XAS

То, този въпрос с "подходящия" език не е от вчера. Още в "зората" на изгряващата "опера" се е спорило, дали на "френски" ще е същото като на "италиански". Т.е. превъзнасял се е само единия, като единствен и изключителен за белкантото. Зя английски, немски, руски и прочие "второстепенни" езици даже не е ставало дума. Освен това, с някои, които вече "връзват" на чужд език някакви стихчета и смятат, че с тях почва света, мога да споделя: Още в началото на 70-те години на миналия век, Мими Николова с успех представи в Япония песен на Иван Стайков. Текстът е пак негов. Любопитно е, че песента е написана по вече създадения от него английски текст... Та, нищо ново под слънцето! Но този езиков спор май е решен. Отдавна има опери на различни езици. И за успеха или неуспеха едва ли някой ще вини езика, на който е съчинено либретото. Мисля, че английския се налага в поезията и по съвсем други причини. Освен неговите качества влияят и политико-икономически дадености. Което е малко далеч от поезията. Или благозвучността. Каквато нямал - българския!... Ами ако Бангладеш,примерно,стане водеща икономическа и военна сила, какви песни ще се изпеят! И колко удобен за текстописците ще е този древен език. Ами ескимоския? ..."Ех, тя една ли е да я опишеш!" - би трябвало да е рекъл Алеко Константинов, през устата на Бай Ганя!

Искам само да уведомя уважаемия форум, че излезе 1-ва книжка на сп. "Хоризонти", издание на СБМТД за 2011г. На стр.29 Елисавета Вълчинова-Чендова е поместила чудесна статия за новоизлязлата теоретична книга на Христо Питев - "До Питагор и напред" /виж по-горе/. Чудесна, защото авторката по един много семпъл начин е обяснила същественото. Доколкото е възможно накратко да се анализира и разкаже една уникална съвремена музикална теория. И то от български автор! Което й прави чест.

Опитай с разширение TIFF. Мисля, че ще ти свърши работата.

Най-добре е, да кажа на флейтистката, при избиране /закупуване/ на нов /стар/ саксофон да води със себе си човек, който разбира от тези работи. И на който може да му има доверие! Като при избора на флейта. Да се намери такъв не е лесно: трябва да е саксофонист с дългогодишна практика, пък и да е поне малко познат... Саксофон "Ямаха" с подобна цена е ученическо изпълнение. Подобни са и останалите марки в ценови диапазон под 1000 евро. Купувачът предпочита по-евтиното, музикантът /специалистът/ - по-доброто. Труден избор!

^Можеш да потърсиш "Справочник на английската терминология в популярната, танцова и джазова музика" в кн. "Български композитор" до Народния театър. В него има и други любопитни неща.

Похвално е човек да иска да научи, да опита нещо ново! Малко късно е на 19 години да се захващаш с нов музикален инструмент, ако амбицията ти е да станеш "велик". Но от друга страна, кьоравият с едно око е окат за слепите! Пък и на местни веселби изискванията не са толкова големи. Важно е, колко силно е желанието. Но: - В случая не е толкова важен въпросът с цената на инструмента, а неговата изправност. - Същото важи и за налучкването "на слух": правилната апликатура /с кои клапи се взимат тоновете/ е преди научаването на нотите. И накрая...ако си решил нещо - направи го!

^Ала-бала! Или, къде го чукаш, къде се пука... Между другото, 6/8 наистина може да се тактува на 2, без да спъваме хората. Освен това, аз многа обичам да си тактувам на 3 в размер 4/4. Дали не е от одъртяването!

