XAS

Браво на Parni_Valjak за добрия вкус! Каква радост лъха от изпълнението, а?

И аз неразбирам добре

Аз пак да направя уточненията, а пък който иска да слуша. Дефинициите /какво е джаз, какви са различните стилове, какъв период от време обхващат и техните най-известни представители/ са определяни от уважавани хора с огромни знания по темата като: Уйлям Сарджънт, Марк Гридли, Андре Азриел, Йоаким Беренд, Джон Фордам и други музиковеди от световна величина. Музиканти като: Луис Армстронг, Чарли Паркър, Майлс Дейвис, Джон Колтрейн и други са прокарвали пътя на тази музика. Често в началото дори да не са знаели как ще бъде наречена. Интуитивно и с огромните си възможности са напипвали "новинките" около себе си. Но за това е способствало обкръжението, талантът или гениалността им, ако щете. Примерът с Mack The Knife на Франк Синатра и Елла Фицджералд е много интересен, но няма да го коментирам. Освен уточнението, че при първия се използва обикновено наименованието Sweet Jazz /приятна танцова или развлекателна музика с елементи на джаза/. Не бих искал да поучавам когото и да било, но тези неща се учат отдавна в Музикалната академия, има преведени книги за това на български, а интернет предлага какви ли не други възможности. Не се косете. Топлата вода отдавна е открита!

Моите уважения към Tozi, но от последния му пост останах с чувството, че нещо не ме е разбрал цитирайки предишна моя мисъл. Имах предвид доловената от мен представа у някои колеги за една музика, която те неразбират, нехаресват и т.н. И която в болшинството от случаите аз пък уважавам. Що се отнася до наименованието "модерен джаз" - то продължавам да твърдя, че е направление появило се в началото на 40-те години на миналия век. Убедеността ми е подхранвана от написаното в доста книги по темата, като по правило - не български. Това обаче можем да го разискваме на ЛС. Объркването, според мен, идва от представата: модерно - значи съвременно! А в 40-те това просто е било най-модерното и съвременно звучене на джаза. Историята на тази музика няма сега да я пишем ние. Пуснах моята реплика с мисълта да бъда полезен. А що се отнася до тези, на които трябва да бъде обяснявано нещо така горещо, като тебе - няма смисъл. Всеки има свой вкус, своя представа и обикновено я поддържа, докато евентуално не промени мнението си сам. Когато сам се убеди в нещо си! А може това и никога да не стане.

Не бих искал да влизам в спора "кой каква музика харесва", но забелязвам тук употреба на понятието "модерен джаз" за нещо, което звучи неразбираемо, направено да се посмеем и затова не харесваме! Искам да подчертая, че стиловете на джаза за 20-ти век отдавна са уточнени, именувани и под "модерен джаз" се разбира появилото се в началото на 40-те години с би-бопа модерно за времето си стилово направление. Обхваща East Coast, West Coast & Cool джаза. Няма да изнасям лекции какво означава това и описвам представителите (Jazz Giant) на тази музика в света, но когато човек пише за нещо, би трябвало да го познава. Използвам случая отново да напомня полезността на изложения в "Книжарницата на композиторите" - София "Справочник на английската терминология в популярната, танцова и джазова музика". Такива неща, като тук дискутираните понятия, човек може да черпи от там наготово.

Нямах желание да се обаждам отново по повдигнатата тема, но ми се струва, че фетишизирането на кожената гривна за мундщук на саксофон или кларинет и то при начинаещ е малко много. Чувал съм, а познавам и досега чудесни музиканти, които продължават да свирят с успех на по-старите /тенекиени/ гривни и изобщо не им личи. Защото веднага идва въпросът: "А старите майстори на инструмента, като са нямали кожени как са свирили ?!..." По-хубавите маркови мундщуци не са с китайски гривни! И въобще, според мен, симулирането на големи познания от някой пред начинаещ може само да го пресира и обърка. Ежко знаел тринки, ала добринки. Когато се учех нямаше и помен за кожена гривна. И досега на саксофона свиря с "тенекиена", ама Otto Link! На кларинет - с кожена. Може да се поспори дали разликата в звука не идва повече от мундщук, платък, размер на отвора и марка, отколкото - гривна! Но няма смисъл от това. Който го може, го може! А учащия се трябва да има и малко късмет - да случи на преподавател.

Аматьорският мундщук не става за професионална работа. Обратното е напълно възможно и по-дълго служи. Показания Otto Link в началото е от професионална величина. Дали един мундщук е "удобен" или не може да определи познавач, а не начинаещ. Защото няма база за сравнение, щом задава подобни въпроси. И последно, тромпетът е достатъчно трудоемък музикален инструмент, за да се раздвоява времето за подготовка и на саксофон. Първо, защото и той не е лесен и второ, по-добре за втори инструмент използвай пианото. Ще бъде по-полезно за изучаване на музиката. А евтиното винаги излиза по-скъпо!

