Evtim Djerekarov

Нe знам как стигна до горните гениални умозаключения, но трябва да ти кажа, че не звучат никак убедително. Избягвай да си смучеш аргументи от пръстите занапред. На корт предимно ключовете се плюеха, не тремолото. И то оплакванията бяха скоро след покупката. Останалото("просто защото никой не е издържал достатъчно дълго да свири на него, като преди това му е намерил куп кусури") са чиста проба глупости, които е добре да си спестяваш, докато не минат поне 5 години свирене, та да започнеш малко по-реалистична гледна точка да имаш. Истината е, че пред един най-обикновен Фендер Хайуей 1 USA или най-евтиното LP Студио, а дори и пред евтина китара като Vintage V100, и двете са пълни тояги, които по всяка верояност(поне една немалка част от китарите) имат малки или по-големи проблеми, както всички(в смисъл "голям процент от") евтини китари. Ти напълно изключваш възможността да има някои бройки от Беринджъра, които все пак да свирят по-добре от Корта(както и обратното), което аз отдавам на твърде малко опит с различни китари. Аз допускам, че и от двата модела има както такива, които свирят ОК,в смисъл - пак си свирят зле, но нямат проблеми, така и такива, които имат както проблеми с грифа, така и страшни проблеми с глухи тонове, хардуер и т.н. Това последното ти го казвам от известен опит с ремонти на най-различни китари. Имало е немалко случаи, в които съм пробвал китара от турбо-неизвестна марка за 150 лв, която свири осезаемо по-добре, без звънене, удобно, с доста повече състейн, с доста по-благ тон ит0.н. от друга китара, от известна марка за 500лв. Разбира се, това е отделен случай, опиращ до конкретните китари, а не до марките и моделите. Следващата 150-левова китара от този модел може и да не свири въобще, а друг екземпляр от по-скъпата, можеше да свири доста по-прилично. Това са евтини китари, човек. И пак излизаме на изходна позиция: защо да препоръчваме толкова много, когато в крайна сметка трябва да се пробва.

Най-много си харесах на Кольо коментара. Понеже пипнах китарката в Технополис, съм на мнение, че не е нищо особено, но като за парите си - става.

Може да я донесеш в Люлин уикенда, преди да си опустошил няколко нови нъта.

Занеси я на лютиер! Между другото, "фълшива" от "фълш" ли идва?

Тъй че... е какво, Фендер страт като няма хъмбъкер, значи е лоша китара, така ли? Не може ли да се боцне един евтин мини-хъмбъкер, ако все пак човек иска такъв звук? Мисля, че едното комбо на Гитар Риг може да се лицензира и си остава твое. Хардуера на евтините кортове е емблематичен с това, че се чупи, и това е споменавано не веджъж в темите. За хардуера на Беринжърите няма такива коментари. Разгледай и се убеди сам. Всъщност, може би от никоя друга марка няма такива оплаквания. А и пропусна това, че беринджъра си има звукова карта, която струва минимум 60-80лв. отделно. Аз не видях убедителна причина, която да прави едната китара по-добра от другата.

Чети спецификацията внимателно .

Така.... пак ще наблегна на това, да не търсите несъществуващите разлики между едни китари за 300 лв. и други китари за 300 лв. Това какво ще избереш, си зависи от това какво търсиш. За да разбрерш какво търсиш, трябва да пробваш/послушаш, а иска и време. Със сигурност първата ти китара за 300 лв. няма да ти харесва вечно и с течение на времето ще започнеш да усещаш, че е.... тояга за 300 лв. Универсална китара няма. Различните моделои електрически китари звучат различно и са по-подходящи за едно или друго. Същото важи и за ефектите и усилвателите. Това, да знаеш кое как звучи и да разбереш сам за себе си какво търсиш, е въпрос на изграждане на обща култура, а не на слушане на полуверни(поне в болшинството си) съвети от непознати лица.

