Топ потребители

На 15 август е роден Oscar Peterson. Винаги съм се кефил да свиря пиано партии на китара. По този случай:

Преди 30 години бях изолирал цял апартамент с корк - ама целия, дори коридора и входната врата, но ако е тънък, полза много няма...и като влизах в апартамента, малко се чувствах все едно влизам в някоя пещера. Иначе е красиво де, ако говорим за външния декоративен корк над другия отдолу (бях взел някакъв испански). А за пирамидите - май бъркаш вътрешното акустическо оформление с шумоизолацията. Това са 2 съвсем различни процеса когато ги осъществяваш и единственото общо между тях е принципът за количеството материал - "колкото повече - толкова повече". Имам неприятен опит със стиропор на листове (за звукоизолация) когато бях започнал да си правя студиото. Бяха ми останали много листове 2х1м с дебелина 6 (или 8 см., забравил съм вече) и реших да го оползотворя като допълнителен слой зад стените. Оказа се, че така на листове ефектът е по-зле, в смисъл че се получаваше резонанс в някои ниски честоти и усилване на звука, вместо обратното и се наложи да го махна всичкия и да мина основно на вата...много вата. А тоя пич със стиропора, ако наистина е сложил 50 см., може и да не даде резонанс на такава дебелина (особено ако е цял блок или залепени един за друг листове), но пък да скъсиш с по метър помещението на срещуположните стени...или трябва да ти е доста голямо, или да си голям ентусиаст...или и двете. При мен го има другия момент, че където и да съм бил, винаги съм бил на последен етаж, та този проблем със съседите отгоре, дето го имаш ти, при мен не е съществувал, но пък съм имал съседи отдолу и принципът за "пода", прилича малко като при този на "тавана". Когато човек ходи (особено с обувки или пък жена с токчета)...или пък мести някаква мебел, имаш пряк контакт на това, дето се мести - с пода, а в твърдите тела звукът се разпространява многократно по-бързо и по различен начин, отколкото във въздуха, така че се налага физически да изолираш с гума или някакви тампони, всички тези листове, дето си налепил на тавана, защото дори да се опират само на няколко точки в гипсокартона (примерно), през тези точки ти се пренася доста от звука и пак стига до тебе. Не съм правил досега никъде нищо с гипсокартон, затова нямам опит с него, но пода ми мога да го дам за пример - под него има изградена скара, в които отсеци е натъпкано голямо количество вата и като казвам "натъпкана", имам предвид не наредени листове, а ръчно съм ги тъпкал до откат, докато повече не може да поеме. Самата скара пък съм я изолирал от оригиналния под (преди ремонта) с гумени подложки, за да не предава надолу тропането и ходенето. Ефектът е много добър - в 3 през нощта (най-продуктивното ми време ) мога да пускам монитори + големи боксове (ако работя някакъв денс) с прилични децибели, без да будя съседа отдолу. Разбира се всичко това си има цена - помещението ми е скъсено от всяка една стена, а за да влезеш в него, трябва качиш "стълбичката" на издигнатия под. Освен това всеки градус остава в помещението и лятото без климатик е абсурд да преживееш, но пък зимата може и да не го пускаш много и да се отопляваш само от топлината, дето излиза от усилвателите, ако имаш много като мен. Така че всичко си зависи доколко искаш да намалиш шума, който влиза, респ. и който излиза от помещението - ако не е много, няма нужда да правиш някакви еквилибристики, но ако държиш ти самият да вдигаш джангър през нощта или пък ония над теб са прекалено шумни...трябва да вземеш по-сериозни мерки, защото физичните закони са си все още същите.

Няма как да стане само с изолация на тавана. Каквото и да се сложи само на тавана, ефектът ще е минимален - материали от типа на "дунапрен, стиропор и фибран" - даже не влизат в този разговор. За да има ефект трябва да се направи "стая в стаята". Аз имам по-лек вариант реализиран в домашното студио със специализиран винил, вата + гипс картон навсякъде, но без плаващи рамки и тампони, за които вече може @jabs да даде повече информацията. Моят по-лек вариант, който не е евтин също, изолира достатъчно за моите нужди, но ударни шумове, ниски честоти и като си "крещят" комшиите се чува - и аз бях наясно с това предварително. За да стане както трябва изисква доста ресурс.

