XAS

Книгата още не е пусната в продажба. Чака се представянето и в София. Датата се бави поради заетост на презентатора. Иначе, досега да съм ви я съобщил. Малко търпение и това ще стане. Не зная за каква мостра става въпрос. Пък и не е моя работа това. А поместен текст от книгата във форума има в старата тема "Знаете ли, 4е" в рубриката "Теория и композиция", която открих някъде към 8-ма страница. В. Търновският университет помогна тази книга да види бял свят. Продажбата ще се осъществи чрез книжарница "Хеликон".

Може би, трябва да се запознаете!

Да, за това става въпрос. Но и отговори: Защо Централния тетрахорд "Ла-Сол-Фа-Ми" на древните гърци е от Ла? Защо е в низходящ ред, Защо е определен за Централен, Защо по тетрахорди е построена древногръцката музикална система? И още: Как да построим геометрията на обертоновия ред, Защо "ла-то" е "Ла". Тризвучието "Ла-До-Ми" и още много други. Има и приложения: 1. Пълният ред на "сеченията-тонове" 2. За хиатус - тетрахордите 3. и 4. Квантова симетрия на тон-числата по тетрахорди на бихармоничния минор и мажор. Останалото може да се намери в книгата на Хр. Питев: "До Питагор и напред - ново музикално познание".

За същия човек става дума. И за същата теория, но претърпяла още две редакции преди отпечатването си: едната на автора, другата - на доц. Марияна Булева от В. Търновския университет. Според мен, книгата си заслужава да бъде прочетена без предубеждения. Така сторих и аз. Много е любопитна, но и иска определени предварителни познания върху Теория на музиката. Както и математика! А за допълнителната студия, включена в същата книга - и малко геометрия!

Ася е точен човек. Имаше някои щастливци! В момента си има свои проблеми, а и не е тук.

Вчера /09.11.2010/, в Търновския университет, пред студенти и част от преподавателския състав бе представена книгата на Христо Питев "До Питагор и напред - ново музикално познание" в която е поместена съвременната му теория КСЕФ /вж. по-горе/. Презентатор беше доц. М. Булева. Беше подчертан интереса, в международната музикална общност, към подобени авторови разработки. Предстои превод на тази книга, в която е поместена и музикалната студия "Най-великото откритие - A,G,F,E", занимаваща се с геометрията на струната /тона/.

Преди няколко години информирах тук музикалното воинство за неиздаден теоретичен труд в рубриката /Знаете ли, 4е.../ Разви се разгорещена полемика. Но, за съжаление, тази тема сега неможах да я намеря. Затова използвам възможността за нова информация в друга тема. И така... С удоволствие уведомявам този музикален форум, че от печат излезе дългоочаквана теоретична книга на Христо Питев, с работното название "Композиция със свободни елементи и форма - КСЕФ". Печатното издание, което държа в ръка, е със заглавие "До Питагор и напред - ново музикално познание". Изд. "Фабер", 2010 - В. Търново. Рецензент - ст. н. с. II ст. д-р Ангелина Петрова. Предговорът е от доц. Марияна Булева. В тази книга е включена и втора студия, занимаваща се с Геометрията на тона. Корицата е дело на Ивелина Николова. Книжното тяло съдържа около 180 печатни страници. Представянето на книгата в София ще е към края на този месец. Ще се продава вероятно в книжарница "Хеликон". Тиражът е изключително малък.

Няма как да е нашето!... Дупката, отворът между опита и знанията на по-старите поколения и тези, идващите след нас все повече се отваря. Който отишъл на Запад, да се оправя сам. Тук щатните, недържавни артист-оркестранти ще получават средно 350 лв. на месец. При 550 лв. средно за страната! Сега, заради сушата - кишата, кризата - мизата доброволно си ползваме 4 дни неплатен отпуск до края на декември, защото парите в бюджета не достигат за заплати. Тенденцията? Сети се сам. Ама, професионални музиканти дали ще има в страната след време?... Май никой не го интересува това: ни профсъюз, ни държава! Чалга, обаче, ще има! Ако не сегашната, друга ще е. То и народът съвсем изпростя. Ще дойде ред да се играе и "Многострадална Геновева"... Или подобни, дето музика не им требе... И така! Пък един ден, когато, колкото-толкова... Е, това няма да стане за един ден. Затова, да гледаме в грядущето! Да гледаш, да не вярваш...