Корта няма вградена звукова карта, не върви със софтуер, а и си има чупещ се хардуер. Освен това, не е направен от добри материали, което е нормално за този клас. Като изключим малко по-добрата фаца(по-лъскава е) на корта, аз не знам как стигна до горното заключение.

... както и в останалите магазини....

Виж, при толкова евтините китари, нали не очакваш, че една марка звучи страхотно, а друга за нищо не става? Всички толкова евтини китари са ташак като материали и хардуер, а това дали китарата свири по-добре или по-зле и дали е правена понеделник сутрин или петък вечер от китаеца, е въпрос на отделна бройка, а не на марка или модел. Затова, пробвай и чуй. Аз мисля, че някакви конкретни насоки, когато говорим за този клас инструменти, могат да бъдат само подвеждащи. Като цяло, примерно евтините Cort са мъничко по-добре изработени, но за сметка на това ползват супер-евтин хардуер от меки сплави, който се чупи често. Пробвай, човек, пробвай. Както ти казах тук всичко опира до конкретна бройка. Естествено, добре е ако китарата все пак е с тяло от някаква елша(alder), махагон или друга по-популярна дървесина, но това пак не гарантира добър тон, а и ако си вземеш цветна, съвсем спокойно може и да не отговаря на спецификацията и под боята да е от друго направена.

Е-магазинът не е с лоши цени(на пръв поглед) но пак казвам - трябва да се пробва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО.

Добре е да се гледа от двете страни на нещата, защото е възможно и на старо човек да си купи страшна тояга, все пак... Два пъти ми се е случвало и за 400+ да взема китара, която уж е много добра(и струва нова повече), но свири доста зле, на старо. Така че, нека не сме твърде оптимистично настроени към която и да е алтернатива, защото винаги има шанс да се попадне на пръчка. Ако се пробва, няма проблем, мисля аз.

Мисля, че и ти малко се изхвърляш...и с описанието на китарата, и с това, че за 250 може да се намери нещо много по-добро. Аз бих препоръчал китарата да се пробва първо.

Ами, като дървения едва ли е върха на китарите, но (би трябвало, поне), получаваш NI Guitar Combos софтуера(мисля, че накрая можеш да си лицензираш едно от 3-те комбота, но не съм сигурен), има си вградена саундкарта, получаваш и перца, колан... Като, цяло, ако ще ползваш и компютър, едва ли има по-евтино решение от това.

Да, преводът е малко чудесен...

Kакто предполагам, че не може да се разчита, че китарата може и да няма дълъг живот.

При по дългия кабел, при равни други условия, е възможно да чуваш по-малко високочестотни смущения, защото капацитетът на кабела е съответно двойно по-голям.

Според мен, измервания на важните параметри на кабела биха показали ясно защо този или онзи кабел звучи различно. Намирам елемента с хвърляне на боб за неуместен.

