Steppenwolf

Към горното ще допълня, че средното квадратично (RMS) от измяната на пиковата стойност на даден променлив сигнал (напрежение или големина на тока) през времето, за даден интервал от време, още се нарича ефективна стойност. Така, ако един постояннотоков сигнал поражда върху дадено съпротивление R пад на напрежение U, равно на URMS на променливотоковия сигнал, то двата сигнала биха довели до разсейване на една и съща средна мощност P в съпротивлението. Тази статистика позволява да се осмисли и съпостави променливата величина спрямо постоянната. При непроменлива пикова стойност на тока RMS разбира се съвпада с нея, в т.ч. за идеален правоъгълен сигнал, където само посоката се сменя мигновено. За всички други случаи RMS се пресмята, като за проста синусоида директно помним U/√2, или 0.707U, тъй като най-често се употребява при измерванията. Предвид факта, че в музиката значителната част от енергията е разпределена в нискочестотната област от спектъра, то практически за мощността на цялото озвучително тяло може да се приема мощността на басовия говорител. Ако желаем да сме по-точни, трябва да се изчисли общата RMS стойност от средните мощности на отделните говорители по начина по-горе. В случая един усилвател 2 x 550W според мен би бил подходящ. Мощността би могла да се закръгли и до 2 х 600W с много доволен запас. Лично аз също предпочитам и препоръчвам по-мощен усилвател, разбира се с разумна експлоатация, което би гарантирало по-линейна и стабилна работа. При усилвател, съответстващ точно на ОТ, при дадено входно ниво усилването започва да става нелинейно, т.е. изходната мощност се отклонява спрямо линейната функция от входната. Усилването е все по-малко, като сигналът се компресира и се променя крест факторът (отношението на пиковото ниво към RMS). Кога става това зависи от инженерните решения на конкретното изделие. Счита се, че един усилвател е линеен до точката, при която е налице 1dB компресия. И така, докато се навлезе в режим на насищане, прагът за който е 3dB компресия. Иначе казано, в този регион се появяват нелинейни изкривявания, стига се до clipping (и евентуално до поява на постояннотокова/DC съставка в изхода). В честотния домейн това съответства на поява на допълнителни съставки в спектъра. Такова положение би могло да е застрашаващо най-напред за ВЧ говорителя, понеже енергията във ВЧ областта се увеличава значително. В този ред на мисли, при една и съща средна мощност, постигната в нормален работен режим с по-мощен усилвател, и такава, постигната с наситен по-маломощен, вторият е по-опасен за ОТ. Иначе, ВЧГ и СЧГ може да се повредят и с по-маломощен усилвател, ако примерно се подаде силна синусоида в диапазона им. По-маломощният усилвател пък не позволява да се оползотворят качествено ОТ при високи изходни мощности за стъпалото. Друг момент при избирането на по-мощен усилвател, който не работи на голям процент от максималната си мощност, е по-сигурният му температурен режим. Това предполага и по-широк толеранс за работа в по-топла среда.

Не бих препоръчал, качеството не е добро -- директни трансфери от съмнителни аудиокасети с неизвестен източник (в повечето случаи незнаен винил), комбо дек и сравнително обикновена звукова карта. CD/DVD-A издания на голяма част от наличните там дискографии на ключовите джаз фигури имам във фонотеката си в lossless. Бих препоръчал на заинтересуваните да се огледат за такива и да подбират. Но трябва повече свободно време.

Т.е. не са при теб устройствата и нямаш АЦП? Каква е целта на всичко това тогава? При такова положение въпросът наистина е меко казано странен. Но препоръката с четенето остава.

Остава само да венчаем Издислав с Кен Лий.

България не е адекватно място за изучаване на нещо различно от класическа музика. В учебните заведения, и конкретно НМА нещата варират от много добри при някои дисциплини и преподаватели до лоши при други, според запознати. Следвали приятели отбелязват, че са имали много добри часове по хармония, но по полифония Потурлян нищо не им обяснявал. Трябва да отбележа обаче, че имайки и бидейки учил както от българска, така и от чуждестранна литература, българските учебници по теоретичните дисциплини (ЕТМ, хармония, полифония, анализ, инструментознание, оркестрация, музикална акустика), с оглед класическата музика, не са по-лоши от чуждестранните. Визирам литературата, издавана между 50-те и 80-те години (напр. ЕТМ в превод от Способин, хармонията на Ал. Райчев...).