ЕВАЛА XAS.От 3 години обяснявам на СБМТД истината и то на сбирки и конгреси и те пак си знаят техните си глупости-тея в провинцията ДА МРЪТ.В чужбина ли да идем всички?Нашта държава да я закрием тогава. Благодаря! Това и аз го обяснявах през 90-те в СБМТД и накрая се отказах. Предизвикахме извънреден конгрес и сменихме ръководството - трябваше да се направи нещо. В резултат дойдоха други, с голяма "кошница" обещания. И нищо! Толкова правителства се смениха оттогава... И министри на културата! И какво от това... Как бих искал пророчествата ми да не се сбъдват!... Уви, нещата следват своя неумолим логически ход. Демографската криза срива нацията, че никой не се трогва - за култура или за наука управляващите ще мислят!... Не само тези, всичките досега са отговорни за това! Та СБМТД е една брънка от веригата на псевдоотговорностите в нашата държава. Виновни сме и ние. Че ги търпим! От пасивните ни реакции имат полза само ръководящите ни лица! Пък после, най-лесно, след време ще се отчете това като грешка и пак ще се опитат някои да я карат така. Бездарно и некадърно! Надеждата е в следващото поколение.

CONN е една от най-известните марки за духови инструменти в света. Големият български музикант Юлиян Янушев имаше такъв алт саксофон и много го хвалеше. Имаше характерно долно отваряне на октавната клапа. От една снимка на Стан Гец, с тенора от началото на 60-те съдя, че това не е въпросната марка. Но не изключвам големият музикант да е свирил някога и на друга марка саксофони. Лично мнение: звукът на саксофона зависи повече от мундщук, платък, начин на духане, избран стил, микрофон и начин на запис, отколкото от марката и модела на самия инструмент. В ръцете на лаик и най-добрия инструмент няма да звучи качествено. Да не говорим за индивидуален звук, какъвто притежават майсторите! Това не значи, че няма разлика между отделните марки инструменти!

^Много сте добри! Къде сте се раждали?

Много добре!

Човек какви ли не епитети измисля за да подкрепи щуротиите, които му идват, ей тъй, отведнаж в акъла. Че и асоциации даже! Звукът бил ужасен, странен, извратен... На мен пък ми харесва! Всеки музикален инструмент, попаднал в ръцете на майстор, е вълшебен. То, иначе, не би и съществувал! В Рим посетих един музей на музикални инструменти. Имаше такива, за които не бях и чувал! А и не съществуват днес. Вероятно с нещо не са били сполучливи. Или други са ги изместили от употреба. Преди много повече от 100 години Адолф Сакс измайсторява своя уникален музикален инструмент. След това - цяло семейство саксофони: сопранинов, сопранов, алтов, теноров, баритонов, басов и контрабасов. Кой ни по-харесва е въпрос на вкус! В биг-бендовете се използват предимно алт, тенор и баритон саксофон. Да чуеш сопран-сакс е вече ежедневие. Пак в Рим, чух да свирят разкошно традиционален джаз в оркестър, съставен от баритон-сакс и бас-сакс + тъй наречената ритмична секция. Публиката се забавляваше много. В You Tube може да се чуят и други изпълнения на контрабас-саксофон. Има и оркестър наречен "Супер-сакс". В него участват повечето инструменти от това семейство! В повечето уважаващи се оркестри в съвременната музика има задължително саксофони. Та като стана дума, да не би звукът на контрафагота, бас-тромбона или кой да е нисък инструмент да не будят асоциации... И какво от това? Ами високите - попаднали в ръцете на аджамия! По-приятно ли е? Контрабасът как звучи? Познавам хора, на които най-голямо удоволствие доставя звученето на ниските инструменти - независимо какви! Модата през годините винаги е била различна. Но различното неозначава непременно смешно. Или виж там как беше по-горе... Колко музикални инструменти сте слушали? Мисля, че е проява на лош вкус някои от по-горните изказвания. Но е възможно това да означава и обикновено незнание. Което пък не е оправдание. Защото и днес се използват инструменти като "теремин" или "виола да гамба" и няма нищо необикновено в това! Ама това е вече друга тема.

Понятие акорд върху акорд и аз не съм срещал, но дали не става въпрос за познатото изписване Gm/C. Което може да се тълкува като доминант-септакорд с изпуснат терцов тон.