За да ги продадат за 100 лв. При скъпите кабели често се набляга и на специални жакове и т.н. екстри, за да може все пак да се убеди клиентът да ръсне съответната сума. Обърни внимание, че фирмите, които предлагат "хай-енд" кабели, обикновено не са в състояние нито да дадат технически обосновано обяснение защо кабелите им трябва да са по-добри, нито дават сравнителни тестове с други кабели. Често се набляга на странни описания от сорта на "по-музикално" звучащ кабел и други подобни тъпизми. Естествено, няма лошо човек да се ръсне повече за кабел с жакове, който имат прекъсвач, вграден предусилвател или други подобни екстри, но по-скоро заради жаковете, отколкото заради кабела. Държа да наблегна и на факта, че обикновено в повечето апаратури има поне едно 1-2 метра жици и писти по платките, които са си от най-обикновена мед или алуминий. Едва ли тук проводимостта е от особено значение, при 1+ мегаома входно съпротивление на апаратурата и минимален входен ток. На практика, входа на апаратурата обикновено се управлява почти само с напрежение. В този смисъл, дали кабелът ти ще има съпротивление 0.05 ома или 0.001 ома, няма да повлияе на амплитудно-честотната характеристика с повече от да кажем, 0.1dB, което просто няма как да бъде чуто. В случаите, когато все пак чуваме разлика, това най-често се дължи на следните две неща: 1. По-добро или по-лошо екраниране, водещо до по-малко/повече смущения. 2. Различен капацитет на кабела, който в комбинация със индуктивността на адаптерите, съставя трепрящ кръг, който най-често прави лек бууст в областта на средниче честоти. При смяна на кабела, тази честота се мести в известни граници. Отделно, като капацитетът е голям, високите честоти стават по-слабо изразени. Но горните две неща нямат много общо с цената на кабела. Даже немалко от скъпите кабели имат доста прилично висок капацитет(да кажем, 40-100pF на метър), което не е твърде похвално. Отделно, една активна електроника в китарата, съчетана с най-смешния кабел за по 50ст. метъра, несъмнено би довела до по-малко смущения(от кабела) от най-специалния кабел, без активна електроника. Да, китарата трябва да е добре екранирана и свързана. Кабелът просто трябва да е добър, което не значи задължително скъп. Бих добавил, че е добре и да нямаме проблеми с електрическата мрежа, а още по-добре би било ако в самото помещение няма силни електромагнитни смущения.

Разликите са следните: 1. При ключето, входа на диста и изхода му се намират твърде близо физически вътре, в ключето, тъй като пластините са на не повече от милиметър, при това неекранирани. 2. Входната верига на ефекта е високоомна, най-често с входно съпротивление 1+ мегаома, а самата китара не може да бъде източник на ток, което прави доста лесно индуцирането на немалки напрежения в нея, дори при сравнително малка енергия на смущаващият източник. Товае същото като да джапнеш в една малка баричка - силно влияеш на моментния и поток. Ако пробваш да джапнеш, примерно в Дунав, едва ли сериозно ще повлияеш на моментния поток. Това е нагледен пример за това, колко по-лесно е да повлияеш на напрежението в една високоомна верига, където тече твърде малък ток. 3.Обикновено електронните ключове взимат сигнала за байпас след входния буфер, където веригата е нискоомна. 4. При електронния ключ(при добре проектирана платка), рядко пистите на входа и изхода се намират твърде близо една до друга, без екран между тях.

Предполагам, че разликата няма да е точно осезаема, ако има някаква. Забележете, че обикновено "хубавите" кабели са доста скъпи, което се обяснява с безподобните им свойства. Макар и да има резон в НЯКОИ от рекламните материали, аз съм скептик и мисля, че при кабелите говорим повече за бизнес. Според мен всеки кабел, който е достатъчно добре екраниран и има достатъчно нисък паразитен капацитет, става. Вече и аз, както валяка, започвам да се ядосвам, когато чета полунаучни ревюта и реклами на подобен род продукти, особено когато е спомената думата "аудиофил". Според мен теорията, която обяснява преходните процеси в един кабел, е отдавна известна и не е нужно да се опитваме да откриваме топлата вода, на космически цени. Дразня се, и когато всевъзможни кретени започнат да обясняват, как всъщност науката не обяснява точно тези процеси, как е твърде неточен модел, как чуват разлика, когато си обърнат кабелите наопаки и т.н. Още по-смешно ми става, когато хора чуват разлика "от земята до небето" в подобни експерименти. Ето някои извадки от ревюто, които ми се струват интересни: ...high end cable manufacturer with a big reputation in audiophile circles for its outrageously expensive cables... ...the capacitance of each cable was fairly high (53pF/feet). Capacity is one way of measuring cable's transparency with regard to high frequencies, but... (Да де, ама колкото по-голям е капацитетът, толкова по-глухо ще звучи кабелът) В общи линии, не мисля, че този кабел притежава нещо, което не може да се постигне с поставянето на съответния кендензатор между клемите на кабела, от страната на усилвателя(та да се емулира по-големият му капацитет, евентуално водещ до по-малко "хващане на радио"). Според мен, подобни реклами са доста добре платени и имат за целева група хората, които лесно си внушават разни неща и много обичат дългите, описателни дрънканици за това, колко специално звучи даден артикул.

