Jump to content
Българският форум за музиканти

Steppenwolf

Mods
  • Posts

    1823
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    28

Everything posted by Steppenwolf

  1. Защо Стив Албини предпочита и днес да записва и смесва аналогово https://www.youtube.com/watch?v=LaVC6FGSHVg
  2. Не ги използвам, защото слухът ми е против артефактите от компресия със загуби.
  3. Намирам, че за успех при изваждането е от значение функционалното мислене и слушане — определянето посредством възприемане на интервалите в контекста на тоналността, съгласно характера на ладовите степени и алтеровките, а не толкова посредством интервалите между последованията. Последният начин не намирам за толкова ефективен, даже според мен лично понякога е фрустриращ. Също така мисля, че е най-целесъобразно да се започва от баса и мелодията, респ. най-ниските и най-високите линии. Първото е основополагащо за функцията на акорда, като според впечатлението за изразеност може да се мисли за обръщението; второто пък е най-ясно и лесно за чуване. Това стеснява пространството от възможности за пълнежа. И +1 към написаното от CyberGene и musicman. И още нещо: класическата хармония съвсем не е тъпотия и никой осъзнат и уважаващ себе си и музиката музикант не би изрекъл подобно нещо. Наличието на познания и по класическа хармония всъщност може да е плюс, например развива гласоводенето и поставя основи за по-контрапунктични/цветни трактовки, което си личи при джаз музиканти, които не са учили единствено джаз хармония. Тези пък, които се учат само от гледище теорията на акордовите скали, сякаш прогресират по-трудно, като са по-склонни към продължително механизирано и фрагментарно свирене, с не толкова добре свързана музикална мисъл. Такова познание и елиминира някои заблудни мисли, че определени неща в хармонията и музиката изобщо започват с джаза, вкл. доминантсептакордовата структура на b2, още известна като тритонусова субституция...
  4. Не зная кой деесер използваш и какъв контрол върху работата позволява, но огледай дали са му коректно зададени параметрите – работна честота, ширина на лентата, чувствителност. Повечето деесери обикновено имплементират динамична еквализация. Може да пробваш и с мултибанд компресор с бързи атака и рилийз, от порядъка на не повече от 1ms. Със статичен параметричен EQ е по-грубо, но може да помогне за редукция до известна степен без проблемна загуба на яснота, ако е центриран точно върху проблемната честота с висок Q фактор и разумно обиране.
  5. С малки изключения, пускат основно класическа музика, понякога джаз и рагтайм. Излезе, че за слушателя има известен плюс от цялата работа. Като новина от кухнята - някои музиканти са започнали да прехвърлят авторските си права, например Йордан Караджов.
  6. За много години! Здрава и плодотворна 2017!
  7. (Малка корекция и уточнаване в снощния текст, понеже в контекста на втория абзац става дума за стойности на звуковото налягане P, а не на интензитета I. P e обратнопропорционално на дистанцията, P ∝ 1/r, и при удвояване на последната намалява на 1/2, докато интензитетът I ∝ 1/r2 и намалява на 1/4, защото I ∝ P2.)
  8. Допълвам таблицата, както и още една, като ги прикачам на форума.
  9. Никой не е бил негативно настроен или искал да звучи остро и предизвиква негативни помисли. В отговори от този сорт на подобни въпроси често изхождам и от себе си, а впоследствие не разбрах точно каква е целта на занятието при липса на въпросната техника. За четенето пък съм на мнение, че е най-обогатяващо да става от книги. За всички ни. Поздрави и нека новата година бъде добра и плодородна!
