synchu

1. Не цитирай предходното мнение - това е забранено. Използвай бутон "Нов отговор". На този въпрос никой не може да ти отговори, освен самия ти. Най-добре пробвай. Не мога да разбера как bras72 можеш да кажеш - няма какво да и пипаш, китарата е жестока. Това разбира се е вярно, но вероятно за теб самия и останалите и притежатели За звук, форма и големина няма да говорим, но само формите и размерите на грифовете са съществено различаващи се при различните марки (и вътре между моделите на марките). Как можеш да разбереш дали на някой друг ще му е удобен даден гриф? Аз примерно харесвам по-дебели, D или т.нар. modified V образни, с променящ се радиус на фретборда, грифове и 44-45 мм ширина при nut-a. Повечето хора ги намират за доста неудобни. На Ibanez акустичните да кажем са ми с безкрайно тънки грифове отвсякъде за моя вкус.

Трябва си усилвател за акустична. Това, което се търси (обикновено) в усилвател за електрическа, а именно приятно изкривяване, при акустичните (обикновено) не е особено желан ефект. Да не говорим, че при комбо усилвателите за акустични и говорителите са различен дизайн, със стремеж към обхващане на пълния честотен спектър (обикновено 20Hz - 20KHz, oтделен въпрос е колко успяват ). Преди няколко месеца правих подобно проучване на БГ пазара, защото за усилвател за акустична не бих инвестирал на сляпо и това което установих (и придобих) е че предложенията на Маршал, най-добре се вписват в идеята ми за предаване на звука и най-добре се вписват в определения ми бюджет (иначе AER се вписват също чудесно, но пък излизат за момента от бюджета ). Разбира се, най-добре е с китарата на рамо да обиколиш музикалните магазини в София и да пробваш. Успех.

Две бележки: 1. Не цитирай предходния коментар - това е забранено, а използвай бутон Нов отговор 2. Разликата от няколко хиляди не резултира в "малка" разлика в звука. Не е необходимо да се заблуждаваме по този начин. В крайна сметка е най-добре да се отиде с родителите в музикален магазин и на място да се избере инструмент, който да бъде най-вече удобен.

Шокиращо, но има надежда в младото поколение все пак, както винаги съм вярвал. Извън това лирично отклонение - каква китара - акустична ( с найлонови или метални струни) или електрическа?

Автоматичната компенсация на латенция при външни устройства с RMEто работи ли?

у йе, това е и парчето, което харесвам най-много, но както писах с едни вокали да стане песен съвсем добре ще дойде...

1. Какво значи добре? С този усилвател, евтин микрофон и липса на умения в звукозаписа, Металика няма да се получи - това е сигурно. Харесва ли ти усилвателя как звучи? Ако ти харесва значи е вероятно да ти харесва и записа, въпреки че ме съмнява. С известно количество проби ще запишеш това което излиза от него. 2. Не цитирай предходното мнение - забранено е. Използвай бутон Нов отговор.

Разликата има между Пиви и звука на Лайхо. Добро приближение ще е Маршал наистина. При запис и при надъдени нива въобще не е необходим чак толкова гейн, така че няма нужда да се дъни докрай ГП1000.

Е стига с това Ляхо де. Лайхо е финландското произношение. http://www.sci.fi/%7ekajun/finns/Samples/laiho.wav Освен това Алекси Лайхо използва Lee Jackson GP 1000 perfect connection предусилвател /в ранните години поне/. Както всяка марка, различните продукти имат различен звук, макар и със сходен характер.

Освен това нощно време по пълнолуние се събират на тайни места и с непривични действия, известни като настъпателна операция с права лопата тип бел, копаят дупки в земята, горят литературно наследство в тях и вият срещу луната, като викат великия дух на модераторите да опрости горките нас. Това, което остава след тях е дупка с пепел и няколко разочаровани кваратални песа да лаят срещу луната. Те обаче запълват дупката надлежно и остават само разочарованите песове. Туй то, ако не вярвате излезте някоя нощ по пълнолуние и ако не намерите някой друг разочарован пес, да не ми се пише ника synchu.

Както се казва велсоте бацк. Ние специално много се радваме. Някой ден и аз ще се запиша отново на уроци по пиано и тогава ще стане страшно. Няма да мога да свиря И на пиано

Кърти мифвфки Тънка работа, сецесион. Браво.

