Koobenot

Абсолютно съм съгласен, особено ако са пари събирани "от закуска", тогава тегавинята е толкова голяма, че стига до сълзи. Затова според мен, златното правило ако ще се поръчва онлайн е винаги да имаш един функционален инструмент, а не да увиснеш ... Не знам при вас как е, но при мен лично след втората-третата седмица без свирене нещо отвътре не ми е добре и трябва да има нещо покрай мен.

Без да съм голям виртуоз на китарата и с риск да ме нахейтите си мисля, че целият казус може да се реши много лесно, чисто теоретично – отиваш и пробваш на място и каквото ти е на душа, плащаш и си тръгваш. Покрай тази криза и проблемите с доставките на техника упражнението става една идея по-сложно и трябва да се поръчва отдалечено. Все пак, искам да похваля две фирми, при които според мен качеството съществува независимо от ценовият диапазон – PRS и Solar ...

^ Колегата @yamaha е абсолютно прав, извинявам се за недоглеждането, за това конкретно пиано, наистина гаранцията е много по-голяма и си струва да се поръча от MusicWorld.

При FP10 за тези 100 лв. където ще дадете отгоре получавате клавиатура с много по-добро качество, лично аз не бих се двоумял. В Thoman ви го предлагат за още по-малко – цък. И двата са надеждни. MusicWorld е онлайн магазина на един от най-големите магазини за музикална техника в България – Про-техника/Динакорд/Yamaha Music Store. Основното му преимущество пред останалите такива е, че може да тествате определени неща на място (в София най-вече, не знам каква е ситуацията с другите градове) и разбира се да комуникирате на български с консултантите. Недостатъците (по мое мнение) са, че понякога предлагат нещата на завишени цени спрямо Томан и гаранцията обикновено е по-малко – 1 или 2 години. Разбира се, всичко се свежда до определен артикул, имало е ситуации където Musicworld предлагат по-добра цена от другите. Всичко е до проучване на цените.

Да, дори от Томан ви го предлагат за малко по-ниска цена с 3-годишна гаранция, доставят и до България. https://www.thomann.de/de/casio_cdp_s110_bk.htm Ако обичайте не цитирайте предходното мнение.

Привет, тук направо ми направихте "шах с пешката" ... Не съм подозирал, че имаме българска марка за пиана, струва ми се силно съмнително, по-скоро са вносител на нещо китайско, в противен случай щеше да кипят дискусии във форума за български производител. Както неколкократно сме писали, ако прегледате и другите теми, има няколко марки, които предлагат добра клавиатура и звуци за цената си, всичко останало попада в зоната на здрача. Ще публикувам един списък с пиана, на които може да разчитате, спрямо бюджета ви ... ако трябва да избирам измежду едно от тези три, със сигурност би бил Roland-а, заради изключително качествената клавиатура, разбира се при леко завишен бюджет: Casio CDP-S110 Yamaha P-45 Roland FP-10

Ако под нормално визираш "акустично", за 500 лв. ново е абсурд, трябва да търсиш втора ръка нещо. Това е най-евтиното, до което може да се добереш и да има относително нормално усещане.

