XAS

Това е линк към моята "Фантазия за пиано и струнен оркестър", написана под влияние на вече дискутираната тема тук за оригиналния теоретичен труд на Христо Питев - "Композиция със свободни елементи и форма". С това удовлетворявам изказаното желание на някои малко по-рано, да чуят нещо написано и изсвирено от друг, спазвайки новите указания и правила.

Фюжън (Fusion) го знаем като стил. Сплав от разнородни форми на музицирането или сливане на различни стилове като: джаз, рок, нетрадиционална за европейското мислене музика, симфонична, експериментална и др. Ако приемем, че в тази сплав не сме сложили електронна музика, да речем, какво сме получили: джаз или фюжън! Или възможно ли е джаза да е фюжън?!...

Ела в Габрово.

Тя, тази работа, не става с налучкване. Има проходящи или чужди тонове към акордите. Сложни акорди или хармонизиране мелодията с тризвучия от "втория етаж". Накратко няма как да се обяснят тези неща. Трябват определени знания. За да се добият пък трябва търпение и време. Тоест не е за всеки. Съвет: Научи се добре да свириш най-напред. Слушай и анализирай как го правят другите. Образовай се!

След като настоящия джаз е "модерен" (актуален), а музикалната естетика се променя бързо, как ли ще се нарича подобна музика след двадесетина години!... Имам спомен от историята, че под modern jazz "модерен" (актуален, съвременен), в началото на 40-те години на м.в., така се е казвало на east coast, west coast и cool джаза. Модерно за времето си направление в джазовата музика, заедно с би-бопа.

Доскоро в Италия свирех с такава, която се защипва за горния ръб на нотния пулт. Продълговата и с възможност да се регулира ъгъла на осветяване. Едно време, в допотопен вид ги имаше тук в почти всяка всяка сценична оркестрина. Вероятно сега не се продават такива у нас.

Да, резултатите са тъжни, когато се отнасяме дилетантски към каквото и да е. Още повече, ако се отнася за музика! Никога не започвай от средата, защото ще се наложи да се връщаш пак отначало! Но напразно ще си прахосал вече много време и усилия. Въпросът на rockfire по-горе за "черните клавиши" е много точен, нали?

Мисля, че проблемът е в непознаването на апликатурата /грифа/ на инструмента. За най-високия регистър той е доста по-различен. Все пак, при първоначално овладяване на който и да е духов инструмент, е хубаво да се затвърди умението да се свири в ниския и среден регистър. Добре е още от началото да се придобие правилна постановка, за което е нужен преподавател. Същото се отнася и за точния гриф. Налучкването не води до по-бърз успех!

Номерът наистина е променен. Ето друг: 0894 490 715.

Ето един телефон 0675/ 6872, на който да обясниш проблема си. Търси Христо Василев.

За народна музика ли става въпрос?

Можеш да ме потърсиш на ЛС /лично съобщение/.

"Терцата 2.5" - едно изключително математико-акустическо събитие. ... Повече от вероятно е, че гърците /разб. Древногръцката теория на музиката - бел. моя/ не са пропуснали да отдадат "дължимото" на "терца 2.5" и са разбрали нейното знаково положение, като просто деликатно са я "заобиколили": нито са я означили като консонас, нито като дисонанс... Обаче, погледнато в дълбочина, е възможна и друга причина: гърците да са използвали това "знаково положение" на "терцата 2.5" като оправдание за невъзприемащото се тогава от слуха съзвучие терца. "Оправдание", което е съвсем логично - "плътната хармоническа вещественост" на този интервал-съзвучие се е оказала "груба и неразбираема" за тогавашната изтънченост на нравите и за началото, за "младостта" на музиката. * Използвания цитат е от книгата на Христо Питев "ДО ПИТАГОР И НАПРЕД" и по-точно от втората студия в нея "Най-великото откритие - A'1.66/ G'1.50/ F'1.33/ E'1.25", стр. 162/163, изд. "Фабер", 2010.

5. Hanging OUT in Den Haag! Любопитна композиция и изпълнение. Нещо, към което може да се стреми всеки музикант!

Любопитна композиция и изпълнение. Нещо, към което може да се стреми всеки музикант!

Не, че е тайна, но този въпрос с дишането, който касае и певците, е малко труден за обяснение. Писано е във форума вече за това, но практиката е най-добрия съветник. Т.е. всички знаят каква важна роля играе диафрагмата в този процес, но останалото е до голяма степен налучкване на природния механизъм. Плюс необходимата автоматизация след усвояване на упражненията. Нещо подобно се получава и при усвояването на вибратото. Накрая пак ще кажа, че подобни неща са по-лесни за усвояване, отколкото за обяснение. А трудностите са индивидуални. Познавам хора, които станаха великолепни музиканти преди да разберат, че са дишали правилно!

Shadoogie by the Shadows, covered by Silver Bracelets - Sreburnite Grivni - 1965 Макар и със закъснение, искам да направя едно уточнение. Макар и малко встрани, то се отнася за твърдението на качващия този клип - kosmokosec, който пише, че по онова време концерти не са се изнасяли по стадионите у нас. Вероятно се визира средата на 60-те, тъй като цитирания клип е от 1965г. Със сигурност мога да кажа, че организирани естрадни концерти по стадионите в страната, "с вход", са се изнасяли още в началото на 60-те години /1961/. Възможно е такива да е имали и малко по-рано, но това мога само да предполагам. Не се закачам от "любов към спорта", а заради историята, която не бива да се манипулира волно или не. Все пак, от тогава са изминали 50-60 години и е възможно някои събития да ни убягват.

