Koobenot

^ Няма проблем, разцепих я да се дискутира тук на воля.

Според скромните ми знания правилното решение е: Заземителна шина: Това е метална шина, разположена в главното електрическо табло на кооперацията или апартамента. Тя събира всички заземителни проводници от електроуредите и контактите. Заземителен проводник: Специален проводник, който свързва електрическите контакти и уреди с шината и със заземителната инсталация. Обикновено този проводник е с жълтозелена изолация. Заземителна уредба: Това е системата от метални електроди или проводници, които се намират в контакт със земята (обикновено под сградата). Тя отвежда нежеланото напрежение директно в земята. Всички останали заобиколни и компромисни варианти водят или до заря или до смърт ...

Съобщение от модератор: Линк към оригиналната тема: цък Тука да направим уточнение, нали не става дума за земята в жилището ти? Решението не е ли супер калпаво, ако тръгнат 220V по тоя радиатор и ти решиш да идеш да се грееш няма ли да хвърлиш топа?

^ Демата са наистина нещо доста коварно. Шарлатанщината взима най-голям превес при signature моделите – независимо дали е амп, китара, камионче или каквото и да е друго, хората не осъзнават, че слушат демо как X китарист свири през Y апаратура и какво ТОЙ може да прави с нея и си мислят, че единствено и само закупуването на тази техника ще е достатъчно да звучат така. Да, като бленда, нюанси и спектър ще има най-вероятно някакво приближение, но както вече се спомена по-горе тоноизвличането взима превес над каквато и да била техника. Другият аспект, който е по-неприятен е сериозен post-processing, който резултира в буквално нереалистични резултати и вкъщи абсолютно никога не е същото, за щастие това с години се случва все по-малко и по-малко. И на последно място да не забравяме коронния номер – скъпа китара през евтин амп и евтин амп със скъпа китара, като и в двата случая демото го прави виртуозен китарист ... Аз затова и винаги се старая да гледам дема или от доказани Ютубъри, които не биха измамили (или дори да го сторят по-скоро биха се извинили) или дори от случайни хора, които с недотам съвършен саунд и по-допотопни методи демонстрират как звучи сурово ... и най-вече докато не дойде вкъщи да тествам всички тези дема са едно приближение, щото от другата страна могат да правят каквото си искат, без никой да носи отговорност за нищо. P.S. Едно от най-наглите видеа според мен, макар и вече старо, е демонстрацията на един Зуум проц как бил звучат като класически Маршал. Само че трикът тук според мен не е, че Зулума има някакви страшни алгоритми и динамика, а по-скоро че Маршалът е скопен до ниво Зуум ... а разликите в блендите пък изобщо няма да ги коментирам, сравняваме чушки с домати общо взето ...

По принцип да му изучиш тоноизвличането играе най-голяма роля, за справка Джо Сатриани с Gibson P90S без тремоло, като гледам не му се е променил много звука от това дето сме свикнали да го слушаме с Айбанеца ...

^ Е, това е от прагматична гледна точка, но как израстваш тогава и променяш критерия си за звук, ако не се опариш? Преди 15 години ми се струваше, че с един процесор от 200 лв. ще звуча като Мейър/Хендрикс/Стиви Рей и т.н., реалността се оказа малко по-различна и не само до подбора на ампове и изучаването на режимите им на работа, а по-скоро до инвестицията във време да се научиш да свириш като хората.

Можеш спокойно да си направиш един трабъл шуут – почваш да ги вадиш едно по едно и слушаш дали има промени.

Малко сис-админски хумор. https://dreal.net/wiki/index.php?title=Ауе_аре_уе https://dreal.net/wiki/index.php?title=Гит

^ @Baby Thomas Мче единствената хава за мен е да пишеш на тия от ЕеБеЕс (), ако са пичаги, би трябвало да ти кажат (ако и те знаят, естествено). То това е също един от добрите аргументи да си купиш нещо от местен ампостроител, а не от компания. Аз така на времето имах един LD Systems пулт и мониторните изходи свиреха по-здраво от мастъра, писах им да ми дадат datasheet с елементите и се оказа, че стерео лентовите потове на мастъра и мониторните изходи са различни.

Е що, примерно импулс на амп -> импулс на кабинет -> импулс на room reverb. Иначе да, от гледна точка на кабинетите няма смисъл сигнала от единия да го пускаш последователно в другия.

Е добре, по тая логика феновете във фабриките за ампове как замерват входове? Примерно, как могат да констатират, че CD IN е 10kOhm, с осцилоскоп ли става или с някакви специализирани мерачки?

@Jordan_J Много е приятно, така като ни уведоми, че е MIDI наострих уши да слушам за тригиране на семпли, обаче ако тоя трак беше тръгнал на random, може би барабаните щях да ги отгатна, обаче акустичната китара ... надали.

@wiseppman Какво точно имаш предвид? Това е снимка от настройките на кабинета.