31 годишен блус... Гибсън и Фендер... Birthday Blues в два варианта. 1. Fender Stratocaster Custom shop limtied edition 1957 2. Gibson Les Paul Standard 60s Апаратура: Mesa Boogie Lonestar Special 1X12 JHS Double Barrel - Morning Glory страната в комбинация с драйв канала на кубето + Friedman BE-OD TC Electronic - Flashback X4 Dunlop Wah - 95Q За по-добро качество: 1. https://youtu.be/N1nLxKo6Ciw?si=G65hFa6dfLOrQmF8 2. https://youtu.be/brKPNQKel2U?si=rXlRvfnQMSReY8RO Кое ви допада повече?

Здравейте! Една моя версия на Here I Go Again на Whitesnake в акустичен вариант, малко в смуут джаз аранжимент, записана преди около 10-на години, отново мастерирана от моя приятел - Емил Гемеджиев. Приятно слушане!

То с тия негови постоянни предложения накрая на всеки един отговор, дали случайно не искаш това или онова, дали не искаш да ти разкаже нещо интересно или пък да ти състави някой хумористичен разказ и тем подобни, GPT-то май се явява най-големият дървен философ...много му се старае да ти е полезен.

Waves даже и кракнати ги не ща!

Съвременен процесор, който е оптимизиран да се ползва със слушалки. С много атмосфера и възможности. Контролира се от приложение на телефона. Не толкова удачен за линейно ползване или трябва да се барне за целта.

Здравейте! Още един кавър на Drive My Car на Бийтълс. Този път и с бас. Лаврака (Иво Николов) ни беше на гости и както се очертава, ще се присъедини към нас.

Още доста неща имам да купувам, включително микрофони.. Имам само един вокален и един инструментален, но следващата стъпка са микрофоните.. За момента няма да взимам пулт или ефекти, по-нататък може и да взема.. Хич не ми се струва евтин този ssl, но пък то кое е евтино на ssl. За момента ще се фокусирам на по-важните неща, по-нататък може да докупувам вече други,почти нужни, неща..

^ Благодаря, колега! Ригът ми включва: Този бас Усилвател tc electronic BG250 Една лампова напръжка EDEN glowplug tube warmer. Това е. Поздрави!

Здравейте, Тази вечер темата е "Титаник", който е потъвал пред очите ми на малкия екран поне 78 пъти. Общото между "Титаник", който потъна, и комунизма, който се срина е, че и в двата случая произвежданата пара е отивала само в свирката, а не в парните машини.

Ами честно казано на мен ми звучат еднакво.... но моите уши не са top-quality

Специално този лупер има вграден входящ и изходящ миксер с компресор и еквилайзер. Има шест изхода. Има и фантом Пауър за кондензаторен микрофон. Има два входа за микрофони и още 4 входа за други инструменти. Има и всякакви ефекти за китара и микрофони. Първо ще експериментирам с наличните микрофони, за които споменах по-горе. Вече започва да ми се изяснява начина на работа. Благодаря за съветите!

^^ Щом ще ги просвирваш от луупер ... все тая, тестваш от динамичните и кондензаторните, с които разполагаш кой как ти звучи и правиш някакви записи. Ако имаш компютър и интерфейс можеш да ги си ги запишеш както ти харесва, да си ги edit-неш, изчистиш, напудриш с EQ и ще имаш 0% микрофонии. Според мен подходът трябва да ти е напълно студиен. След първото ти "шоу" в парка си записваш кои семпли не ти харесват или трябва да им се бутне нещо – примерно глухи са ти от към високи или пък няма достатъчно "стая" в тях, презаписваш, донастройваш EQ-то и готово, така итеративно можеш да постигнеш каквито резултати искаш. P.S. Сори, мислех че ще ги просвирваш от семплер, не съм разбрал напълно. Аз на живо бих ги просвирвал от миксер, за да имам контрол върху микрофоните, да ги вържеш и да ги оставиш на произвола на съдбата на луупера не ми се струва много удачно.