  10. Стойностите и обясненията, които предложих, са от една хипотетична постановка и с цел да се видят зависимостите. Примерните параметри, както и съжденията са при синусоидален сигнал. Синусоидата има крестфактор √2, или 3dB. Така при работа на примерния усилвател на 500W/6.2dBu sens @ 8Ω, размахът на амплитудата резултира в пикова мощност от 1000W. Тогава са налице 0.1% THD. При 525W/6.4dBu sens, THD е 1%. С превишаване на входната чувствителност по параметри изкривяванията нарастват над 1%. За разлика от тестовите синус тонове, музиката е сложна и динамична, с крестфактор от 10 до 20 dB. Някои препоръчват усилвателят да бъде от порядък 2х по-мощен спрямо ОТ, изхождайки от презумпция за диапазон с гарантирано гладко покриване на пиковете в музикалната програма. Това го съобразява с програмната мощност на ОТ, която е на +3dB (2x) от максималната средна мощност и може временно да я превишава предвид динамиката на музиката. В параметрите на професионалните ОТ често се посочва и пиковата мощност, която е на +6dB от допустимата средна. При такова съгласуване RMS нивото на програмата се запазва напълно и остава относително ниско, което е добре за ОТ. Разбира се, при съчетаване с 2х или по-мощни усилватели прецизността по калибриране на системите и опериране със звуковия материал според съдържанието е от още по-критична важност. Конкретните нужди се определят от целите, разположението на ОТ, чувствителността им и помещението. В характеристиките чувствителността е установена с измерване на звуковото налягане на разстояние 1м от тялото при синусоидален тон 1kHz и мощност 1W. Това се отнася за открито поле, т.е. постановката цели да елиминира стени и отраженията от тях. Инак измерването би било безсмислено; помещения има всякакви. Ако например чувствителността е 100 dBSPL/1W/1m, то с всяко удвояване на мощността към тялото звуковото налягане нараства с 3dB: 103dB при 2W ... 112dB при 16W и т.н. Удвояването броя на източниците, ако те имат еднакъв интензитет и без да се вземат предвид други детайли, води също до 3dB нарастване на нивото. С удвояване на разстоянието от ОТ, SPL намалява с 6dB (1/2), т.е. обратнопропорционално е на разстоянието. ±10dB разлика в звуковото налягане слухът регистрира като двойно по-силен/по-слаб по гръмкост звук. В практическите ситуации обикновено има стени, които поемат част от звука (абсорбция), а друга отразяват (рефлексия), така че помещението води до цялостно по-силен звук спрямо отвореното пространство. Това може да се измери с уред за звуково налягане/ SPL meter. Колкото до изходното ниво на смесителния пулт – пултовете имат индикация на мастър секцията. Техническите параметри казват към какво ниво е реперирано 0dB. Стандартно, 0dB отговаря на +4dBu (1.23V, или 0VU), но може да отговаря и на 0dBu при някои производители. Като се има предвид всичко казано до момента, системата може да се калибрира с оглед нивото на клипване на миксера, на усилвателя и мощността на ОТ. Конкретно с озвучаване аз не се занимавам и предполагам, че колегите от форума, които го практикуват, биха могли да уточнят по-добре някои подробности по реализацията. Весели празници и успех!
