Evtim Djerekarov

Разби един мит, недоказвайки невалидността на нещо недоказано. Браво! Сега остава да говорим и дали "3+3" или "6 в ред" глава е по-добре за състейна... На който му се занимава толкова много с аргументация, вместо да пише предположения, да научи Matlab, SolidWorks и т.н. и да направи един подробен анализ. Това предлагам аз! Ако няма никой време - нека да не се опитваме да доказваме неща, за които и ние самите никак не сме сигурни(което пак отнема време). Иначе конкретно за правата и наклонената глава ще спомена само една разлика, която по никакъв начин не знам как влияе на състейна, но е значителна от гледна точка на часа по физика по-горе: Когато главата е наклонена, ако трябва да изобразим как струната се опитва да издърпа главата, векторът ще има за начало съответния ключ и за край точка, някъде по оста на нъта. То ест можем да кажем, че струните по-скоро се опитват да притиснат по-силно главата към шийката на грифа, макар и това да не е единствената посока, в която силата действа. Когато имаме права глава, струната(особено първите 4) се опитва да извади водача от главата и може да се каже,че по-скоро се опитва да огъне главата напред.

Toва съществува, особено при някои инструметни без водачи, струната там "обича" да вибрира на някои честоти. Затова е добре при тези китари(без водачи), участъка струна от нъта до ключа да не е твърде дълъг, тъй като резонансната честота на този участък може да навлезе в диапазона на възпроизвежданите от китарата тонове и както да яде малко от енергията на струната на определени тонове, така и да прави чуваеми резонанси(на практика дълги тонове), на тези тонове и да ни дразни с това.

Много в офтопик отидохме, но на права глава като сложиш водачи за струните, къде е разликата?

E, разбира се, че има и трагични китари, при които и два килограма да сложим на главата, файдата е никаква. Когато всичко в китарата е ОК, добавянето на допълнителни тежести има едва доловим ефект. Най-силен е ефекта, когато китарата все пак има някакви проблеми с глухите тонове.

Не си съвсем прав. Тежестта пооправя глухите тонове на някои китари. Просто главата(и грифа) нямат чак толкова силни вторични резонанси, когато главата е по-тежка, защото така тя е по-инертна и не позволява грифа "да се разтрепти" така силно на определени честоти и да "изяде" енергията на трептящата струна чрез вътрешните си вибрации.(в тоя час не мога да го обясня по-добре, но в общи линии представи си, че допреш някаква пластина до струната - ще се разтрепти и ще и отнеме енергията на струната бързо - но ако пластината е достатъчно тежка и е трудно разтрептяващ се "полюс"(като например прагчето на грифа), няма да се разтрепти и няма да отнеме от енергията на струната толкова много). Глухите тонова съществуват при инструменти от най-различен ценови клас, а и не винаги могат да се определят като дефект. Просто едни китари са по-добре в това отношение от други, дори когато говорим за две еднакви китари. Освен това ВСЯКА китара има глухи тонове. Проблемите са, когато едни тонове са 2-3 пъти по-къси от други. Иначе може би няма китара, при която всички съседни тонове да са еднакво дълги. Дори и при доста реномираните китари се намират такива с някой и друг глух тон, но това не пречи на реномираните фирми да не ги бракуват. А ако имаме една "перфектна" китара, малко утежняване на главата може и да и докара мъничко повече състейн, макар и тя да не е нито евтина, нито дефектна. До къде е разумно да утежняваме главата е отделен въпрос, разбира се. Прав си, че най-важното е качеството, което естествено е сравнително тясно свързано с цената. При хубавата китара и най-глухите тонове са по-дълги от най-дългите тонове на лошата китара. Но това не значи, че една китара за 500 лева винаги ще има по-малко състейн от друга за 1500. Историята познава и обратния случай... Затова, нека не генерализираме нещата, а просто кажем, че: 1. Качеството на изработката влияе на продължителността на тона. 2. Качеството на материалите влияе на продължителността на тона. 3. От горните следва, че до известна степен, макар и да има изключения, цената определя продължителността на тона. 4. Конструкцията влияе на продължителността на тона. 5. Следователно и тежестта на главата също влияе на продължителността на тона.

В пеенето има много индивидуалност. А рока също е популярна музика. Така, че поп пеенето не изключва рок пеенето.

Честно казано, най-бързо ще се научиш с добър преподавател по китара и солфеж. Всички останали начини са гарантирано по-бавни. Това е сериозно!

