Evtim Djerekarov

Добре е да се гледа от двете страни на нещата, защото е възможно и на старо човек да си купи страшна тояга, все пак... Два пъти ми се е случвало и за 400+ да взема китара, която уж е много добра(и струва нова повече), но свири доста зле, на старо. Така че, нека не сме твърде оптимистично настроени към която и да е алтернатива, защото винаги има шанс да се попадне на пръчка. Ако се пробва, няма проблем, мисля аз.

Мисля, че и ти малко се изхвърляш...и с описанието на китарата, и с това, че за 250 може да се намери нещо много по-добро. Аз бих препоръчал китарата да се пробва първо.

Ами, като дървения едва ли е върха на китарите, но (би трябвало, поне), получаваш NI Guitar Combos софтуера(мисля, че накрая можеш да си лицензираш едно от 3-те комбота, но не съм сигурен), има си вградена саундкарта, получаваш и перца, колан... Като, цяло, ако ще ползваш и компютър, едва ли има по-евтино решение от това.

Да, преводът е малко чудесен...

Kакто предполагам, че не може да се разчита, че китарата може и да няма дълъг живот.

При по дългия кабел, при равни други условия, е възможно да чуваш по-малко високочестотни смущения, защото капацитетът на кабела е съответно двойно по-голям.

Според мен, измервания на важните параметри на кабела биха показали ясно защо този или онзи кабел звучи различно. Намирам елемента с хвърляне на боб за неуместен.

За да ги продадат за 100 лв. При скъпите кабели често се набляга и на специални жакове и т.н. екстри, за да може все пак да се убеди клиентът да ръсне съответната сума. Обърни внимание, че фирмите, които предлагат "хай-енд" кабели, обикновено не са в състояние нито да дадат технически обосновано обяснение защо кабелите им трябва да са по-добри, нито дават сравнителни тестове с други кабели. Често се набляга на странни описания от сорта на "по-музикално" звучащ кабел и други подобни тъпизми. Естествено, няма лошо човек да се ръсне повече за кабел с жакове, който имат прекъсвач, вграден предусилвател или други подобни екстри, но по-скоро заради жаковете, отколкото заради кабела. Държа да наблегна и на факта, че обикновено в повечето апаратури има поне едно 1-2 метра жици и писти по платките, които са си от най-обикновена мед или алуминий. Едва ли тук проводимостта е от особено значение, при 1+ мегаома входно съпротивление на апаратурата и минимален входен ток. На практика, входа на апаратурата обикновено се управлява почти само с напрежение. В този смисъл, дали кабелът ти ще има съпротивление 0.05 ома или 0.001 ома, няма да повлияе на амплитудно-честотната характеристика с повече от да кажем, 0.1dB, което просто няма как да бъде чуто. В случаите, когато все пак чуваме разлика, това най-често се дължи на следните две неща: 1. По-добро или по-лошо екраниране, водещо до по-малко/повече смущения. 2. Различен капацитет на кабела, който в комбинация със индуктивността на адаптерите, съставя трепрящ кръг, който най-често прави лек бууст в областта на средниче честоти. При смяна на кабела, тази честота се мести в известни граници. Отделно, като капацитетът е голям, високите честоти стават по-слабо изразени. Но горните две неща нямат много общо с цената на кабела. Даже немалко от скъпите кабели имат доста прилично висок капацитет(да кажем, 40-100pF на метър), което не е твърде похвално. Отделно, една активна електроника в китарата, съчетана с най-смешния кабел за по 50ст. метъра, несъмнено би довела до по-малко смущения(от кабела) от най-специалния кабел, без активна електроника. Да, китарата трябва да е добре екранирана и свързана. Кабелът просто трябва да е добър, което не значи задължително скъп. Бих добавил, че е добре и да нямаме проблеми с електрическата мрежа, а още по-добре би било ако в самото помещение няма силни електромагнитни смущения.

Разликите са следните: 1. При ключето, входа на диста и изхода му се намират твърде близо физически вътре, в ключето, тъй като пластините са на не повече от милиметър, при това неекранирани. 2. Входната верига на ефекта е високоомна, най-често с входно съпротивление 1+ мегаома, а самата китара не може да бъде източник на ток, което прави доста лесно индуцирането на немалки напрежения в нея, дори при сравнително малка енергия на смущаващият източник. Товае същото като да джапнеш в една малка баричка - силно влияеш на моментния и поток. Ако пробваш да джапнеш, примерно в Дунав, едва ли сериозно ще повлияеш на моментния поток. Това е нагледен пример за това, колко по-лесно е да повлияеш на напрежението в една високоомна верига, където тече твърде малък ток. 3.Обикновено електронните ключове взимат сигнала за байпас след входния буфер, където веригата е нискоомна. 4. При електронния ключ(при добре проектирана платка), рядко пистите на входа и изхода се намират твърде близо една до друга, без екран между тях.