Нямам практически опит, чисто теоретично: Според мен трябва да се съобрази чувствителността на микрофона с джангъра на инструмента. Едно е да записваш барабанче, което вдига 120dB, друго е някаква тиха перкусийка. Второто с типичен динамичен не мисля, че ще стане добре. Другото нещо, което трябва да се помисли, е колко шумна е сцената - кондензаторен тип "за студио" (които са много чувствителни) не са подходящи, защото ще хващат излишно много. Пак казвам - не е от реален опит в подобна ситуация, индиректно го смятам. Educated guess, дето му викат на запад.

Рик Биато интервюира легендарния миксинг инженер/продуцент Анди Уолъс, чиито постижения включват някои от най-емблематичните албуми на всички времена, от Nirvana и Rage Against the Machine до Linkin Park, Jeff Buckley и Slayer. Говори за неговата философия на миксиране, новаторската му работа с тези групи и историите зад сесиите, които са оформили съвременната музика.

8-ма мъдрост на Риндзай - "В днешно време, дори и китайците започнаха да правят добри аудио интерфейси...".

Видео, в което показвам каква апаратура използвам за записи и на живо, как записвам, какви плъгини използвам и т н. Reaper е програмата, която използвам. Понякога кубето е Roland JC - 40. Обяснявам в контекста на записа на "Bold As Love": По принцип хубавата апаратура звучи добре и без никакви допълнителни корекции. Записът е добър и без всички тези плъгини и т.н. За мен това е фактор за хубава апаратура. Видеото на Георги Пармаков, което споменавам, и от което съм научил за някои от плъгините е това: https://vm.tiktok.com/ZNd9xXJhb/ Сега виждам, че е направил и по-обстойно видео, което още не съм гледал, но го поствам тук: Споменавам Revelan Friedman, във връзка с дилея. Видях видео, което беше постнал тук за опция, с която не маже в микса. Хареса ми и започнах да я използвам, ще постна клипа тук: И поставям един въпрос (дискусия ако щете'): Как предпочитате да записвате/свирите/вадите: - Да изпипвате най-малките детайли, да вадите абсолютно точно всичко, да слушате отново и отново, да забавяте, да слушате изолирани партии, да прекарвате много време в достигане на "перфектния тейк" (което примерно може да отнеме 50 тейка и това е след като си свирил даденото нещо примерно една седмица след като си го извадил, за да ти "влезе в пръстите"). Или: - Кефите се на първичната енергия, и смятате че свирейки отново и отново се губи заряда. За мен лично много зависи какво свиря и също така най-често е комбинация от двете. Има легендарни парчета и сола, които според мен трябва да се извадят. Но дори да решим да интерпретираме (както аз в случая) е хубаво да се облягаме на стабилна основа (визирам да си извадил парчето, да си го слушал в оригинал, в различни варианти и тогава вече да пречупиш през собствената си призма). Ако свириш в кавър група е въпрос на уточнение, но много често според мен "Искам да го изсвиря като себе си" е оправдание и всъщност е "Мързи ме да си науча партията". Истината за мен, е че е много трудоемко да свириш, както трябва, но пък за мен си струва. Собствения стил се изгражда с много крадене. И обикновено, колкото по детайлни сме, толкова по-добър ще е и стилът ни. Моят учител казва "красотата е в детайлите" и винаги съм подкрепял това твърдение. Когато записвахме първия авторски албум на Project 7, имаше едно парче (Seventh seven), което е много криво/гадно за солиране... Един ден се пробвам да направя запис в студиото и не става и не става... Прибрах се и споделих неволите си с баща ми и му казах колко е криво/гадно, и че не става... И той ми каза "Свири и ти криво/гадно... На следващия ден отивам пак да пробвам и имам спомен, че е 16:54 и Stoyko Lisichkov ми казва на майтап: "Имаш време до 17:00". Пуска ме и го записах от един тейк... И той каза "Имаш още 3мин..." Тази история показва другата "тайна" според мен: Понякога, когато пробваме отново и отново и не става, просто трябва да си дадем почивка и да оставим или за за по-късно или за следващия ден... А това в въпросното парче:

🔥 Представям ви следващия ми проект, който отново е мега брутален Drill. Нека песента гърми в дома на всеки един от вас търсещ мотивация, във всяка една зала и в колата на всеки махленец! Никога не давайте назад, и никога не се отказвайте от своя път! 🔥

Разцепих темата да драскаме на воля. И тоя Уес Борланд от Лимп Бизкит и той е по горе-долу същата схема - само че Diezel амп и Roland Jazz Chorus. Иначе от другите, които смесват ампове и са по-лекички са Ноел Галахър от Оейзис и Диън Де Лео от STP. Готино звучат и двата според мен, въпрос на вкус.

^ Хвърлих му око на това....

Кадри от днескашната репетиция.

Във видеото самият амп Peavey Invective на Misha Mansoor има вграден boost тип tube screamer а също и в PRS MT15 -MT100, така че не е нещо невиждано!

Темата с буустването на крънч/лийд канал на амп е малко въпрос на вкус, затова не е превърнато в универсално решение в усилвателите. Ето според мен защо: - Популярните дисторшън овердрайв педалчета като TS / SD-1 / DS... и така нататък, вършат много добре работата си, но от друга страна, извън приложението си, могат да звучат доста запушено, "транзисторно" и "спъващо" динамиката на драйв канала на лампов усилвател, карайки го да звучи тъничко или с някак доста ограничен диапазон, все едно свирите на Rockman (който не е никак лош, но си може малко звуци, с които е станал и известен). - Има хора, които по-скоро обичат да слагат Treble Booster-и, просто за да изчистят "калта" от канала на усилвателя си за определен тип музика, или в някои случай - за да "изцъклят" плътно звучащ драйв канал, че да добие средно-високочестотно жужене за някакъв брит-поп звук, например, тип Vox AC15. - Поради горната или някаква друга причина (контрол на максималното количество овердрайв (да не "препържва"), или получаване на характерен състейн) има хора, които обичат да слагат компресор пред усилвателя, пред или след овердрайва. - Има овердрайв/дисторшън педалчета, които звучат досущ като драйв канал на лампов усилвател, със постепенния си breakup и така нататък, които често заместват цял драйв канал, като могат да се включат на клийн канала, ако той не е прекалено изцъклен, или в return на усилвателя. Поради всички тези причини и заради крайно различните художествени ефекти, които музикантите искат да постигнат, слагането на някакъв бустер вътре в усилватля, не е станало масова практика.

От Mastering The Mix са пуснали интересен инструмент за обучение, свързан с разпознаването на честоти. Доста по-интересен е от програмките, които имаше на времето, дето просто пускат някакъв пик или сряз в розов шум и трябва да отгатнеш. Ето демонстрация:

Yesterday (Beatles) - Cover Още сурово, но това е идеята за тази тема.

Waves Audio малко са прекалили с маркетинг решенията. На клипчето се сравняват изключително зле смесени барабани с фазови проблеми, спрямо бездушен семпъл, тригиран по MIDI. Нямам нищо против семплите, самият аз ги ползвам за постигане на консистентност и обем, в комбинация с истински барабани, но да се правят подвеждащи видеа, при които да се демонстрира умишлено некадърно смесени/просвирени барабани спрямо софтуерен модул за тригиране, само и само да се продава ми идва малко в повече. По никакъв начин не умаловажавам труда на инженерите зад продукта, просто такава пошла и агресивна реклама ме отблъсква.

И с бас е яко

Не мисля, че е нужно, компютърът ти е достатъчно добър и ще понесе бая софтуер. Барабаните са може би най-сложният инструмент за запис, едно че трябва да са настроени като хората, друго, че искат както индивидуална така и комплексна обработка. Освен това gate-овете е винаги по-добре да са ти софтуер, защото има lookahead и работят много по-прецизно така. Провери Black Salt Audio Silencer, прекрасен гейт за барабани, спасява от всякакви ситуации. P.S. Щом ще записваш барабани, имаш ли достатъчно микрофони? Те са също толкова важни колкото интерфейса ... и кабелите, разбира се.