За електроакустична и акустична може да се въведе някакво подобно допускане, но разликата между ел. китара и електроакустична китара е голяма. Всъщност е необходимо да кажеш за каква китара говориш. Под електроакустична, предполагам имаш предвид китара с вид на акустична китара(класическа, с найлонови струни или "уестърн" - dreadnought китара с метални струни), но такава, която има пиезо звукоснемател и може да се включва към усилвател. Под електрическа китара най-вероятно имаш предвид solid body - с тяло от плътно дърво, а не hollow body - електрическа китара, която има кухини - така познатата у нас "джаз китара". В такъв случай разликата е ОГРОМНА - електроакустичната китара звучи в общи линии като акустична(уестърн или класическа) ктиара, но може примерно да се включи към пулт/усилвател, и да се спести нуждата от озвучаване с микрофони по участия, макар, че ефектът не е съвсем същия. Електрическата китара(solid body) е инструмент, коренно различен по звучене, начин на звукоизвличане и свирене и т.н. Двете китари не са взаимнозаменяеми нито като техника на свирене, нито като звучене, а с определени условности може да се каже и че са предназначени за изпълнение на различен репертоар. ПС: В примера с ел.китара, който ти дадоха горе, китарата свири само единия глас, а другата(втория глас) вече е записана. Освен това, там е ползван ефект "дисторшън", който променя звука на китарата драстично. Иначе готино клипче на музиката от "Конникът и звездните шерифи" . Ето ти пример с по-чисто звучаща електрическа китара: http://www.youtube.com/watch?v=IszurMQEZKM Разбира се, различните електрически китари имат известни разлики в звука също. Иначе няма "по-добър" тип китара - просто са различни.

Eхх, и аз бях доволен преди години от МТ2, но с времето човек започва да чува някои неща.... сега ми звучат супер пластмасово тия педалчета(не само МТ2, а и всички подобни хай-гейн кривочи на тоя принцип). Но... спомням си,че метълзон, включен в евтино практиз ампче Fender 15W даваше доста приличен звук за металургия. За контраст, същият, включен в евтино практиз ампче Маршал звучеше като пълна пръдня, понеже чистия канал на маршалчето не беше съвсем чист и оцветяваше звука в неблагоприятна посока. Така, че комбото и говорителя му в случая имат много по-голямо значение от педалчето, което да смачка звука. Без амп всички тия педалчета звучат като кошер с пчели.

Не мисля, че тези адаптери че са чувствително по-добро решение, ако избобщо са някакво подобрение. Единствено ще ти се понамалят микрофониите, ако сега имаш такива проблеми. Ако нямаш - най-добре не давай 300 лв за адаптери на Стаг, а ги запази за Schecter. EMG-HZ е приличен адаптер за стъргане, макар и далеч да не е от любимите ми, но не мога да се изкажа кой-знае колко добре за селектите.

Бих казал(от опит), че звука им не се различава осезаемо от повечето евтини сток адаптери, само дето са по-скъпи.

Ъ-ъ-ъ, с Мюзикмена, де...

...И да ги пазиш много повече, отколкото Фендера. С ПРС-а на по-обикновен гиг - НЕ !...

Идеал Петров! Вече започвам да любопитствам за звука на крайния резултат.

Външния вид не ми е любим, но за звука мога да кажа, че в резултат на формата и специфичния бридж, е много специфичен - доста ясен, леко металничък, но все пак с прилична доза дълбочина. Това, което ме изненада преди време беше, че дори шперплатена китара(ментето) с тази форма и бридж, макар и да звучи по-евтинко и да има съответните недостатъци, пак запазва характера на звучене на този тип китари, което ясно говори, че формата не е само за красота/грозота, а играе и голяма роля във формирането на звука. Tук е малко микс с акустична китара, но в общи линии много ми харесва този "раздрънчан" тон на телето - доста звънлив и игрив, но балансиран и не избиващ:

Разбира се, че ще е любопитно и полезно да има снимки. BassTraffic, давай снимките! Иначе, според мен е по-добре да се прибегне направо до нова китара.

Valserp имаше предвид тежък РИТЪМ звук. Наистина има китари, които звучат по-стегнато и такива, които звучат по-кишаво и омазано, но не мисля, че може да се направи 100% вярна класификация според марка или тип конструкция. Просто едни китари са ОК за целта, други просто "стават", но нещо не им е "баш". Е, трети не стават никак, но все пак трябва да имаме предвид какво ще свирим, когато купуваме. Когато говорим за висок клас инструменти, все ще се намери начин за изкарване на звук, според мен.

Нищо особено не е тая подложка. По-скъпите китари ги подлагат с дърво при нужда. По-евтините - с каквото има. Обикновено върши работа, така или иначе.

