Evtim Djerekarov

Е, щом всичко е въпрос на лично мнение и проба, защо толкова настойчиво се опитваш да пробуташ своето мнение на всяка цена в толкова много свои коментари, въпреки системното несъгласие с тях? Толкова много пъти препоръча някои марки, а каза че други не стават без убедителни аргументи, базирайки се на личното си мнение, което, пак според теб, принципно не трябва да бъде вземано за чиста монета. Опитваш се да изкараш, че чуждия опит е незначителен и трябва да се оборва, докато единствено твоя е истинен и единствено той е довел до верни заключения. Недей сам да вършиш действия, които противоречат на принципите, които изповядваш, както и не си променяй принципите през пет минути както ти изнася, защото това се нарича демагогия и не се уважава никак.

Добре, де, а не може ли годр-долу за тия пари, да си взме примерно един Richwood HSS от Капъша, от тези с натурален финиш, ако пък иска съвсем евтина китара, има модели на Stagg и Billy Ray с тяло от елша, както и на Jack & Danny. Разбира се, при последните две фирми, трябва да се поизбере, но повечето Стагг HSS стратове са в общи линии ОК и не са скъпи. Да не говорим, че може да се спре на съвсем нескъпи модели на Cort, Washburn и др.. Та идеята ми е, защо говориш през цялото време за точно определени 2-3 марки. Все едно има някакво голямо значение.

Не, едва ли. Най-вроятно е да ползваш китарата поне няколко години, преди да се наложи ремонт(не заради друго, а поради амортизация на прагчетата и т.н.). Ремонтите са нещо нормално, което не е непременно функция на класа на инструмента. Ако конкретната бройка, която си купиш е ОК, то с известна сигурност може да се твърди, че тя ще ти върши работа в този си вид немалко време, стига да се грижиш добре за нея.

A ако не ги смени сам, или пък ако тепърва трябва да си купи инструменти за смяната на прагчетата?

Почти напълно подкрепям мнението на колегите горе. Като човек, който е правил ремонти и на двете марки, мога само да добавя, че: -Епифоните са малко по-пипнати откъм външен вид и детайли. -Звука по принцип(имайки предвид, че не говоря за най-скъпите епифони) е много сходен, като според мен главната разлика е в сравнително мътните адаптери на Винтидж, които почти задължително трябва да се сменят(поне според мен). -Винтидж имат малко повече като количество, макар и обикновено не сериозни дефекти. Като заключение - ако не държиш на идеални детайли(шарка на дървото, точни инлеи на грифа и т.н.) и имаш възможност да пробваш това, което купуваш, особено ако по принцип имаш идея да сменяш адаптерите, Винтидж не са никак лош избор, имайки предвид осезаемо по-ниската им цена. JHS Guitar Tech адаптерите за 30лв. бяха добро нискобюджетно решение за тази китара, но напоследък ги няма на пазара.

Ако не говорим за марки, на мен също не ми се спори особено много. Вярно е това, че за 160лв. може да изпадне аналогична китара на старо, ако разбира се е в добро състояние. Иначе няма смисъл.

Хората, които са ми давали инструментите(индийски джаксъни) за ремонт, поради гореописаната причина, ако прочетат темата и сметнат за необходимо, сами ще споделят за горчивият си опит. Може и да ги помоля да го направят, ако имаш желание да прочетеш подобни мнения, разбира се. Естествено, това не се случва при всяка китара, но 24-праговите им модели с тънък гриф имат склонност да проявяват подобен дефект. Разбира се, това не важи само за тази марка. По поринцип по-евтините дълги и тънки грифове, логично се измятат, малко или много. Относно ямахата - според мен тя ще свърши работа, макар и наистина след време да започне да не харесва на момчето. Това съжаление ще се появи при повечето евтини китари, включително и сингъл койл моделите на марките, които ти хвалиш(не защото са сингъл койл, а защото евтините керамични сингъл койл адаптери, които повечето производители ползват в евтинките си китари, не звучат особено готино). Нормално е евтиният инструмент да е по-незадоволителен от скъпия, но не мисля, че това е функция на марката. Та.. марките, които хвалиш ще са същата тояга, когато са на същата цена. А защо ти допускаш, че ямахата може да е по-зле, но не допускаш, че може да е по-добре, за мен остава загатка, а мисля, и за теб . Въпреки това, със сигурност мога да кажа, че ямахата ще бъде една нелоша учебна китара, какъвто всъщност и е замисъла.

^^ Така... продулжаваш в същия дух. То и половината скуаери са от агатис, другата половина от липа, а индийските джаксъни понякога получават феномена "усукан гриф", но явно според теб това са много по-незначителни проблеми от фактът, че на тази китара пише Yamaha. При това, недей да ме обвиняваш, че я препоръчвам, защото не съм го направил никъде в темата, докато аз съм цитирал твърде ясно това, което мисля че не е вярно, в твоето мнение, а мога да цитирам и още. Моето мнение е ясно на всички, които четат отдавна, но не мога да разбера твоя ентусиазъм да хвалиш точно определени марки, които всъщност също са дъски средна работа, направени от некачествен или в най-добрия случай средно добър материал. точно както аналогично скъпите китари на останалите фирми(както сам уж твърдиш).

Хайде да спрем с недомислиците , като гледам и в по-предните си постове доста си изписал. Не смесвай личните си маркови предпочитания с това, което разбираш под "прозрачна оценка". Нищо лично, но само ти мернах постовете и не се сдържах. На автора на темата ще кажа: разгледай информационната тема: http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=71080 Просто повечето неща, които могат да те интересуват на този етап, ги пише там.

За съжаление са твърде малко хората, които са броили намотките, измервали капацитети/съпротивления/индуктивности, както са снемали характеристиките на ламелите, за да може да дадат такава информация. Които са го правили, едва ли биха искали да споделят информацията безплатно. Затова, ако целта е да се направи усилвател с желаните характеристики, най-евтино е трансформаторът да се купи, понеже дори да се спазят някои неща, като броя навивки, размера на сърцевината и дебелината на проводниците, пак едва ли ще се получи характерното звучене, понеже има други неизвестни, като например как и от какво е направена сърцевинята, как точно са секционирани наморките, каква изолация има и т.н. Ако целта е да се направи доброволна "работна група", която да разбере каква е тайната на изходните трансформатори, то това също е възможно и всеки може да участва - кой с финансиране на изследването, кой със самото изследване. Все пак такива измервания изискват хора със задълбочени познания, качествена измерителна апаратура, както и жертвени трансформатори. Това не са безплатни неща. Е, не са и чак толкова скъпи, стига желаещите да получат информацията да не са твърде малко на брой, както и всеки от тях да има някакъв определен за целта бюджет. Вса пак, нали всички трябва да са доволни .

@Slacoth: ^И макар това да е вярно, Zoom707II примерно, има ужасно пластмасов звук. Някой пробвал ли е скоро по-нови процесори в този клас? По едно време изпадаха Line6 Под-ове за тия парички на старо.

От 2005г., когато съм написал темата, по всяка вероятност се е променила продуктовата гама на фирмата, а и със сигуност - моите критерии. Затова, ако имаш възможност пробвай. На снимките изработката ми се струва на ниво Vintage, в смисъл, че не изглеждат зле, а спецификациите им не звучат лошо, но това е разсъждение по картинка. Не съм пипал отдавна такива китари.

Цените, които цитираш за минимални и важат само за закупуването на доста боклучава техника. Отделно, ако консумативите трябва да са добри, те струват доста. 40-50лв. за свестен фрезер не е нетипично. Идеята на направа на китара не е да излезе много евтино. Идеята е, да си направиш китара. Иначе всички знаят, че някоя цепеница на старо струва 150 лв. От друга страна, инструментите не вършат работа само за една китара. Ако човек има цялото време на света, може да мине с една бормашина със стойка, триони, дебели и равни стъкла с шкурка, рашпили, шкурки, цигли, длета... едно време все със оберфрези са работили.

Вземи си един нътот Капъша с подходящ размер и цвят и си го изпили. Вариант е и да оставиш нъта от заключването, като просто не го заключваш. ПС: видях, че сам си стигнал до извода. Да, 0-во прагче е важно да си стои. Поставянето на обикновен нът, без 0-во прагче би изисквало дърводелски интервенции.

Няма смисъл от спорове на ценова тематика. То всичко е ясно. Който има китара за 50 лв. и не иска да даде повече от 20-30 лв. си купува прагчета и си ги сменя сам или дава на приятел, който сменя за 2-3 път. Резултатите са непредвидими, но в най-лошият случай се поврежда китара за 50 лв. При по-скъпи инструменти, нормално е когато има някакви гаранции за качество и срокове за изпълнение, да се искат повече пари. То иначе няма смисъл. Всеки, който се занимава с това го знае. Помислете колко човек взима на ден(час) за някакъв квалифициран труд, помислете и колко време отнема един качествен рефрет(в оптималният случай и в по-кофти случаи с повече работа), сметнете колко струват самите прагчета, консумативите и сами си направете сметката, преди да се карате за цените.

Aко говорим за разлика, която на чиста китара е малка, по всяка вероятност е нещо нормално за тази китара. Има значение и на колко разстояние са адаптерите от струните, като около 2-2.5мм между струните и магнитопроводите на адаптерите е горе-долунормално разстояние. Това, разбира се, не пречи да си вземеш по-натам по-силен бридж адаптер, ако този не ти харесва.

Имам смесени чувства. при някои от тях, наистина сетъпа е добър, при други нещата не са били никак добре(някои позиции по-високи, поради което доста всети при левелинга и малко трапецовидни, високо поставен заключващ нът и т.н.). Явно при почти всяко серийно производство седят така нещата. Но на практика, когато говорим за нисък екшън, трябва да уточняваме. Няма как китарата да е 1мм на 17-то прагче, да е супер-мека, грифа да е почти напълно прав и да не звъни, при свирене с голяма динамика. Просто няма как това да стане и в този смисъл екстремизмът в тази посока е самоцел. Дори при идеалният инструмент, винаги има компромис между мекотата на струните и максималната сила на свирене, преди да се раззвъни струната, както и компромис между екшъна и звъненето. Ако една китара е с изключително нисък екшън и почти не звъни при доста сериозна динамика на свирене, това обикновено означава, че е много твърда и т.н.. трябва да се търси компромис.

При сетъпа има както много възможности, така и някои ограничения. 1. Струните на китарата не могат да се смъкват до безкрайност без значение колко е хубава китарата, в един момент ниския екшън започва да не допуска добра динамика на свирене, защото всяко малко по-силно подръпване на струната води до звънене. 2. Има значение колко е прав(извит) грифа. По принцип при идеално прав гриф, често първите позиции позвънкват. Колко точно да е извит грифа, обаче, зависи както от вкуса и маниера на свирене на китариста, така и от особеностите на самия инструмент. Освен това, различно натегнатият шиш води до някои малки разлики в звученето на инструмента. 3. За да може да се постигне нисък екшън(което е особено важно за хората - шредъри, които ползват много драйв, хората, които обичат да забиват блус, обикновено не обичат твърде нисък екшън) трябва грифа да е в идеално състояние - да няма усукване или локални кривини на фингърборда, както и прагчетата да са еднакво високи навсякъде, също и да не са амортизирани. Колкото по-нисък екшън гони човек, толкова по-често трябва да си прави левелинг(изглаждане на прагчетата) и сетъп на китарата. 4. Колкото и сетъп човек да си прави на китарата, при някои (и при почти всички евтини) инструменти, екшън под 1.3-1.5мм на 12-то прагче без звънене и ядене на състейн е почти непостижимо начинание. 5. Ниският екшън не може да бъде самоцел. Когато човек прави сетъп, трябва да се погрижи инструмента не само да свири удобно, но и вярно. За съжаление, последното често не е постижимо само с нагласяне на октавите на бриджа. Често се налага пипане на нъта горе, а при китарите с флойд роуз, които имат заключване горе, това е по-тежка задача, понеже там нъта не може да се дълбае, а за да се наглася височината му, трябва или да се изкопае малко под него(когато е високо) или да се подлага с тънки подложки(когато е ниско). Сам виждаш, че едва ли би могло да се напише ръководство(освен ако не е съизмеримо с книга), което да важи за всеки инструмент и да отговаря на всеки вкус.

Както често е в сила и обратното .

Щом се колебаеш дали да не се разделиш с Ibanez-а, значи нещо в него не ти харесва много. Единственото, което остава е да прецениш дали искаш корта(предполагам, пробвал си го). Другото важно нещо е състоянието на корта, понеже дори доста лъскаво изглеждаща китара може да има доста неприятни проблемчета, които да й влошават свиряемостта.

Ако питаш за педалче за настъпване с прак(метално), като тези, които по принцип слагат по педалиерите - от електронинвест. За потенциометъра - освен това, което ти казаха, провери при капъша, а виж и на електронните магазини в каталозите.

АКо не ти се занимава с кубета, а озвучаванията са епизодични, може да обмислиш варианта за наемане на процесори с прилични кабинет симулации. Това до някъде ще закърпи работата. Вече ти казаха за педалчетата със спийкър симулатор, въпреки, че аз съм скептичен, понеже при тях, най-често симулацията на кабинет е твърде примитивна. Естествено, най-добре е да се ползват китарни усилватели и (ако е необходимо) микрофони пред тях.

^ Чам(за мебели) с фурнири от бук отпред и отзад, за да не се разпадне китарата.

Този проблем важи по принцип за слагането на гриф от една китара на друга, без значение от марката. Често грифа не влиза добре, а когато грифа не е взет от абсолютно същата китара, често не съвпадат и дупките.

Пак зависи. Възможно е говорителя на китарния усилвател да има такива електромеханични параметри, че свиренето на бас да го раздвижва твърде много и да го повреди. При ламповите усилватели, изходните трансформатори може и да не са изчислени за бас, което да създаде проблеми, тъй като при тях има минимална честота, при която самата първична намотка има достатъчно висок импеданс. На практика, правотоковото съпротивление на първичната намотка, а също и съпротивлението за ниски