Gibson вариант: Fender вариант: И оригинал (Теле): Започва на 1:16:47

Абсолютно, и то при перфектно изсвирени и записани тракове, където вече огромната експертиза на инженера + интерфейсът ще даде да речем 5-10% разлика. Имам чувството, че ако го представим графично с X/Y координата, където X е качеството на изпълнението, а пък Y е качеството на интерфейса, ще се получи някаква силно експоненциална характеристика, при която да удариш тия 5-10% разлика, качеството на траковете трябва да е 95%-100% от Вселенските критерии. При нашите допотопни световнонеизвестни тракове, все тая ... Много по-голяма файда има да научиш как работи едно EQ, отколкото да купуваш Apogee интерфейс и с него да записваш Harley Benton китара ...

i5 последна генерация, 32gb ram, 12gb video ram, 256ssd + 1tb HDD ми е компютъра.

^ Не е ли редно да се дефинира какъв е дефекта и ако не може да се ремонтира, поне да се обяви? Сега следващият човек ще си "чука главата" с нея, ако не е ремонтируем проблемът ...

От Spotify ще ли да вкрват някаква HiFi lossless опция, ама датата на release още не е ясна ... https://www.whathifi.com/advice/spotify-hifi-quality-price-release-date-free-trial-and-latest-news

Според мен преди човек да влезе в студиото/седне да записва, трябва да е наясно какво прави. Като започнем от инструмента – свежи струни, правилна интонация, добре запоена електроника, подходящ избор на адаптери. Следващата стъпка е партии, които са научени до мозъка на костите по отношение на опъвания, тайминг, pitch и т.н. Само и единствено като ги имаме тези неща може да се получи добре звучащ запис, респективно микс. Наистина, едно малко кривване от цялата тази работа праща всичко по дяволите. Тия неща ги говоря от позицията на човек, който смеси целият албум на Сакар - Самодива. По тогавашното време си мислех, че като наредя 20 плъгина един след друг нещата магически ще зазвучат ... ами не става баш така. Липсата на атака/обем/злоба/агресия понякога беше просто в неточно изсвирени засечки и колкото и да подаваш ниски от EQ-то, нещата просто не се получават. Същото важи и за интонацията, ако нещо е разстроено, да с auto-tune можеш да коригираш, но се губи време, пипкаво е и ако не внимаваш можеш да внесеш артефакти. Така че тези неща с грешките рано или късно ти излизат през носа. Така че папагалското повтаряне на една фраза до припадък за мен е абсолютен минимум, за да се постигне нещо качествено. Ето например траковете на Periphery колко естествено и красиво звучат без дори един плъгин върху тях, вдигаш фейдърите и всичко си е на място: До тук по отношение на изпълнението. Има и друга част, която се нарича продуцентска работа и аранжимент – кое, как и защо трябва да звучи, за да звучат нещата завършено, това често е различно от начина, по който бандата свири на живо. В България за жалост това понятие, често е размито и като дойде някой да даде съвет, музикантите с огромното им его идват и казват "Абе ти ли ще ми обясняваш, много разбираш, я си гледай работата ..." и затова и резултатите в повечето случай са посредствени. Извинявам се искрено за хейта, но това са моите виждания, знам, че не всички банди и музиканти са такива, но се наблюдава някаква тенденция. Факт е обаче, че аудио интерфейсите са доста евтини, има доста добре звучащи безплатни плъгини и можем да тестваме, свирим и записваме до припадък, че като дойде време за "студийна работа", хем да стане по-бързо, хем да спестим някой лев.

Фалшивото си е фалшиво, без значение на какво го слушаш и поне за мен е все тая на какъв говорител ще го чуя. Виж за останалото от целия процес на изработването на песен, мониторните колони в добро акустически обработено помещение са си задължителни...а понякога и чифт хубави слушалки е добре да имаш подръка.

Присетих се и за тази темичка, има интересни отправни точки.

Най-якото е, че не ги правите 1:1, ами си ги правите във ваш вариант, за което печелите моите адмирации. Много добре се получава.

