Ето краткото въведение на Христо Питев към неиздадената си книга "Метод на свободната композиция", както обещах. Написано е специално за форума. По собствени съобръжения авторът е променил заглавието и предпочита вече формулировката - "КОМПОЗИЦИЯ СЪС СВОБОДНИ ЕЛЕМЕНТИ И ФОРМА" /КСЕФ/
Цитат:
Книгата /КСЕФ/ е замислена като една възможност, чрез поставяне алтернативата "За и свободната, и индивидуална и винаги по определен начин организирана форма", да"изведе" творческите сили на композитора извън негативите на НЕпознанието в съвременната музика.
Построена е на основата на Математическата теория на множествата, интерпретирана в непрестанна връзка с особеностите на музикалната действителност. Същността на изложената техника на композиция е в изнасянето на преден план на правила, даващи предимство на КОМБИНИРАНЕТО СЪС СВОБОДНИ ЕЛЕМЕНТИ в противовес на мотивно-разработъчното изграждане на Теми-Дялове в класическата форма. От една страна това предимство е в освобождаване на композицията от драматургично-сложностното начало и от стигналия до безизходица в резултат на него въпрос за формата. От друга - в отърсване от "маниерно-технологичната модерност", постоянно водеща до едно или друго противопоставяне на ценностите в музиката.
КСЕФ не е учебник по композиция, не учи как да се композира, а как по-добре би могло да се мисли при композирането.
Основни положения:
Първото по важност и предназначение на книгата /КСЕФ/ е в понятието за Елемента-образ: единиците конструкти, върху които се осъществява порядъка в организирането на формата или още - един действащ "Правилник на движението" по пътя на създаването на една композиция. Така всичко Появило се или Изпречило се в протяжността на едно такова "пътуване" от точката на тръгване до точката на пристигане са все Елементи. Всяко тематично разграничение, всеки обособил се ритъм-звуков комплекс, всеки конструирал се маниер или похват, всяка музикално познаваема субстанция /появила се в "разделителното поле" на композицията като известен Обект на Образност/ е все ЕЛЕМЕНТ.
В това определение отделния Елемент се смята и за най-малкия, и за най-големия, и въобще за единствения "пресмятащ" се формоградиент.
По големина Елементът се приближава най-често до Малкото изречение, но може да се съдържа и в няколко тона или дори в същността на един акорд или ритъм. Индивидуалността на Елементите не е въпрос само на "а приори" дадени качества. Но също така, а даже и в повече, насъзнателно наложено ограничение. Веднъж "маркирано" дадено построение като ЕО /Елемент-образ/ остава да важи като такова до края на композицията. При това разграничението на Елементите като самостоятелни и недосегаеми /образи-индивиди/ е в определен смисъл формално:
- не е задължително открояването на един ЕО от друг да става само по конструкция. Важното е да се приеме /разчлени/ явяващият се музикален материал в отделно маркирани "продукти", с които всеки такъв да участва "ам блок" във формирането на композицията.
- Елементите-образи да са ИНДИВИДИ, да не се подлагат на вариационно-разработъчни промени: скъсяване или удължаване, използвани в транспозиция и модулативно /остават докрай непроменени в относителната си височина на тона/.
ПРИНАДЛЕЖНОСТ:
Явилите се в известна последователност ограничен брой Елементи /в самото начало на композицията/ идват в принадлежност на определено Множество от Елементи. По силата на последователността във времето, съдържащите се във всяко Множество елементи се намират в пряка връзка помежду си, поради което не могат да се разместват. Обаче Елементи от едно Множество, чрез задействането на друг вид връзки, могат да се Комбинират с елементи от едно следващо Множество /когато в тъй получаващото се по-голямо образувание Първото Множество става ПОДмножество на Второто Множество/. И тъй чрез комбиниране на Елементи от различна пронадлежност и последователност /от различни Множества/ да се получи ответното разрастване, чиято определеност на формата ще има винаги една центрична структурираност.
Христо ПИТЕВ