Първата "Държавна категоризация на естрадните изпълнители" у нас беше през далечната 1968г. Когато ДО "Музика" /ДО - Държавно обединение/ още не съществуваше. На нейно място имаше Дирекция "Музика" към Балкантурист и СП "Бюро Естрада", за останалите заведения на СП "Здрава храна". И наистина, да свириш в ресторант, бар, в цирк, Концертна дирекция или да кандидатстваш за работа чужбина без категория беше почти невъзможно. Вратички за изплъзване имаше, но това беше временна мярка. Да, "наши" хора и останалите!... Дерибейщина по места и т.н. Но и някакъв ред! Партиен, личен, псевдодемократичен, измислен, но - ред! Сега имаш всички права на работещ музикант на свободна практика по Кодекс на труда, без необходимост от категория и образование, но ефекта е почти катострофален за изпълнителите: Липса на работа, ниско заплащане, слугинско отношение към музиканта, неразбирателство между публика, оркестър и работодател, произтичащо от липса на регламент. Кой, кога, колко и как! Тържество на бакалските пазарлъци.

Мисля, че кой знае какво специално поддържане не е необходимо. Всички съвремени дървени музикални инструменти имат подходящата импрегнация и ако тази флейта не е някаква антика, можете спокойно да я използвате при някои условия: Винаги да я почиствате от влагата след свирене, да се пази от резки и екстремни промени на температурата, както и от механични сътресения. Ако се спазват тези изисквания и досега тръбата не се е пукнала в единия край, няма страшно. Най-голямото напрежение на материала има в първоначалния период на използване, в следствие от фабричните импрегнации за звучност, против гниене и евентуални духачески агресии при нов инструмент. Старите музиканти, от онова време, са мажели периодично дървенията с ленено масло. Тази практика е вече остаряла.

Като времетраене един-два часа на ден, отделени за учене на инструмент, според мен са напълно достатъчни. Друг въпрос е, колко време е необходимо на човек да се научи да свири. Мисля, че това никой не може да каже със сигурност. Защото зависи от много неизвестни: метод, музикалност, интелигентност, възприемчивост, височина на поставения праг, желание за работа, упоритост, условия за музициране, приличен инструмент и учител, близка и далечна цел, подходящо музикално обкръжение, късмет и т.н. Мнозина са започвали и с много по-малко, но след време задължително са се сблъсквали с подобни проблеми. Та, времето за овладяване на един музикален инструмент в приличен вид е в пряка зависимост от всички усилия и условия, скицирани по-горе набързо. Точно затова на този въпрос е трудно да се отговори. Но за ентусиазиралия се начинаещ това не бива да бъде никаква пречка. Трудностите са, за да бъдат преодолявани /май цитирах някого/. Защото музиката е преди всичко любов!

Няма видима разлика в трудността на надувка между тенор и алт саксофони. Разлика може да има само при неизправен инструмент, в случая - тенор сакс. Или от прекомерно твърд платък, несъответстващ на отвореността на мундщука. Смея да твърдя, че за флейта се иска повече въздух! За фалшивия тенор пък, за разлика от алт, не искам и да говоря. Отдавам го на елементарна духаческа култура. Години ми трябваха, за да открия за себе си зависимостите между номера /твърдостта/ на по-известните марки платъци и параметрите на мундщуците по принцип. Това става и с доста голям стаж на "духача" зад гърба си. И известна любознателност - какво, аджеба, означават тези цифри и букви по мундщуците!?... За начинаещия това няма голямо значение. Но за съветстващия - задължително!

Музиката, която искаш да свириш: нежна, хармонична еротична, релаксираща и т.н. не зависи от вида саксофон: сопран, алт, тенор, баритон - а от начина на духане и съответните възможности на музициращия. Има и елемент на предпочитание: по-ниска или по-висока звучност, женски или мъжки глас... Но от друга страна, по-малките /по-късите/ инструменти от еднакъв клас са по-евтини. Въпрос на избор. Както и на човека, който ще ти показва, учи, направлява.

Не може от една снимка да се определи какъв е проблема и има ли такъв на кларинет. Освен, ако не е счупен видимо! Всички дървени музикални инструменти имат сложна лостова /Бьом/ система за управление на клапите и само директен преглед може да определи какво е моментното им състояние.