Това трябва да е тример, с който да се наглася режима на първата лампа. Предполагам 50-100К е добре. Линеен. За да можеш да си настроиш преднапрежението ще трябва да ползваш сигналгенератор и осцилоскоп или поне PC-осцилоскоп за саунд-карта.

Mисля, че ключа, за който говориш (3PDT) няма 3 положения, а само две(3PDoubleThrow, обикновено ON-ON ключе), а просто има 3 секции, а не две, както DPDT ключетата ето така: NO NO NO M M M NC NC NC където M е средния извод, който се свързва(за всяка секция поотделно) със съответния NO или NC в зависимост от положението на ключето. Това(че е с 3 секции) създава известно удобство, като например това, че можеш да си свържеш и светодиод, който да се включвюизключва, без допълнителни натаманискити. Иначе, механизмът е следния: В байпаснато положение, изходния жак е свързан с входния, входът на ефекта е заземен, а изходът не е свързан с изходния жак(за да не вкарва бял шум). В активно състояние, входа на ефекта е свързан към входния жак, изхода на ефекта - към изходния жак. Тук точно се получава проблем при хай-гейн ефекти. През ключето, изходния сигнал се индуцира във входа и се получава високочестотно свистене(осцилация), когато поувеличим драйва. Това може да се избегне, като направим ефекта не точно "тру байпас", а сложим един входен буфер, след който да взимаме байпаснатия сигнал от входа(а не от входния жак). Така осцилациите стават по-тръдни, понеже буферът е повторител с ниско изходно съпротивление и е трудно индуцираният от изхода на ефекта сигнал да предизвика сериозни колебания в напрежението на нискоомната изходна верига на буфера. В този случай, обаче, в байпаснато положение, няма как да заземим изхода на буфера(защото ще го повредим), което значи, че трябва да поставим някакъв резистор по пътя на сигнала, след точката от която взимаме "байпас" сигнала, който резистор да ограничава тока, който буфера "снабдява", за да не повредим буфера и да не му влошим параметрите. Може да се направи и с повече от един буфер, варианти много. Ако пък наистина искаме съвсем истински тру байпас и консумацията на енергия не е проблем, може да се направи с каквото и да е ключе(може и моментно, ако направим превключваща електроника) и с едно или повече(за по-добро разделение вход-изход)релета.

Това е точно така. Лампите кривят, защото стъпалото е "в режим на насищане", или пък активният елемент е напълно запушен, което няма никаква връзка със излизане извън работния режим на лампите. Лампите все пак могат да бъдат заменени и да се чуе звуковият резултат, но едва ли резултатът би бил по-добър, без необходимите модификации. Трябва да се спомене обаче, че в случая критерият е твърде субективен и няма твърде много общо с инженерните принципи, целящи постигане на максимално линейни характеристики. Според мен най-важното е когато се прави нещо в китарна апаратура, да е сигурно, че няма да настъпят повреди. Иначе субективният момент е твърде голям, за да мога да имам някаква ясна позиция по въпроса(в смисъл - постигане на определено звучене), тъй като не съм си правил експерименти. Иначе, що се отнася до десетократно по-големия аноден ток на въпросните лампи - това би имало полза само тогава, когато стъпалото е така оразмерено, че да позволява работа без нежелани изкривявания. Мисля, че в определени ситуации, по-ниското изходно съпротивление би имало плючове. Във връзка с горното искам да те попитам: Нормално, във един китарен усилвател, когато крайното стъпало вече изкривява, протича ли решетков ток през решетките на пентодите/тетродите, в смисъл - има ли смисъл от ниско изходно съпротивление на фазоинвертора в тези случаи, или решетките на крайните лампи винаги имат високо входно съпротивление.