Evtim Djerekarov

Много важно качество е само за тези, които искат гейна задължително да е максимално много. За другите, които не искат, не е чак толкова важно качество, дори понякога може да претовари входните стъпала тогава, когато кривенето е нежелателно. Като цяло, когато човек търси "high output" адаптер, иска той да има силен изходен сигнал, най-често за да накара усилвателя си да криви максимално много, или с друга подобна цел. Тази сила е резултат от други компромиси в адаптера. Затова често ги наричат "hot" адаптери. С две думи - има и силни, и средно силни и по-слаби адаптери, като всички те си имат своето място на пазара. Силата не е мерило за качество. Зависи какво търсиш.

Горните разсъждения също се базират на вкус, а и по-скоро можем да говорим за звук адаптери+китара. На мен всички изброени адаптери ми харесват за определени неща. Единственото, което малко недолюбвам в някои EMG-та е малко "касетофонния" шум, който имат на хай-гейн(заради предусилвателчето в тях). Макар и да е малко по-слаб от брума на пасивен адаптер, някак си брума не се натрапва толкова. Може да се огледа автора и за Seymour Duncan Blackouts, които са активни също.

^Taка е. Има, за съжаление и инструменти, при които най-горната част(от 2-3 прагче до главата)на грифа много самоволно се извиваа, напред или назад, като по този или прави екшъна твърде висок(когато се извие напред тази част на грифа), или правят невъзможно свиренето без звънене на първите прагчета(когато тази част се извие назад), Отделно, както каза горе, има грифове, имащи склонност да получават локални неравности. По мои наблюдения, тези случаи са по-присъщи за не много скъпите китари, особено тези, които имат тънки и дълги грифове. Рядко съм виждал скъп инструмент, при който такъв род проблеми да са силно изразени. Има и инструменти, при които винаги има фрет бъз, на почти всички прагчета, при това, без грифът да е ни най-малко крив. Просто някакви необясними за мен особености на грифа и може би шиша кара струната да трепти с много голяма амплитуда и винаги закача в прагчетата. При подобни инструменти, единствено малко по-дбели струни пооправят ситуацията. Имах един такъв случай с един Фендер, който дори при височък екшън пак доста позвънкваше навсякъде, макар и грифа да имаше необходимата дъга, а и да беше поставен съвсем правилно спрямо тялото.

Записа е с микрофонче, евтино, предполагам. Не се чува кай знае какво от китарата. Освен да задоволи любопитството си, едва ли човек може да прецени каква китара да си купи от подобни записи, най-малкото защото следващата китара може да звучи съвсем различно.

За тънка хартия говоря. Сега, като пробвах с А4 хартия, установих, че мога да пъхна един лист и още съвсем малко, на електрическите си китари.

1мм. е много. Като натиснеш на 1-во и 12-то прагче някоя струна, над около 6-то, трябва даима разстояние. Не мога да ти кажа точно колко, понеже го познавам на око. Колкото да пъхнеш 2-3 листа хартия, може би е ОК, така ако трябва визуално да го кажа. Говорим за разстояние от струната до върха на прагчето.

Когато свириш само на единия адаптер - трябва да се намали отнеговото си копче. Ако ключа е в средна позиция - зависи вече от това как е свързана китарата.

Ноти по грифа няма. Ноти има на петолинието. Тоновете по грифа са толкова, колкото прагчета имаш, имножено по броя на струните, като след 12-то прагче се повтарят с октава по-високо. Иначе, диапазона на нормално настроена в стандартен строй електрическа китара с 22 прагчета, има диапазон от ми на голяма октава, до ре на 3-та октава. Много тонове се повтарят па грифа, освен това.

Е, има само неудобството, че не можеш винаги да си намалиш волюма от едно единствено копче.

С това, че когато звучат и двата, можеш да регулираш това, кой да се чува повече. Може и да се правят интересни ефекти с ключето, ако единия адаптер е усилен, а другия - намален, примерно, можеш да накъсваш тона с ключето. Освен това, може да си нагласиш единия адаптер да свири по-силно и така, когато свириш с драйв, примерно, единия адаптер да звучи по-чисто, когато превключиш на него.

Двата волюма са отделни волюми за двата адаптера.

Не вярвам тогава, дебелината да ти е проблем.

Може и да си прав, но нека оставим момчето само да си прецени. Иначе материали, обсъждащи основите в теорията има и в нета.

Зависи колко и е голяма ръката. Дебел не значи неудобен, а тънък не значи удобен. Удобството зависи главно от профила на грифа. А колко дебел е прекалено дебел, зависи от големината на ръката ти. Освен това, тъничък често означава по-лесно измятащ се, с повече глухи тонове.

Имай предвид правописа, все пак. Недей и да отправяш толкова преки обвинения, като това за дървоучителя. Може и да си прав, а може и да не си. Не знаем кой е учителя и какъв му е подхода.

Ами, има си педагогически способи. Според мен е добре да има представа за най-основните неща. А те не са никак трудни за научаване.

Макар да си прав, главните неща, които образуват тона са китариста, китарата и апаратурата. За студиото си напълно прав, но това вече е друга тема.

@Doombringer: Обсъждано е многократно, и макар да има видни изключения на правилата, като цяло не си прав.

То не знам дали е много добре и за пръстите това, което си направил.

http://www.esnips.com/doc/8bd4eac1-e327-4a...f33d5d8b8/disha Имам предвид средно бързото и по-бързото вибрато нататък в солото. Особено много ми харесва, в кулминацията.

Дори горното не е на всяка цена вярно.

Добре, твоите въпроси крият незнание по музикална теория, и то основни неща. Ако успееш да си намериш учебник по "елементарна музикална теория" или "теория на музикалните елементи", ще ти стане ясно.

Да, няма как да звучиш като който китарист си поискаш, само с едното дисторшън педалче. Поинтересувай се с какви китари и техника свирят твоите кумири.

За едни щеше да е ОК, за други, пак щеше да си е същото. И аз се питам дали не е така и с останалите производители.

Не, имам предвид по-късните студийни записи с вокал Илия Ангелов. Видеото е от първите години на Горанов с групата и на него не го прави така.