За 12-тактов мажорен блус любимото ми клише е: F7 I Bb7 I F7 I F7 I Bb7 I Bdim I F6 I D9b I Gm7 I C9 I F6 - Abdim I Gm7 - C7 I. За минорен 12-тактов блус клишето е на J. Aebersold: Cm I Cm I Cm I C7+9 I Fm I Fm I Cm I Cm I Dm7/5b I G7+9 I Cm I Ab7+9 I.

^Може би трябва да кажа, че кларинет с такова име непознавам. А добрия, хубав тон на кларинета, зависи от много неща. Освен това правенето му е продължителен процес и няма нищо общо с първоначалното овладяване на инструмента. Все пак хубаво е да се слушат как свирят и звучат различни майстори на инструмента. Неусетно човек си изработва нещо като еталон и след това се стреми да го следва.

Разбира се, че има разлика в надувката между кларинет и саксофон! Инструментите са много близки /в една група са/, но и се различават: Както в надувката, така и в апликатурата. Това не е проблем, докато не се наложи бърза смяна на единия с другия инструмент. Но и тук майсторите са му намерили цаката.

Потърсих отговор на въпроса за оф-бийта в някои книги за джаза и ето какво казват по въпроса някои, според мен, многоуважавани автори: Оф-бийт - един от основните елементи на джазовата ритмика. Означава своеобразно изпреварване или закъснение на акцента по отношение на главния удар, на бийта. /Andre Asriel - 1981/ Off Beat - джазов бит, отклоняващ се от строгата метрична пулсация. Едно от най-важните средства при създаване на метроритмичните конфликти в джаза. /James Linkoln Collier - 1979/ Off Beat - тип джазова ритмика, основана на постоянно микроотклонение от строгата метрична пулсация... В тесен смисъл този термин понякога се използва за обозначение при пренасяне на акцентите от 1-и/3-и време от 4/4 тактов размер, на 2-и/4-и. /Winthrop Sargeant - 1975/ По-нататък, последно цитираният автор, се впуска в обширни разсъждения относно полиритмия ли е това или синкоп, без да стига до окончателно мнение по въпроса. Поздравявам yotzzo за поставянето на въпроса. Има толкова много други интересни въпроси за разискване в областта на джаза, нали?

Търся някакъв клавир или каквито и да са ноти на Get Out Of Your Lazy Bed /Matt Bianco/.

^Според мен, за учебна цел най-добре си купи нов китайски саксофон. Имам предвид цена - качество. Алт или тенор - няма много голямо значение. Освен ако за теб са много важни неща като мода, лични предпочитания или мнение на някой...

^Този мундщук май не ти трябва за свирене. Потърси най-напред сред стари музиканти. Ако не те излъжат. У нас има натрупано голямо количество евтини чешки и немски такива, гдето стават само за гледане. Друг вариант е да потърсиш музикалния магазин на Цецо Русинов на "Евлоги Георгиев", До Музикалната академия. Ама ще ти струва повече!

Нотописна програма FINALE.

Много приятно предложение, без особена полза. Но една приятелска закачка може да е от полза: Brass и Saxophon не са ли две различни неща или какво ще прави сакс при браса?!...

Не бих искал да влизам в полемика, но сметнах за нужно да припомня едно мое съобщение, което мисля че има връзка с темата: Става въпрос за непубликуваната статия на Христо Питев "Най-великото откритие: A-1.66, G-1.50, F-1.33, E-1.25", за която информирах преди време форума в раздел "Теория и композиция" - Знаете ли 4е. Цитат: "Тук не можем да се въздържим да не изкажем цялото си възхищение, преклонение и признателност към големите имена на древния свят, че са дали за първи път и за всички времена понятията Тетрахорд, Гама, Цял тон и Полутон, Диатоника и Хроматика, Определеността на интервалите /Октава, Квинта, Кварта, Терца и т.н./, разпознаването на Хармонията и Мелодията, на Ритъма и Метрума и то, като наведнъж дадени в музиката определения. Някой може да каже: "И какво от това!... Все ще се намери някога кой да ги открие". Но е можело и да не са открити своевремено, както се е оказало по широкия свят и сегашната Европейска музика да не се различава много от някакъв синтез на Индийската, Китайската, Арабската и други "екзотични" - неосновани на познанието музикални култури. /Край на цитата/. За разлика от предишния си труд КСЕФ - базиран върху математически умозаключения, този път авторът използва геометрията на тона, за да защити своето твърдение. Ако имаме късмет, след Нова година може и да видим на бял свят нещо от този, твърде любопитен за мен, труд.