Топ потребители

Данев, понеже солата ти винаги излизат много добри, би ли обяснил на един лаик в китарните импровизации като мен, как всъщност ти се получават - имаш ли си някаква предварително начертана схема къде-какво или в момента на импровизирането решаваш накъде да отидат нещата?

Има една наука - викат и акустика и електроакустика. Та според тия британски учени "измишльотини" завука при многолентовите озвучителни тела се формира при определено разстояние от центровете на отделните високоговорители - затова и при професионалните монитори си има написани минималните разстояния за слушане. В случая, за да се запише китара през HiFi озвучително тяло, микрофона ще трябва да е на разстояние поне 1 (един) метър от излъчвателите. Само че, тогава влиянието на стаята става огромно, (освен ако не разполагате с anechoic chamber, но тогава нямаше да водим този разговор )и не е точно ясно, какво се записва. Поради тези (и ред други) причини, подобна практика не се е наложила в мейнстрийм рекординг сферата. Вместо това си има разработени с десетилетия практики да се използват (чудно, защо ли) китарни усилватели и китарни озвичителни тела. В днешно време - практически са изместени от импулсите... А иначе експериментите със звук никой не ги е отменял. Само дето е хубаво и да се поназнайва защо и как и какво се цели при експеримента. Иначе става ...(вж. по-горе моя пост)

Много благодаря! В момента на импровизация решавам накъде отиват нещата, но се базирам на прогресията (тоест мисля по степени). В случая за всеки акорд от прогресията знам къде по грифа е всяка степен и се старая да разрешавам в такива, които знам, че ще звучат добре. След като се избачка', започва да става интуитивно и без много мислене. Тоест дори в началото да звучи роботско, с времето започва да работи на бекграунд, а ти имаш възможност да обърнеш внимание на други важни аспекти от свиренето. Бачкането' при мен се изразяваше в учене на 2-5-1 арпежи навсякъде по грифа с различни пръстовки: ако имаме Dm7-G7-Cmaj7 като пример правим: С 4 пръст от 5та струна, после с 2 и 1 и от 6та струна по същия начин. За целта това се прави във всички тоналности и така минаваш през всички пръстовки и акорди. Като научиш за ре сол до, останалите се повтарят, но на различни позиции. Използвам Ireal. Ще прикача скрийншот. Научаването на това позволява и оправянето дори на прима виста в много по-сложни прогресии и при мен започна и мисленето по степени. В началото свирим арпежите като седмици (1-3-5-7 степен за всеки акорд). Тоест на ре свирим - ре-фа-ла-д; на сол - сол-си-ре-фа и на до - до-ми-сол-си. И така за всяка тоналност с всеки акорд. След като научим това е хубаво да знаем всичко степени, които са за дадените акорди, не само основните. Тоест всеки акорд кой лад е и кои са характерните му степени. За всичко това съм изключително признателен на Николай Карагеоргиев, понеже от него знам повечето от тези неща. Ако ви е интересно и полезно, ще седна и по систематично ще обясня кое/как/защо... Това е част от начина ми на импровизация. Другото, не по-малко важно е всичко, което съм вадил, слушал, харесвам и се е интегрирало по някакъв начин в свиренето ми. В началото ликове, после сола на различни песни, уроци от ютуб или други източници "кражба" от големите в китарното (и не само китарното) изкуство... Има и някои заучени неща, но обикновено е несъзнателно. Не обмислям импровизациите си предварително почти никога. Това е накратко обяснено...

И аз благодаря за детайлния разбор. Няма нужда от повече обяснения - и без да съм свирил на китара (винаги ме е било яд, че не седнах да се науча), напълно са ми ясни нещата, които си написал. Което още веднъж потвърждава истината, че за да си добър музикант (в случая 'инструменталист'), се иска не само талант и теоретични знания, но и ужасно много практика в свирене...и ако не ти писне от свиренето, по някое време нещата започват да ти се получават все по-лесно.