Благодаря за поздрава! Много ми харесват както изпълнението, така и идеята да правите подобни неща. Аз дори не съм бил роден, когато тази песен е била изпълнена за първи път 🙂 Бих препоръчал само да смените фона, на който снимате – изберете някоя едноцветна стена, без или с малко странични предмети. Предвид епохата на тези парчета, можете да използвате черно-бяло видео. Сложете поне 2-3 телефона, които снимат от различни ъгли и после комбинирайте видеото. Все още се намират и ретро дрехи – костюми и др. И най-важното – не спирайте, поне докато не изкарате всички парчета на Бийтълс :-)

И двете, но с гибсъна малко повече. Не разбрах как се подобрява качеството ако ги чуя директно там, ама карай.

Ще пусна поредната хахава тема, но поне веселба да има... Става дума за китарна система с отделни усилватели за "чист" китарен звук и такъв с ефекти, както и управлението им с цел постигане на възможно най-голямо удобство при смяна на пресети. Подобни ригове имат светила като Steve Morse, Brian May, Andy Timmons и вероятно и много други. Заниманията ми в тази насока е продиктувана чисто и просто от любопитство и интерес към материята и няма нищо общо с необходимостта и/или лесното ѝ или евтино построяване. Спрял съм се на 4 варианта, за които съм приготвил и схеми за по-добра прегледност. Ще отчетем и основните вреди/ползи от всяка от тях в категориите: По-добър/ясен звук; По-лесно нагласяне/управление на нивата; Допълнително модифициране на наличната техника; Сложност за "сглобяване" при носене на концерт; Тегло на всички части на системата; Допълнителни главоболия за озвучителя. Основният критерий, разбира се, е по-добър звук. Доста често това е водеща сила при построяването на ригове, като често се пренебрегват всички други параметри. На схемите по-долу с червено е изобразен аудио сигнала, а със синьо - управлението чрез МИДИ (или реле-контролирани жакове). Двата кабинета могат да бъдат и един стерео такъв (212 с превключване от жаковете на входа му). За опростяване не съм включил пиезо частта, която се състои от още един ефект процесор със стерео изход към РА и отново управление чрез МИДИ. Там няма и какво толкова да се мисли, а и не се засяга "нормалната" китарна част. Първият вариант е следния: Тук имаме разделяне на китарния сигнал през МИДИ управляем А/В бокс към преамп входовете на двата усилвателя + едновременното рутиране на съответния ФХ Сенд към моно входа на ефект процесора. След това от изхода на проца се пуска стерео процеснатия сигнал (оригинален + ефект) към двете крайни стъпала на амповете. Всеки си има кабинет и микрофон. Това реално не е Dry/Wet, а някаква що-годе стандартна стерео система. Тук предимство е възможността да се използват пълноценно ефектите EQ/Compressor/Tremolo/Whammy/Wah. Звук - тук няма подобрение на звука спрямо стандартните схеми на свързване, файдата е, че всичко е стерео и има "обем" и "ширина"; Нива - мисля, че може да се постигне идеален баланс на нивата, тъй като всичко минава през проца, който има доста добри възможности; Модификации - в моя случай трябва да се добави ФХ Лууп на "чистия" усилвател, тъй като той фабрично няма такъв; Сложност - сравнително просто (то при всички варианти няма просто ); Тегло - няма какво толкова допълнително да се носи; Озвучаване - два микрофона, които могат да са си включени в системата, че озвучителя я има два, я не. Вторият вариант е: Тук имаме типичен Dry/Wet, при който след китарата сигналът се превключва към съответния амп през МИДИ управляем А/В бокс. От ФХ Лууп изхода се взема сигнал за ефект процесора, в който директният сигнал е изключен (Kill Dry On!). Така на изхода на проца има само ефекта (без "основния" сигнал), който се подава към отделно крайно стъпало и кабинет, служещи за просвирване само на ривърб/дилей/хорус/етц. Предимството е, че не се използват ФХ Лууповете (Amp 1 FX Loop Send не прекъсва веригата вътре!), но пък трябва да се включат/носят още един амп/кабинет. Тъй