  11. Click: ( http://wtf1.co.uk/really-hope-2017-f1-grid-looks-good/ )
  12. Колко да усилваме атенюаторите на усилвателя бихме могли да се ориентираме по четири неща, като първите три са описани в раздела със спецификации на упътването му: — мощност (rated power); — входна чувствителност (input sensitivity); — усилване / коеф. на усилване (voltage gain); — разграфената скала около атенюаторите. Посочената в спецификациите входна чувствителност е онова входно напрежение Urms, при което усилвателят достига оценената от производителя мощност. Понеже в аудиото с логаритмични единици се работи по-нагледно и удобно, отколкото с линейни, то тия параметри стандартно се представят като ниво в децибели, и по-точно dBu (decibels related to voltage unit): 20log10(Urms/Urms-ref), където референтната стойност е 0.775Vrms. Коефициентът на усилване е отношението между изходното и входното напрежение, т.е. колко пъти входното бива усилено. Обикновено усилването също се представя в децибели, респ. с колко dB се усилва входният сигнал. Когато има подаден на входа сигнал с даденото по спецификациите за чувствителност ниво, усилването му Х пъти (където Х = коеф. на усилване) дава на изхода онова ниво, което ще доведе до описаната от производителя мощност върху посочения товар, при атенюатори докрай надясно, сочещи "0dB" на разграфената скала. Пример: Yamaha P5000S — Rated power: за 1kHz с 1% THD+N: 2 x 525W @ 8Ω ... и ... за 20Hz—20kHz с 0.1% THD+N: 2 x 500W Voltage gain: 32dB (коеф. на усилване 40) Input sensitivity: 6.4dBu (1.62Vrms) В dB: 32 + 6.4 = 38.4dBu, което е... 0.775 x 1038.4/20 = 64.5Vrms Pavg = Urms2/R = 64.52/8 = 520W @ 8Ω. Алтернативно, с волтаж и коеф. на усилване сметките са: 1.62 x 40 = 64.82/8 = 525W @ 8Ω. (има малки разлики в резултатите от закръглявания) Ако горните условия са налице, тогава колко трябва да усилим, за да получим приблизително дадена желана мощност? Ако от този усилвател ни трябват 400W при товар 8Ω, то √(400 x 8) = 56Vrms на канал = 37dBu Ако при крайна дясна позиция на атенюаторите имаме 6.4 + 32 = 38.4 dBu, тогава поставяме атенюаторите на около "–2dB". Ако пък е подадено по-високо ниво на входа, примерно 8.4dBu, тогава оразмерената мощност усилвателят ще достига преди крайна дясна позиция на атенюаторите, и по-точно при близо "–2dB". 37dBu прибл. биха се получили тогава при "–4dB". И т.н... Това разбира се са ориентировъчни пресмятания. Трябва също да се има предвид импедансът на ОТ. В случая разгледахме при 8 ома товар.
  13. Към горното ще допълня, че средното квадратично (RMS) от измяната на пиковата стойност на даден променлив сигнал (напрежение или големина на тока) през времето, за даден интервал от време, още се нарича ефективна стойност. Така, ако един постояннотоков сигнал поражда върху дадено съпротивление R пад на напрежение U, равно на URMS на променливотоковия сигнал, то двата сигнала биха довели до разсейване на една и съща средна мощност P в съпротивлението. Тази статистика позволява да се осмисли и съпостави променливата величина спрямо постоянната. При непроменлива пикова стойност на тока RMS разбира се съвпада с нея, в т.ч. за идеален правоъгълен сигнал, където само посоката се сменя мигновено. За всички други случаи RMS се пресмята, като за проста синусоида директно помним U/√2, или 0.707U, тъй като най-често се употребява при измерванията. Предвид факта, че в музиката значителната част от енергията е разпределена в нискочестотната област от спектъра, то практически за мощността на цялото озвучително тяло може да се приема мощността на басовия говорител. Ако желаем да сме по-точни, трябва да се изчисли общата RMS стойност от средните мощности на отделните говорители по начина по-горе. В случая един усилвател 2 x 550W според мен би бил подходящ. Мощността би могла да се закръгли и до 2 х 600W с много доволен запас. Лично аз също предпочитам и препоръчвам по-мощен усилвател, разбира се с разумна експлоатация, което би гарантирало по-линейна и стабилна работа. При усилвател, съответстващ точно на ОТ, при дадено входно ниво усилването започва да става нелинейно, т.е. изходната мощност се отклонява спрямо линейната функция от входната. Усилването е все по-малко, като сигналът се компресира и се променя крест факторът (отношението на пиковото ниво към RMS). Кога става това зависи от инженерните решения на конкретното изделие. Счита се, че един усилвател е линеен до точката, при която е налице 1dB компресия. И така, докато се навлезе в режим на насищане, прагът за който е 3dB компресия. Иначе казано, в този регион се появяват нелинейни изкривявания, стига се до clipping (и евентуално до поява на постояннотокова/DC съставка в изхода). В честотния домейн това съответства на поява на допълнителни съставки в спектъра. Такова положение би могло да е застрашаващо най-напред за ВЧ говорителя, понеже енергията във ВЧ областта се увеличава значително. В този ред на мисли, при една и съща средна мощност, постигната в нормален работен режим с по-мощен усилвател, и такава, постигната с наситен по-маломощен, вторият е по-опасен за ОТ. Иначе, ВЧГ и СЧГ може да се повредят и с по-маломощен усилвател, ако примерно се подаде силна синусоида в диапазона им. По-маломощният усилвател пък не позволява да се оползотворят качествено ОТ при високи изходни мощности за стъпалото. Друг момент при избирането на по-мощен усилвател, който не работи на голям процент от максималната си мощност, е по-сигурният му температурен режим. Това предполага и по-широк толеранс за работа в по-топла среда.