Казах го саркастично за хай фай колоната, ако си постигнал ленеен тон, който ти харесва, какъв е смисъла от запис през нея? Чух тук много графики, данни, омове, кондензатори и т.н. Това което постигнах на този етап ме удовлетворява, докато не избера по горе описан амп. Още повече че сега имам безброй варианти за модулиране на звука. Благодаря на Koobenot за ценните насоки и за това че стоя в темата от самото начало.

Щом вече имате представа кой ще е учителят, попитайте го дали е добре клавишите на пианото да приличат като големина и усещане до тези на истинско пиано или според него на този етап няма значение. Ако каже, че няма значение и всяко нещо с клавиши ще свърши работа, аз поне много бих се замислил дали да си запиша детето при този учител. Ако обаче отговори, че е добре да се доближават максимално до клавишите на акустичното пиано, тогава вземете на детето едно евтино дигитално пиано с хамър механика, което ще е в пъти по-добро от онези двете ямахи, дето ги дадохте в линковете и които нито са пиана, нито имат пълноразмерна (88 клавиша) клавиатура, нито са с хамър механика. Не правете грешката на повечето родители - "Не знам дали на детето ще му хареса, затова ще му взема нещо каквото и да е и ако му хареса, тогава ще му купя истинско пиано". Детето е на такава възраст, в която трудно ще прецени кое е добро и перспективно и кое е детска играчка...и е напълно вероятно да избере детската играчка, която е правена за такава. От там нататък започват трудностите - при учителя си то ще свири на пиано с хамър механика (тежки клавиши), вкъщи ще свири на леки клавиши (с пружина), и накрая като няма да му излизат упражненията при учителя, на детето свиренето като цяло просто няма да му хареса. Избягвайте покупката 'втора употреба', защото не знаете как е било ползвано, а на едно пиано има много неща, които могат да не му работят - не само всеки от 88-те клавиша, но и други работи, а доколкото усещам, май не сте стигнали нивото, за да установите дали на някой уж свирещ клавиш, не му работи втория сензор за форте-то. Пък и не мисля, че ще спестите кой знае колко, в сравнение закупуването на ново базово пиано с гаранция. Колегата Koobenot ви е написал два модела с хамър механика, които са съвсем подходящи за начално обучение и не само. И двете са на сходни цени, но аз лично бих се спрял на Касиото, защото клавишите му са една идея по-леки, най-вече черните, при които пръстите трябва да влязат навътре в клавиатурата, а "лостът" там винаги действа по-трудно и за малко дете, което сега започва, това не е без значение. Ако сте в България, може да го поръчате от сайта на Динакорд (620 лв с безплатна доставка) и ще пристигне до няколко дена ; ако сте в чужбина - тогава Томан, Мюзикер, Мюзик Стор и т.н.

Ми не разбрах последния семпъл дали е през hi-fi колоните или не... Аз hi-fi уредбата бих я оставил изцяло за музика, за play along/ бакинг трак. Така full range на уредбата ще си се ползва по предназначение, ще си има обем и бас за бакинг трака и всичките му акомпаниращи инструменти. А китарата през комбо или кабинет за китара. Така хем ще си максимално близо до реална ситуация (твоя звук през китарната уредба), хем съпровода ще ти е hi-fi качество, хем ще се изненадаш колко добре може да звучи чисто акустичния микс от твоя малък домашен саунд, с висококачественото аудио от съпровода И за микса просто бараш врътките на гейн, EQ и мастър волюм - физически врътки, инстант корекция, не да ровиш в някакви безкрайни менюта на процесори.

^ Напълно съм съгласен с колегата, не повреждайте детето, а вдигнете малко бюджета и вземете нещо читаво. Рисковано е, ако не знаете какво да тествате, затова най-добре ако ще е втора ръка, с опция "Преглед и тест" независимо куриер или на място и човек, който разбира да тества клавишите и дали педалът функционират правилно. Иначе като отправна точка поне да са Casio CDP-S110 BK или Yamaha P-143 B, и двете ги и има в Томан за около 600 лв. ... разгледайте и другите теми, писали сме конкретни модели.