E няма да е лошо да се поизбърсват струните след употреба, освен това важното е тона да се запазва, което отбелязвам аз - покритието въобще не го гледам запазва ли се или не. Акустичните струни на Wyres и на Thomastik при мен изкарват около 40-50 часа свирене, което аз отчитам като страхотни струни Останалите са около 15-20. Еликсир не ми харесват като звук, както отбелязах.

Да от повече от година, даже май две. Бяха малка стартираща канадска компания . На мен ми харесват значително повече от Еликсир. Имаш усещането за "истинска" струна, а не толкова мазното усещане на Еликсирите. Освен това, което е и най-важното за мен, тона пасва много повече на две от китарите ми. Повече среди/плътност и маса, а не само високи и презънс, както са Еликсир. Други струни за акустична, които ми харесват много и са горе долу същия ценови клас са Thomastik Plectrum и Spectrum сериите (в зависимост от китарата).

А IK Multimedia какво мислят по въпроса за това споделяне? Линкът е премахнат, докато липсват доказателства, че са ти разрешили да споделиш софтуера.

Понякога ми е странно, как такива дълбокомислени теории намират пътя си извън писанията относно световната конспирация, отделно че "момчето" не е съвсем момче. Припомням си, че навремето упражнявайки диалектика и логика стигнахме до съвсем логичния извод как ако черна котка ти пресече път това оказва безспорно, макар и не емпирично проверено влияние върху световната икономика в неподозирани мащаби. По просто казано - не намирам за задължително всички да харесват Whitesnake - и е възможно просто да не са го прослушали. Иначе изпълнението е чудесно, но и аз попаднах съвсем случайно на него при това в Soundcloud.

Като напомняне:

Като напомняне:

+1 бележка - бих се радвал да чуя "Roba" с вокал

На мен специално ми харесват парчетата, като идея, както се казва. Според мен проблемът до голяма степен е в аранжимента и смесването, защото се получава наслагване в средата на вокал, барабани, соло китара, китара, клавир, което теоретично би звучало по-добре при по-внимателно разпределение на инструментите в спектъра (и аранжимента разбира се може да се поосвободи или да се промени - соло китарата/вокалът/клавира да не са в една и съща октава поне, изпълнявайки различни като ритмика и хармонична комбинация линии). Има потенциал - ще се ослушвам с кеф за следващите версии

Не съм. Просто те коригирам в интерес на точността на информацията. Рядко пиша за нещо, ако не съм го пробвал лично. В конкретният случай имам щастието както освен да съм пробвал сериозен набор така и да притежавам някой друг инструмент от изброените. На конкретното питане беше отговорено - къде по-успешно, къде не. Тъй като продължи темата към мен, затова и отговарям. Успех. П.П. Не цитирай предходното мнение - забранено е.

Това последното е доста несериозно твърдение и показва известна липса на познание кой кой е и какво прави в акустичните инструменти. Споменатите марки са чудесни инструменти сами по себе си, но има далеч по-високи като клас и изпълнение в сравнение със съвременното им производство. Споменатите проблеми между другото се проявяват и при тях, както е надлежно описано включително и на сайта на Гибсън.

На мен ми харесва повече първия вариант определено и дефинитивно. Има един момент, където ми прилича малко на Тото 2 темата . Соло "жицата" на мен би ми харесало малко по-плътно да влезе като звук (среди - знаеш разбира се ).

Ако можеш да ги свалиш и после пак да ги сложиш - значи нищо не ти пречи да го направиш.

Тъй като бяха обсъдени възможностите за: - от 1 до ен на брой намотки - с връзване, без връзване - подпъхване и подпляскване Беше спомената и необходимостта от учене на физика, макар да не беше конкретно упоменато, кои точно раздели от учебниците по физика касаят подмяната на струни и дали трябва да се запасим с определени издания, които по-подробно разглеждат материята, както и подръчни материали за лабораторни измервания на силите на опън, центростремителните явления при бавно/бързо въртене на ключовете, якост и гъвкавост на струните и плътност на никел, бронз, фосфор и свързания с това оптимален радиус на ключовете. Допълнителните визуализации подпомогнаха, разбира се, пълното осмисляне на сложността на този нелек процес, както и ни направиха съпричастни на неистовите мъчения на китаристите от 14-15 век, които без съответните помагала, научни познания и съвременния технологичен напредък, безспорно са изпадали в невъобразим страх от всяка смяна на струни и са поисквали последно причастие или там каквото се полага в съответната религия с присъщата, на пристъпващите към това деяние, богобоязливост. Във връзка с горното мисля, че темата е надлежно изчерпана и я заключвам.