Привет, говоря от позицията на хоби музикант, така че някой, който се занимава професионално с това може да ти даде по-добър съвет, че дори е от Пловдив, ако не ме лъже паметта е колегата @yamaha. Ключът от палатката е freelance работата и отварянето ти на собствено студио. Наистина както казваш, "работодателите", които можеш да имаш в България не са много, бюджетите са ограничени и кой знае какво развитие няма, нито пък кариерна стълбица. Общо взето, трябва да си я изградиш сам. Имаш две възможности – да продължиш да работиш там и в свободното си време да подхващаш freelance проекти или изцяло да се отдадеш на freelance. Все пак freelance-а си има някои особености, за които трябва да си подготвен, като например: Това колко си добър като звукоинженер и колко пари ще поискаш на клиентите няма абсолютно никаква връзка едно с друго. Има наглеци, които нищо не вършат и искат безбожни суми, има и добри инженери, които се самоподценяват и не таксуват много. Както всяко друго нещо в живота, тайната е в баланса, така че трябва да проучиш рейтовете за песен/час студийно време/албум и т.н. и нито да подкопаваш пазара, нито пък да издевателстваш върху хората. При freelance голяма част от отговорността при изтикването на проекта пада върху теб – ако в някоя фирма/медия/радио/телевизия има някакъв мениджър/бизнес анализатор/чорбаджия/шеф, или както искаш ти го наричай, ти дава наставления и ти казва, какво трябва да се случи, при freelance е на обратно – ти си всички тези длъжности и сам трябва да се бориш с процеса. Например: идва ти проект от клиент, но липсват вокали поради някаква причина – клиентът е допуснал грешка и файловете са изчезнали. Трябва сам да предложиш решение – дали ще ги презапишете във вашето студио, дали ще изискаш от клиента да ги запише отново е твое решение и ти трябва да се погрижиш за това. При по-професионалните клиенти нещата са подредени и главоболията са по-малко, при по-аматьорските ще имаш повече недоразумения. Ако нямаш портфолио от проекти нямаш голям избор и работиш с когото/каквото има, докато натрупаш реноме. Всякакви социални придобивки свързани със служебна кола/отпуски/здравно/социално осигуряване и прочие си остават отново твоя отговорност, дали ще отваряш ЕООД, дали ще търсиш счетоводител и прочие са неща, които сам трябва да решиш Самообучението и самофинансирането на техника отново са си твоя отговорност – дали ще е свързано с купуването на нов процесор, гледането на нов курс в някоя онлайн платформа и т.н. са неща, които сам трябва да предвидиш и подредиш Клиенти се намират трудно и трябва да се бориш за тях – дали ще са онлайн платформи, метъл групи, хип-хоп изпълнители срещнати случайно из нета, комшии познати ... нужна ти е силна социална мрежа от хора, на които да можеш да свършиш работа. Всякакво онлайн присъствие като Instagram/Facebook/LinkedIn и прочие е повече от желателно. YouTube канал с клипове или повече реклама тук във форума като отговаряш на въпроси на потребители е силно желана. Общо взето цялата работа е свързана с откриването на един доволен клиент и изтикването на един успешен проект. Шансовете след това да работите заедно нарастват и същевременно човекът ще се похвали на приятели/познати, от там пък идва възможност за още проекти, колелото се завърта и идва още работа. Музикалният бизнес е хаотичен и е възможно да увиснеш – да не откриеш нов клиент, да няма нов проект и просто да останеш без работа. В такива ситуации е добре да имаш предвидени финанси, за да не умреш от глад. Ако трябва да обобщя в едно изречение – никак няма е лесно, но с много труд и упоритост все ще постигнат някакви резултати. Успех и късмет! 👍

Според мен ефектът от тая боя е само финални щрихи при вече изправно окабелен и екраниран инструмент. Преди 10-тина години един прЕател имаше един японски Squier Strat със single coil адаптери, който бръмчеше като радиоточка, та го отвори и постави алуминиево фолио от вътрешната страна на pick-guard-а, презапои всички кабели и оправи гъчканицата с cable management-а, като се получи подобна картинка - цък. Китарата затихна и тонът се „посъбра“. Може би ако беше сложил от въпросната паста, щеше да има 2% подобрение, но ако горните неща не са изпълнени или пък точно както казва колегата са humbuckers/active pickups/fernandes sustainer и т.н. резултатът ще е нулев.

Ново парче:

^ Много прилича на тая, ама я изнамерихме по-нагоре ...

Ето бизнес идея, AI, което да разпознава песните по рехаво изсвирено демо ...

@synchu Сърдечно благодаря, ей това е, на форумната сбирка имаш бира от мен!

Значи представете си все едно сме взели стемът на китарата от парчето, звучи по същия начин и като фийл, акордите също трябва да са тия.

Британски рок, електрическа клийн китара с лек крънч, глас между баритон и тенор, барабани 4 on the floor, басът не свири нищо завоалирано и хармонията се повтаря една и съща до припадък.

Не знам дали има такава тема, та реших да я отворя отново, ако трябва ще сливаме. С един другар търсим едно парче, има голям шанс да е британско, но акордите се повтарят в хода на цялата песен ... прикачвам музикален пример. Voice 415.mp4

Тук каква е логиката с държавите? Просто за тази фирма качественият контрол в Индонезия е по-стриктен или по принцип индонезийците са по-работни и стриктни културно?