Предполагам, че разликата няма да е точно осезаема, ако има някаква. Забележете, че обикновено "хубавите" кабели са доста скъпи, което се обяснява с безподобните им свойства. Макар и да има резон в НЯКОИ от рекламните материали, аз съм скептик и мисля, че при кабелите говорим повече за бизнес. Според мен всеки кабел, който е достатъчно добре екраниран и има достатъчно нисък паразитен капацитет, става. Вече и аз, както валяка, започвам да се ядосвам, когато чета полунаучни ревюта и реклами на подобен род продукти, особено когато е спомената думата "аудиофил". Според мен теорията, която обяснява преходните процеси в един кабел, е отдавна известна и не е нужно да се опитваме да откриваме топлата вода, на космически цени. Дразня се, и когато всевъзможни кретени започнат да обясняват, как всъщност науката не обяснява точно тези процеси, как е твърде неточен модел, как чуват разлика, когато си обърнат кабелите наопаки и т.н. Още по-смешно ми става, когато хора чуват разлика "от земята до небето" в подобни експерименти. Ето някои извадки от ревюто, които ми се струват интересни: ...high end cable manufacturer with a big reputation in audiophile circles for its outrageously expensive cables... ...the capacitance of each cable was fairly high (53pF/feet). Capacity is one way of measuring cable's transparency with regard to high frequencies, but... (Да де, ама колкото по-голям е капацитетът, толкова по-глухо ще звучи кабелът) В общи линии, не мисля, че този кабел притежава нещо, което не може да се постигне с поставянето на съответния кендензатор между клемите на кабела, от страната на усилвателя(та да се емулира по-големият му капацитет, евентуално водещ до по-малко "хващане на радио"). Според мен, подобни реклами са доста добре платени и имат за целева група хората, които лесно си внушават разни неща и много обичат дългите, описателни дрънканици за това, колко специално звучи даден артикул.

Това трябва да е тример, с който да се наглася режима на първата лампа. Предполагам 50-100К е добре. Линеен. За да можеш да си настроиш преднапрежението ще трябва да ползваш сигналгенератор и осцилоскоп или поне PC-осцилоскоп за саунд-карта.

Mисля, че ключа, за който говориш (3PDT) няма 3 положения, а само две(3PDoubleThrow, обикновено ON-ON ключе), а просто има 3 секции, а не две, както DPDT ключетата ето така: NO NO NO M M M NC NC NC където M е средния извод, който се свързва(за всяка секция поотделно) със съответния NO или NC в зависимост от положението на ключето. Това(че е с 3 секции) създава известно удобство, като например това, че можеш да си свържеш и светодиод, който да се включвюизключва, без допълнителни натаманискити. Иначе, механизмът е следния: В байпаснато положение, изходния жак е свързан с входния, входът на ефекта е заземен, а изходът не е свързан с изходния жак(за да не вкарва бял шум). В активно състояние, входа на ефекта е свързан към входния жак, изхода на ефекта - към изходния жак. Тук точно се получава проблем при хай-гейн ефекти. През ключето, изходния сигнал се индуцира във входа и се получава високочестотно свистене(осцилация), когато поувеличим драйва. Това може да се избегне, като направим ефекта не точно "тру байпас", а сложим един входен буфер, след който да взимаме байпаснатия сигнал от входа(а не от входния жак). Така осцилациите стават по-тръдни, понеже буферът е повторител с ниско изходно съпротивление и е трудно индуцираният от изхода на ефекта сигнал да предизвика сериозни колебания в напрежението на нискоомната изходна верига на буфера. В този случай, обаче, в байпаснато положение, няма как да заземим изхода на буфера(защото ще го повредим), което значи, че трябва да поставим някакъв резистор по пътя на сигнала, след точката от която взимаме "байпас" сигнала, който резистор да ограничава тока, който буфера "снабдява", за да не повредим буфера и да не му влошим параметрите. Може да се направи и с повече от един буфер, варианти много. Ако пък наистина искаме съвсем истински тру байпас и консумацията на енергия не е проблем, може да се направи с каквото и да е ключе(може и моментно, ако направим превключваща електроника) и с едно или повече(за по-добро разделение вход-изход)релета.

Това е точно така. Лампите кривят, защото стъпалото е "в режим на насищане", или пък активният елемент е напълно запушен, което няма никаква връзка със излизане извън работния режим на лампите. Лампите все пак могат да бъдат заменени и да се чуе звуковият резултат, но едва ли резултатът би бил по-добър, без необходимите модификации. Трябва да се спомене обаче, че в случая критерият е твърде субективен и няма твърде много общо с инженерните принципи, целящи постигане на максимално линейни характеристики. Според мен най-важното е когато се прави нещо в китарна апаратура, да е сигурно, че няма да настъпят повреди. Иначе субективният момент е твърде голям, за да мога да имам някаква ясна позиция по въпроса(в смисъл - постигане на определено звучене), тъй като не съм си правил експерименти. Иначе, що се отнася до десетократно по-големия аноден ток на въпросните лампи - това би имало полза само тогава, когато стъпалото е така оразмерено, че да позволява работа без нежелани изкривявания. Мисля, че в определени ситуации, по-ниското изходно съпротивление би имало плючове. Във връзка с горното искам да те попитам: Нормално, във един китарен усилвател, когато крайното стъпало вече изкривява, протича ли решетков ток през решетките на пентодите/тетродите, в смисъл - има ли смисъл от ниско изходно съпротивление на фазоинвертора в тези случаи, или решетките на крайните лампи винаги имат високо входно съпротивление.

