Evtim Djerekarov

Не, всички честоти в чуваемия спектър се чуват от ухото. Повечето звукови карти не могат да записват извън този диапазон. Проблемът е другаде, а и когато настройваш ел. китара не ползваш микрофони. Най-добре се въздържай от коментари, когато нямаш сигурност в знанията си.

Аудиджи 2 ЗС наистина няма проблеми със закъснението, но ако ше записваш - шум има. Затова можеш да се разтърсиш на старо за Одиджи2 ЗС, комплект с предния панел, който седи отпред, при ЦД-устройствата. Би трябвало да намериш за под 150 лв.

Нека когато говорим за естетика да не говорим за "качество", а например за "качествено същият звук", което са различни неща. Мисля, че ако просто в закъснителната част на един цифров дилей се сложи lowpass филтър на съответната честота, тогава, дори да не се получи качествено същия звук, то поне това, за по-меката атака на повторенията и все по-заглъхващите повторения, ще се получи. Но... много задълбахме в технически теми. Накратко това, което исках да кажа, за беринджъра беше, че ако случи на бройка, която да не се повреди и да не се носи по сервизи, то със сигурност ще получи дилей, хорус и останалите там ефекти. Дилея ще е дилей.. едва ли има две мнения по въпроса. Единственото, което ме притеснява, е че има само две копчета за регулиране на параметри. Например, ако имаме хорус, то той има поне 3 важни настройки, а именно rate, depth, mix(a някои имат и доста добре звучащата опция feedback). Не знам кои от тези ще могат да се контролират с тези две копчета, следователно какви естетически ефекти ще могат да се постигнат с този хорус. Иначе, че педалчето ще си върши работата, особено за по-непретенциозни изяви и за вкъщи, съм 99% сигурен.

При достатъчно съобразителност от страна на инженерите, тези "артефакти" могат да бъдат много добре симулирани с едно DSP в цифровия ефект. Разбира се, винаги има хора, които предпочитат да платят повече, за да притежават оригиналната схемотехника. Тя затова и още се произвежда . Иначе, някои закъснителни линии от 70-те вече се намират трудно. Това е едно от нещата, което обуславя сравнително високата цена на аналоговите ефектчета, освен, разбира се, славата им.

Aми ако говорим за качество, в смисъла на честотна лента, да - старите аналогови времеви ефекти, изпълнени със закъснителни линии, имат доста тясна честотна лента, често ненадвишаваща 3kHz, особено при по-дълги времена на закъснение. Тук не говоря за естетическия ефект, който педалчетата създават, а за схемотехническите им ограничения и качеството на звука има в смисъл "качество на звука". Старите аналогови педалчета обикновено имат сравнително тясна честотна лента на закъснелия сигнал, както и последният често съдържа изкривявания. В този смисъл, допускам, че педалчето на Берингер, понеже доколкото разбрах е цифрова машинка имаща що-годе съвременни АЦП и ЦАП, би трябвало да има по-прозрачен звук от старите аналогови педалчета. А това, дали ще постигне добър естетически ефект и дали има достатъчно възможности за контролиране на ефектите в желаната посока, е отделен въпрос.

Е, със сигурност ще трябва поне да раздвоиш кабела от адаптера си, за да захраниш и двата ефекта. Препоръчително е да се ползва специализирано захранване за педалчета, но на първо време можеш да минеш и с адаптера. Единствено трябва да гледаш колко ток харчат педалчетата. Като събереш цялата консумация, трябва да не надхвърля, примерно 60% от тока, който адаптера може да отдаде, без да се запали. Трябва да внимаваш и с поляритета, когато правиш накрайник за второто педалче. Това дали звука ще се размаже или не, зависи от това, как боравиш с педалчето. Ползвай пунктуация!

Аз не мисля, че популярните педалчета на Бос(особено по-класическите такива) биха изпъкнали с нещо, като качество на звука, понеже в общи линии ползват същата евтина компонентна база(в общи линии евтини компоненти, които има във всеки телевизор, радио или CD плеър). Единствено надеждността им със сигурност е по-добра. Конкретно от аналоговите ефекти на бос, изпълнени със закъснителни линии(старите им флейнджъри, хоруси, дилеи), допускам че педалчето, което си си харесал, може и да е по-добро като звук.

