Steppenwolf

Евгени, като цяло мониторите трябва да вадят по-чист и верен звук в смисъл на недоукрасен от самата Hi-Fi колона. Това е важно за точно долавяне на детайлите. Разбира се, има и средно положение. С моя върхов модел ресивър от 80-те години изобщо не смятам да вземам активни монитори, а едни колони от типа на Wharfedale Diamond 9.3, които също имат доста читав и верен звук, та стават и за смесване.

Позволявам си в темата да допълня сканирана таблица с акордовите означения, благодарение на Tozi.

Според мен, означението за даден акорд трябва да се съобразява според това, колко ясно ще говори в контекст. Това е. И естествено можем всякакви синтетични ладове и гами да си измислим.

luppo3, кажи го този учебник и автор, да го видим.

М/у другото, Пикарди терцата като термин дори май и не се предава у нас от много преподаватели, по мои данни, което е по-добре да не коментирам.

Лично аз първото нещо, за което се сетих покрай думата "имагинерни"/"imaginary", беше комплексни числа. Никак не обичам излишен терминологичен кич. В един форум се беше появил един, който пък говореше за изоакорди.

^^^^^ Акордът и той функционира благодарение на мозъка ни. Няма мозък - няма ни акорд, ни функция! Виж ти, сега имало "истинска" и "неистинска" рехармонизация. Етикети колкото щеш.

Не е зле да се преглежда какво е писано в темата. Вече има отговор на въпроса, и то няколко. Иначе, всичките тия акорди си спадат към терцовата хармония.

Имагинерните акорди би трябвало да са тези, които само си ги представяме. Иначе, всичко с три различни тона е акорд, независимо какви са те. Не е нужно да е по терци. Тази "изгъзица" важи само до Романтизма включително и става неадекватна по-късно. Затова е по-удобно и изобщо да не я споменаваме. А сме говорили и за двузвучията, които са дефакто непълни акорди и пак могат да изпълняват функция.

^ Удвоявам октавно за готиното представяне!

Чудесно. Пускай, пускай още. Представям си картини от 70-те и 80-те...

Може и Cmaj7+5.

Хубав пример от Vlad, тук акордът има линеарен характер, т.е. произлиза от гласоводенето. Къде се среща този акорд като тонически? Не е трудно да се досети човек, че най-вече в джаза. A G7+ или Gaug7 ще рече доминантсептакорд с увеличена квинта.

Това, ръцете да са все едно държим кълбо, ябълка или топка, наистина присъства в почти всички школи, които съм срещал, но пък и все отнякъде трябва да се почне.

Минорно-мажорен септакорд, а може и минорно-голямо четиризвучие. Той е и по-нестабилен в сравнение с мажорния и минорния септакорди, защото при тях има две квинти в общата им интервалова структура, а при този има само една - в рамките от терца до септима е заключено увеличено тризвучие и то носи този ефект.

Много добре си го дал!

Според мен е излишно, свикни да работиш с едната програма. Ако става дума за VST плъгините, които вървят с FL, не тръгват ли с Cubase? Пробвай ги, като специфицираш да търси и в папката, където са те, ако е друга.

И аз Reason съм ReWire-вал към Cubase, но сподели защо ти е FL Studio да свързваш?

Браво за избора на Konnekt 6, и аз ще си вземам това.

Великолепна книга от адаша ми по инициал!

Честно казано, срещал съм го повече като 12-tone music, докато tone rows са самите тонови редици от 12-те неповтарящи се тона, на които почива системата. Но това като малко лирично отклонение.

@Tozi, много хубаво си го казал. Аз също мисля, че е добре да се знаят последователно тези неща, а и както споменахме в друга тема, джазовата хармония се разклонява и развива самостоятелно от класическата, така че е добре според мен да се почне с класическата, полифонията / контрапункта и формите, след което да се мине нататък. 12-тоновата система / музика = додекафония. Последното май се ползва повече в Германия и у нас. В САЩ не казват ли просто "12-tone music"? Имам една книга за нея тук, но не съм се задълбочавал много. Иначе, имах предвид, че виртуозността и наблягането на инструмента е от по-голяма важност за изпълняващият инструменталист, отколкото за някой, съсредоточен основно към композиция, който не свири като изпълнител. Шьонберг, доколкото ми е известно, е бил лош инструменталист. А и с днешната технология... Ако имаш примерно да пишеш музика за филм или реклама, сядаш пред компютъра и MIDI клавира, а оркестърът и синтезаторите ти са на едно кликване разстояние и винаги можеш да редактираш всичко. Ако трябва да се изсвири наживо, намираш точните хора. @Greenleaf, за жалост нехайството е такова в цялата българска образователна система, приятелю. Но както и Tozi е казал и споменах преди, нищо, ама нищо не спира човек да научи каквото и когато поиска, щом има желанието. Може да контактува с всякакви хора и по Интернет, както и да си купи всякаква литература.

Като джазов възпитаник в твое лице, разбирам разминаването в мненията. Някои мои познати чужденци, завършили композиция, са на мнението, което споделих. Затова и тези, които са Performance, не учат всичко онова, което учат онези от Composition (тук говоря в класически контекст).

^ Виждам, че имаш повече теоретичен интерес спрямо средното ниво, така че не ме учудва, че си избрал това. Мисля обаче, че е по-добре, ако имате възможност, да следвате извън България. Към питащия: Дори и да не влезеш, това не би трябвало да те спира да учиш и да се развиваш. Има разлика между подготовката на инструменталист и композитор. За втория са по-важни интелектуалните упражнения, на него са му необходими повече слух, теория и композиционни техники, а за тях никога не е късно. За разлика от свиренето при инструменталистите, където двигателните качества са най-важни, за да си добър и конкурентен, а за тях си има възрастова граница. Теоретичната част в нашия век можеш вече да я научиш и самостоятелно благодарение на многото от качествени по-качествени книги на английски език, до които вероятно няма и да имаш достъп, ако се водиш единствено по нашата академична програма.

Когато се запознаеш по-добре с хармонията, тези интересни похвати стават най-обичайни такива от основната хроматична хармония. Тях си ги има и в класическата музика. Мисли функционално и по-добре давай примерите със степени. "Използване на A вместо Am" само по себе си не говори нищо и не е достатъчно ясно, понеже този акорд има различно значение според контекста - трябва специално да споменаваш, че примерите са в C. "VI вместо VIm" или "+SVIвместо SVI в минор" вече е друго. Така в С, А спрямо d e странична доминанта, т.е. D->SII, което може "лъжливо" да отиде към S, а и не само там; може да е последвано веднага от друг такъв акорд. As ( +SVI ) си е заемка от минора. Но може да се говори и за хармоничен и мелодичен мажор. Има едно нещо, което се нарича "хроматични медианти" - това са два акорда с терцово сродство и еднакво качество на терцата. I-bVI, Im-IIIm, I-bIII са такива. Минорната субдоминанта в мажор ( 0S ) е най-лекото хроматизиране в хармонията, което може някой да направи, и най-основен пример за хроматизми.