като това е само за ефектите може да бъде и някакво транзисторно комбо или само крайно стъпало + някаква колона. Звук - тук звукът би трябвало да бъде по-добър, тъй като основният сигнал не се "омазва" сигнала в луупове и А/Д/А конвертори; Нива - по-трудно от вариант 1, но с педалите на МИДИ контролера съм нагласил контрол над изходното ниво и количеството ефект (което при Kill Dry On е почти едно и също); Модификации - не се налагат; Сложност - определено по-висока; Тегло - допълнително мъкнене на поне едно комбо усилвателче. Ако се търси стерео за ефектите - два ; Озвучаване - по-сложно, тъй като иска още 1 или 2 майка освен "стандартните" за двата основни кабинета/говорители. Третият вариант е вариация на горния: Тук вместо да се използва Amp 1 FX Loop Send сигналът се взема от т.нар. Slave Out изход на активния амп. Като допълнителна работа се изисква добавянето на такъв изход на поне единия усилвател, което не е голяма философия, тъй като включва инсталирането на два резистора и изходен жак. Предимството е, че вече може напълно да се елиминира наличието на FX Loop и в Амп 2! При горния вариант той е изискване, за да може се пусне сигнал към проца. При желание може да се добави Slave Out и на другия амп плюс втори А/В бокс, което да позволи добавянето на ефекти и при активен Амп 1. Звук - тук звукът би трябвало да е още по-добър, тъй като могат напълно да се елиминират лууповете; Нива - като при Вариант 2; Модификации - добавяне на Slave Out; Сложност - като при Вариант 2; Тегло - като Вариант 2; Озвучаване - като Вариант 2. Четвърти вариант: Тук нещата са малко по-различни. Имаме елементарно разделяне на сигнала след китарата, както и при другите варианти. Усилвателите нямат луупове и Slave Out (последният всъщност не прецаква основния сигнал по никакъв начин), сигналът за ефект процесора се пуска от два китарни микрофона, намиращи се пред всеки кабинет/говорител. Влиза на два канала в аудио интерфейс без компютър (реално може да се използва и малък миксер), откъдето сигналът се рутира през S/PDIF към проца и ефектирания сигнал се връща по същия начин обратно в интерфейса. Там става смесването на оригиналния и ефектирания сигнал - общо 4 трака + невключените в схемата два канала от пиезо веригата. Към озвучителя се пускат само два кабела със стерео звук, включващ смесените 6 трака (чист и мръсен Dry, стерео ефектиран, стерео сигнала от пиезото). Звук - мисля, че това е варианта с възможно най-добър звук, макар че докато не се пробва не се знае точно; Нива - тук има лек недостатък при използването на аудио интерфейса (поне моя Фокусрайт) - няма как в полеви условия да се регулират перфектно нивата на чистите и ефектираните сигнали. Но с предварителни измервания и проби или използването на iPad+Auria може да се постигне добър резултат; Модификации - не се налагат; Сложност - не е идеално мързеливо, тъй като иска задължително два микрофона, но доста по-добре от варианти 2 и 3; Тегло - мъкнене на аудио интерфейс в повече + два майка с кабелите; Озвучаване - сравнително лесно, но е невъзможно озвучителят да прави каквито и да е корекции (поне според помещението). Кратко обобщение мога да направя с крилатата фраза "Хора без работа", но все пак ако някой има интерес в тази насока и особено ако има личен практически опит с тази или подобни схеми - нека сподели впечатления или поне теоретични мисли по темата.

Поздрави за победата! Не съм слушал микса, но сега видях темата и супер много се радвам. Всъщност това не е първата награда за българин в такъв конкурс - преди време в конкурс на puremix.net спечели наше момче - Данчо от Варна, drumvarna май беше тук във форума, а Янко от Лора, Amoric, няколко пъти печели конкурси на indaba.com, всичките с над 6-700 микса от цял свят. Но това тук си е определено много....над 2500, тъй че суперлативите са абсолютно заслужени! Определено барабанистите се налагат като миксъри в статистически план. Поздрави още веднъж!