Steppenwolf

Постът ти ми изглежда малко объркан и набързо написан, та не съм сигурен какво точно искаш да кажеш. А и тук не говорим в частност за джаз. Преди повече от 4 години писах за буквените означения на акордите. А sus считам, че е по-правилно да се ползва в края на записа (обикновено се пише G7sus, не Gsus7). Локуми относно sus6 - тук. Буквеният запис обаче не е така стандартизиран, както нотацията.

Между другото, същият този герой с пренебрежимата материя е писал и в нашия форум. Има и негови бисери, единият от които: "Може ли да ми преместите тази мелодия?".

Това е останало от Парашкев Хаджиев вследствие на следването на старите канони. Още в елементарната теория се почва с ограниченото виждане, че "акорд е съзвучие от поне три различни тона, които са или могат да бъдат построени по терци", или нещо подобно. Акорд обаче е всяко съзвучие от три различни тона! Може да имаш и секундови акорди - клъстерите. Конвенционалният терцов и функционален поглед понякога не е особено адекватен по отношение на съвременната музика, понеже той би видял един нетерцов самостоятелен акорд като задържане, например, а определянето на принадлежност към някоя функционална група (TSD) може изобщо да не се овенчае с убедителност и успех. Такъв поглед може да е грешен и за адекватен анализ на съвременни творби е нужно да се познава системата на композитора. Бях попаднал преди време на един линк с добре поднесен текст по въпроса, онагледяващ тези неща с примери от Скрябин, Прокофиев и др. Ще се опитам да си го спомня и да го впиша. Сещам се за sus акордите, понеже вчера в един форум писах откъде идва цялата работа и защо няма такова нещо като sus6, което някои хора пишат, имайки предвид акорд без терца и със секста, а всъщност го намирам за нелогично. Та.. познатите sus2 и sus4 акорди могат да бъдат разгледани и като квартови акорди: C F G е всъщност обръщение на G C F. Тези акорди нямат толкова ясна определеност като стандартните тризвучия. Често се ползва D7sus4 (дом.), при което замяната на чувствителния тон на седма степен с устойчивия на първа ликвидира тритонуса и акордът не е толкова "придръпващ", но в конвенционалния тонален контекст разбира се си има функционален смисъл. И тук нещата стават още по-интересни, понеже концепцията за обръщаемост на акордите с идеята, че имаш същия акорд, се разклаща, защото след обръщение акордът променя характера си, при което големите и съвременните нетерцови построения значително се изменят и дефакто не подлежат на обръщение. Тези неща ги разглежда Хиндемит в своя теоретичен труд, станал и основа на композиционната му система, критикувайки ограничеността на конвенционалната система по отношение на по-съвременната музика. Той също така не робува на ладове, а гледа от хроматичната гама, извеждайки значимостта на простите интервали и техните основи, от които се определя акордова основа за акордите, ако има такава, а от акордовите основи - тоналният център.

Може би ASIO4ALL ще ти помогне...

Ако се върнем назад в историята и тръгнем от най-простото - монофонична музика, през Средновековие и Ренесанс, по-скоро бихме заключили, че акордите, доколкото се отнасят до хомофоничната музика, произлизат от ладовете, понеже по него време вече е имало ладове, но не и акорди, а се е мислело изключително хоризонтално. По-късно акордите в полифоничната музика (при двуглас - непълни) са се получавали като резултат от засичането във времето на развиващите се мелодични линии, без да се съблюдава хармонична прогресия и функция, а само интервалите между гласовете от чисто акустична гледна точка да са консонантни съгласно тогавашната културна и строева еволюция. Т.е., не се е мислeло в акорди, нямало е тонална музика в смисъла, който днес разбираме, а модална; не се е и модулирало. Лека-полека обаче се прогресира към тоналното мислене. От друга страна, виждането на Жан-Филип Рамо в трактата му по хармония е, че всъщност хармонията е вродена в тоновете и предшества мелодията заради наличието на обертонове. Интерваловата им обвързаност по тази линия е била усетена на времето интуитивно, което е изиграло роля във формирането на ладовете, и основните им точки (4. и 5. степени) са общи за много култури. После идват и акордите. Шенкер и той говори за т. нар. "акорд на природата" (мажорно тризвучие), получаващ се от първите пет хармоника.

Това е дефакто доминантсептакорд с добавена секста, като квинтата не се свири, или 7add13. А според теб, защо в мелодията не е септимата?

Великолепно, красота!

@Angelina, ето го линкът: http://trancebg.com/forum/index.php?showtopic=3426 От него има примъкнат и един бисер в темата ни за бисери. Това всъщност е форум за транс музика, който бях посетил, за да питам за няколко имена, но попаднах и на други теми. Отговорите от мен се касаят до 4/4 конкретно, за да раздухат някои от свободните съчинения в темата, в която при това са писали хора, правещи музика! Има материал за "хахо-хихи". Най-якият коментар беше: "Безсмислени спорове по пренебрежима материя".