Ами имам предвид, че не ти трябва супер висококачествен ефект за студийна работа, а просто ефект за китара, с който да свириш, включен в китарен усилвател. Една голяма част от хубавите комбота имат в себе си не какъв да е, а пружинен Reverb(който едва ли може да се каже, че има голяма прозрачност на звученето), та, във връзка с това, би трябвало почти всеки нескъп цифров ефект(като този) да ти свърши работа. ПС: Под кубе имам предвид усилвател за китара, който включва в себе си и говорител/кабинет(не са отделно глава и кабинет).

Имайки предвид, че ще ги ползваш за китара и ще ги включваш преди кубе, звука би трябвало напълно да те устройва. Единственото, което е малко съмнително при тази марка е надеждността, но пък ако си имат гаранция и не са скъпи, мисля че не са лошо решение на тоя етап. При FX процесора, доколкото виждам, имаш контрол на 2 параметъра на всеки ефект, което може и да се окаже малко за някои ефекти. Във всеки случай, ако цената е добра, не виждам защо да не става процесорчето.

Извинявай... но малко стъкмистика правиш. В смисъл.. лагването на програмата няма отношение към точността, понеже не изменя височината на тона. Ако звуковия хардуер е добър, тунера може да работи зверски точно. То и в тунерите работят.. компютърни програми. Съпротивленията също не играят - обикновено за синхронизация се ползват кварцови генератори на някаква висока честота(примерно 30MHz). Иначе наистина е най-добре на слух, но това не винаги е възможно, примерно на шумно.

Разликата 440->443 може да е от различни неща, включително различна синхронизация. Пусниси на два компютъра две едни и същи мп3-ки от по 20 минути и ще видиш, че след време ще се разминат. Както и два часовника се разминават чуваемо за няколко минути.

Дори ако кажем, че при свирене на най-ниските тонове, мощността може да не е 200%, то тя със сигурност е по-голяма от 100%(в смисъл, спрямо синусиода със същата амплитуда) когато струната звучи, понеже, както знаеш, изкривеният сигнал е силно компресиран и почти лишен от динамика, пък и в случая - доста богот на хармоници, съответно несинусоидален. Случаят за който ти говориш, с резките пикове и заглушаване, може наистина да има програмна мощност, по-ниска от 100%, но това не може да се отнесе за всеки тип свирене. Затова, ако кажем, че в зависимост от това как се свири, програмната мощност, за среднодълги периоди от време(да кажем 10-20s) варира в границите 60-180% при хай-гейн, мисля, че няма да сбъркаме. Тук е редно да отчетем ограничаването по мощност, наложено от параметрите на захранващия трансформатор. Колкото до хода на говорителите - да, при свирене с къси и резки пикове, те ще имат по-голям ход, обаче при свирене на не чак-толкова диамичен материал, техният ход би бил минимален, особено когато ползваме по-високите регистри на китарата.

Аз предлагам ти да покажеш осцилограмата на една траш или блек метъл китара, за да видим дали е правоъгълна само за няколко милисекунди или е по-скоро близка до правоъгълната в повечето време(освен когато не се свири).

За платки домашно производство в неголеми количества, може да се ползва просто хартия от гланцови списания фомат А4. Става най-добре с хартията, за която Ники е споменал. Иначе гланцовата хартия от книжарниците, както и фолиото, което се отлепва от самозалепващите се листи от книжарницата е твърде лъскаво и не задържа добре тонера. В този случай, той може да остане и върху барабана на принтера, което е неприятно, защото след това ще изцапа поне 5-10 листа. Перманентният маркер не е добър вариант и не прави хубави писти. Става само за леки поправки, и то трябва да повторите няколко пъти. За обезмаслител, коресилинът е достатъчно добър. Разбира се, може и друго да се ползва.

Не всички усилватели могат безпроблемно и дълготрайно да работят с волюм на 10 часа. Преди години бях чел за тези неща и имаше мнения за усилватели, като стари AC30, които бяха ходили на ремонт, след което ги бяха предупредили да не ги позлват на 10. Разбира се, там може да е ставало дума и за самия усилвател. Но по принцип Валяка е прав - 1.414 * 1.414 = 2. Т.е. мощността, която усилвателят отдава на говорителите при силно изкривен сигнал е двойна, в сравнение с неискривен сигнал.

