Топ потребители

Напълно споделям виждането ти. Много клавиатури са минали през ръцете ми, но досега не съм попадал на някоя, която да даде нещо близко като реакция и управляемост както при хамъра, пък дори и да е най-елементарния като GHS на Yamaha. Разбира се има и значение какъв стил музика свириш и какъв инструмент си избрал за свирене на клавиатурата и понякога "пружините" наистина са по-подходящи в дадени ситуации. А що се отнася до въпросните "пружини" - и между тях има огромни различия. Понеже си падам малко клошар () и все още си пазя разни музейни експонати, с които съм започнал през миналия век, мога да дам пример. Разликата между клавиатурите на две от ямахите, които бях купил в една и съща година (току що бяха излезли като модели), е колкото от земята до небето, а и двете са пружинни. На едната, клавиатурата не ми дава никаква обратна информация и въпреки, че има всякакви настройки в софтуера как точно да бъде кривата на реакция на динамиката, ползата от тази опция клони към нула и да изсвириш нещо малко по-прецизно и с нюанс е мисия невъзможна. Другата пък обратно - докарали са я доста добре като имитация на хамър (а е лека), винаги може да си прецизираш натиска и при добро желание даже да изсвириш някое по-лесно парче за соло пиано, разбира се ако не излиза от 5-те октави. Отделно, че като бонус има и афтъртъч, който също се прецизира доста добре. Преди няколко години взех един PA700 (Корг) - клавиатурата му е някакъв пълен майтап...нещо подобно на детските SA на Касио, но аз така или иначе не я ползвам, защото имам още куп други клавиатури навързани по миди. Така че всичко е до конструкцията и дизайна на всяка конкретна клавиатура. Чувал съм добри отзиви за някои клавиатури от по-скъпите модели-аранжори, но не мога да се доверя напълно на колегите, защото всеки свири различни стилове и за един едно е добро, а за други като мене и тебе вероятно друго.

Ако не си свирил много на акустично пиано, където инерцията я задаваш само с чукване на клавиша, без дори да е задължително да го натиснеш до долу, тогава вероятно няма да имаш проблем с такива клавиатури, явно си си намерил своето. Това е важното 👍🏻 Аз основно свиря на пиано и като мина на синт клавиатури виждам голям проблем, особено с такива натегнати пружини като на Go:Keys. От известно време имам Yamaha CK61 и клавиатурата не само е с по-леки пружини, но е и направена някак си да засича скоростта на клавиша по целия му ход, а не само на база силата на удара в дъното (както е при този Роланд). В смисъл, можеш да ускориш клавиша и да го отпуснеш леко точно преди да стигне дъното и то пак ще генерира висока динамика. При Go:Keys това водеше до пропуснати ноти. Но пак да кажа, това е заради различния подход. Сигурно с всичко се свиква и ако редовно се упражнявам на такива клавиши, ще им свикна. Но за пианисти, които повече свирят на акустични или дигитални пиана, не бих препоръчал клавиатурата на Go:Keys. Между другото Роланд имат и много хубави синт клавиатури, например на високите версии Фантом-6/7. Но там цената е съвсем друга 😀

Fractal Cab Lab 4 IR mixer, който работи както със стокови IR-и на Fractal така и с обикновени IR-и. Работи самостоятелно и като плъгин. https://www.fractalaudio.com/cab-lab-4/

Чисто технически - ампът иска 16 ома на изхода си. Колко и какви говорители/колони ще свържеш и как ще ги комбинираш него не го бърка стига общият им импеданс да е 16 ома (не че ако свържеш 8 ще стане нещо кой знае какво; 4 обаче вече е малко и не се препоръчва). Палмър джаджата ти позволява лесно да свържеш два 8-ома говорителя серийно и да получиш 16 ома общ товар, който да се види от усилвателя. Освен това да си пусна и дежурната доза полухейт. 1. В къщи с лампи няма да ти се получи нищо. Можеш и с още по-малко ватове да свириш и пак ще е силно. Или в момента, в който намалиш достатъчно, звукът изчезва и ампът звучи като проц. Не местиш говорителя, той не мести въздух и т.н., просто няма хубав китарен тон. И цялата схема с лампите в къщи остава супер само на хартия. 2. Китарните колони са с чувствителност 100dB/W/m. Тоест пускаш им 1 ват сигнал и на метър от тях джангъра, който вдигат (SPL малко по-научно казано) е 100dB. Което е бая! 3. 1 ват принципно е clean power, без кривене. Мериш със скоп на изхода преди да почне да криви синусоидата, която си пуснал на входа. Това е преди Мастъра да е стигнал средата (примерно) и без да имаш овърдрайв. Пуснеш ли стъргалката става "сбогом тишина". Тествах в къщи съседния модел 1-ват Маршал, когато правих един още по-тих амп. Конкретни измерени стойности на скопа: Моят уж мегатих амп: Min. Power: 0.035W; Max. Power: 0.3W DSL1H: Min. Power: 0.035W; Max. Power: 0.77W Усеща се, че е по-тих от Маршалчето, но общо взето е същата работа. На чисто можеш да си го пуснеш да подрънкваш доста тихо (колкото телевизор да речем), но то и с какъв да е транзисторен можеш да си свириш така. 4. Атенюаторите могат да вършат частична работа (имам реактивен такъв, кото буквално грам не яде честоти), но не и за свирене в къщи - тогава остава проблема ъс захранването на говорителя/местенето на въздух. Не мога да твърдя на 100%, че точно това е причината, но до такъв извод стигнах. Може би ако изкарам едно вишсе по физика и едно по акустика ще мога да го разбера по-детайлно, но не мисля че има смисъл. 5. Тоя амп не бих си го купил никога. П.П. Всичко в долната част на поста са си мои мнение, разследвания и опит. Първият абзац си е обктивен и верен.

С това соло използвам случая да ви поканя на трибют на Pink Floyd. Заповядайте този петък (23.02) в Joy Station. Подробности и билети можете да намерите тук: https://www.eventim.bg/bg/bileti/tribute-pink-floyd-sofiya-joy-station-630089/event.html