Google is your friend. Разгледай спецификациите на продуктите, прочети за интерфейсите и нещата си идват на мястото. Не е ракетна наука.

След първата публикация на Бицев предположих, че темата e много вероятно да придобие още нехармонични съставки. Щеше да е хубаво, ако бях сгрешил. Нали знаете приказката за петимата, които прекосили една река и започнали да се броят, дали някой се е изгубил? Започнал единият да брои, преброил 4-ма. Всеки преброил, че са 4-ма. Разтревожили се, започнали да се оглеждат, да се тюхкат къде се е изгубил петият. Минавал един възрастен човек, видял ги умислени, та ги попитал какво има. Те му казали, че били 5-ма, но единият се е изгубил. Човекът се досетил каква е работата и ги преброил. Петима. Защото броящият винаги е пропускал да проброи и себе си. Нещата в действителност не са толкова сложни и не е необходимо да се драматизира: Отваря се тема, за която основателно се предполага, че може да се пише в нея всичко свързано с продукта. Няма отбелязани предварително ограничения. Привичката по презентацията явно прави впечатление и се изтъква директно. След това се обяснява за нея, отчитат се съображения, вкл. лични такива. Не е упоменато, че дискусията по въпроса е нежелана и че презентацията остава непременно във вида, в който е, напр.: "Благодаря за споделеното мнение, но... така и така... презентацията ще остане в този си вид и моля да не го дискутираме повече." Следователно дори няма добри основания за недоволство от споделените мнения, от негативни емоции и лично отношение, мрънкане и подобни. Това дерайлира темата и сваля нивото на общуване.

Здравей и добре дошъл отново!

Новите плъгини на iZotope. Много добър продукт. Опасявам се единствено да не поизмести при някои критичното слушане и да разчитат твърде на него като панацея. https://www.izotope.com/en/products/mix/neutron.html

+1 за Samsung SSD. По-добър избор и от Intel. Интел-ските модели обикновено ползват Sandforce контролери, които нямат много добра репутация. Сега Интел имат и собствени контролери на няколко модела, но не ги следя, за да мога да коментирам по-точно. Скоростта ще се повиши чувствително. Това трябва да го свърша и за себе си, защото ползвам предимно библиотеки и ще ми се отрази много добре.

Зависи как се използва ладът — дали за соло върху по-обичайна прогресия, като се съблюдава къде и как попадат полутоновите конфликти, или и за строеж на хармонията. Модулацията става подобно на другите ладове, като използваш каденци със силни тонални движения, затвърждаващи тоналността, т.е. последование от тези акорди, които попадат в субдоминантови, доминантови и тонически групи. В бихармоничния мажор характеристични тонове са понижените II и VI степени. Субдоминантовият акорд на IV степен е по-интензивен от този в натуралния мажор, защото е минорен и терцата му има по-силно тежнение към V степен. При изолирано последование все едно е взаимстван от едноименния минор, който е най-често срещаната модална заемка и най-меката. При наложен бихармоничен лад обаче звученето е съвсем характерно диатонично за лада. Подобно, акордът на bII степен може да третираш като неаполитански (N) акорд. Класически, той най-често е в първо обръщение заради мелодичния басов ход на тритонус, ако следва V в първо, както и за да се избегне кверщандът, но и основното обръщение не е изключено, особено пък след като няма кверщанд и е в съвременен прочит... Любопитното е, че тук може да се ползва диатонично с две септими. С I степен е мажорен септакорд и има по-скоро субдоминантова функция. Със VII степен обаче е с малка септима и става доминантсептакорд — това му придава категорична доминантова функция и може да се разрешава директно към тоника. Тук е диатоничен, но в хроматичната хармония в контекст на обичайните мажор-минор се причислява като структура към т. нар. увеличени секстакорди. В хроматиката Чайковски го разглежда като алтерована доминанта върху понижена 2-ра степен и също го разрешава директно към тоника, докато много теоретични трактовки го считат най-консервативно за построен на bVI и настояват да се разрешава към доминанта. Разрешението на Чайковски е в съгласие със съвременната (джаз) хармония, където такъв акорд е резултат на тритонусова субституция (замяна) спрямо V7. Доминантовият акорд / V(7b5) е малко тризвучие (или полу-умален септакорд, ако е със септима), заради понижената квинта. Такъв се среща в обичаен контекст от хроматиката като алтерована доминанта и има интензивна доминантова функция. Мисля, че Шопен е сред първите композитори, които го използват. Тук обаче се явява диатоничен в лада. Акордът на bVI степен е голямо тризвучие, поради което е нестабилен и не може да изразява тоническата функция. В бихармоничния минор характеристични тонове са повишените IV и VII степени. Субдоминантовият акорд на II степен е мажорен и тегли по-силно към V, но не е странична доминанта, защото е диатоничен. Акордът на bIII степен е голямо тризвучие и поради това не може да приема тоническа функция. Интересен момент е Vmaj7 — акордът на пета степен не е доминантсептакорд, а мажорен септакорд, което носи характерно звучене, но и отслабва доминантовата му функция. #IV е малко тризвучие и на тази степен би могло да се ползва внимателно като водещо към доминантата, обаче според мен е най-добре да бъде с терцата в баса... Естественото присъствие на големите тризвучия обогатява възможностите за енхармонично модулиране. Хармоничният ритъм във фразите, както и акцентирането са от значение за доброто представяне на ладовете. Особено за минора, който е по-нестабилен и има тенденция към петата си степен. Като цяло, за хармонична работа, бихармоничният мажор е по-стабилен и удобен.