Скъпички са цените на мундщуците, но новото си е ново. Освен купуване на "старо", но от близък и познат музикант. Показаният Otto Link 6* е хубав за начало, но звездата създава известни неудобства за неукрепналия, неопитния инструменталист-духач. За учебна цел аз винаги съм препоръчвал професионалния Berg Larsen мундщук - 100/2, 105/2 или 110/2 SMS (по-големия номер означава по-голям отвор). По-лесен е за овладяване и сравнително по-изгоден спрямо цена-качество! След време, когато укрепнеш, сам ще знаеш какво ти трябва. Тоест няма да минеш само с един мундщук! Не се хвърляй на модни увлечения. За повече подробности можеш да прочетеш "Справочник на английската терминология в музиката", раздел 13 - Други думи и значения - При дървените духови инструменти с твърдо езиче. Може да ме потърсиш и на ЛС. Слушай избирателно какво ти казват по въпроса. Мнения много, но изборът е твой. И парите!

Промяната на възгледите за това, що е консонанс и дисонанс е един естествен процес. Ако човек внимателно е наблюдавал и анализирал през годините как се е развивала тази наша представа, това наше усещане, би се съгласил с мнението на Km7. То не е само негово. Но не е задължително за всички. Защото на усещания, цветове и мнения сме много различни. Но и разликата между сегашните и минали представи, за това качество на музикалните интервали и акорди, става все по-голяма. Не вярвам, че един клъстър би могъл да стане основна хармонична единица след години. Но е факт, че "мекият дисонанс" е вече класика. Както промяната на представата ни за романтика. Или за каквото там се сетите...

Чудесни примери и много добре илюстрирано.

Ако емоцията в музиката означава настроение, бих цитирал малка част от доста дълъг списък на един американец в тази категория. Например: Строгост, жизнерадостност, комедия, конфликт, объркване /хаос/, достоинство, драма, възбуда, вяра, съзидателна сила, зараждане, грация, величие, тежест, скръб, омраза, нестабилност, оживление и много други още такива. Все универсални и общовалидни истини!

Форма. Музикалната дисциплина, която се занимава с отговора на повдигнатия въпрос е - форма! Форма на музикалното произведение. В частност, песенната форма може да бъде стандартна и нестандартна. В пълнота, можеш да прочетеш повече в един учебник с подобно заглавие. Или да си купиш "Справочник на английската терминология в музиката" от книжарницата до Народния театър, където освен други музикално-любопитни неща има и кратка справка за различните форми при писане на музика.

^Едно от най-глупавите неща, които съм чувал, е да използваш пила за промяна на отвора при мундщука на кларинет! Няма неудобен наустник или мундщук /виж как се изписва/. Има по-отворен или по-затворен такъв. Различни марки на производителите и звучене. Доста работа /разбирай свирене/. Постановката се налучква /неефективно/ или се ходи при преподавател. Слуша се много как го правят майсторите или поне по-напредналите. Нищо не става отведнъж. И чак тогава, ако се наложи се купува нов мундщук. Но с пилата - никога! Защото дори не знаеш какво трябва да изчегърташ /изпилиш/. И какво трябва да се получи накрая. Ако все пак се втурнеш да го направиш, гарантирам ти стопроцентов плачевен резултат.

^Оркестърче за какво!?... И как попадна в Габрово?

^Оооооо! Открих RockoBG, като човек с вкус. Мислех го за гамен. Браво за този чудесен клип, предложен от него на всички. С една "невзрачна" и малко демоде музика за някои, но непостижима за изпълнение на повечето. Като техника и стил на изпълнение. За настроението, което лъха през цялото време от това музикално шоу, да не говорим. За мен бе голямо удоволствие!

^Джазът се е зародил сред неуки музиканти. В този смисъл всичко е възможно. Но като начало, това има успех само при гениално надарени хора. Има такива примери. Все пак, днес без някаква нотна и теоретична подготовка човек няма да мине. Най-малкото, за да разбере какво му казват или да си обясни това, което прави с инструмента. Няма възраст, в която е късно да научиш нещо ново. Но преди това трябва да го поискаш.

^Много добре! Въпросите ти не са малко и на повечето от тях е отговаряно вече. Постарай се да прочетеш в пълнота какво е писано тук досега по темата. Ако е останало нещо неизяснено, формулирай кратък въпрос. И ще ти бъде отговорено.

^ Стана интересно! Да, под "сложен" имах предвид поне четиристепенен /алтерован/ акорд. Както и още по-сложните такива, надхвърлящи октавата. Разбира се, 7-та е задължителна, когато я има. В посочения акорд С6/9 седмица няма. Що се отнася за най-често използваното обръщение използваното при китарата, има и изключения. Но те не са обект за обяснение на начинаещи, каквито явно не сме ние. Терцата пък е необходима, за да се определи акорда като минор или мажор. Има случаи на използване на 9/7 като финален тонически акорд, но това е друга тема. Съвсем друг е въпросът за 13-та /качена с октава 6-ца/, но задължително преминаваща в джаза през 7-ца. Изобщо, китарата е много интересен инструмент, защото при акомпанирането с нея не е задължително да се свирят всичките тонове на 5, 6 и 7-те гласни /сложни/акорди и така се получават съзвучия, които на пръв поглед имат съвсем друго качество.