Търси Bb /си бемол/ кларинет. Ако е "на старо", хубаво е да го види предварително музикант-кларинетист. С практика. Защото от състоянието на предлагания инструмент, марката и броя на клапите ще се формира цената. Дори дали е с мундщук и какъв е той има значение. Иначе може да платиш много, за нищо! А дали ще се научиш да свириш на него зависи от много неща: упоритост, време за подготовка, правилна постановка, музикалност, късмет. Хубаво е било да започнеш да се занимаваш с музика малко по-рано, но ако някой те насочи правилно още от начало, имаш шанс. Но това не е лесно. Иска се постоянство. И то години напред. Всеотдайност и т.н. Успех!

Въпросната книга на Хр. Питев е оставена за разпространение в кн. "Хеликон" - София /входа на х-л "България"/, преди близо месец. Да се надяваме още следващия да успее да стигне до пресечката на бул. "Витоша" и "Патриарх Ефтимий". Поне заради "гръмкото" заглавие, според някои! Останалите: любопитни, търсещи или желаещи да си я купят, може да почакат. То, книгата не е като насъщния. Голяма работа, че някой написъл някаква си книга. Кой ли пък го интересува!? Още повече в провинцията. До там може и да не стигне. Колкото до публикуване на някои нотни примери, илюстриращи и подкрепящи авторовата мисъл в цитираната по-горе книга, мога да кажа: в нея няма отпечатана и една нота! Освен един арпеж в допълнителната студия за геометрията на трептящата струна: 4.3."Терцата 2.5" - едно изключително математико-акустическо събитие. Така е решил авторът! Още преди две години, държейки в ръце един от вариантите на тази книга, реших да изпробвам лично теорията, указанията и методите за използване на множества, описани в нея. Заех се да напиша кратко музикално произведение. Бях любопитен. Композицията нарекох "Фантазия". Беше странна, но ми хареса. Оркестрирах я за Струнен оркестър и пиано. Още чакам да ми я изсвирят. Но и да ви изпратя нотите, в тях няма да намерите нищо, което да изглежда по-различно от конвенционалното. Поне като рисунък! Защото из основа е променена формата. И някои други традиционални представи. Без да се пипа нотното писмо! Но за това е нужно дълго обяснение. Или да прочетем цяла книга!

Информацията е неточна и манипулативна. На човек, вероятно, с предубеждения. Не искам да мисля нещо по-лошо! Има такава книга! Може би, изкушения от музиката инженер би ни информирал и в коя книжарница на "Хеликон" му е предоставена тази невярна информация и Кой! Ще е поне любопитно за всички. На спецовете по съвременна информатика бих съобщил името на габровския вестник "100 Вести" /бр.292 от 15 декември 2010г./, откъдето биха научили повече за самата книга на Хр. Питев и нейното представяне в София. Както да видят и негова снимка. Под заглавие "Трудът на Христо Питев е уникален", в същия брой на вестника, са поместени част от думите на академик Васил Казанджиев по време на презентацията: ..."Сама по себе си, появата на тази книга, на тази студия за композиционната техника на съвременните композитори е много интересна и за самите композитори, изпълнители и други музиканти, хора с други професии. В България, като начална стъпка, това за първи път се появява, за да вдъхнови и импулсира и други изследователи да пишат по този въпрос." И т.н. Имайте милост поне към авторитета на маестро В. Казанджиев. Някои го знаят и уважават. Останалите да не се излагат. Ментарджилъкът на такова високо ниво е почти невъзможен! Пък е по-добре, независимо от образованието си, да засвидетелствуваш най-напред доверие. По-изискано е. И да мислиш преди да пишеш!

. Съвсем искрено си признавам, че представянето, което направи на тази книга не ме грабна дори за стотна, защото не разбрах абсолютно нищо за материята на книгата - за каква аудитория е предназначена, ЗАЩО да си я купя? с КАКВО ще ми помогне? Ей такива елементарни въпросчета. Единственото, което чета са някакви увъртяни теоретични думички, които, както и да ми ги сервираш, няма как да изградят нито уважение, нито гордост. Вярно е, че темата ти има за цел да информира за някакво си събитие, свързано с нещо, което някой е създал и е съвсем в реда на нещата да те питат какво, аджаба е туй нещо. Ти обаче не успяваш да отговориш, което е твоя грешка. Поздрави Аз ако взема да обяснявам в детайли всеки мой пост, някой друг трябва да ме храни. И въобще защо трябва да обяснявам постоянно нещо, за което е писано и обяснявано от мен, разисквано от други и т.н. още преди две години! Ами в първите ми два "информиращи" поста тук /признати по-горе/ имаше някакво указание къде да се прочете нещо за книгата, теорията и личността на г-н Питев. Е, като не ни се чете, значи и че не ни интересува. Но то не е задължително! Само не корете други за това.