Без да се засягате...но точно така. Наскоро по телевизията повтаряха един много стар български филм - "Роялът", в който основното действие се развиваше в халето на един завод, където щеше да има концерт Никола Гюзелев (който между другото играе себе си във филма) и тъй като нямаха роял за корепетитора, целият филм търсеха по разни къщи някакъв изоставен роял. Та там имаше една реплика по едно време, когато си говореха, че никога няма да намерят роял и един от работниците каза "Ами защо не донесем няколко акордеона, то е почти същото - и едното има клавиши, и другото ; и едното издава звук, и другото". Сетих се за този епизод покрай вашите разсъждения. Ако смятате детето само да се забавлява, тогава да - купете му нещо с малки клавиши, но да давате 300 лева за детска играчка, а то наистина ще е само играчка, мисля, че доста скъпа играчка ще сте му избрали. Цялата работа е в клавишите - не всичко, което има клавиши се нарича пиано и не всичко с клавиши е подходящо за обучение. Мисля, че никоя нормална учителка няма да разреши детето да се обучава на малки клавиши и дори на големи, но леки клавиши (като на споменатите NP-15 и F52). Единствено в някакъв много кратък период от няколко седмици, при липса на каквато и да е друга възможност, би могло детето да се упражнява на нещо такова, за да не изпуска уроците, но не много дълго, защото натрупа ли вредните механични навици от малките клавиши и леката клавиатура, след това става много трудно да се отучи от тях. Да не задълбаваме, че дори и двете ямахи от линковете са съвсем различни инструменти в съвсем различни класове и въпреки, че и двете имат леки клавиатури, на всяка клавиатурата й реагира по съвсем различен начин от клавиатурата на другата. Просто този тип инструменти не са за дългосрочно обучение, в което задължително трябва да се натрупат правилните навици на правилната клавиатура, но те и не са мислени като такива.

P.S. Интервенцията беше извършена успешно и засега нещата са под контрол. В голяма степен разходите се покриват от Здравната каса.

Нещо различно от мен. Изпълнение на фолклорната песен "Ерген деда" като част от концерта на хор "Оркестър без име" от занимания по интереси в ЕДИНАДЕСЕТО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ "Н. ЛИЛИЕВ ", Стара Загора.

^ За жулене, ще жулиш. Ако се разчетеш и по другите теми ще разбереш, че каквато и да е лампата, за да й излезе душата трябва да е надута, пък и 8" говорител обем не вади. Няма как да измамиш физиката. Но все пак, майстори де, то всеки явно трябва да си мине през тази трънлива пътека ... Имал съм няколко опита да измамя физиката, като например: ако източникът е ялов, ще сложа 5-6 ексайтера и ще звукне като хубав сорс ... провал, просто добавяш шум от различно естество с нови фазови изменения, нищо не ремонтираш в крайна сметка един високочестотен говорител ако не свири добре, ще му подам +15dB и ще звукне като висок клас Electrovoice ... отново провал, че даже и го изгорих говорители с висока мощност и ниска чувствителност, ако ги напъна от стъпало, ще свирят силно ... пак провал, просто кривят ще си купя процесор от 150 лв. и ще звуча като Стиви Рей, щото вътре има неговия амп ... отново провал, и не толкова заради проца, ами щото ми липсват едни 300 години китарни упражнения ще измамя системата, като пропусна години вложени в учене, упражнения, размишления, изводи, горчив опит и отдаденост ... това няма да го коментирам, на всички е ясен резултата Та така, заблуди в този живот бол, но както повтарям според мен всеки трябва да се опари и да разбере за себе си. Докато не сбърка човек, трудно схваща, се оказва ...

