Steppenwolf

Важна е коректността на записа в контекста. А що се отнася до звученето конкретно - в темперирания строй наистина няма разлика, но в контекст на други строеве Dis и Es са два различно звучащи тона, чисто акустично.

www.roger-russell.com Roger Russell: author, artist, engineer, inventor, photographer, collector and formerly Director of Acoustic Research at McIntosh Laboratory, Inc. Интелигентно и с чувство за хумор: http://www.roger-russell.com/truth/truth.htm

http://youtu.be/DUU2dTib7mI

Да ти кажа, хич не е сигурно. Може да има чужди акорди, взаимстрани от други тоналности. Когато пък един акорд е хроматичен/ чужд за тоналността, той обикновено привлича внимание и носи изненада, новост. Тази черта, разбира се, се откроява преди всичко ако музиката не е силно хроматична, инак ладовостта ѝ би била доста размита. Също така, не всички хроматични тонове са важни (по отношение на хармоничната схема). Някои са просто пълнеж в мелодическата линия - проходящи или съседни тонове, които най-често попадат на слабо време или част от време на такта и не встъпват заедно с акорд, т.е. те имат изцяло мелодически характер. Но при подобна активност в няколко гласа са възможни и такива акорди, т.е. проходящи.

По отношение на паралелните и едноименните тоналности: В немската и повлияните от немската школи (руска, българска): паралелни и едноименни тоналности са коректните термини. Едноименни са тоналностите, които носят същото име, т.е. тониките им са еднакви, а паралелни - тези, които се състоят от същите тонове (но тониката е друга). Елементарно? А така. НЕ се касае за преводни грешки, както забелязах някъде в предните страници. Това идва и от теоретичните трудове на Хуго Риман (Hugo Riemann), свързани с функционалната теория (Funktionstheorie), отнесена към dur-moll (или major-minor) тоналната музика, при което минорът е "огледална" форма на мажора (в системата си Риман прави извеждане от обертоновите и субтоновите редици, т.е. 1, 2, 3, 1/2, 1/3, и т.н.), а акордите попадат в три функционални групи: тоническа (T) и "сателитните" й субдоминантова (S) и доминантова (D), с които степени е директно квинтово обвързана тониката, така че останалите имат повече или по-малко подчинение на тези функции. Очевидно е, че има разлики в терминологиите, а понеже сме в България, не виждам защо непременно да робуваме на друга система отвъд океана? Да не говорим, че функционалният анализ, който ползваме у нас и е същият като в руската школа (малко по-различен от германския синтаксис), е по-добър от пляскането на римски цифри под акордите, защото дава информация за функцията им, още повече - медиантите имат променлива функция според контекста, което римските цифри не показват. (Това обаче - при минаване на елементарната теория и стигане до хармонията.) А за Kiik СПЕЦИАЛНО: ЛИНК (не гледайте, че е от 1956 г.; като се абстрахираме от съветско-социалистическото наклонение в няколко от страниците, книгата е много силна) Във функционалния анализ от немската школа също има паралелни (parallelklang) и контрапаралелни (gegenklang) акорди. При мажора паралелният акорд лежи на малка терца отдолу, а контрапаралелният - на голяма отгоре. При минора е обратното. Така в мажор паралелният акорд на тониката (T) е на шеста степен, функционално се бележи с Tp от Tonikaparallelklang и означава "минорен паралелен акорд на мажорната тоника", а контрапаралелният е на трета, Tg (Tonikagegenklang). Горната медианта също е и Dp (Dominantparallelklang), а долната - Sg (Subdominantgegenklang), като функцията на медиантите е според контекста от обкръжаващи акорди. В минор означенията се сменят, напр. съответно tP за мажорното тризвучие на трета степен. Използват се и други означения, като TP (мажорен паралелен акорд на мажорната тоника, т.е. алтерован VI), DD (две D едно върху друго) за двойна доминанта/ доминанта на доминантата, D за умаленото тризвучие на седма степен (разгледано като доминантсептакорд без основа), и т.н....

Габриел Форе и любимият ми Реквием http://youtu.be/UnilUPXmipM

само за умопомрачени http://youtu.be/Ap_A6TgVhdU

http://www.youtube.com/watch?v=ioxeqbQCvMo http://youtu.be/5bC8iYBlZ7g

Да, може синтезатор да се ползва и просто като MIDI клавиатура. MIDI изходът се свързва с преходник, напр. M-Audio Uno. Има много силни софтуерни синтезатори сега, но и немалка част страдат от артефакти, проблеми от алиасинг естество и т.н. Добре е да се помни, че софтуерната версия на един аналогов хардуерен синтезатор не е еквивалентна на такъв - къде емулацията на осцилаторите и филтрите е по-успешна, къде не толкова... Във всеки случай, аз лично имам един Korg, който възнамерявам да продам и да взема нов МИДИ клавир; ползвам изцяло софтуерни синтове. Успех.

http://www.knizhen-pazar.net Макар че повечето ми музикално-теоретична литература е на английски и така съм се учил, от този сайт, чрез щандовете за стари книги, може да се намери всичко необходимо, както съм сторил и аз, тъй като държах и на българските учебници. По този начин се сдобих физически с "Елементарна теория на музиката" от И. Способин (изд. 1953, чудесен учебик е), "Хармония" от Александър Райчев за НМА (1974), "Полифония" от Здравко Манолов и Димитър Христов (1977), "Музикален анализ" от Пенчо Стоянов (1988), "Музикална акустика" от Емил Георгиев (1986)... Добра литература, която днес все повече е кът (вън от печат).

Eлектронна музика от 1968 г. (Жан-Жак Пери е роден през 20-те години на миналия век), която навярно би била проникната и оценена само от онова малцинство във форума, за което музиката не се изразява просто в 1 и 0 (т.е. метъл и чалга)... http://youtu.be/HJb0394et0Y

You have no idea what you're talking about, don't you? Някаква странност витае в тази тема. Към написаното от Евтим бих добавил следното: 1. Тази публикация 2. Последния абзац (двуредие) от тази публикация

Безспорно, тази книга е "Светият граал" на елемент-арната музикална теория у нас (не е имало и много кандидат-граали, за разлика от други държави). Изписва се почти наизуст, като амидофена, макар че от ерата на амидофена до сега има по-нови възможности. И при положение, че търсещите не са в един от вагоните на академичната влакова композиция, та да трябва да следват задължително това, то те биха могли да се възползват от разнообразните сортове източници - както виртуални, така и... хм... реални, вкл. чуждоезични (за съжаление на едноезичните). Наблюденията сочат, че стилът на предоставената информация в ЕТМ я прави по-трудносмилаема за някои, за разлика от алтернативите. Освен това, само в ЕТМ (и производни) акордът е дефиниран като "...три или повече тона, които са или могат да се подредят по терци", което разбира се е вярно, но до края на XIX век. Докато днес дефиницията е по-голям балон: "Съзвучие от три или повече различни тона". Даже определението в българската Уикипедия, разбира се, е копирано от... мда. Така че вятърът се мени, ветропоказателят се върти, поогледайте се и за алтернативи.

"When I'm needing a friend I can talk to the wind (...) Sometimes he seems to be the only one beside me who can feel the Lord's breath all around him..." http://youtu.be/HqcNpKehS1E

Като се е почнало с такъв тематичен поход, за да не се бие напразно път до нова тема, нека добавим, че освен микрофон, в AUX и грамофон не може да се включи - има нужда от грамофонен RIAA предусилвател. Изключение правят онези грамофони, които имат вграден такъв.

Добре дошъл! Веднъж те слушах в нощния блок на програма "Христо Ботев". Тогава пуснаха песента и ми привлече вниманието. Будна, заедно с клипа разказва. Поздравявам те!

Ремастери, представени компресирани в YouTube? Меко казано е странно. А source какъв е? Вероятно CD 16/44.1 Първо бих се поинтересувал какво е основанието за ремастериране? Какво си търсил? Като се има предвид, че (1) не бих казал, че оригиналите плачат за корекции и компенсации, особено DSOTM; (2) има малко добри, "освежаващи" ремастери, но ги има - напр. на Doug Sax от периода 1993-1995 г., на цялата дискография. Голяма част от ремастерите (и не само на Pink Floyd), които могат да се намерят и са родом от последните десетина години, за съжаление са стъпка назад, което едва ли изненадва някого.

Дори да не твори класическа музика човек, ценно е запознаването с класически хармония, контрапункт, форми - привнасят материал за по-мащабно мислене, както и за изграждане на умения и естетика откъм гласоводене. Разбира се, тези техники може да бъдат уютно приютени и от други музикални стилове, напр. прогресив рок, електроники и всякакви еклектики.

32-битовите приложения (и плъгини) работят под 64-битова система. 32-bit host + 32-bit plugin @ Win 64 = OK, или иначе казано: 32 се побира в 64. А bridge е необходим, ако използваш 32-bit plugin на 64-bit host.

Да, би могло по-ниска латенция, ако условията по-горе са изпълнени. Например с Konnekt-а достигам 1.2 ms. Колко RAM? Зависи какво е натоварването на системата. Във всеки случай, на x64 архитектура и 64-битова OS, RAM паметта трябва да е минимум 6 GB. Това е и едно от основните преимущества да НЕ си на 32: прескачане на 4 GB-овата бариера. (По принцип е възможно 32-битовите архитектури да достъпват и повече физическа памет чрез Physical Address Extension, но Windows си е твърдо "забодена" на 4 GB.) Конкретно при мен конфигурацията е: Core2Duo @ 2.93 GHz, 6GB DDR3-1066. Желателно е системата да е олекотена по всевъзможни начини: ненужните приложения се спират, излишните services се изключват, премахват се всякакви графични "глезотии"...