малко по-северен джазец днес

Отново некадърно направена ел. инсталация. Най-добре е да се проверяват всички контакти с фазомер преди настаняване и инсталации в дадено помещение. Ако си в апартамент, провери всичко в апартамента, вкл. по балконите.

Не е необходимо да бъде чак гуру по езика. Ако превежда поезия, тогава по-скоро да. Факт е, че акцентът прави впечатление и напомня на индийски, дори да не е най-точното определение. Откъм граматика лично аз не намерих забележки. Поздрави

Като колега програмист и музициращ - моите поздравления за чудесната работа!

Korg, Roland, Yamaha...

Такова животно "тонрежисура" не знам да е световно познато, среща се само на балканите и в България. Е, може и да е пренесено от времето, когато сме били руска подлога. Нали сме си на напреки или поне на чорчик по принцип... На тона реално няма какво да му се режисира от човека зад пулта. Казва се звукоинженерство / sound engineering. (End of rant) Теоретичните постановки и част от практическите, отнасящи се до софтуерната част, можеш да усвоиш от книги като тези на Mike Senior, Bobby Owsinski, Roey Izhaki, Bob Katz, някои сайтове или отворени курсове. По хардуерната част обаче е по-трудно да се уредиш самостоятелно, освен ако не се договориш с дадено студио - да посещаваш някой от работещите там в определени дни и часове, да гледаш, да помагаш без заплащане (поне отначало). Мисля, че това е добър и приятен начин, а и ще установиш преки контакти в практическа среда. Поинтересувай се. Някои студиа и организират курсове: http://www.graffittistudio.com/bg/%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%BF%D0%BE-%D1%82%D0%BE%D0%BD%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D1%83%D1%80%D0%B0.html

В допълнение, нотната трайност от метрума не определя темпото. Нотните трайности са относителни и не носят твърди абсолютни стойности. В метрума избор за носеща пулсацията трайност обикновено се прави с оглед преди всичко по-ясен нотен запис. Темпото (бързина на редуване на пулсациите) се задава нотационно по два начина: - терминологично, което оставя малък диапазон за интерпретация от страна на изпълнителя, напр. adagio, andante, molto allegro и т.н.; - цифрово, при което се посочва точна стойност за брой пулсации в минута, напр. = 107.

Мисля, че тези се родеят с кучите марки и са далеч от аудиото. От това, което ти си готов да дадеш за звука и музиката, зависи какво тя ще даде на теб. Не познавам продукти в този ценови клас и цялостно мисля, че какъвто и съвет да дам по закупуване на ОТ от него, той едва ли би бил особено добър. Наместо това бих посъветвал да разгледаш техниката в bazar.bg и olx - могат да се намерят по-добри предложения втора ръка. Вместо да се бърза с решение на момента, по-висок бюджет може да бъде събран за определено време дори при средностатистически месечен доход.