  14. Не бих препоръчал, качеството не е добро -- директни трансфери от съмнителни аудиокасети с неизвестен източник (в повечето случаи незнаен винил), комбо дек и сравнително обикновена звукова карта. CD/DVD-A издания на голяма част от наличните там дискографии на ключовите джаз фигури имам във фонотеката си в lossless. Бих препоръчал на заинтересуваните да се огледат за такива и да подбират. Но трябва повече свободно време.
  15. MOTORSPORT: Ricciardo rated best driver in F1 Nice
  16. Т.е. не са при теб устройствата и нямаш АЦП? Каква е целта на всичко това тогава? При такова положение въпросът наистина е меко казано странен. Но препоръката с четенето остава.
  17. Статия от последните минути: [bBC Sport] Mercedes want Williams' Valtteri Bottas as Lewis Hamilton's team-mate
  18. http://www.espn.co.uk/f1/story/_/id/18235837/kamui-kobayashi-posts-cv-mercedes-job Бих се накефил, ако Кобаяши бъде взет в Мерцедес.
  19. Остава само да венчаем Издислав с Кен Лий.
  20. Интересно видео, от което на някои места се виждат хамилтоновите некоректности. Не бях гледал пресконференцията от едно подобно бавене в Китай през 2015, където Нико му го казва директно (на 6:10) https://www.youtube.com/watch?v=QFWMQhWXQ2w
  21. Чуйте най-вече първата половина на клипа, с Алонсо https://www.youtube.com/watch?v=e5yoldSte64
  22. България не е адекватно място за изучаване на нещо различно от класическа музика. В учебните заведения, и конкретно НМА нещата варират от много добри при някои дисциплини и преподаватели до лоши при други, според запознати. Следвали приятели отбелязват, че са имали много добри часове по хармония, но по полифония Потурлян нищо не им обяснявал. Трябва да отбележа обаче, че имайки и бидейки учил както от българска, така и от чуждестранна литература, българските учебници по теоретичните дисциплини (ЕТМ, хармония, полифония, анализ, инструментознание, оркестрация, музикална акустика), с оглед класическата музика, не са по-лоши от чуждестранните. Визирам литературата, издавана между 50-те и 80-те години (напр. ЕТМ в превод от Способин, хармонията на Ал. Райчев...).
  23. Аз също много харесвам Алонсо от дебютните му години с Минарди, и още повече от времето му в Рено. Затова и ми се ще да иде в Мерцедес. Тогава беше и пикът на фенството ми спрямо Рено отбора. Но едва ли ще съумеят да направят отново такъв тим и да са на нивото на клиентите си от Ред Бул. Май нямат и инженерите да го направят. Тяхното влизане и излизане от спорта е несериозно, спъва ги в това отношение и е откровено дразнещо. Няма го и Ф.Бриаторе, който въпреки всичко остава култова и колоритна личност, умееща да ръководи шампионски тимове.
×
×
  • Create New...

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.