Не съм длъжен да отговарям на подобни въпроси, но за да се избегнат евентуални бъдещи недоразумения потвърждавам: Не, аз не съм Христо Питев, авторът на съвременния теоретичен труд в областта на музиката "До Питагор и напред - ново музикално познание". Аз, в случая, съм само този, който поради лични симпатии представи г-н Питев пред форума още преди години. Направих го и сега. Защото имаше за какво! Все пак не мога да не отбележа факта, че както обикновено става у нас, един българин се осмелява да създаде съвременна музикална теория, описва я в книга подкрепяна от доцент, ст.н.сътрудник, дори от академик, успява да я издаде и представи пред обществото и няма кой дори да го поздрави по повод Рождество Христово! Толкова много ли са тези, които ни представят пред света с уникалните си идеи, трудове и постижения? Чудя се, какво трябва да стане, та на българина да му трепне сърцето от гордост при подобна проява на научна потентност! И да засвидетелства мъничко уважение. Към по-възрастния, по знаещия, по-мъдрия. Към тези, на които това вече не е толкова важно!

Вероятно вече някои знаят, че на 17 декември т.г. /петък/ в София е било представянето на книгата "До Питагор и напред - ново музикално познание", за която ставаше реч по-горе. Автор - Христо Питев. Презентатор - акад. Васил Казанджиев. Книгата се продава в кн. "Хеликон" , а отделни бройки има вече и в кн. "Български композитор". Съжелявам, трябваше да направя това съобщение, както обещах, още миналата седмица, но накои лични телефонни неразбории попречиха на това. За което се извинявам. По-важно е, че тези, които се интересуват от тази материя, могат да намерят вече тази книга по книжарниците. Да поздравим Христо Питев за този негов уникален, съвременен български музикален труд и с настъпващото Рождество Христово.

^^^ Т.е. искаш да разбиваш с глава отворени врати. Забрави ли за читанката: "Елементарна теория на музиката". Защо не я отвориш и да видиш барем какво има там. Така се започва! С питане и до Цариград се стигало, но най-напред трябва да знаеш какво е туй. Както и да е, проблемът е твой. Нямам нищо против начинаешите. Но няколко пъти ти се каза, че трябва да попочетеш малко и тогава да питаш. Ти се обиждаш. Трябва да съм ти голям фен, щом ти пиша такива работи. Може и с по-ведри чувства да погледнеш на всичко това. Надявам се!

Щом знаеш, че изходната /оригиналната/ гама е ре-мажор, остава да решиш с какъв интервал да я транспонираш. Ако искаш да е си-мажор това значи, че е необходимо да повдигнеш всеки тон и акорд точно със секста. Или понижаваш с малка терца. Зависи в коя октава искаш да отидеш! Не е трудно да се досети човек. Така правех като начинаещ, когато исках сам да си обясня различните строеве. Най-често Еb и Вb(H). С това искам да кажа, че който търси намира. А най-добрия начин е да прочете внимателно "Елементарната теория на музиката" и не се излага да пита за толкова лесно откриваеми неща. То е като да зададеш въпрос колко да прибавиш към 2, за да получиш 7. Във форума има хора, които имат доста добри музикални познания. Хубаво е да бъдат питани за по-сериозни неща свързани с нея. Страхувам се, че във форума има само начинаещи и от "клуба на знаещите". Защото не виждам въпроси, задавани от тъй наречената "златна среда". Т.е. хора, които вече знаят доста, но искат да се усъвършенстват. Значи ли това, че вече се къса някъде връзката, приемствеността между поколенията в музиката у нас! А може би обяснението е с по-лесно получаваната съвремена информация от различни посоки в това отношение? Все пак, нищо не може да замени прекия досег с Майстора. И с неговите съвети. Но те биха били неразбираеми за начинаещия!