На CursedSoul: Като знаеш, че в един по-сложен акорд за изсвирване задължително трябва да присъстват терцовия и септимовия тон, остава да прибавиш обикновено още два тона от неговото качество: 5b или 5#, един от разновидностите на 9-ките, 11-те или 13-та. За тези неща вече е писано във форума. Ако самостоятелно редиш акорд на китарата, скоро ще намериш най-добрия /най-звучния, най-твърдия, най-красивия/ за теб строеж на даден клъстър. Може да използваш и шест-те струни на китарата. Друг е въпросът, ако трябва да редиш джазови акорди един след друг с подложката на бас /който държи обикновено основният тон/. Тогава може да излезе на преден план правилото за "плавна горна линия" на поредицата от акорди. Ето един вариант: С6 (До, сол, ми, ла), Dm7 (До, фа, ре, ла), G7 (Си, фа, ре, сол) - C, в низходяща посока. А ритъмът при компирането/акомпаниментът може да бъде най-различен. Зависи от стила на парчето, вкуса и техническите възможности на изпълнителя и дори от темпото. Остава да знаеш кои тонове влизат в акорда. И тогава всичко става много лесно и приятно!

Позволявам си да обърна внимание, че "горна линия" на смяна на акордите при акомпаниране и "гласоводене" в музиката въобще, са различни неща. Макар, че имат общи черти. Както и разлика! Може би, поради това се получава смесване на понятията. Така ми се струва. Дано не греша. Обратното би могло да доведе до тъжна констатация.

Забравих да уточня, че горната линия на плавната смяна на акордите при акомпаниране се отнася главно до класическите стилове в джаза. И според мен, задължителна за гласоводене при акомпаниране на по-старите /условно казано/ музикални образци. Този начин, "на четири", се използва и днес в по-малките песенни форми като "ес-та, ес-та". Това е видно и от безбройните примери от близкото минало на изписан пиано-акомпанимент на стилни аранжименти, идващи отвъд океана. Това не означава, че не се допускат отделни акценти по време на "подложката", кратки мелодични пасажи, наслагани обръщения на акорди и други такива. Просто изключението подсилва правилото. Що се отнася до съвременни, т.е. експериментални практики на акомпаниране с акорди - то те могат да бъдат най-различни. Въпрос на вкус. Времето ще покаже дали струват. Не искам да отговарям на хора, за които горният класически метод е невъзможен. Това означава ниски теоретико-инструментални качества. Учудвам се и на безразличието, което долових у съфорумниците след анонсиране на тази уж обикновена тема. Акомпанирането е също толкова важно, колкото и солирането. Особено за някои инструменти като китарата. Инструмент с невероятни качества в ръцете на майстор-виртуоз.

Да не забравяме, когато акомпанираме, движението на горната линия при смяна на акордите да е плавна.

Има всякакви термини, музикални или не, които би трябвало да ни улесняват. Но при недостатъчно вледеене на дадена материя, те могат и да ни пречат. От друга страна, прекаленото използване на чуждици заместващи познатите ни български думи, води до претруфеност на изказа и отказ да следваме авторовия текст. Едно от значенията на цитирания по-горе термин - рефлекция означава отражение. В низходящо движение би трябвало да означава построяване на акорд или арпеж в огледално разположение на зададеното. Така например, ако вземем като дадено построението до-ми-сол във възходяща посока, отражението /рефлекцията/ в обратна ще е до-ла бемол-фа. Не знам защо трябва да се използва в едно изречение и думи като "фактура, анихилация, превръщане на горните гласове в хомогенно акомпаниращи" и т.н. Хубаво е човек да търси нови знания, но нека започне от по-простичките неща. А пък "сложния изказ" нека оставим на съвестта на пищещия автор.

Има неща, които, ако човек незнае - нищо няма да загуби.

Темата е чудесна за тези, които нямат възможност или средства за да попаднат на съвестен "майстор-поправяч" на саксофони у нас. Дейност, за която малко хора знаят колко е необходима. Обикновено такива стават попрехвърлили възраст саксофонисти или кларинетисти. Работата изисква любов и умения, надхвърлящи средно техническо ниво на компетентност в дадения случай. И сравнително добро зрение! Говоря като човек, който от близо четиридесет години не е позволявал друг да поправя саксофона му /и кларинета/. За щастие, става дума за подмяна на падушки, коркчета, пружинки и центровка. Тенекеджийските услуги са друга специалност. За тези, които имат желание да се занимават с подобна дейност обещавам творческа мъка, но и голямо удовлетворение от постигнатото. С професионална завист прочетох информацията на Владо за repair kit-a. По-рано се справяхме с подръчни средсва и инструменти за поправка. А за тези, които смятат, че това хоби не е за тях препоръчвам: не давайте музикален инструмент за поправка в ръцете на непознат. По-скъпото ще ви излезе по-евтино!