Ето ти обяснение за проблема "когато волюма е усилен наполовина": http://forum.muzikant.org/index.php?showto...st&p=434990

Всички адаптери за китара прихващат шум/брум, при наличие на външни източници на електромагнитни вълни. Едни по-малко, други повече. И това не е твърде здраво свързано с цената. По-скоро с параметри като сила на магнита, брой навивки и др. Пасивните адаптери често са твърде подобни в това отношение. @Dball Активните адаптери(тези с предусилвател в тях) имат някои предимства(например по-малко брум при средно положение на волюм потенциометъра), породени от ниското им изходно съпротивление и маклото съпротивление на окомплектованите с тях потенциометри(25-50К), но също чуват външните електромагнитни полета, а някои(особено CRT монитори и др.) източници на брум чуват много по-силно от пасивните адаптери в определени положения на китарата спрямо източника. Нойз гейта не винаги е добро решение, тъй като изяжда и звука, когато се затвори. Разбира се, единичните адаптери хващат значително повече брум(ниско бучене, най-често от ел. мрежа, монитори и др.) от хъмбъкерите. Хъмбъкерите(двойните адаптери) хващат доста по-малко от брума, но пък това носи със себе си и различията в звука между тези два основни типа адаптери за ел. китара. Хъмбъкерите имат 2 бобини и са измислени така, че брума индуктиран в двете бобини, до голяма степен се гаси и изчезва. Активните адаптери по-малко се влияят от не добре екранирана китара или лоши кабели, но в общи линии пак "чуват" външните електромагнитни източници.

Не, няма нищо общо с това. Просто, когато volume потенциометъра е усилен на макс, тогава изхода на китарата е директно свързан със сигнала от адаптерите, а между него(изхода) и маса има съпротивление, равно на пълното съпротивление на потенциометъра(250 или 500 килоома, в зависимост от потенциометъра). Тогава изходното съпротивление на китарата е от порядъка на под 10 килоома(колкото е изходното съпротивление на самите адаптери, което при пасивни варира от около 4 до около 14 килоома). Когато намалим потенциометъра до края, тогава изхода на китарата е ефективно заземен и изходното съпротивление на китарата е близко до 0. Когато потенциометъра е поставен в положение около средата, тогава се получава така, че между сигнала, идващ от адаптерите и изхода на китарата имаме съпротивление, равно на около половината от стойността на потенциометъра(125-250килоома), както и съпротивление с подобна стойност между изхода на китарата и земя(понеже плъзгача на потенциометъра е горе-долу в средата на резистивната лента и дели потенциометъра на 2 съпротивления, равни на около половината от пълното съпротивление на потенциометъра). Поради наличието на първото съпротивление(между изхода на китарата и сигнала от адаптерите), изходното съптротивление на китарата става равно на около 130-260 килоома, което очевидно е доста пъти над 10-те килоома, както беше когато волюма е усилен максимално. Това означава, че външните смущения, прихванати от кабела влияят на полезното сигнално напрежение около 13-26 пъти по-силно(понеже китарата има 13-26 пъти по-голямо изходно съпротивление, сравнено с първия случай), отколкото когато потенциометъра е максимално усилен. Моят страт е с 250К волюм потенциометър и е естествено влиянието на брума да е една идея по-поносимо, поради тази причина(което разбира се, не означава, че 250К потенциометър е по-подходящ за китарите с 2 хъмбъкера). Като за начало, пробвай да вдигнеш кабела от земята докато свириш и виж дали ще има разлика. Иначе неща, които могат да се направят по въпроса включват: -сдобиване с максимално добре екраниран кабел. -екраниране на китарата. -др.

Добре де, НАКАРАЙ ги да ти го сменят, по дяволите. Ако не - нанеси сериозни материални щети.

Лошото е че тук трудно се намират свестни потенциометри. Единствените, които съм пробвал повече пъти и имат нещо общо с логаритмичните са купени насипно от муз. магазина в малкия ЦУМ. Всъщност, капъша също има едни, от които имам нелоши впечатления, но от един единичен случай. От РФ един познат взе волюм/тон/тон за страт(Фендер потенциометри за 15 лв. парчето) и честно казано нямаха НИЩО общо с логаритмични потенциометри(или поне волюма - действаше почти като ключ). Иначе на тон потенциометрите Фендер си имаше ключе - явно за да се изключат напълно от веригата, когато тона е в положение "максимално ясно" - това ми хареса. Иначе от волюм пота Фендер останах крайно недоволен, особено имайки предвид цената му от 15лв. Със същия успех можех да взема и линеен потенциометър, вършещ същата работа за 1/20 от цената. Не знам защо така се получава - ако някой има повече опит с тези потове - нека сподели. В магазините за електроника рядко се намират логаритмични потенциометри с желаните стойности. Иначе линейните са ОК, но с максимална стойност 1 мегаом - с връзване на резистор се наподобява малко логаричмична крива, но не е баш ДЪ РИЪЛ ТИНГ. Ако имаше 2-3 мегаома линейни потове, по-добре щеше да играе номера с резистора.

По принцип крайните лампи се сменят около два пъти по-често от предусилвателните, понеже там играят по-големи мощности. Няма правило, живота на лампите е в границите на няколко хиляди часа. Зависи колко и как свириш. По принцип, веднъж в годината би трябвало да е ОК, но не е железно правило.

Май не!