пробва, както винаги. Тази, която пробвах не ми хареса като звук. Разбира се, приложението на тези метли е повече в hi-gain звука, където китарата определено е доста приемлива, но на чисто не намерих нищо красиво в звука - имало е дори индийски Джаксъни, които са ми харесвали повече.

Днеска минах през Капъша - докарал е 2 доста интересни китари RIchwood. Едната е LP копие за около 560 камъка - тяло от махагон, добра изработка, отзад червен полупрозрачен лак, отпред топ от клен(мисля, че фурнир). Другата е подобие на страт HSS, тяло от swamp ash, натурален финиш, черен пикгард. Цената беше 380, ако не се лъжа. Пробвах и двете и доста ми харесаха като звук. Може да огледате.

По принцип да, но не е задължително... особено ако става дума за разни български соц. изчадия... Ключовете пластмасови ли са(оситеим ) или са си метални?

"С широк гриф" не казва твърде много за китарата... Каква е? Марка, модел?

Имайте предвид, че при добре сетъпната и поддържана китара със свестен хардуер, осезаемо разстройване няма. Дори китара със фендер тремоло може да свири с часове без да се разстрои дразнещо, ако е добре сетъпната и свирещият на нея знае как да я поддържа, как да и слага струните и т.н. Освен това, донастройването при малки разстройвания е много по-лесно, отколкото при заключванията. Според мен, освен ако не се правят тремоло акробатики със по 5-6 тона, нуждата от заключване не на дневен ред.

Русначетата са много добри хай-фи лампи, но специално 6н2п не кривят особено красиво в драйв апаратури, предназначени за 12АХ7/ЕCC83.

Не е от ключовете, брато !

Вижте... аз съм виждал и сет-нек китари с тюн-о-матик и наклон на клавата, които имат и 2-секундни глухи тонове, както и китари с флойд, при които най-късия тон е примерно 4.5-5 секунди. Разбира се, не съм виждал китара с флойд, която да изкара 8-10 секундни тонове на високите позиции, както някои подбрани Gibson LP-та, но все пак нещата са доста относителни и не бива да се абсолютизират.

На пръв позглед нелоши китари, но не без някои визуални дефекти, които успях да забележа в топовете, байндинга и т.н. Не знам дали като звук са много над Vintage. Трябва да се чуят. Ако н е са на осезаемо по-добро от Vintage ниво като звук, тогава не знам дали инвестицията си заслужава.

Е, не се унасяй де.... подобна техника определено е използваема за вкъщи, но звука е далеч-далеч зад хубавите усилватели и може да се окачестви по-скоро като посредствен или най-много приличен за някои ситуации.

Суичове продава Капъша също. Не помня колко точно струваха, но точно те СА хубави - добре направени(не онези от ламаринени кубчета с платка, а хубава механика) и са Made in Japan. Иначе за 10 лв няма да намериш, така или ианче.

...което съвсем не означава, че всяка китара без глава ще има равномерен и дълъг състейн. Също не означава, че добавянето на маса към вече съществуваща глава би влошило състейна или би нарушило равномерността му. Това, което се казва е, че когато главата е лека или я няма, състейна е по-равномерен, без обаче да се дава никаква сравнителна или статистическа информация. То ест - горното изразява някакви принципи, но не е в никакъв случай някакъв закон, от който трябва да се ръководим на всяка цена, когато си правим заключения.

Да ти кажа, акустична китара се боядисва с нитроцелулозен лак(по възможност пръска тънко). Друг вариант е шеллак, но предимно при инструменти, които си струва да бъдат ремонтирани(с хубав звук). Лакирането твърди лакове е недопустимо при акустичните инструменти и им разваля звука. Но... това е евтина соц китарка, по-близо до мебел, отколкото до инструмент, та всеки вариант е приемлив. Аз съм скептично настроен относно тази китара, в смисъл, че е евтин шперплатен опит за правене на китара, който така или ианче не звучи, обаче пък от друга страна е прекрасен жертвен инструмент за всякакви експерименти. Ако и свириш на него, бих ти препоръчал да обърнеш внимание на качественото му интониране в много по-голяма степен, отколкото на външния му вид, защото няма по-лошо нещо от това да свири фалшиво(а 99% от соц, китарите свирят фалшиво). Добре е да изравниш и след това оправиш коронките на прагчетата и да ги полираш - информация за тая процедура назад във форума. След това да видиш дали на първите 2-3 позиции не ти се повдигат тоновете с някой и друг цент нежелано - ако са по-високи(като тон), трябва да смъкнеш съответната струна или ако не може да се смъкне и има тенденция първите прагчета да са високи - да преместиш нъта(в случая 0-во прагче) една идея(около 0.5-1мм обикновено е ОК)по-близо до 1-во..... След това е добре да застопориш магарето долу на ТОЧНОТО място, където октавите са точни. Така, ако не добре звучащ инструмент, ще се получи поне китара, която не дразни с фалшивината си.

Е, не може ли Park, малко Маршалче, Peavey Transtube, Behringer и т.н??? Или ей-така си смучем съвети от пръстите?