Понеже преди около две седмици обяснявах в друг форум за размер, такт, силни и слаби времена, наложи се за онагледяване да използвам скрийншот на такт, който ще приложа и тук към написаното от Tozi.

Петрушка акорд (И. Стравински): F#/C като полиакорд (две мажорни тризвучия на тритонус едно от друго) Мистичен акорд (А. Скрябин): C-F#-Bb-E-A-D (шестзвучие, квартова хармония) Тристан акорд (Р. Вагнер): F-B-D#-G#

Аз спирам да пиша по темата.

BaMnupa, подвеждащи постове дотук, както обикновено.

Онез, дет' джуркат топките по телевизията. Този участник обаче няма да спечели от Тото-то.

Много непрофесионално и некоректно е, ако го ползваш за музикално творчество. Помисли да го промениш. Това, че ти е разговорен прякор във всекидневието е много различно от това, да се представяш музикално пред света с него. Когато видях темата, помислих, че става дума за някакъв микс с групата Тото и е объркан едва ли не разделът. И това не е името ти, името ти е Теодоси, доколкото виждам. Смени си псевдонима, защото надали ще те гледат с добро око. Има много варианти - Теоник, Теод и т.н., ако искаш да има общо с името ти. Изключено е да остане така, без да си навлечеш някакви неприятности...

Изборът на името Тото е най-малкото много безвкусно. А иначе си е направо нагло. Отказвам да слушам.

Това го споменах по принцип. Днес нещо или аз пиша леко накриво, или ме четат леко накриво. Или и двете.

Не съм го видял грешно, просто се сетих за това и споделих болката си. Казва се строй, понеже темперирането е частен случай - донатъкмяване заради комите, за което говорихме. И аз тук имам някои такива, ама драсни в Скайп по-добре. У форума влизаш, ама у Скайп не!

Идейката обаче е симпатична и ми се ще да чуя продължението. Тук парчето може да е дълго. Твърде многото разнообразие, прекалената мелодичност и бързото развитие обаче са в разрез с идеята на стила, понеже убиват унеса, за който допринасят и повторенията. Една от любимите ми ембиънт композиции е над 40 минути, а именно Waiting For Cousteau (или En Attendant Cousteau) на Jean Michel Jarre. Пускаш и напускаш Млечен път...

Разстреля ме с тези лазери, идват в повечко, а и спънатостта го отклонява като че ли. Би могъл да продължиш идеята и да коригираш някои неща. Освен че в ембиънта развитието е бавно, с бавен хармоничен ритъм, има обикновено и много ривърб. Едно от най-добрите определения за ембиънт е: музика, която е достатъчно ненатраплива, за да остане някъде назад във фона, без да придърпва вниманието, но и достатъчно интересна, ако решиш да се заслушаш в нея.

Съгласен съм, време е за промяна в системата. За добро или зло, имал съм много кратки проверовъчни сблъсъци с българската литература - използвал съм преди всичко чуждестранна и никога не съм оставал недоволен. В момента има и алтернативни учебници, напр. по класическа и по джазова хармония от Жорж Бонев. Не знам какви са, но мой познат сподели, че не са претруфени с текст и има повече примери. По основна теория пък има на Росица Дюлгерова - "Теория на музикалните елементи", който върви и с диск.

Да, ама бихармоничните имат два хиатуса, а хиджас има само един, и то в арабския свят той не е толкоз широк. Но често виждам да се използват като синоними.

Ако написаното до момента e неразбираемо, здраве му кажи

Полеритмия вероятно се касае до ритъма, с който растат полята. Полиритмия вече е друго. Хубаво е човек да знае кое какво е, но не да зубри дословно определенията, понеже между различните теоретици има и някои разлики във формулировките, а зубрeнето на определения няма да има кой-знае какъв принос. Относно темпото - можем да кажем, че това е скоростта, с която се развива ритъмът. В "Елементарна теория на музиката" пише и резюме за строевете. За информативно заучаване става, но за разбирането на строевете и темперирането е нужно човек да се занимае и с акустика, както и да не е скаран с математиката (това всъщност е желателно и като цяло). Благодарение на същия този учебник, в училищата се шири и дезинформирането, че Веркмайстер и Бах създават и популяризират използвания днес равнотемпериран строй, докато всъщност те се занимават с добре темперирани строеве, при които математически отношенията между тоновете не са равни, както е при равномерно темперирания. Тяхното темпериране позволява да се използват много по-свободно тоналностите, но все пак не ги лишава от характер - ефектът на бемолите и диезите, при който арматура с повече бемоли придава малко по-напрегнат и тъмен оттенък, - докато при равномерното темпериране всичко е еднакво.

За тези, които искат да използват безплатен софтуер, а не "обнародвани" версии, понеже не могат да си закупят пълните - LMMS е напълно безплатен. Работи под Windows и Linux. Вероятно може да свърши някаква работа за някого. http://lmms.sourceforge.net/

И освен това, какво значи, че "компът ти покрива изискванията"? Нека говорим с цифри.