Еми то това е то Master Volume-а. По-старите и/или едноканални ампове имат само Preamp/Gain/Volume, който е доста напред във веригата и редуцира сигнала който се подава след първия триод на всички останали. В резултат когато въпросният потенциометър е на ниски нива нямаш почти никакво кривене, защото не минава достатъчно голям сигнал, за да накара лампата да криви/компресира. В резултат или свириш тихо и на клийн или ако усилиш, за да излезе гейн, става (често) непоносимо силно. В по-модерни времена решават да сложат допълнителен Master Volume контрол, който в известни граници да помогне за това. Това е същия потенциометър като онзи горе (като принцип на действие), който регулира нивото на сигнала след преампа и преди крайното стъпало. Такива са сигурно 95% от съвременните ампове, включително посочените от теб. Съществува и друг тип MV - PPIMV, който седи след последната предусилвателна лампа, разделяща сигнала към двойка/четворка крайни лампи (в такива с една крайна не знам дали може да се сложи този тип). Файдата е, че може да изкараш още някой процент кривене и от сплитер лампата. Такива ампове фабрично се срещат доста рядко. Едит: Забравих да спомена, че ФХ Луупа почти винаги се намира до MV и няма разлика дали ще завъртиш вградения потенциометър или ще сложиш външно в луупа нещо, което ще прави същото (ограничаваш нивото на сигнала към крайното стъпало).

[/rant on] ЕКю или друга джаджа за усилване/намаляне на нивото е същото като Master Volume, какъвто имат (почти) всички (съвременни) усилватели. А нямащите най-вероятно нямат ФХ Лууп. FRFR колоните са маркетинг и пари на вятъра. По-добре мониторна колона. Графичното ЕКю на Меса знаеш ли защо е там? Да коригира малоумния дизайн на преампа. [/rant off]

Аз така си го представям: https://vocaroo.com/1f3IjG9lmGUZ

Това звучи повече "джът" от предишното. Малко са ти преголяли високите и липсват ниски среди. Защо стереото е толкова широко? Чак се получава лек хорус ефект, като го слушаш в моно режим. Какъв е микрофона и в какво го пускаш?

Окей, но според мен трябва да си промениш манталитета. Свързваш пари с добър звук, това не е редно. Добрият звук е свързан с обективни параметри – честотна характеристика, динамика, стерео картина, присъствие в микса. Не колко струва. Има скъпи неща, които са добри, има и евтини такива, които са супер. Ако твърдението, че единствено с много пари може да се постигне добър звук, това означава, че албумът на Джон Мейър "Inside Wants Out" нямаше да бъде реалност, който е записван с допотопна техника в Ню Йоркски апартамент. Нямаше да бъдат реалност също първият албум на Перифери, който е с дигитални барабани. Нямаше да бъде реалност също цялата продукция на Били Айлиш, която е записвана вкъщи. Много по-голяма стойност от цената на апаратурата имат знанията, уменията, креативното, критичното и аналитичното мислене. Ако всичко беше в "ама те имат скъпа техника и правят какво си искат" нямаше хора кат Дейв Рат, които сместват Ред Хот да показват общи похвати за звукотехниката през Берингер миксер, нямаше да има БГ банди като ФСБ, които още на времето са правили източно-германската техника да звучи западняшки и така нататък ... списъкът е безкраен. Ще публикувам няколко записа, които са правени с ограничени бюджети и все пак звучат на ниво, заради експертизата на хората, които стоят зад тях, а не заради цялостният бюджет на продукцията. Добрият звук отнема време, знания и умения. Свързан е дори с промяна на Аз-ът по отношение на естетика – какво ми харесва на мен, какво търся и как си представям нещо. Не се имам за спец по големите звуци, но да речем, че имам един траш метъл албум смесен от мен в свободното ми време. Всякакви коментари са добре дошли, поздравявам те с един от синглите ... и все пак имам още много трески за дялане! Не знам и нямам представа, нито имам желание да знам. При положение, че Томан ми предлагат опция да ми дойде на адрес, да тествам вкъщи с моят сетъп и при разочарование да връщам до 30 дни ми е все тая. Да, по-окей е да тестваш в магазин, но след Ковид това стана лукс и ще свикваме с "новото нормално". Докато не го изпишеш до вкъщи да го чуеш как е през твоя сетъп гадаем. Идеята на тези клипове е занимателна и илюстративна, това как ще се чува у вас по отношение на предварителна представа си зависи от твоят опит.