Книга със заглавие "Справочник на английската терминология в популярната, танцова и джазова музика" можете да намерите от утре в нотната книжарница "Български композитор", до Народния театър. Поради изчерпване на доставените количества продажбата и беше прекъсната временно.

"Трамвай", "Тоника", "Трик", "Шик" са добър опит за пеене на популярни песни в тъй наречения "естраден" маниер: с раздадени квинтакорди в гласовете и с подкрепата на някакъв оркестър зад тях. Вероятно затова е и приликата с ВИГрупи. И отговарят на някои условия за използване на Barbershop Harmony. За представата "шуби-дуби-уап" у нас няма да коментирам макар, че използването на срички, които нямат никаква връзка между себе си е в основата на една забележителна джазова техника на пеене, наречена Scat! Повече ми се иска да споменем за невероятните с джазовия си маниер на пеене вокални формации като: Double Six of Paris или Ray Conniff Singers например. Има ли нужда да споменавам Manhatan Transfer! Примери много. С голям или малък оркестър, с аранжименти трудни за изсвирване дори от музикални инструменти, тези певци могат да объркат представите ни за възможностите на човешкия глас. Всъщност, тези вокални групи отдавна изпълняват ролята на самостоятелна секция в големия оркестър. А с акомпанимент на едно джазово трио са направо ненадминати. Имам чувството, че няма усложнен акорд, който да не могат да изпеят. И то с такава брилянтна чистота. Но и с професионализъм! Това е, което нямахме. С изключение на няколко плахи опита. Защо ли!?... Та тези неща са тръгнали от използване на една простичка хармония при пеене, наречена отдавна Barbershop Harmony. И от хорови състави, с един по-различен начин на музициране. Излизащ от душата и дълбоко свързан с трудовите песни в американския юг. Впрочем, "бръснарска терца" - гласоводене на паралелни терци се използва и днес от иструменталистите. Но тук вече имаме малко друга история.

^^^Barbershop Harmony е бръснарска хармония, на терци. Приьом използван при хоровото пеене. Обикновено се използват тризвучия, до септакорд. И плавно гласоводене. Брой на хористите - неограничен. В дадените примери чуваме доста по-сложна хармония. И лично на мен - много приятна! Незнам обаче, защо я наричат "бръснарска" терца. Може би, защото този начин на пеене е дошъл още от времето на спиричуелите и хората, поради незнание, са се опитвали най-напред да пеят с прибавени терци. По-късно нещата се усложняват. Понякога се получават такива гроздове от тонове, че съм се чудил как успяват певците да ги изпеят толкова чисто. Примери има много и то прекрасни. А певческите състави са най-различни: мъжки, смесени и по-рядко дамски /не става въпрос за дуа и триа!/. От квартет нагоре. И с джазова насоченост! Още между двете войни Аспарух Лешников е участвал в такъв мъжки секстет в Германия. След войната у нас им казваха "вокални групи", но те почти никога не стигаха до толкова сложно звучене. Може би, защото повечето бяха аматьорски. Пък и от Националния център за художествена самодейност бяха много против този начин на пеене. Може би поради незнание. Казвам го от личен опит. В 90-те имаше един, два успешни опита тук на професионална основа в това отношение, но бързо увяхнаха в незаинтерисованото ни ежедневие. Предполагам, че заинтересувани за такава дейност има. Друг е въпросът, дали това може да се похарчи у нас!

Моля уважаемите колеги, които искат да поместят своите мнения за новата музикална теория на Хр. Питев да изчакат и се запознаят с цялостното съдържание, поместено в книгата му "До Питагор и напред - ново музикално познание". Всички евентуални, кардинално изказани заключения, позовавайки се само на отделни цитати от нея във форума са неприемливи.