На форумната сбирка с колегата @musicman решихме да пофилософстваме защо е толкова трудно да се направят добър виртуален инструмент имитиращ акустични/електрически китари. Ако погледнем другите инструменти от съвременната музика ще забележим, че при барабаните Superior Drummer се справя много убедително, въпреки огромният ресурс от дисково пространство/оперативна памет, който му е нужен. При баса Trillian на Spectrasonics е прекрасен, в едно добре смесено парче трудно ще разпознаете вече дали бас китарата е истинска или не. При пианата отново има редица играчи, които семплират успешно инструмента, дори и тези, които ползват физично моделиране вече имат някакви нелоши успехи, на времето нещата бяха трагични. Ако погледнем виртуалните ампове ще видим, че успешните такива прилагат изключително добре физично моделиране – всеки чарк и поведението му от един истински усилвател е взето, репрезентирано дигитално и като пуснем китарен сигнал през него се доближаваме доста до оригинала. Същото важи и за производните компресори, EQ-та, дигитални вербове и т.н. Какво се случва обаче с електрическата/акустичната китара? Защо е толкова трудно? Определено ако поемем по пътя на физичното моделиране на инструмента входните параметри са безкрайно много - помещение, адаптер/микрофон, позиция на ръката спрямо грифа, позиция на перцето спрямо струната, атаката върху струните, позицията на ръката спрямо отвора (ако е акустична) или спрямо адаптера, дали струната е опъната или не е ... имам чувството, че този инструмент е толкова експресивен, има толкова много нюанси, че дори ако трябва цялото нещо да бъде семплирано, количеството семпли първо ще е супер огромно, дори да се наложи да правим интерполация между да кажем 20 семпъла за опън на струната и то с различна динамика според мен входните параметри стават прекалено много и затова няма все още адекватен начин този инструмент да се репрезентира виртуално добре. А вие как смятате, защо е толкова трудно? Дали след време ще излезе machine learning модел, който да е захранен с толкова много информация за даден модел китара, че накрая от него да се създаде читав виртуален инструмент?

^ Да, AxeFX/Helix-а, да речем, симулират стака.

Важно е според мен да се акцентира върху един интересен момент, който не навсякъде се споменава, камо ли в рекламите на който и да е capture процесор. Макар че имат bass/middle/treble регулатори, те по никакъв начин не са tone stack-а на амповете, а са просто post EQ след самият амп, все едно сте пуснали 3-ленти на Fab-Filter EQ. Още по темата във видеото.

Важно е и да споменем факта, че за да звучи по-интересно и реалистично е хубаво да се смесят nearfield + far field микрофони за кабинет, тия вторите ги продаваха още преди години за room mics за барабани от хубаво помещение. Ето пример. https://shop.fractalaudio.com/cab-pack-far-field-session-1/

Погледни и този пост, скоро колегата @Baby Thomas продаваше говорител.

https://www.facebook.com/reel/2442281869304973

^ Е те навсякъде обясняват, че имитацията на нелинейните процеси била ключа от палатката да звучи по-реалистично един IR ... И най-вече факта, че повечето посредствени IR лоудъри по никакъв начин не репрезентират процесите, които се случват между ампа и кабинета.

Ако става дума за Behringer X V-AMP или някой от производните му модели, още по онова време крънч/драйв тоновете бяха готини, единственото, което му липсваше бяха сносни кабинети, към днешна дата обаче, като изключиш вградените ясно се чува, че енджинът е доста приятен.

Бате Пешо от Studio Buster ни демонстрира как можем с подръчни средства в кой да е DAW да проверим чрез null тест и множество наслагвания на един и същи plugin как влияе върху АЧХ/фазата на сигнала, който обработваме. В края на видеото също се загатва за лимитациите на дискретизиращата честота. Разбира се, по-мързеливият начин е чрез добре познатият ни PluginDoctor, но ако сте Тома Неверни и искате да пробвате сами, това е ръчният начин.

Хъм, не знам точно каква е топологията на ампа, но тоя line in би трябвало да е паралелен на тон стака и да заминава директно към крайното стъпало, сиреч тон контролите и гейна да не му влияят ... изглежда ми, че вграденият тонстак е с много високи среди и за "джъ-джъ" звучи като Даймбег зъзкаща стъргалка и не ти харесва, та затова външния преамп ти харесва повече. А тия 12 инча в същата кутия ли ги слагаш? Щото обемът на комбото е проектиран за 8-инчов говорител, аз доколкото видях май нямаш speaker out, че да подадеш сигнала към външен кабинет. Пробвай да видим, но ако ще ползваш вграденият тонстак потърси по-"тъмен" говорител. Щракнах на сайта на Jensen да погледна какво имат, има някакви примерни таблици с честотна характеристика и имаш 3 индекса за бас/среди/високи. Със сигурност искаш високите да са ти smooth, а не bright, защото преампът ти е ярък ... все пак разгледай хубаво демата в нета, спийкър симулатора и разбира се най-важното е какво се случва на живо ... ушите ще те водят.