Виждайки поздрава с Johnny Cash, сетих се за това - очарователно... Странно е човек да има носталгия по времена, в които не е живял. http://youtu.be/54KSEhRTX2A

Към горните, макар и едва ли да е нужно да питам предвид описаните симптоми, искам да сондирам за момент в друга посока - проблемът по-вероятно ли е да ти се случи при активност на мишката например или други USB устройства?

Бих препоръчал да опиташ и Samplitude.

Не чакайте подобен алгоритъм. Изобщо и целта като цяло не оправдава инвестиции в дизайни и имплементации, включващи и много сериозно психоакустично моделиране, за подобен софтуер. Да не говорим, че хората, които са в състояние да работят качествено по тази част, са много малко. И накрая, но не и на последно място - търсете достатъчно добре, защото нерядко са налице инструментални версии.

Благодаря за чудесния пост в темата! В пълния смисъл решение high-end на фундаментален недостатък, който при ниски/потребителски модели, където и цялосното лентоводене е по-грубо, наистина може да внесе осезателни разлики при стартиране/спиране от несъответствието на процепите на главата с пистите. Многоуважаваните ReVox са набелязани за покупки, но все се намирам в някакви разходи, а за момента ми предстоят още такива, докато един запазен компонент втора ръка в България върви между 700 и 1500 лв. в зависимост от изделието. И за да демонстрирам на аудиторията в цифри какви редовни примерни разлики между различните касетни декове спрямо стандартната скорост от 4.76 cm/s може да се наблюдават, посочвам няколко мои замервания върху продължителността на еднакъв материал, който е сравнен в уейвредактор (с точност до ~0.05 сек.) срещу цифровите версии. Използвани са касетни издания от различни музикални къщи, които са от лична колекция. Тези примери са част от обектите на цифровите на трансфери, които правя поетапно на добра воля; имам възможност, както и сравнително добра (макар и не high-end) техника да мастерирам лентите и да обезпеча по-високо качество в сравнение с определени циркулиращи в мрежата твърде посредствени оцифровки с незадоволително такова. Подобен архив е силно желателен предвид темпото на времето и стареенето на записите. Процентите в таблицата показват отклонение от реалната продължителност на песните, съответно и от тоналността, като [+] бележи удължаване на продължителността / спад в тоналността (по-висока скорост на запис спрямо възпроизвеждане), а [-] бележи обратното. Относно материалите, които не са DDD (повечето) и представляват трансфер от магнетофонни ленти – абстрахирам се от студийната ролкова машина, приемайки, че там калибровките са акуратни и че съгласно горепосочените стойности те не биха внесли отклонение, по-голямо от ±0.2%. Абстрахирам се също и от фактора механично разтягане на лентите. Те пък датират от периода 1994 – 2003 г. За съжаление, на някои е налице слаб копирефект, говорещо за химическите, магнитните и звукозаписните качества на този тип издания, за разлика от определени ленти BASF, които от 1988 г. до днес още не са показали такава сериозна деградация. Стефка Съботинова (GMP) -0.25% Дует Ритон (Mega Music) +0.16% Георги Станчев (НМЦ) +0.53% Чочо Владовски (Балкантон) -0.40% Нели Рангелова (Mega Sofia) +1.61% Фамилия Тоника (Unison) -0.03% Пламен Ставрев (StefKos Music) +0.01% Дует Шик (Studio Payner) +1.70% ... Тук може би трябва да отбележим, че 6% отклонение от стандартната скорост напълно сменя тоналността в съседна, а паралелно с това в спектъра се отместват и характерните форманти, което води до осезамо неестествено звучене; при > 3% (1/4 тон) сме по-близо до съседната тоналност и вече можем да считаме, че сме в нея. Всъщност, разлики > 0.5–0.6% намирам, че са вече по-чуваеми и следователно подлежащи на компенсация. Приблизителна такава може да бъде извършена аналогово, ако машината разполага с изведен на панела контрол (напр. Tascam 122), или цифрово чрез ресемплиране. И докато установявам, че повечето подобни издания не показват азимутни разлики (с няколко малки изключения), не може да се каже същото за качеството на запис що се отнася до нивата и калибровките: при някои твърде високо ниво на магнитния поток със завишаване на изкривяванията от насищане на лентата, а при други – неточно зададен ток на подмагнитване, обикновено по-нисък, с негативен ефект върху изкривяванията и върху чувствителността в басите, със завишени ВЧ. И два полезни линка: Каталози, проспекти и сервизни описания на изделия от Studer / Revox Сайт на Magnetic Reference Laboratories