Пасивните тонкоректори затихват сигнала. След коректора, трябва да възстановиш нивото на сигнала. Едно примерно решение е на направиш повторител с още един полеви транзистор, от сорса на който да вземеш сигнала за тонкоректора, а след тонкоректора, да промениш усилването на следващото стъпало с полеви транзистор, така че да компенсираш загубите. Доколкото виждам, първото стъпало на усилватлчето си е в схема на повторител. Повторителя не може да има коефициент на усилване, по-голям от 1. Не ми се занимава да ти смятам тонкоректора, но можеш да пробваш да направиш така. повторител(подобен на този, който вече го има в схемата)->тонкоректор->повторител(както си е в схемата)->чип(както си е в схемата) може и така: повторител->тонкоректор->усилвател по схема общ сорс, с усилване по-голямо от 1->чип(както си е в схемата). Кое как точно, обаче зависи, и трябва да си го сметнеш.

Добре е да имаш ключ, защото иначе няма как бързо да сменяш адаптера, който звучи в момента. А Орфей... остави ги Орфей. Те, както знаеш, не бяха много успешна марка .

По-ското не, доколкото знам, в проводниците от метали, тя е от порядъка на мм/s. Мисля, че не.

Kaто изключим липсата на тремоло(което Сач много ползва), китарата не е чак толкова неподходяща. Минимумът, който ти трябва е прилично количество драйв(но не твърде силен, като удряш по струните съвсем слабо, да се поизчиства), както и някакъв дилей/ехо, настроен бавно(300-400 mS, там ще си прецениш спрямо темпото на песента), с около 1-2 повторения, второто вече почти да не се чува, и като цяло повторенията да не са много силни. Така мисля, че ще си по-близо.

По тая логика и пътуването с автомобил е вредно за пеенето. Ако човекът зад теб е с камион и в един момент му откажат спирачките, може да те смаже до такава степен, че тотално да се простиш не само с пеенето. И аз не си измислям, инструкторът на шофьорските курсове ме предупреди...

99% сигурен съм, че при Капъша(http://musicjam.hit.bg/) или в малък цум има това, което търсиш, на разумна цена. Можеш да вземеш китарата и да пообиколиш. Ако се чудиш къде е "Капъша", той е на продължението на улицата, която е зад БулБанк отдолу на булеварда - откъм Пиротска. Улицата, на която се намира клуб Ликьор, също улицата, на едната страна на която има ограда, пазеща да не паднеш в трапа, в далечния край на който е построена католическата църква. Самият магазин се намира в един коридор навътре в сградата. Най-външният магазин, който се вижда отвън е някаква книжарница.

@девилнещоси О-о, ти явно дори не схвана ироноята . Честито! ПС: Важно е да се пише правилно. Поне хората, които уважават себе си, се стремят да пишат правилно, когато общуват.

Съжалявам, но информацията, която ти трябва я има назад в темите. Ако искаш да научиш, ще трябва да се поинтересуваш и да се понапрегнеш. А днес има интернет, има достатъчно информация. Назад има поне 300 страници. Чети и търси.

Ами ако говорим за звука на китарата, може би ще се доближиш повече с някое махагоново копие на FlyingV, Explorer или Les Paul, като разбира се го снабдиш със съответните адаптери.

Прието е да се счита, че техническата посока на тока съвпада с посоката на движение на въображаемите положителни заряди(каквито в металите липсват). Затова, посоката на тока в металите се счита за обратна на посоката на движение на електроните. Има два типа биполярни транзистори - PNP и NPN. Също така, през транзисторът текат ДВА тока - управляващ(базов) и управляван(колекторен). Стрелката в емитера показва посоките и на двата тока. При NPN, и двата тока "се вливат" в емитера, докато при PNP те "излизат" от емитера. Естествено, знаеш, че токът тече от точка с по-висок потенциал, към точка с по-нисък. Следователно, за да работи правилно биполярният транзистор, трябва да му се осигури работна точка. Най-важното в случая е да разбереш, че биполярният транзистор се управлява не с напрежение между базата и емитера, а с ТОКА, който тече в базата(към или от емитера). Ако си представиш, че в транзисторът има 2 прехода, като базата е обща и за двата, то управляващият ток е този, който тече през емитерния преход(от базата към емитера или обратно, в зависимост от типа на транзистора). Управляваният, по-голям ток пък протича и през двата прехода и тече от колектора към емитера(или обратно, в зависимост от типа на транзистора). Отношението между големината на управлявания ток към големината на управляващият ток, често се бележи с параметъра beta и най-често е число от около 40 до около 500, като варира както с конкретния транзистор, така и с отделната бройка, в известни граници. Ако базовият ток е Ib, колекторният - Ic, а емитерният - Ie, то: Ic = beta * Ib Ib = Ic / beta Ie = Ic + Ib = (beta+1) * Ib PS: Препоръчвам 2-та учебника "Полупроводникова Техника" на Атанас Шишков.