Аз съм с 10.2.2, тъй като следващите версии официално не вървят под Mavericks, който ми е основна ОС. Не съм пробвал да го лъжа, напр. редактирайки property list-а с ОС версията, както при Pro Tools 10 и El Capitan да речем. Подобни трикове с MS Office 2016 обаче не сработиха много добре, въпреки че инсталаторът тръгна. За съжаление наистина развалиха интерфейса на последните Mac OS съгласно модерните плоски течения. Смяната на емблематичния системен шрифт Lucida Grande беше по-скоро слабо решение (не че не може да се пачне). Yosemite не съм пробвал, ала съм срещал доста оплаквания по производителността на версията, и не само. El Capitan обаче изглежда е добре оптимизиран и системата е пъргава. Засега съм с три системни дяла: 1 х El Capitan предвид и новите версии на Xcode, 1 х Snow Leopard заради по-стария Xcode с PowerPC кроскомпилацията, която е необходима при подготвяне на fat binaries.

Архаична е силно казано и е грешно мислене да го отписваш. FireWire още се използва активно и в близките 10-ина години поне съпорт със сигурност ще има. Thunderbolt все още не се е наложил така. А за някои технически подробности по USB протоколите може да си поговорим през свободното ми време, ако те интересува.

Браво за това творческо присъствие на наша земя, момчета!

Свидетел си на обичайните за вградена звукова карта характеристики. Аз принципно бих препоръчал FireWire аудио интерфейс. А за звукозапис и музикална продукция под Linux по-добре забрави. Ще имаш главоболия и дефицит откъм софтуер и драйвери. Повечето системи от Unix фамилията са предимно за сървърни решения; силата им е най-вече под конзолата, в цялостната архитектура на ОС, различните налични инструменти и в това, че са POSIX-compliant (последното бърка най-вече нас, програмистите). От тази фамилия единствено Mac OS много добре съчетава двата свята и притежава нужното, за да бъде комфортна като десктоп. Даже Линус Торвалдс счита, че Линукс не стои добре като десктоп.

https://www.youtube.com/watch?v=BwKDhLXFE6Y

В зависимост от дължина, форма, сечение, материал, от съпротивление, капацитет и индуктивност за единица дължина, от честотна лента на сигнала, проводникът има значение, разглеждан като линия с разпределени параметри. До определен момент съобразно целите и условията. Важна е и механическата надеждност, разбира се. В тези страници има информация за скин ефекта, например: https://www.st-andrews.ac.uk/~www_pa/Scots_Guide/audio/skineffect/page1.html http://www.soundscapeav.com/papers/cczt.html#summary Компонентите, прецизността и пътят на сигнала в студийна среда са едно. В домашни условия - друго. Чуваемостта, като цяло, между кабели с просто ухо е трето и може да бъде спорна в немалко случаи. Ако са налице нищожно групово закъснение и затихване в рамките на слуховите прагове, и шумът ако е малък за дадени два сравнително качествени кабела, реална разлика не може да се чуе. Но екстремни такива и други случаи може да се наблюдават сред някои аудиофили: сменят се два относително добри кабела в системата, след това някой отбелязва, че е чул разлика, при което чуваемост декларират и други, под влияние на внушение и когнитивен наклон, или просто за да не останат по-назад. Когато се говори за такива перцептуални разлики, нужен е обективен оценъчен модел, да се правят слепи тестове и статистика. Ако човек счита, че чува, но резултатите са в рамките на статистическия шанс, то той се заблуждава. Аудиофилията (поне значителна нейна част) е ирационално състояние на съзнанието, при което хората не се уповават на логика и факти, а вземат особени решения, където присъстват ритуални елементи, 66-то чувство и несломима вяра в извечни езотерични истини. Започне ли да се говори за поставяне на тухли върху усилвателя, инсталация на Шуманов генератор, опосочване на кабели и подобни, тогава се прескача от аудио сферата в някоя друга. Грамофон за 50 000 лв. например е една сравнително скъпа чесачка на гъдел и е по-скоро ирационално решение, особено в наши времена. Като се вземе предвид, че съвременните винили се трансферират от цифров източник, единственото, което получава слушателят, са определени оцветки от общата непрозрачност/ загуби в аналоговия домейн. Реалността е, че винилът не може да се сравнява по нито един параметър с качествен цифров източник, с качествени реконструиращи филтри и стабилен клок, при който jitter-ът е от порядъка на няколко пикосекунди и е абсолютно нечуваем.