От официалният имейл на Динакорд ме пратиха в десета глуха, като ме върнаха обратно при дилърите, за сметка на това обаче на помощ се притече инж. Румен Добрев, за когото се сетих от списанието на ProTechnica, където на времето описателно разказваха как се озвучават различни дискотеки, не знам съществува ли още и може ли да се купи. Честен и откровен човек, който не се страхува да си споделя знанията. Та така де, случва се следното: При натискане на бутона входният сигнал се разпаралелва на две – едното копие възпроизвежда flat сигналът, докато на второто се активира въпросният band-pass/notch филтър, в диапазона 20Hz-150Hz и се прилага линейно-фазова корекция, за да няма изменение в ниските спрямо основният сигнал и освен това EQ-то да намали дължината на вълната. Това резултира в "засилване" атаката на вълната и лесно може да бъде чуто с някаква "bass-heavy" музика – електронна, рап, хип-хоп и т.н. Накрая двата сигнала се сумират обратно и заминават към изходите за лява и дясна страна. Причината да е именно band-pass е, да се филтрира всичко под 20Hz, което е ненужно, отвратително, само хаби ток и кара говорителя да хърхоли и съответно всичко, което е над 150Hz – двата съставни филтъра, единият low-cut, вторият high cut. Резултатът е "по-пъргав" и обемен бас, както и споменават в упътването, като може би се досещате, това не е еквивалентно с обикновен bass boost в същата област, както и вече са написали, тъкмо идеално за системи от малък мащаб – 2x12.2, 2x15.2, 2x18.2 и т.н. Подозирам, че ще има и разлика в нивото от 3-4dB в областта на ниските, заради паралелно добавената лента. Причината да се подлъжа за филтрацията беше, че си мислих, че се прилага последователно, а всъщност ключът от палатката бил в разпаралелването на сигнала. Честно казано, същият похват съм го прилагал при смесване на музика, примерно ако касата ми дойде рехава я пускам на паралелен канал и с band-pass единствено на ниските хвърлям отгоре разни ексайтери и тежък компресор и после смесвам с оригиналният сигнал, което пък в момента напълно ми доизясни една от причините за ползване на линейно-фазовите еквилайзери.

^ Което ме подсети пък за следната анимацийка:

Малко главоболие с плащанията в Thomann – методите за плащане и адресът на доставката трябва да съвпадат в границите на държавата. Сега ще дам пример – да кажем, че искате да си купите пиано и живеете в Германия, но сте решили да направите подарък на леля си Преподобна Евдокия от Тутракан за Коледа. Отивате в Томан, плащате с Bancontact, който е един от възможните немски начини за плащане и въвеждате български адрес. Плащането минава, но в последствие статуса на поръчката остава на On Hold, защото за поръчки към България се поддържат единствено PayPal/MasterCard (да речем). Te ще върнат платените пари по Bancontact и ще ви дадат линк към ново плащане с PayPal/MasterCard. Наистина, неудобно, но най-вероятно има смисъл и се прави от съображения за сигурност.

^ Това им е един от редовните номера на братята кЕтайци, чудя се дали е правопис или недоразбиране, но като гледам, при QWERTY клавиатура C-то е доста далеч от R-то, за да стане думата "receiver", така че по-скоро клоня към второто ...