Главният проблем е, че локинг нъта е волям и няма къде да го сложиш, без разни натаманистики. Иначе, дори фиксирани бриджове с фини настройки съм виждал да се продават из нета.

ДА, по всяка вероятност има или колебания в мрежата от климатика, или създава някакви електромагнитни смущения. Пробвай на друг контакт. Ако няма промяна, пиши пак да мислим.

Това горното е или реклама, или некомпетентно мнение. Евтино и хубаво няма, пич. Нито китарите, които се продават във Фактор и другите магазини са лоши, нито китарите в РФ са по-добри или по-евтини от тях. В общи линии, получаваш това, за което плащаш, пък ако нямаш късмет или не знаеш какво да гледаш, получаваш и по-малко от това, за което плащаш. Аз ще се въздържа от съвети за конкретни магазини или марки, тъй като при наистина евтините китари, подобни съвети почти винаги са глупави. Само ще ти кажа да обиколиш колкото се може повече магазини и да ПРОБВАШ повече китари, пък ще си намериш твоята. И имай едно на ум, когато слушаш консултантите/продавачите. Все пак всеки иска да си пробута стоката. Ако не свириш, вземи приятел, който свири, по възможност добре, и слушай.

Виж V2153: http://www.coolaudio.com/products.html

В интерес на истината аз не знам дали не е чела, а и не знаем дали нямаше да е още по-добре, ако беше.

Пичове, новото производство на кремона няма нищо общо с мотиките от соц. време, за които някои от вас говорят. Хайде следващите мнения да са от хора, които са се докосвали до новите модели, и имат някакво мнение, базирано на този си опит. Давам пак горния линк: http://orpheus.kremona.com/

Aз мисля, че в статията, която си дал, нещата са добре обяснени сами по себе си и звучат съвсем логично. Има логика в това лампа, която има по-голям максимален аноден ток, да е по подходяща във фейз-сплитера, който в общи линии представлява диференциален усилвател. За също споделям мнението, че фазоинверторното стъпало и изходният трансформатор имат най-голяма роля за характера на звученето на крайното стъпало(както и обратната връзка). Коя точно лампа и какво стъпало как звучи, наистина гореспоменатите люде, които по-активно си играят с лампови усилватели, биха могли да споделят.

Локинг нът на китара без фини настройки при бриджа - в никакъв случай. Резултатът ще е гарантирано пълен ташак, а и на орфея може и да няма къде да го сложиш, тъй като фингърборда свършва съвсем близо до 0-во прагче(обикновено даже свършва със самия нът).

Ткаа е, когато човек не прочита първото мнение. Честно казано, никога не съм го чувал, а предположих, че малко съмнителното Милена е името на пеещото момиче. Е, тези неща ги изключваме .

Похвали се в темата, като направиш своя избор, да чуем мнение от първо лице.

Има вече такава тема, за поддръжка на инструментите. Потърси в информационната тема горе.

Харесва ми изпълнението, а и честно казано, много ми липсва тази атмосфера на акустични изпълнения в "читалищна" атмосфера - някак си ми връща спомени от края на 80-те и началото на 90-те, когато бях дете. Харесва ми и това, че изпълнението носи красива младежка искреност и няма покварата, която често се забелязва сред днешните тийнейджъри. Хубаво ще е ако успеете да запазите това качество в себе си, защото човекът на изкуството трябва да бъде истински. Естествено, не мога да скрия и удовлетворението си от това, че виждам едно доста красиво момиче с дълга руса коса, което свири на китара . Относно самото изпълнение: -Не мога да чуя и осмисля целия текст, защото е късно и вече ме мързи да анализирам текста, но като подбор на думи, в смисъл на благозвучност, ми звучи съвсем добре. -Струва ми се, че твърде много се повтаря една и съща хармония, макар и да има разлики в мелодията на пеене накрая. Ако обърнете внимание на това за бъдещи песни, в смисъл - все пак да има някакво функционално разделение на отделните части, с цел постигане на някаква степен на контраст, може би ще бъде още по-добре. Ако ти е интересна темата, можеш да попогледнеш учебник по Музикален анализ. Макар че тези,напечатни на български, в общи линии обсъждат класическа музика, мисля, че ще ти е интересно, понеже виждам, че музиката е част от теб и те интересува. -чувам някакъв втори глас(май мъжки) в цялата работа, който не се вижда на видеото.