От колко време се занимаваш с инструмента? Описаният проблем може да се появява и от надценяването на възможностите, т.е. поемане на задачи, които не са по силите ни! Никой не е застрахован от кикс, затова подготовката преди излизане на сцена трябва да са много старатерни.

Няма начин всеки път да не е различно! Само че, при обиграните в професията музиканти усещаните разлики са по-малки. И ги тушират майсторски. Точно обратно е при начинаещите. Зависят от моментното състояние на индивида, платъка /не е еднакъв в пъргавината си всеки ден/, техническото състояние на инструмента /както си свириш - едната падушка се размърдала, разлепила/ или просто днес сме на друг акъл. Няма страшно. Постоянствай!

С последното - Tozi ме спечели.

Неразбрах, кое е толкова необичайното в цитирания пример по-горе! Чудесна китара: техника, звук, мисъл... и всичко останало. Джаз-рок бихме го нарекли ние, по-старите. Но кой знае какво ново за изостаналите и объркани у нас "аборигени или туземци" не чух. Може да има такива, но не мисля, че това е водещето по принцип. Да не би в Холандия всички само това да слушат, пък аз да не съм разбрал!? Независимо от различните вкусове и предпочитания има качествена музика изсвирена майсторски и всичко останало. Аз съм за първия случай. Като този, в последния цитиран случай. Както и за много още други примери, на създадена и добре изсвирена музика, от близкото и далечно минало. Силно се надявам, че и в бъдеще ще е така.

Да, по-умелите в композирането на музика използват еднакво и двете техники. Според зависи обаче, както казват някои, от целта, която искаме да постигнем, епохата която искаме да пресъздадем или творческото ни вдъхновение. Полифонията, според мен се е използвала повече преди, отколкото сега, но тя присъства и днес. Дори в песенните форми и съвременните поп-стилове! Едно противостоене на даден инструмент срещу основната мелодична линия е вече такъв пример. Когато тази техника е използвана с вкус, знание и опит, тя допринася неимоверно за разнообразяване на звуковата палитра. Има си обаче своите закони и е добре да ги познаваме, преди да се опитваме да налучкаме някак нещата. Добра тема е тази за разговор, но повече е за запознати с материята, отколкото за начинаещи в музикалното поприще. И поради това, а и заради невъзможността за кой знае какъв спор за ползата от двете основни композиционни техники мисля, че желаещите да напишат нещо няма да са много.

Ето примера в горния линк! Ако не бяха в него Wynton Marsalis и Eric Clapton, дали изсвиреното някой щеше да нарече "истински модерен джаз"!? Защото освен съвременната китара, респективно мундщуците на духачите, звукът е съвсем и много традиционно готин... Още преди трийсетина години известни люде /имената им кой знае защо бяха изтрити от предишния ми пост/ бяха предрекли, че развитието на джаза върви към все по-голям синтез на всички видове музики и стилове. В световен мащаб! Но засега май още няма определено име на това, което чуваме. А то е толкова многостранно, че това ще е май доста трудна работа. Затова сега е по-добре да се придържаме към определението "съвременен джаз", подобно на съвременна музика. За съжаление "модерен" и "авангарден" са вече заети наименования от предишните стилове. Има и един друг аспект на нещата. Мърдаш си пръстите без особени умения и знания и полученото го наричаш "съвременен джаз", "модерно изкуство" и др. Точно за това ни е нужен критерий за оценка. Но не искам да се разпростирам по темата, "защото майка ме е оставила чушки да пека!"

Май много емоции се вложиха в доказване правотата ни един на друг и повечето бяхме прави. Но и не съвсем, защото никой не посочи критерия по който оценява. В тази връзка искам да отбележа следното: Да свириш модерно /авангардно, напредничаво, актуално/ означава да си се доказал вече като "голяма работа" в предишните стилове. Т.е. да си признат от другите. Като Колтрейн, например! Да не те харесват всички е по-малката беда, отколкото да словоблудстващ с инструмента си дълго и скучно, без да кажеш почти нищо. И това да представиш като нещо изключително "модерно"... Мошеници има и в изкуството. И като по правило са арогантни, защото много не знаят. Но това е друга тема. Не всичко неразбираемо е модерно! Да оцениш трябва критерий! Познато, нали? Но колко пъти сме се люшкали по псевдомодерното, лъжовното, измамните ценности. Еталонът служи за сравнение. Може да ползваме чужд, но затова също трябва да избираме. Най-авторитетния! И колкото се може повече знания да трупаме. За което се иска време. Няма лошо, че все още слушаме, свирим и харесваме музика от предишни години. Такива са ни вкусовете. По-лошото е, ако не слушаме! Или се прекланяме пред псевдомузиката. В джаза, чалгата... няма значение. Навремето, а и до скоро, са се избивали на верска основа. Ние нали няма да се скараме за дължината на инструмента си?

За мен Елла е неизчерпаем извор на радост. ОК, но какво си намислил! Не е възможно всичко изпято от тази жена да го качиш във форума. И тайно подозирам, че има хора които не я харесват. Дали съм прав?