И така, приемникът дойде благополучно, включвайки в пакета с кабел 3.5mm стерео жак от двете страни и USB за зареждане. Сдвои се успешно както с лаптопа така и с Android телефон, без да изпитвам някакви сериозни проблеми при "откриването" на устройствата. Телефонът успя да се закачи на по-висок протокол на трансфер (LDAC), отколкото лаптопът (AAC), като съответно разлика се усеща по същата корелация както с компресията на аудио файловете – колкото по-некомресиран е протоколът, толкова по-приятно и детайлно се чува, липси основно баса и високите. Някакви сериозни гличове и прекъсвания няма, единствено от време на време се получава някоя и друга "пуканка", която е незабележима за нетренирания слушател. По отношение на дизайна всичките протоколи на трансфер са приятно илюстрирани на предния панел и лесно се разбира на който точно функционира свързаното устройство. Звукова картина 3D бутона, както и предполагах, прави някакъв лек bump в EQ-то на бас и високи (V Shaped), като вдига и нивото с 3-4dB VU (съдейки по индикаторите на миксера). Напомня много на начинът на работа на loudness бутоните при HiFi техниката и автомобилните радиа. Вътрешният шум е на практика никакъв дори при усилен до край volume от устройството или е толкова нисък, че е практически нечуваем. Изходи Изтествах му както stereo aux 3.5 mm (малък женски стерео жак), така и left/right RCA (чинчове) изходите. По мое мнение, изходът с чинчовете звучи "по-добре" от жака, но разликите са наистина субтилни – маааалко повече бас, високи, стерео, ниво и разделение между инструментите. Тестове на изходите Другият A/B тестове, с който реших да се захвана са следните: стерео изходът на телефона спрямо този на Bluetooth адаптера стерео изходът на лаптопа спрямо този на Bluetooth адаптера За целта свързах телефонът с кабел на стерео двойка 1 в миксера, а изходът на Bluetooth приемника на стерео двойка 2, с EQ на 0 dB на bass/middle/treble корекциите и volume на канала 0dBu (unity, "12-часа на потенциометъра"), като и двата канала нямат собствен gain потенциометър, съответно той се определя от входното устройство. При едни и същи входни нива на сигнала, мнението ми е, че директната връзка с кабел звучи "по-добре" (повече бас/високи/широко "стерео"/атака и т.н.) от Bluetooth сдвояването. Това ме навежда на мисълта, че може би е добра идея да се ползва за по-непретенциозни ситуации – фонова музика, домашен караоке купон, пускане на песен от мобилен телефон и т.н., докато ако става дума за по-сериозни концертни изяви със сингбеци/DJ-стване кабелната връзка е по-надеждна и добре звучаща в този ценови диапазон. Една от теориите ми за разликите в качеството е, че протоколът вероятно не е достатъчно добре имплементиран, за да конвертира минимални загуби, или пък ЦАП-ът преди изходите на Bluetooth устройството не е толкова качествен, колкото тези на лаптопът/телефонът – това, разбира се, остава в зоната на догадките и може би някой по-технически грамотен от мен в тази област може да изкаже адекватно мнение. Батерия Батерията все още не съм я изтощил напълно и не мога да кажа колко надеждно се държи. Честно казано ми се щеше да нямаше никаква, но ще видим какъв ще е животът й в хода на употреба и дали устройството ще може да функционира постоянно на USB захранване, когато се скапе съвсем. Някой Bluetooth устройства спират да функционират, когато е повредена батерията и няма предвидена директна USB DC връзка, която да "шунтира" батерията и се налага хардуерна манипулация – да играе поялника и да се отстрани повредената батерия и да се свърже директно към захранващият модул. Заключение Като цяло съм доволен от резултата с леките условности, които споменах по-горе, а и предвид цената 30-тина лева е повече от окей.

Става дума за въпросният усилвател ("крайно стъпало") Dynacord SL 1200. На гърба на усилвателя има цъкалка наречена LPN Filter ("low-pass notch filter"). Отварям упътването и чета следното обяснение: За въпросният филтър в упътването не е дадена нито честота (Hz), нито дълбочина на сряза (dB/octave). От скромните ми познания по звукотехника, low-pass notch filter представлява комбинационен филтър, съставен от два филтъра, при който се пропускат ниските честоти и освен това се спира определен честотен диапазон от сигнала, както на тази примерна илюстрация, да речем: При положение, че изходите на стъпалото са само два, на спикони, те ще изпращат цялата честотна лента към озвучителните тела (20Hz-20kHz, относително казано). Какво ще прави този notch филтър тогава? Да речем, че ще ми елиминира 50Hz брумене на захранване, но това е конструктивен проблем и не би трябвало аз да се грижа за него като озвучител. Или пък ще филтрира някаква резонансна честота, но как ще я разбере каква е, като това зависи от озвучителното тяло и е динамична величина? Другото, което ми дойде на акъла е този notch да е много ниско, да речем 20-30Hz със супер тясно Q и да елиминира някакви инфра-ниски честоти, които само "хабят ток" и реално не могат да бъдат възпроизведени от озвучителното тяло. Същият похват съм го виждал при mastering лимитерите в софтуера, където има цъкалка, която с много стръмен сряз (96/128 dB/oct или brickwall) елиминира всичко под 20Hz, да речем. Обърнах внимание също на следното изречение от цитирания текст: Да речем, че има някакво закъснение между лява/дясна страна, което резултира в "дефазиране" на движението на говорителите в озвучителните тела, тази цъкалка ще оправя фазата, но как се случва технически това? На база на изконсумираният ток от озвучителното тяло има компараторна схема, която сравнява left/right и кара едната страна да "закъснява" спрямо другата, че да са калибрирани и да свирят във фаза? Звучи ми като научна фантастика за обикновена цъкалка на среден клас усилвател ... Естествено, пратих и мейл на Dynacord, така че ще видим за какво точно иде реч. Разбира се, A/B тестването на цъкалката може да доведе до някакъв емпиричен резултат на принципа "със/без ми харесва повече", но искам да знам какво се случва практически зад този бутон.

Погледнете в тази тема, изписали сме доста, реферирам моето мнение в нея: